Решение по дело №14239/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1403

Неприсъствено по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК

11.04.2016 г., град  Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      Гражданско отделение, 7-ми състав,

на 8 април 2016 г.                                                     Година 2016

в  публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар А. П.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 14239 по описа за 2015 година

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.

Производството е образувано по предявен иск от ищец „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу ответник А.Ж.Д. - А., ЕГН **********, с адрес ***, като иска съдът да с произнесе с решение и да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните СУМИ – 1280,34 лева представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01216677 от 06/2008г., цедиран с Договор за цесия от 08.07.2014г.; 153,46 лева представляваща договорна възнаградителна лихва за период 30.07.2010г.-28.01.2011.; 628,90 лева представляваща лихва за забава върху главницата за период 31.07.2010г.-30.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 31.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01216677/14.06.2008г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитодател е предоставило сумата от 4161,20лв. на ответника, който се задължил да я върне на 31 равни месечни вноски съгласно уговорен погасителен план. Кредитът бил усвоен изцяло от титуляра. Въпреки изправността на ищеца, ответникът е преустановил плащането на погасителните вноски по кредита на 30.07.2010г., като съгласно уговореното в договора, при просрочие на две или повече вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо. Съгласно клаузите на договора, месечните погасителни вноски по договора се формират като сбор от главницата и надбавка, съставляваща печалба на дружеството кредитодател. Крайният срок за погасяване на задължението е 28.01.2011г. Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение изпълнение от страна на ответника не е последвало. Ответникът дължи и обезщетение за забава върху неизпълненото главно задължение в размер на законната лихва. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 08.07.2014г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Ф.И.” ЕАД като цесионер, ищецът е придобил вземането по договора срещу ответника, ведно с всичките му привилегии и обезпечения. По силата на изрично пълномощно, дружеството – ищец изпратило на титуляра уведомително писмо за актуалната сума по дълга към датата на цесията. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ЧГД№ 10775/2015г. по описа на РС-Варна, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове, като се присъдят сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор, не е изразил становище по исковата молба, не е направил доказателствени искания и не е представил доказателства, в определения му от закона едномесечен срок.

По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и коректно изготвена.

Преди първото открито съдебно заседание ищеца е депозирал писмена молба, с която прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като съдът да уважи предявените искове.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се предствляват, като са редовно призовани.

 

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 684,35 лева, от които 109,96 лева за доплатена държавна такса, 200,00 лева депозит за ССЕ и 374,39 лева за юр.к. възнаграждение.

Предвид уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, за които ответникът не е направил възражение в общ размер на 343,44 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответник А.Ж.Д. - А., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ НА ищец „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, следните СУМИ – 1280,34 лева представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01216677 от 06/2008г., цедиран с Договор за цесия от 08.07.2014г.; 153,46 лева представляваща договорна възнаградителна лихва за период 30.07.2010г.-28.01.2011.; 628,90 лева представляваща лихва за забава върху главницата за период 31.07.2010г.-30.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 31.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 10775/ 2015г. по описа на РС-Варна, ГО, 42 състав, на основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА А.Ж.Д. - А., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА от 684,35 лева за сторените по настоящото исково производство разноски пред РС-Варна от ищеца, както и сумата от 343,44 лева представляваща сторените разноски от ищеца в производството по чл.410 ГПК по ЧГД № 10775/ 2015г. по описа на РС-Варна, ГО, 42 състав, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: