№ 1522
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601983 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Софийската районна
прокуратура, срещу определение на СРС, НО, 20 състав, постановено на 18. 02.
2021 г. по н.о.х.д. № 2659/20 г., с което съдът е приел, че в хода на досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които ограничават правото на защита на обвиняемата Й. В. Г., прекратил е
съдебното производство по делото и го е върнал на СРП.
С частния протест се иска въззивният съд да отмени определението като
неправилно. Изложено е, че фактите за квалифициращия признак специален
начин под формата на особена ловкост за извършване на престъплението, са
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и с това са спазени
изискванията на закона към неговото съдържание. Прокурорът поддържа и, че
съдебната практика е последователна, че не е необходимо те да бъдат
приповтаряни и в диспозитива му, за да се гарантира правото на защита на
обвиняемия.
Въззивният съдебен състав, като съобрази доводите на СРП, материалите по
делото и съдържанието на атакувания акт на първоинстанционния съд, намери
следното:
Частният протест е подаден в преклузивния законов срок срещу акт, който
подлежи на въззивен контрол отделно от присъдата, и от активнолегитимирана
страна в процеса. Затова той е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Софийският районен съд е бил сезиран с обвинителен акт, внесен от СРП
срещу обвиняемата Й. В. Г.. С него й е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
В обстоятелствената част на акта прокурорът е посочил, че на
1
инкриминирата дата 22. 08. 2018 г. обвиняемата застанала в непосредствена
близост до пострадалата П.Ш., която пътувала в трамвай по линия на масовия
градски транспорт в столицата, като напълно незабелязано и неусетно за
пострадалата отворила носената от последната чанта и взела отвътре дамското й
портмоне на стойност от 14.00 лева, съдържащо паричната сума от 155.80 лева и
лични документи, след което го предала на свидетелка, която била с Г., тя го
скрила под блузата си и двете слезли от трамвая.
В проведеното открито разпоредително заседание на 18. 02. 2021 г., в хода
на произнасянето си по реда на чл. 248, ал. 5 от НПК, съдът служебно е приел, че
в обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като,
макар в обстоятелствената му част да са описани факти, относими към
„квалифициращия признак особена ловкост“ (всъщност, квалифициращият
признак е „специален начин“, съобразно чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК), то такива не се
съдържат в диспозитива на акта. СРС е приел, че това, от една страна, е липса на
кореспондиращо съответствие между текста в обстоятелствената част и
словесното изложение на обвинението в диспозитива, а от друга – липса на
съответствие между словесния диспозитив и дадената цифрова правна
квалификация на посоченото в обвинителния акт престъпление. Поради това и на
основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 и 3 от НПК съдът е
прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на СРП за
отстраняване на посоченото съществено процесуално нарушение.
При съпоставянето на съдържанието на обсъждания обвинителен акт с
изискването на чл. 246 от НПК и постулатите на тълкувателно решение № 2/2002
г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд намери, че тази преценка на контролираната
съдебна инстанция е неправилна.
Задължение на прокурора при изготвянето на обвинителния акт е да опише
престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на
извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите. Това налага да се
въведат твърдения за всички факти от обективната действителност, които са
съставомерни от обективна и субективна страна с оглед на конкретното
престъпление, за което лицето се предава на съд, като се даде и правна
квалификация на деянието, която точно да съответства на описаните факти.
В конкретния случай обвинението е повдигнато за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Прокурорът е преценил, че квалифициращият
признак е „специален начин“, който в случая е изразен в особената ловкост,
проявена от обвиняемата. В частта от обвинителния акт, където се дължи
описание на факти, е посочено по недвусмислен начин кои са тези, които налагат
извод за използван специален начин в съответната форма. В диспозитива няма
никаква логична причина те да се приповтарят, достатъчно е, че в него е посочен
самият квалифициращ признак – специален начин, изразен в особена ловкост. По
този начин, от една страна, правната квалификация точно съответства на
обстоятелствата около престъплението, а от друга – на обвиняемата се дава
недвусмислена рамка на фактическото и правно измерение на обвинението, така
че за нея да няма никакво разумно съмнение в тази насока и тя да може да
организира адекватно защитата си.
2
По изложените съображения определението на СРС за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на СРП следва да бъде отменено, като
делото се върне на решаващия съдебен състав да продължи действията по
разглеждането на обвинителния акт по същество.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СРС, НО, 20 състав, постановено на 18. 02. 2021
г. по н.о.х.д. № 2659/20 г., с което съдът е прекратил е съдебното производство по
делото и го е върнал на СРП.
ВРЪЩА делото на същия състав на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3