№ 6865
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110119657 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Х. Й. срещу „С К“ АД.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществувало трудово правоотношение, по
силата на което заемал длъжността „работник, поддръжка сгради“, което било прекратено,
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено със заповед № ДП-4 от 15.03.2022г.
дисциплинарно наказание „уволнение“. Оспорва заповедта като незаконосъобразна и
издадена в нарушение на чл. 193 КТ, тъй като поканата за обяснения била неясна.
Поддържа, че не били спазени сроковете за ангажиране на дисциплинарната му отговорност,
предвидени в чл. 194 КТ. Оспорва да е извършил нарушенията, които са му вменени. Моли
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяването
му на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждането на ответника да
заплати сумата от 1243,60 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа,
респ. за разликата в заплатата, получавана при следващия му работодател – „С Д Е С“ ООД.
Ответникът е депозирал отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Счита, че дисциплинарното наказание е наложено
законосъобразно, при спазване на предвидените в закона срокове и процедури. Поддържа,
че срокът по чл. 194 КТ следвало да се изчислява от 01.03.2022г., когато бил депозиран
доклад до изпълнителния директор. Намира извършването на дисциплинарно нарушение за
доказано, като счита за установено, че на 04.01.2022г., 05.01.2022г. и 06.01.2022г. ищецът не
е изпълнявал трудовите си задължения. Изтъква, че на първата от посочените дати
(04.01.2022г.) били разпределени задачи на Б. Й. и Б Н (подлепване на балатум на
Терминал-1; подмяна на пана в окачен таван и сглобяване на преградни колчета), като
последният уведомил прекия си ръководител К З, а той – Е И („инженер строителен и
инвеститорски контрол/организатор на ремонт и поддръжка“) затова, че ищецът не участва
1
в изпълнението на възложените задачи. На следващите дни (05.01.2022г. и 06.01.2022г.)
ищецът продължавал да отказва да участва в изпълнението на възложените задачи, което
било установено от Б Н, Б. Г., Д. Ф., Е И, И П, К З и С Б. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложените писмени доказателства (трудов
договор № 77/13.04.2018г. и др.) е видно, че ищецът Б. Х. Й. е работил по трудово
правоотношение при ответника на длъжност „работник, поддръжка сгради“.
Не е налице спор и по отношение на това, че въз основа заповед № ДП-4 от 15.03.2022г.
на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с което трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
От съдържанието на цитираната заповед № ДП-4 от 15.03.2022г. е видно, че същата е
наложена затова, че на 04.01.2022г. ищецът не е изпълнил нито едно от възложените
задължения, както следва: не е участвал в подлепянето на отлепен балатум на Терминал № 1
„Международни линии – пристигане“, подменянето на пана в окачен таван и в сглобяването
на преградни колчета до вход/изход № 1; че на 05.01.2022г. не е изпълнил нито едно от
възложените задължения, както следва: не е участвал в монтажа на свалени таванни ламели
на Терминал № 2, изходи В6-В9, подмяната на счупени плочки в подовата настилка на
Терминал № 2 и в боядисването на помещения на дирекция „Наземно обслужване“; че на
06.01.2022г. не е изпълнил нито едно от възложените задължения, както следва: не е
участвал в монтажа на свалени таванни ламели на Терминал № 2, изходи В6-В9, подмяната
на счупени плочки в подовата настилка на Терминал № 2 и в боядисването на помещения на
дирекция „Наземно обслужване“.
От приложения доклад от 01.03.2022г. на инж. М С – вр.изп.д. „директор дирекция
„ПСР“ е видно, че същият е уведомил изпълнителния директор на ответното дружество за
извършените от ищеца дисциплинарни нарушения в периода от 04.01.2022г. до 06.01.2022г.
От приложената покана е видно, че работодателят е предоставил възможност на ищеца
Б. Х. Й. в 3-дневен срок от връчването й да изрази становище и да ангажира доказателства за
описаните в поканата дисциплинарни нарушения.
От приложеното „обяснение“ на ищеца е видно, че във връзка с получената покана
ищецът е изразил становище пред работодателя, че „господин З е крадец и лъжец, не му
вярвайте за нищо“.
От показанията на свид. Б Н и свид. Е И съдът намира за установено, че на 04.01.2022г.
на ищеца Б. Й. и свид. Б Н е било възложено от страна на прекия им ръководител (К З)
подлепянето на отлепен балатум на Терминал № 1 „Международни линии – пристигане“,
като ищецът не се е явил и не е изпълнил възложената му задача. Вместо това, същата била
изпълнена изцяло от свид. Б Н. По отношение на тези обстоятелства свид. Нсе явява
2
очевидец, като показанията му са ясни, конкретни и непротиворечиви. Същите са в пълен
синхрон и с показанията на свид. И, който макар да не е присъствал на мястото на
изпълнение на задачата, поддържа, че лично е говорил по телефона с Б. Й., който не е
отрекъл, че не изпълнява възложената задача, а само е обещал, че „ще отиде да работи“
(което също не е сторил според свид. И). При липсата на каквито и да било други
доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на обсъжданите показания,
съдът ги кредитира като достоверни и убедителни в обсъжданата част.
От същите показания, както и от тези на свид. С съдът намира в достатъчна степен за
доказано и това, че на същата дата ищецът „не е участвал в сглобяването на предпазни
колчета”. По отношение на тази задача показанията на свид. Ни свид. С са достатъчно
конкретни и ясни, като същите са и очевидци на процеса по поставяне на колчета. Свид. И
макар да не е присъствал на място, също потвърждава, че е узнал, че ищецът не се е явил на
възложената задача.
Недоказано е обаче това, че на 04.01.2022г. е била възложена на ищеца задача
„подменяне на пана в окачен таван”, респ. че ищецът не е участвал при изпълнението й. В
оспорваната заповед такава задача е описана само за 04.01.2022г., докато за 05.01.2022г. и
06.01.2022г. се сочи „монтаж на свалени таванни ламели на Терминал № 2 изходи В6-В9”.
Предвид това, че работодателят сам е описал тези задачи по различен начин, няма основание
да се смята, че се касае за едно и също задание. Независимо от това, дори и да се приеме, че
„подменяне на пана в окачен таван” и „монтаж на свалени таванни ламели“ съставлява една
и съща по съдържание задача, то дори и в този случай не са ангажирани никакви
доказателства за възлагането й, респ. неизпълнението й, на 04.01.2022г., както се сочи в
заповедта. От фактологията, пресъздадена от свид. Ни свид. Ф., обсъдена по-долу, става
ясно, че проблемът с подмяната на таванни ламели се е случил еднократно (като двамата с
достатъчно детайли са описали случилото се, в т.ч. съвместното тръгване към мястото на
изпълнение и фактическото й осъществяване с помощта на К З), което свид. Нясно е заявил
да е станало на 05.01.2022г.
По отношение на възложените и неизпълнени от ищеца задачи на 05.01.2022г., съдът
намира за доказано въз основа показанията на свид. Б Н и свид. Е И, че на посочената дата Б.
Й. и свид. Б Н е следвало да подменят ламели на тавана на Терминал № 2, като ищецът не се
е явил и не е участвал в изпълнението на задачата. В тази им част показанията на свид. Нса
достатъчно ясни и конкретни, като при липсата на други доказателства, които да ги поставят
под съмнение същите следва да бъдат кредитирани. Те се потвърждават в достатъчна степен
и от показанията на свид. Е И, който макар да няма пряко участие по възлагане и
изпълнение на задачата е узнал за нея от останалите служители. Пряк участник в
изпълнението на тази задача е бил и свид. Д. Ф., който макар добросъвестно да заявява, че
не си спомня датата, детайлно пресъздава ситуацията, при която тримата заедно с ищеца и
свид. Нса тръгнали да сменяват ламелите, след което Б. Й. „изчезнал“ и не се появил до
приключването й.
От показанията на свид. Нстава ясно и това, че на 05.01.2022г. е била възложена и
3
задача подмяна на счупени плочки на подова настилка на Терминал № 2, като и при
изпълнението на тази задача ищецът не е взел никакво участие, поради което била
изпълнена самостоятелното от свид. Н В тази им част показанията на свид. Нсъщо се
потвърждават от тези на свид. И, който заявява, че е разговарял по този въпрос с прекия
ръководител на ищеца – К З.
Не е проведено обаче пълно и главно доказване по отношение на това, че на
05.01.2022г. е била възложена на ищеца и задача по боядисване на помещения на дирекция
„Наземно обслужване“. Нито един от разпитаните свидетели не е заявил да е наясно с
подобно задание, респ. неизпълнението на подобна задача, като свид. Б Н и Д. Ф. изрично са
заявили, че не знаят за такава и не са участвали в изпълнението й.
Не са ангажирани никакви доказателства и по отношение на дисциплинарните
нарушения, които според уволнителната заповед са осъществени на 06.01.2022г. Данни за
възложени и неизпълнени задачи на тази дата не се съдържат в показанията на свид. Б Н и
свид. Д. Ф., като това е обяснимо с оглед изявлението им, че не са били на работа на
06.01.2022г. (последното се потвърждава и от приложения от самия работодател график).
Друг извод не може да се основе и въз основа показанията на свид. А. М. и свид. Б. Г., чиито
изявления поначало не допринасят за изясняване на фактическата обстановка през
процесните дати. По отношение на изпълнението на трудовите задължения от ищеца на
06.01.2022г. не се съдържа никаква конкретна информация и в показанията на свид. С.
Фрагментирани изявления в тази посока се съдържат единствено в показанията на свид. И,
които съдът намира за крайно недостатъчни, за да се приеме, че е проведено пълно и главно
доказване. Така например, по отношение на неприсъствието на Б. Й. при закачане на
ламелите, свид. И сочи, че бил информиран за случая от К З, Д. Ф. и Б Н, от които разбрал,
че заради ищеца се наложило задачата да бъде изпълнена с помощта на К З и С Б. В същото
време, както от показанията на първите двама, така и от представения от самия работодател
работен график, се установява, че на 06.01.2022г. Д. Ф., Б Н и С Б не са били работа. При
това положение, съдът намира, че ситуацията, която пресъздава свид. И касае същия случай,
за който разказват и свидетелите Б Н и Д. Ф., който се е състоял на 05.01.2022г. (обсъден по-
горе). Изолирани и лишени от всякаква конкретика са и показанията на свид. И по
отношение на неизпълнената задача на 06.01.2022г. по подмяна на счупени плочки в
подовата настилка на Терминал № 2. За подобна задача данни се съдържат само в
показанията на свид. Н но и по отношение на нея е категоричен, че касае 05.01.2022г.,
поради което по аналогични на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че
отново се отнася за същия случай, в който на 05.01.2022г. плочките са подменени от свид. Н
По отношение на третата описана в уволнителната заповед задача от 06.01.2022г. –
боядисване на помещения на дирекция „Наземно обслужване“ – не се ангажирани, каквито
и да било доказателства, поради което същата следва да се приеме за недоказана (по същия
начин, по който е останало недоказано и възлагането на същата задача на 05.01.2022г.).
В обобщение следва да се приеме, че от описаните в уволнителната заповед дейности,
съдът намира за доказано, че ищецът не е изпълнил следните му възложени задачи: на
4
04.01.2022г. - подлепянето на отлепен балатум на Терминал № 1 „Международни линии –
пристигане“ и сглобяването на предпазни колчета; на 05.01.2022г. – подмяна на ламели на
тавана на Терминал № 2 и на счупени плочки на подова настилка на Терминал № 2.
Недоказани са твърденията на работодателя, че е възложил, респ. че ищецът не е участвал в
изпълнението им, всички останали дейности, описани в заповедта за уволнение.
От извършена от съда на 22.11.2022г. констатация в трудова книжка № 2613, сер. №
695886, издадена на името на Б. Х. Й. се установява, че в периода от 16.03.2022г. до
18.03.2022г. ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение, а в периода от
18.03.2022 г. до 01.05.2022 г. е полагал труд при С Д Е С“ ООД.
С определение на съда от 22.11.2022г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че при наличие на останалите предпоставки за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, размерът на дължимото обезщетение е в размер на
1243,60 лв., формирано като сбор от получаваното от ищеца БТВ при ответника и разликата
между получаваното при ответника и при новия му работодател.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените конститутивни искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на
ищеца на заеманата до уволнението длъжност „работник, поддръжка сгради“ са с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, респ. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а осъдителният иск за
заплащане на обезщетение за оставане без работа, респ. за разликата в получаваните
заплати, е по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, че
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. При установяване на горните
обстоятелства е в тежест на ответната страна да докаже обстоятелствата, обосноваващи
налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ (в т.ч. че на описаните по-горе дати
ищецът не е участвал в изпълнението на възложената му работа), спазването на процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание (в т.ч. че е изслушал ищеца или му е предоставил
възможност за писмени обяснения), както и датата на откриване на извършеното
нарушение.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът Б. Х. Й. е заемал длъжността
„работник, поддръжка сгради“, което е било прекратено поради дисциплинарно уволнение
въз основа заповед № ДП-4 от 15.03.2022г. на работодателя.
Спорните въпроси между страните се свеждат до това дали е спазена процедурата по
прекратяване на трудовия договор (с оглед предвидените в чл. 194 КТ срокове и
5
изискването по чл. 193 КТ за писмени обяснения), както и дали ищецът действително е
извършил вменените му дисциплинарни нарушения, по които въпроси съдът намира
следното:
По първия от посочените спорни въпроси (относно сроковете и процедурата по
ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца) следва да се посочи, че съгласно чл.
194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В съдебната практика е
възприето разбирането, че „откриване на нарушението“ по смис. на чл. 194, ал. 1 КТ,
означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и
мястото на извършването му, всички останали съществени индивидуализиращи признаци на
Д.ието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение.
Узнаването на тези обстоятелства от други лица, различни от субекта на дисциплинарната
власт, е ирелевантно за началото на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ (така напр.
Решение № 81 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 2618/2020 г. на IV г.о., ВКС, Решение № 256 от
18.05.2012 г. по гр.д. № 1036/2011г. на IV г.о., ВКС, Решение № 203 от 24.06.2015 г. по гр. д.
№ 6889/2014 г. на IV г.о., ВКС, Решение № 547 от 03.01.2013 г. по гр. д. № 918/2012 г. на IV
г.о., ВКС и мн. др.).
В настоящия случай от приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че
изпълнителният директор е уведомен за нарушенията въз основа доклад от 01.03.2022г. на
инж. М С – вр.изп.д. „директор дирекция „ПСР“. При липсата на други доказателства, от
които да се установява, че извършването на нарушенията е узнато по-рано от субекта на
дисциплинарна власт, следва да се приеме, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е започнал да тече
на 01.03.2022г., докато заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищеца на
15.03.2022г., т.е. преди изтичане на предвидения в закона 2-месечен срок за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца.
По отношение на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ следва да се посочи, че за да е
изпълнено същото е достатъчно работодателят да уведоми работника или служителя, че ще
го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение. В Кодекса на труда не е
предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за
форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения. Не е необходимо и
специално откриване на процедура на дисциплинарното производство с уведомяване на
работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване (Решение № 544 от
06.01.2012 г. по гр.д. № 1811/2010 г. на ІV г.о., ВКС, Решение № 493 от 21.01.2013 г. по гр.д.
№ 1771/2011 г. на ІV г.о., ВКС и др.).
Неоснователно е в такъв случай становището на ищеца, че във връчената покана не бил
уведомен, че обясненията се искат във връзка с ангажиране на дисциплинарната му
отговорност. Нещо повече - в съдържанието на връчената покана ясно е посочено, че същата
се връчва „съгласно изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ“, като е предоставена възможност на
ищеца да изрази становище и да ангажира доказателства относно описаните в заповедта
6
„дисциплинарни нарушения“. Обстоятелството, че ищецът е ограничил защитата си пред
работодателя единствено с изявлението, че „господин З е крадец и лъжец, не му вярвайте за
нищо“, не означава, че друга възможност не му е била предоставена.
По втория от описаните по-горе спорни въпроси, касаещ това дали ищецът
действително е извършил вменените му дисциплинарни нарушения съдът намира следното:
От процесната заповед за уволнение е видно, че фактическите обстоятелства, въз основа
на които работодателят е приел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, са
свързани с неучастието на ищеца при изпълнение на следните му възложени дейности: на
04.01.2022г. не е участвал в подлепянето на отлепен балатум на Терминал № 1
„Международни линии – пристигане“, подменянето на пана в окачен таван и в сглобяването
на преградни колчета до вход/изход № 1; че на 05.01.2022г. не е участвал в монтажа на
свалени таванни ламели на Терминал № 2, изходи В6-В9, подмяната на счупени плочки в
подовата настилка на Терминал № 2 и в боядисването на помещения на дирекция „Наземно
обслужване“; на 06.01.2022г. не е участвал в монтажа на свалени таванни ламели на
Терминал № 2, изходи В6-В9, подмяната на счупени плочки в подовата настилка на
Терминал № 2 и в боядисването на помещения на дирекция „Наземно обслужване“.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че в действителност ищецът не е
изпълнил следните му възложени задачи: на 04.01.2022г. - подлепянето на отлепен балатум
на Терминал № 1 „Международни линии – пристигане“ и сглобяването на предпазни
колчета; на 05.01.2022г. – подмяна на ламели на тавана на Терминал № 2 и на счупени
плочки на подова настилка на Терминал № 2.
По отношение на правната квалификация на поведението на ищеца, съдът намира за
неправилно становището на ответника за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 126, т.
4 КТ. В случая не се твърди работата на ищеца да е зависела от изпълнението на определена
трудова норма (т.е. определено количество) или от постигането на конкретно качество на
изработеното, а предвид характера на изпълняваната длъжност следва да се приеме, че
ищецът е бил длъжен добросъвестно да полага трудови усилия през целия работен ден, без
да е уговорено съответно количество и качество на трудовия резултат. Отделно от това, в
случая работодателят е посочил, че ищецът въобще не е участвал във възложената работа,
т.е. сам се е позовал на пълно неизпълнение на трудовите задължения, а не на неточно
изпълнение в количествено и/или качествено отношение.
Ето защо следва да се приеме, че в случая бездействието на ищеца съставлява
неизпълнение на задължението му по чл. 126, т. 3 КТ да уплътнява работното време с
трудова дейност, т.е. активно да участва в трудовия процес на работодателя.
За да се приеме, че ищецът е извършил това нарушение в условията на системност по
смис. на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, което обуславя налагането на наказание „уволнение“, е в
тежест на ответника да докаже, че са извършени три или повече нарушения на трудовата
дисциплина (§ 1, т. 22 от ДР на КТ). Смисълът на предвиденото в чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ
уволнително основание се състои в това, че осъществяването на три или повече
7
дисциплинарни нарушения разкрива тенденция на незачитане на трудовата дисциплина,
която независимо от вида и тежестта на отделните нарушения, с оглед своята повтаряемост
обективно сочи на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. Обратно,
ако доказаните по делото нарушения са две или по-малко не е налице „системност“ по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ (Решение № 60329 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 838/2021 г.
на IV г.о., ВКС).
В настоящия случай, както бе посочено по-горе, ищецът не е изпълнил задължението си
по чл. 126, т. 3 КТ на 04.01.2022г. и 05.01.2022г., с което е извършил две дисциплинарни
нарушения. Без значение е това, че през всеки от двата дни ищецът не е изпълнил повече от
една възложени задачи, тъй като формата на Д.ието, чрез която е реализирано
дисциплинарното нарушение по чл. 126, т. 3 КТ е бездействие, което е осъществено през
цялото работно време на всяка от описаните дати. Иначе казано, ищецът е бил длъжен да
уплътни цялото си работно време чрез изпълнение на възложените от работодателя
дейности и като не е сторил това, същият е извършил по едно дисциплинарно нарушение на
всяка от посочените дати, без значение какъв е бил конкретния брой фактически операции
(задачи) чрез неизпълнение, на които, е осъществил бездействието си.
По изложените съображения следва да се приеме, че в случая е установено
извършването на две дисциплинарни нарушения, в който случай не е налице системност по
смис. на чл. 190, ал. 1, т. 3 вр. § 1, т. 22 от ДР на КТ (Решение № 60329 от 21.12.2021 г. по
гр. д. № 838/2021 г. на IV г.о., ВКС). В такъв случай следва да се приеме, че работодателят
не е доказал основанието, на което е осъществил дисциплинарното уволнение (чл. 190, ал. 1,
т. 3 КТ), което обуславя и извода за незаконност на извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение, което следва да се отмени.
Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че преценката за
законността на уволнението е ограничена само до фактическото основание, избрано от
работодателя. След като последният сам е решил да упражни правото си на едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение при усл. на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ като се е
позовал на конкретни неизпълнени от ищеца задачи през конкретни работни дни, то извън
предмета на настоящия спор е дали ищецът поначало притежава качества да заема
процесната длъжност, респ. дали същият системно е нарушавал трудовата дисциплина и
чрез друго поведение, съотв. през други периоди, непосочени в заповедта за уволнение.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид акцесорнпия характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството,
че атакуваното уволнение е незаконно, както и че трудовото правоотношение между
страните е за неопределено време, предявеният иск за възстановяване на ищеца на заеманата
до уволнението длъжност „работник, поддръжка сгради“ също следва да се уважи като
основателен.
8
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ:
Основателността на иска е предпоставена от установяването на следните предпоставки:
1/ уволнението на работника или служителя да е признато за незаконно; 2/ да е налице вреда,
съизмеряваща се с пропуснатото от работника или служителя за времето след уволнението,
през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, брутно трудово
възнаграждение; и 3/ причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на
служителя без работа.
В настоящия случай е прието, че уволнението на ищеца е незаконно, като от приетата
по-горе фактическа обстановка е видно, че в периода от 16.03.2022г. до 18.03.2022г. ищецът
не е полагал труд по трудово правоотношение, а в периода от 18.03.2022 г. до 01.05.2022 г. е
полагал труд при С Д Е С“ ООД.
Следователно за периода от 18.03.2022г. ищецът има право на обезщетение, съизмеримо
с получаваното при ответника брутно трудово възнаграждение, а за периода след
постъпване на работа при последващия работодател – разликата между двете
възнаграждения. В случая с изрично определение на съда от 22.11.2022г. е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сборът от дължимите суми се
равнява на 1243,60 лв., поради което предявеният от ищеца иск следва да се уважи като
основателен.
По разноските: С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 960 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд,
дължимата държавна такса в размер на 130 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Б. Х. Й., с ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ж......., извършено със заповед № ДП-4 от 15.03.2022г., с която на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Б. Х. Й., с ЕГН **********, на
заеманата до уволнението „работник, поддръжка сгради“.
ОСЪЖДА „С К“ АД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. София,
......., летище София да заплати на Б. Х. Й., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.......
9
следните суми: 1243,60 ЛЕВА - обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2022г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски, а именно: 960 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА „С К“ АД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. София,
......., летище София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 130 ЛЕВА, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10