№ 1862
гр. С, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110122391 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „ТС” ЕАД с ЕИК *****, иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ разделно срещу Н. К. С. с ЕГН ********** и Е. К. С. –
Ц. с ЕГН ********** /като наследници на К. В. С./ за осъждане на същите да заплатят
сумите всеки по ½ част от общото задължение, а именно: индивидуално за всяка от
ответниците по: 339,50 лева главница, начислена за топлоенергия за периода 01.05.2018г. –
01.04.2020г. за потребление в имота ап. 2, находящ се в гр. С, ж.к. Н, бл. 270 А, вх. А, ет. 1,
аб. № 306500, ид. номер 171114, също 80,64 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019г. –
12.04.2022г., също сума за дялово разпределение от 01.03.2019г. до 01.04.2020г. в размер на
13,75 лева, както и мораторна лихва 3,46 лева за периода 31.08.2019г. – 12.04.2022г.
Претендира законната лихва върху главниците считано от подаването на исковата молба и
разноски в настоящото производство.
Ответната страна Е. С. – Ц. в законния срок представя становище, с което оспорва иска с
аргумент, че не е собственик на топло-снабдения имот.
Отделно двете ответници оспорват исковете с довод, че са платили дължимите суми,
алтернативно правят възражение за изтекла погасителна давност, конкретизирано в
писмените бележки по размер. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
1
От писмените доказателства се установява, а и страните не спорят, че в посочения
период за процесния аб. № 306500 с обект ап. 2 в гр. С, ж.к. Н, бл. 270 А, вх. А, ет. 1, е
осъществявана услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи
условия, надлежно публикувани във вестник „М“, в сила от 11.07.2016г.
Видно от Нотариален акт от 03.11.1994г. наследодателят на ответниците К. В. С. е
закупил процесното жилище – л. 9 – 10 от делото. Има заявление от с дата 11.01.1996г. от
Виргиния Костадинова С. /майка на ответниците и неясно откога бивша съпруга на
наследодателя им/ за откриване на партида при ищцовото дружество. К. С. е починал през
1995г. и тогава е бил със семейно положение „разведен“, като негови наследници са
ответниците по делото – така в Удостоверение за наследници от 11.08.2022г.
Установена е договорната връзка между третото лице помагач и ищеца, както и между
етажната собственост и третото лице – л. 13 – 17 и л. 23 – 30 от делото.
Видно от приет по делото Протокол от 21.12.1995г. по гр.д. 10241/1995г. на СРС, 53 състав,
и одобрена със същия съдебна спогодба в дял и в изключителна собственост на Н. К. С. е
поставен ап. 2, за който е начислено процесното вземане – л. 57 – 58 от делото.
По приетата ССЕ по делото се дава заключение, че за имота в периода се дължат главница
топлоенелгия 679,00 лева, лихва за забава в периода 15.09.2019г. – 12.04.2022г. в размер на
161,24 лева, главница дялово разпределение 27,50 лева и лихва върху нея 6,92 лева. По
предявените в разделно отговорност съответно за всяка от ответниците поотделно по :
339,50 лева главница за топлоенергия,у 80,62 лева мораторна лихва върху нея, 13,75 лева
главница дялово разпределение и 3,46 лева мораторна лихва върху нея.
С писмените си бележки ответниците конкретизират възражението си за изтекла
погасителна давност, като считат, че сумата 385,16 лева е начислена общо за периода
01.05.2018г. – 30.04.2019г. и е погасена по давност, но в същото време сочи, че тази сума е и
частта от главницата, която е погасена съгласно ССЕ. Няма конкретизация по пера на
възражението.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни само спрямо едната ответница – Н. С.. Съгласно
одобрената през 1995г. единствен собственик на имота остава тя. Това означава, че Е. К. С.
– Ц. не е собственик, респективно не е потребител на услугите на ищеца. При заявената
разделна отговорност исковете срещу нея подлежат на отхвърляне.
Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи аргументи от ответника и възражение за
погасяване по давност. Доказано е, че обектът, собственост на ответната страна в процесния
период е топлоснабден, надлежно е присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими в посочени размери в ССЕ и частично не са плащани.
2
Доказа се, че за целия процесен период потребител е била само Н. С., но ищецът не измени
иска си по отношение на размера, нито въведе алтернативно искане и така на разглеждане
подлежи само половината от вземането, както е предявено. Вземането за главниците се
дължи със законна лихва считано от конституирането им като ответници по делото –
14.11.2022г. /съгласно определение на съда от тази дата/.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е доказан по основание
срокът е три-годишен за периодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Същият
обаче не е доказан по размер. В цитираната ССЕ в съответния абзац не се открива никъде
посочената от ответната страна сума, която да се счита начислена за периода, попадащ в
погасителния период. Страната, макар и да имаше процесуалната възможност за това, не
поиска събирането на доказателства за установяването на погасената част по размер /което
би било лесно постижимо с допълнителна задача към ССЕ/. Следва да се има предвид и че
съдът правораздава, а не калкулира, затова по силата на диспозитивното начало страните
сами доказват всяка своя претенция и възражение, което им носи благоприятни правни
последици. Ето защо сумите се дължат цялост – по размерите, установени и по ССЕ.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по
съразмерност. Съдът приема, че ищецът /без приложен списък по чл. 80 ГПК/ е сторил
разноски както следва: 300,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение /общо 400,00 лева/, от които по съразмерност се дължат 200,00 лева.
Ответниците са сторили разноски 300 лева за адвокатско възнаграждение - по Договор на л.
79 от делото, от които по изхода на делото и отхвърлената част от иска по съразмерност
150,00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, Н. К. С. с ЕГН
**********, и адрес: гр. С, ж.к. Н, бл. 270 А, вх. А, ет. 1, ап. 2, /като наследник на К. В. С./
ДА ЗАПЛАТИ на „ТС“ ЕАД с ЕИК *****, сумите: 339,50 /триста тридесет и девет лв. и 50
стотинки/лева главница, ведно със законна лихва считано от 14.11.2022г. до окончателното й
изплащане, също 80,62 /осемдесет лв. и 62 стотинки/ лева мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 12.04.2022г., също 13,75 /тринадесет лв. и 75 стотинки/ лева главница, ведно
със законна лихва считано от 14.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и мораторна
лихва 3,46 /три лв. и 46 стотинки/ лева за периода 31.08.2019г. – 12.04.2022г.
3
ОТХВЪРЛЯ искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Е. К. С. – Ц. с
ЕГН **********, и адрес: гр. С, ж.к. Н, бл. 272, вх. Ж, ет. 6, ап. 170, /като наследник на К.
В. С./ ДА ЗАПЛАТИ на „ТС“ ЕАД с ЕИК *****, сумите: 339,50 /триста тридесет и девет лв.
и 50 стотинки/лева главница, ведно със законна лихва считано от 14.11.2022г. до
окончателното й изплащане, също 80,62 /осемдесет лв. и 62 стотинки/ лева мораторна лихва
за периода 15.09.2019г. – 12.04.2022г., също 13,75 /тринадесет лв. и 75 стотинки/ лева
главница, ведно със законна лихва считано от 14.11.2022г. до окончателното й изплащане,
както и мораторна лихва 3,46 /три лв. и 46 стотинки/ лева за периода 31.08.2019г. –
12.04.2022г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. К. С. ДА ЗАПЛАТИ на „ТС“ ЕАД сумата
200,00 /двеста/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. С. и Е. К. С. –
Ц. сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева разноски по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК *********, и
адрес: гр. С, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, като трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4