Мотиви по НОХД № 322/2018г. по
описа на ПОС
Подсъдимият Д.Х.Д. е обвинен в
извършване на престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1
от НК, за това че през периода 01.07.2012г. - 13.10.2012г. в гр.П.при условията на
продължавано престъпление като управител на „Ю.“ ЕООД - гр.П. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „Ю.” ЕООД гр.П. в особено
големи размери - данък върху
добавената стойност в общ размер на 112 087,77лв., както следва:
1.В
периода 01.07.2012г. - 12.08.2012г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер на 10 465,10 лв., като е потвърдил (на 12.08.2012г.) неистина в подадена
пред ТД на НАП гр. П. справка декларация по ЗДДС с вх. №
16001999132/12.08.2012г. за данъчния период по ЗДДС м. юли 2012г. относно размера на ДДС с право на пълен
данъчен кредит (кл.41) и размера на ДДС за внасяне (кл.50), декларирайки, както
следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 465,10 лв. при липса
в действителност на такъв и ДДС за внасяне в размер на 84,50 лв. при
действителен в размер на 10 549,60 лв., а също и като е използвал
документ с невярно съдържание (дневник
за покупките на дружеството за данъчния период м. юли 2012г., включвайки в него
фактура № 136/31.07.2012г. с издател „Ж.” ЕООД с начислен ДДС в размер на 10
465,10 лв., без да е налиие действителна доставка на стока по смисъла на чл.6.
ал.1 от ЗДДС и на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС) при
представяне на информация (на
12.08.2012г.) пред органите по приходите (ТД на НАП гр.П.) и като е
приспаднал (на 12.08.2012г.) неследващ
се данъчен кредит в размер на 10 465,10 лв.;
2.В
периода 01.08.2012г. - 13.09.2012г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 27 158,10 лв., като е потвърдил (на 13.09.2012г.) неистина в
подадена пред ТД на НАП гр. П. справка декларация по ЗДДС с вх. №
16002021448/13.09.2012г. за данъчния период по ЗДДС м. август 2012г. (относно размера на ДДС с право на пълен
данъчен кредит (кл.41) и размера на ДДС за внасяне (кл.50), декларирайки, както
следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 27 966,22 лв. при
действителен в размер на 808.12 лв. и ДДС за внасяне в размер на 104,64 лв. при
действителен в размер на 27 262.74 лв., а също и като е използвал
документ с невярно съдържание (дневник
за покупките на дружеството за данъчния период м. август 2012г., включвайки в
него фактура с № 138/30.08.2012 г. с издател „Ж.” ЕООД с начислен ДДС в
размер на 27 158,10 лв. , без да е налице действителна доставка на стока по
смисъла на чл.6. ал.1 от ЗДДС и на услуга по смисъла на чл.9. ал.1 от ЗДДС при представяне на
информация (на 13.09.2012г.) пред
органите по приходите (ТД на НАП гр. П.) и като е приспаднал (на 13.09.2012г.) неследващ се
данъчен кредит в размер на 27 158,10 лв.;
3.В периода 01.09.2012г. - 13.10.2012г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 74 464,57 лв.,
като е потвърдил (на 13.10.2012г.) неистина
в подадена пред ТД на НАП гр. П. справка декларация по ЗДДС с вх. №
16002043868/13.10.2012г. за данъчния период по ЗДДС м. септември 2012г. (относно размера на ДДС с право на пълен
данъчен кредит (кл.41) и размера на ДДС за внасяне (кл.50), декларирайки, както
следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 101 722,64 лв. при
действителен в размер на 27 258.07 лв. и ДДС за внасяне в размер на 130 лв. при
действителен в размер на 74 594.57 лв., а също и като е използвал
документ с невярно съдържание (дневник
за покупките на дружеството за данъчния период м. септември 2012г., включвайки
в него фактура с № 139/11.09.2012г. с издател „Ж.” ЕООД с начислен ДДС в размер на 34
464,57 лв. и фактура с № 140/17.09.2012 г. с издател „Ж.” ЕООД гр.В. с начислен
ДДС е размер на 40 000 лв., без да е налице действителна доставка на стока по
смисъла на чл.6. ал.1 и на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС при представяне на информация (на 13.10.2012г.) пред органите по приходите (ТД на НАП гр. П.) и
като е приспаднал (на 13.10.2012г.) неследващ
се данъчен кредит в размер на 74 464,57 лв.,
Делото бе разгледано от настоящия
съдебен състав по реда на глава ХХVІІ от НПК, като бе проведено предварително
изслушване, при което подсъдимия признава вината си по така повдигнатото му
обвинение, като се направи искане да не се събират доказателства за фактите,
визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото съдът намери
направеното самопризнание за подкрепено от събраните по делото доказателства,
производството протече по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимума,
чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 от НК.
Подсъдимият Д.
изразява съжаление за стореното, като самостоятелно и чрез защитника си моли да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, като бъде
приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Конституиран като граждански ищец
в процеса бе Министърът на финансите, който чрез ст.юрисконсулт А., моли съда
за уважаване на предявения граждански иск срещу подс.Д. в пълен размер от
112 087,77 лева.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Д. е роден на ***г***, а понастоящем живее в гр.Т.. Той е
българин, български гражданин и не е семеен. Има средно специално образование,
трудовоангажиран е и е неосъждан.
Търговският субект „Ю.“ ЕООД бил създаден през месец март 2005г. С договор от
14.05.2012г. подс.Д.Д. закупил дружествените му дялове от предишния негов
собственик, ставайки негов управител и едноличен собственик на капитала. Д.
променил и седалището на дружеството, прехвърляйки го от гр. Т. в гр. П. на ул.
„Б.“ № 9. По време на неговото ръководство юридическото лице основно се
занимавало с търговия на едро с плодове, като същевременно нямало назначени
работници на трудов договор. От 08.05.2012г. то било регистрирано по ЗДДС.
Като регистриран по
ЗДДС субект за „Ю.“ ЕООД съществувало по смисъла на чл.125 ал.1 от посочения
нормативен акт задължение за всеки данъчен период да подава справка декларация,
съставена въз основа на съответните отчетни регистри - дневника за покупките и
дневника за продажбите (явяващи се задължителни съгласно изискванията на чл.124
ал.1 от ЗДДС), които следвало да съдържат информация за всички издадени и
получени данъчни документи и отчети (чл.113 ал.1 от ППЗДДС). В съответствие с
чл.125 ал.5 от ЗДДС въпросните документи следвало да бъдат подавани до 14-то
число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Тези нормативно
уредени ангажименти юридическото лице следвало да осъществява чрез своя
управителен орган или упълномощено от него лице.
Дружеството било счетоводно обслужвано от св.Ц.Д., което правила на
приятелски начала, без да получава възнаграждение и без да е част от
организационната структура на фирмата. Във връзка с тези ангажименти тя
изготвяла справките декларации по ЗДДС и придружаващите ги отчетни регистри,
включвайки в тях произтичащите от фактурите сведения, предоставяни й
изключително от подс.Д.. След съответното одобряване на съдържанието им от
него, за което той се легитимирал в справките декларации като техен автор,
свидетелката чисто технически подавала по електронен път чрез ползвания от нея
електронен подпис изискуемите документи пред органите на ТД на НАП гр. П..
Самата Д. по друг начин не била обвързана с „Ю.“ ЕООД и не била запозната дали
осчетоводяваните от нея първични счетоводни документи отразяват реални стопански
операции. След обработката на документите тя ги връщала на подсъдимия.
В края на първото шестмесечие на 2012г. у Д. се формирало намерението
да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за управляваното и
представлявано от него дружество за редица данъчни периоди, като за целта решил
в дневниците за покупки да бъдат отразявани документи, удостоверяващи привидно
реализирани сделки, по които „Ю.“ ЕООД се водело като получател на доставка.
Ролята им била чрез имитирането на облагаеми доставки, тоест реализирани от
друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, да ползва неправомерно данъчен кредит по
смисъла на чл.68 ал.1 от Закона, което му давало възможност да приспадне
размера му от данъчните си задължения по този нормативен акт. По този начин
следвало да се преобразува финансовият резултат на дружеството за съответния
данъчен период, като за сметка на изчисления по тези сделки данъчен кредит се
намали размерът на данъка върху добавената стойност, който следвало да се
декларира и внесе за посочения период.
В изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месец юли (01.07
- 31.07.) 2012г. Д. се снабдил по неустановен начин с фактура под №
136/31.07.2012г., посочена като издадена от „Ж.“ ЕООД в качеството му на
доставчик. По този документ били определени суми за плащане, възлизащи на 52
325,50 лв. данъчна основа и начислен ДДС в размер на 10 465,10 лв., дължими по
силата на договор, без да е отбелязано за какъв вид доставка (на стока и/или
услуга) става въпрос. Отразената чрез фактурата сделка всъщност била
симулативна, тъй като в действителност подобна доставка не съществувала.
Подсъдимият бил с ясното съзнание за действителната й стойност, който като
управителен орган на „Ю.“ ЕООД, ръководещ неговата стопанска дейност, му било
добре известно, че дружеството му реално не е било получател (купувач) на
доставки от посочения контрагент, още повече и че познавал неговия управител
към онзи момент - свидетелката Ж.Ж..
През описания период ”Ж.“ ЕООД стопанисвало два обекта - помещение тип
склад, взето под наем и намиращо се в гр.В. и магазин, разположен в курортния
комплекс „З.п.“, в който се извършвала продажба на чанти, шалове, портфейли,
колани и др.подобни модни аксесоари. Юридическото лице имало регистрирани само
два трудови договора - със свидетелките Р.Т.и Д.С., които работили като
продавач - консултанти в магазина и на които контрагент с името „Ю.“ ЕООД не им
бил известен.
Въпреки познанството й с Д.Д., св.Ж. в качеството й на управител на
„Ж.“ ЕООД не била ангажирана в реални търговски отношения с представляваното от
него „Ю.“ ЕООД. Само веднъж подсъдимият поискал от нея да му намери машини за
сушене на плодове, но тези контакти останали единствено на етап разговори, без
извършване на доставка, понеже Д. се оказал в невъзможност да плати. Сделки с
„Ю.“ ЕООД от името на „Ж.“ ЕООД не били сключвани и от св.Т.А., който от
16.01.2012г. разполагал с пълномощно да представлява юридическото лице,
издадено му от Ж., с която по това време имал връзка. Въпреки това подс.Д.
представил фактурата с № 136/31.07.2012г. на св.Ц.Д. за осчетоводяването й.
Тази свидетелка, незнаеща истинския характер на търговските отношения, я
включила в дневника за покупки на „Ю.“ ЕООД за месец юли 2012г., описвайки
съдържащата се в нея информация. Това предопределило и формата му на документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за сделка, неосъществена в
действителност, при липса на истинска
доставка на стока съгласно чл.6 ал.1 от ЗДДС и на услуга по смисъла на чл.9
ал.1 от ЗДДС. Като последица от това в справката декларация за периода
залегнали редица несъответстващи на истината обстоятелства: в кл.41 от
документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 465,10
лв. при липса в действителност на такъв, а в кл.50 - ДДС за внасяне в размер на
84,50 лв. при действителен в размер на 10 549,60 лв. Увеличаването по този
начин размера на ДДС с право на пълен
данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура
с посочен издател „Ж.“ ЕООД автоматично довело до преобразуване на размера на
дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 10 465,10 лв.
Описаната справка декларация, отнасяща се за данъчния период по ЗДДС
месец юли 2012г„ в която като упълномощено лице и респ. обвързано със
съдържанието й фигурирал именно Д.Д., физически била подадена от св.Д. по
електронен път на 12.08.2012 г. в ТД на НАП гр. П., където била заведена с вх.
№ 16001999132. С това коментираните по-горе неистински сведения, фигуриращи в
документа, били потвърдени от управителя на данъчнозадълженото юридическо лице
„Ю.” ЕООД Д.Д. пред органите на приходите. Съответно чрез действията му се
стигнало до избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери за посоченото дружество за периода на сума 10 465,10 лв. поради
неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно със справката декларация, съобразно изискванията на чл.125 ал.З
от ЗДДС, на същата дата - 12.08.2012г. по електронен път от Д. като чисто
технически акт били подадени и съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил
и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите в лицето
на ТД на НАП гр.П., при представянето на произтичащата от подадения документ
информация, той бил използван от подсъдимия в качеството му на документ с
невярно съдържание, идентифициран като такъв поради отразяването в него на
фактура, издадена от името на „Ж.“ ЕООД, документираща нереална сделка без
действителна доставка по нея на стока и услуги по смисъла съответно на чл.6
ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС.
Започнатият механизъм за ощетяване на фиска чрез манипулиране на
данните за установяване на данъчни задължения, включващ използване на фактури
за фиктивни сделки, подсъдимият продължил и в данъчния период по ЗДДС месец
август (01.08. - 31.08.) 2012г. Тогава се сдобил по неустановен начин с фактура
№ 138/30.08.2012г., издадена също от името на „Ж.“ ЕООД. Според този документ
„Ю.“ ЕООД било получател на доставка по договор (без уточнение за какъв вид се
касае - дали на услуга, или стока), начисленият ДДС по която възлизал на 27
158,10лв. И тук ставало въпрос за „куха сделка“, която поради фиктивния си характер не е
реализирана въобще. Въпреки отсъствието на реална доставка по спомената
фактура, Д. решил да отчете отразената чрез нея стопанска активност с цел
постигане на данъчно облекчение без основание. Затова я предоставил на
обслужващата счетоводно дружеството му св.Ц.Д., която, намирайки се в невидение
за истинския характер на търговската операция, я описала в дневника за покупки
на „Ю.“ ЕООД. С това и този регистър придобил визията на документ с невярно
съдържание, като носител на сведения за привидна търговска дейност.
Отразяването на фактурата с № 138/30.08.2012г. в дневника за покупки
рефлектирало и върху съдържанието на справката декларация по ЗДДС за периода, в
която чрез поведението на обвиняемия залегнали следните неверни обстоятелства:
в кл.41 бил отразен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 27 966,22
лв. при действителен в размер на 808,12 лв. а в кл. 50 - ДДС за внасяне в
размер на 104,64 лв при действителен в размер на 27 262,74 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит
чрез включването в счетоводните отчети на обсъжданата фактура довело до
трансформация на размера на дължимия към държавата данък за периода,
занижавайки го с 27 158,10 лв.
Цитираната справка декларация, чието съдържание било одобрено от
обвиняемия, посочен в нея и като обвързан със съдържанието й субект, била
технически подадена по електронен път от св.Д. на 13.09.2012г. в ТД на НАП
гр.П., където била заведена с вх. № 16002021448. С това и посочените по-горе
неистински сведения били потвърдени от управителя на „Ю.“ ЕООД Д.Д. пред
органите по приходите. Респективно като пряка последица от поведението му
възникнала ситуация на избягване от обвиняемия на установяването и плащане на
данъчни задължения в особено големи размери за „Ю.“ ЕООД за периода, възлизащи
на 27 158,10 лв., поради неправомерното приспадане на неследващ се данъчен
кредит в същия размер. Наред със справката декларация, спазвайки правилото на
чл.125 ал.З от ЗДДС, св.Д. на същата дата (13.09.2012г.) подала чисто
технически електронно и съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил и
дневникът за покупки за периода, с което пред органите по приходите - ТД на НАП
гр.П. - при представянето на произтичащата от подадения документ информация той
бил използван от подсъдимия в качеството му на документ с невярно съдържание с
оглед отразената в него фактура, издадена от името на „Ж.“ ЕООД, по която
липсвала всъщност реална доставка на стоки и услуги (по смисъла съответно на
чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС).
По същия начин подсъдимият продължил и през данъчния период по ЗДДС за
месец септември (01.09. - 30.09.) 2012г., когато придобил нови две фактури,
отразяващи получаване от „Ю.“ ЕООД на доставки, без в действителност такива
сделки да са били осъществени. И в случая фактурите били с произход „Ж.“ ЕООД
като изпълнител на доставките. Първата от тях, оформена с № 139/11.09.2012г.,
удостоверявала привидна доставка, по която данъчната основа възлизала на 172
322,85 лв. и бил начислен ДДС в размер на 34 464,57 лв. Втората фактура, водеща
се под № 140/17.09.2012г., пък имала за предмет доставка с данъчна основа на
сделката 200 000 лв. и начислен ДДС в размер на 40 000 лв. Както и в предходните
случаи във фактурите не бил уточнен видът на доставката (стока или услуга),
като само било посочено, че плащанията са въз основа на договор.
Подсъдимият предал фактурите на св.Ц.Д. за осчетоводяването им, което
тя и сторила, незнаейки за фиктивния характер на описаните в тях доставки.
Самото отразяване на фактурите в дневника за покупки за периода го окачествило
като документ с невярно съдържание, след като бил носител на информация за
сделки, неизвършени в действителност. Данните от въпросните фактури намерили
своето отражение и върху съдържанието на справката декларация по ЗДДС за
периода, в която като последица от действията на Д. залегнали редица
несъответстващи на истината обстоятелства: в кл.41 от документа бил посочен ДДС
с право на пълен данъчен кредит в размер на 101 722,64 лв. при действителен в
размер на 27 258.07 лв., а в кл.50 - ДДС за внасяне в размер на 130 лв. при
действителен в размер на 74 594.57 лв. Увеличаването по този начин на размера
на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез включването в счетоводните отчети
на фактури - под №№ 139/11.09.2012г. и 140/17.09.2012г., издадени от името на
„Ж.“ ЕООД - довело до преобразуване на размера на дължимия към държавния бюджет
данък за периода, занижавайки го със 74 464,57лв. След оформяне на съдържанието
й, което било съгласувано от извършителя, за което той й бил посочен в
документа като обвързано с него лице, св.Д. подала като обикновено техническо
действие справката декларация за данъчния период по електронен път на
13.10.2012г. в ТД на НАП гр. П., където била заведена с вх.№ 16002043868.
Последица от това било потвърждаването на горепосочените неистински сведения от
управителя на „Ю.“ ЕООД Д.Д. пред структурите на НАП. Това довело чрез
действията му за избягване на установяването и плащането на данъчни задължения
по ЗДДС за периода за представляваното от него юридическо лице в обем на 74
464,57 лв., представляващи особено големи размери, дължащо се на неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Съвместно със справката декларация, в съответствие с чл.125 ал.З от ЗДДС, на същата дата (13.10.2012г.) св.Д. подала по електронен път и
съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр.П., при
представянето на произтичащата от подадения документ информация, той бил
използван от подсъдимия в качеството му на документ с невярно съдържание,
идентифициран като такъв поради отразяването в него на фактури, издадени от
името на „Ж.“ ЕООД, документиращи фиктивни сделки без действителни доставки на
стоки и услуги по тях (съгласно съответните норми на чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС).
Фактурите били включени от неизвестно за съда лице
и в съответните дневници за продажби на „Ж.“ ЕООД за месеците юли, август и
септември на 2012г. с цел имитираме на привидно изрядна търговска дейност, без
действително сделките, удостоверени чрез тези документи, да са били
осъществени.
Впоследствие за периода 01.07.2012г. - 30.09.2012г. била извършена
ревизия, със заповед за възлагане на ревизията от 01.11.2012г., сторена от
служители на ТД на НАП гр.П. - А.К.и Г.Г.. В хода й обект на изследване станали
и доставките, осчетоводени като извършени от „Ж.“ ЕООД. Вследствие на
осъществената аналитична дейност, включваща и резултатите от направената
насрещна проверка на доставчика, представител на който не бил открит,
ревизиращият екип от ТД на НАП гр.П. излязъл с ревизионен доклад №
1301522/11.06.2013г., оспорващ реалността на доставките по фактурите, издадени
от „Ж.“ ЕООД. Неговите мотиви били изцяло възприети в последвалия ревизионен
акт под № *********/17.10.2013г., с който били установени дължими суми към
бюджета по ЗДДС. Приключилият ревизията акт бил връчен неприсъствено по реда на
чл.32 от ДОПК. Същият не е бил обжалван.
Междувременно в хода на започналата ревизия подс.Д. предприел действия
за дистанцирането си от управлявания от него търговец „Ю.“ ЕООД, като през
м.януари 2013г. прехвърлил дружествените дялове на св.Д.А., който освен това
бил вписан в Търговския регистър и като нов управител. Самият А. имал
своеобразното занятие по придобиване на различни търговски субекти, срещу което
получавал възнаграждение, от което се нуждаел поради затрудненото си положение.
Съответно и в настоящия случай, след като му била платена сума в рамките между
300 и 500 лв., придобил собствеността върху „Ю.“ ЕООД, без самият той да прави
за това някакви разходи. Целейки единствено да получи парите, св.А. не проявил
никакъв интерес да узнае с каква дейност дружеството се е занимавало и с какво
имущество е разполагало. Също така при тази формална сделка нито видял, нито
получил фирмената документация и печат.
От заключението на вещото лице А.
по назначената и извършена в хода на делото съдебносчетоводна експертиза, се
установяват укритите данъчни задължения
за съответните данъчни периоди по ЗДДС,
както следва: за месец юли 2012г. - ДДС за внасяне в размер на 10
465,10лв., за месец август 2012г. - ДДС в размер на 27 158,10 лв. и за месец
септември 2012г. - ДДС в размер на 74 464,57 лв.
За
да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, които в пълна степен подкрепят направените
от подсъдимия самопризнания. Събраните
по делото доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал, установяват една непротиворечива
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от
прокурора, а именно: приложените към досъдебното производство: справка
съдимост, характеристична справка, справки декларации, протоколи, дневници за
продажби, фактури, уведомление НАП, ревизионен акт и доклад, от депозираните
свидетелски показания от Том 3-ти: на К., Е., Т., П., Р., Ф., Г. и Д.. Тук е
мястото да се посочи, че съдът намира всички извършени действия по
разследването за съобразени с изискванията и условията на процесуалния закон,
събрани са по реда, предвиден в НПК.
От
наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява
осъществяването на общественоопасното деяние, предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на
извършване, както и авторството.
А
видно от
приложената по делото справка от ТД на НАП гр. П., няма погасяване на
задълженията от длъжника „Ю.“ ЕООД по ревизионния акт от 17.10.2013г.
При така установената и посочена по-горе фактическа обстановка съдът е
на становище, че с действията си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и
т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК, понеже през периода 01.07.2012г. -
13.10.2012г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление, като
управител на „Ю.“ ЕООД - гр.П., е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения за „Ю.” ЕООД гр. П. в особено големи размери - данък върху
добавената стойност в общ размер на 112 087,77лв., както следва: в периода
01.07.2012г. - 12.08.2012г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - ДДС в размер на 10 465,10 лв., като е потвърдил
(на 12.08.2012г.) неистина в подадена пред ТД на НАП гр. П. справка декларация
по ЗДДС с вх. № 16001999132/12.08.2012 г. за данъчния период по ЗДДС м. юли
2012г. относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит (кл.41) и размера
на ДДС за внасяне (кл.50), декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 10 465,10 лв. при липса в действителност на такъв и
ДДС за внасяне в размер на 84,50 лв. при действителен в размер на 10 549,60
лв., а също и като е използвал документ с невярно съдържание - дневник за
покупките на дружеството за данъчния период м. юли 2012г., включвайки в него
фактура № 136/31.07.2012г. с издател „Ж.” ЕООД с начислен ДДС в размер на 10
465,10 лв., без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл.6.
ал.1 от ЗДДС и на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС при представяне на
информация (на 12.08.2012г.) пред органите по приходите (ТД на НАП гр. П.) и
като е приспаднал (на 12.08.2012 г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 10
465,10 лв.; в периода 01.08.2012г. - 13.09.2012г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 27
158,10 лв., като е потвърдил (на 13.09.2012г.) неистина в подадена пред ТД на
НАП гр.П. справка декларация по ЗДДС с вх. № 16002021448/13.09.2012г. за данъчния
период по ЗДДС м. август 2012г. относно размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит (кл.41) и размера на ДДС за внасяне (кл.50), декларирайки, както следва:
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 27 966,22 лв. при действителен
в размер на 808.12 лв. и ДДС за внасяне в размер на 104,64 лв. при действителен
в размер на 27 262,74 лв., а също и като е използвал документ с невярно
съдържание - дневник за покупките на дружеството за данъчния период м.август
2012г., включвайки в него фактура с № 138/30.08.2012г. с издател „Ж.” ЕООД с
начислен ДДС в размер на 27 158,10 лв., без да е налице действителна доставка
на стока по смисъла на чл.6. ал.1 от ЗДДС и на услуга по смисъла на чл.9. ал.1
от ЗДДС при представяне на информация (на 13.09.2012г.) пред органите по
приходите (ТД на НАП гр.П.) и като е приспаднал (на 13.09.2012 г.) неследващ се
данъчен кредит в размер на 27 158,10 лв.; в периода 01.09.2012г. - 13.10.2012г.
е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - ДДС в размер на 74 464,57 лв., като е потвърдил (на 13.10.2012г.)
неистина в подадена пред ТД на НАП гр.П. справка декларация по ЗДДС с вх.№
16002043868/13.10.2012г. за данъчния период по ЗДДС м.септември 2012г. -
относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит (кл.41) и размера на ДДС
за внасяне (кл.50), декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 101 722,64 лв. при действителен в размер на 27 258.07 лв. и
ДДС за внасяне в размер на 130 лв. при действителен в размер на 74 594.57 лв.,
а също и като е използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките
на дружеството за данъчния период м.септември 2012г., включвайки в него фактура
с № 139/11.09.2012г. с издател „Ж.” ЕООД с начислен ДДС в размер на 34 464,57
лв. и фактура с № 140/17.09.2012г. с издател „Ж.” ЕООД гр.В. с начислен ДДС е
размер на 40 000 лв., без да е налице действителна доставка на стока по смисъла
на чл.6. ал.1 и на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС при представяне на
информация (на 13.10.2012г.) пред органите по приходите (ТД на НАП гр.П.) и
като е приспаднал (на 13.10.2012 г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 74
464,57 лв.
Подсъдимият
е действал с пряк умисъл, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието, предвиждайки настъпването на
общественоопасните му последици и същевременно с това е целял настъпването на
тези последици.
За да наложи на подсъдимия справедливо наказание,
съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съобразно с която е длъжен
да определи наказание при условията на чл. 58А
от НК. Съдът не намери основание да се приложи нормата на чл.58А ал.4 от НК, тъй като сторената на подсъдимия операция не е пряко свързана с
осъществяването на престъпните му действия, при което и това обстоятелство не
се отчете като изключително такова, за да се определи наказанието в условията
на чл.55 от НК. Най-справедливо в случая е наказанието да се определи при
превес на смекчаващите отговорността на Д. обстоятелства. Като такива се
прецениха здравословното му състояние, полагащ сам грижи за двете си деца,
трудовата му ангажираност и самопризнанието за вината. Като отегчаващи
отговорността му обстоятелства се посочват предишно осъждане за същото по вид
деяние, както и размера на вредата за Държавата, надхвърлящ неколкократно този,
определящ квалификацията на деянието в особено големи размери. С оглед на така
изложените обстоятелства, съдът намери, че справедливо и адекватно на
извършеното от Д. престъпление би било да му се определи наказание в размер от
3 години лишаване от свобода, тъй като същото се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца. След редукцията в размера на така
определеното му наказание, на основание чл. 58
А ал.1 от НК, на подсъдимия се наложи наказание от 2 години лишаване от свобода.
При положение, че не се установи налично имущество на подсъдимия Д. и с оглед
нормата на чл.45 от НК съдът не наложи и предвиденото по-леко наказание наред с
наказанието лишаване от свобода, а именно конфискация на имущество на
подсъдимия.
Съдът
счете, че с оглед поправянето и превъзпитанието на дееца не е необходимо така
определеното и наложено наказание лишаване от свобода да бъде изтърпявано
реално, при което и на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението му с
изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в сила.
Съдът
намери, че са налице предпоставките за уважаване на предявеният от държавата
граждански иск в размер на 112 087,77лв.
против подсъдимия Д. като същият се явява доказан, както по основание, така и
по размер, ведно със законната лихва от 13.10.2012г. Извършените от подсъдимия
престъпления са лишили държавния бюджет от приход от данъчно задължение в
особено големи размери, колкото е и
размера на избегнатия за плащане ДДС.
Съдът
на основание чл.189 ал.3 от НПК, осъди подсъдимия да заплати в полза на ОД на
МВР – П. направените по делото разноски в размер на 236,67 лева, а по сметка на съда - държавна такса върху
уважената част от гражданския иск в размер на 4 483,51 лева.
Причините за извършване на
престъплението са неспазване
на установения в страната правов ред, в частност – правилата за деклариране на
данъчни задължения от данъчно регистрирани по ЗДДС лица, както и стремеж към
лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбудите са
користни.
Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: