№ 757
гр. Разград, 16.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. Р.А
и прокурора З. М. Ц.
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно
наказателно дело № 20223330200780 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЗА РП РАЗГРАД, прокурор Ц..
ОБВИНЯЕМИЯТ, редовно призован, доведен от ОЗ „Охрана на
съдебната власт“ от РСИН Разград, лично и със служебен защитник адв. Др.
П. от АК Разград от досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА производството е по реда на чл. 64 от НПК по постъпило в
съда искане от РП Разград за вземане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по отношение на С. Ю. М., ЕГН ********** по ДП № 1873 ЗМ-
813/2022 г. по описа на РУМВР Разград за извършено от него на 10.12.2022 г.
в гр. Разград престъпление по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194 от
НК.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства.
АДВ. П.: Частично основателно е искането.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да ми се смени мярката. Колко години съм
лежал в затвора. Призовката като идва съм се явявал. Поне подписка. Две
години стана откакто съм излязъл. Още три месеца имам да ми свърши
пробацията.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ. П.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмените такива
съдържащи се в ДП № 1873 ЗМ-813/2022 г. по описа на РУМВР Разград.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Районна прокуратура град Разград е внесла искане за
налагане на мярка за неотклонение Задържане под стража по отношение на
обвиняемия С. Ю. М., поддържам така внесеното искане, като ще изложа
следните аргументи в тази насока. След анализ на събраните по делото
доказателства, се установява, че са налице кумулативно изискуемите и
визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК предпоставки за налагане на
мярка за неотклонение – задържане под стража. С. Ю. М., е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за
което е предвидено наказание лишаване от свобода в размер от две до десет
години, т.е. обвинението е за тежко умишлено престъпление смисъла на
чл.93, т.7 НК наказуемо с лишаване от свобода. От събрания по делото
доказателствен материал, съдържащ се в протоколите за извършени действия
по разследването и процесуални такива към настоящия момент може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият М. е извършил
престъплението, за което е привлечен като обвиняем. От анализа на
събраните и приобщени доказателства в хода на проведеното по досъдебното
производство разследване се установява наличието и на опасност
обвиняемият да извърши престъпление и да се укрие, при условие, че спрямо
него бъде взета по-лека мярка за неотклонение. На първо място е налице
законовата презумпция на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК – М. е привлечен като
обвиняем за престъпление извършено при условията на опасен рецидив по см.
на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК. Доказателствата по делото не само не
установяват обратното, но и много ярко илюстрират наличието на двете
опасности. Опасността да извърши престъпление – за нея свидетелства
справката му за съдимост, осъжданията му са все за престъпления против
собствеността което характеризира М. като изключително опасен, като и при
предходните му престъпления също му е била налагана мярка за
неотклонение задържане под стража. Характеристичната му справка също
съдържа данни за личност с висока степен на обществена опасност, такава без
морални и всякакви други ценности или пък задръжки и оставянето му на
свобода само би му дало възможност да продължи на върши престъпления.
Изтърпените наказания лишаване от свобода не са му въздействали
поправително и превъзпитателно и не са постигнали своите цели – малко след
излизането от затвора – той извършва кражба, което показва че М. не се
страхува от правосъдието и прекараното време в затвора не го е поправило.
Не следва да се подминава обстоятелството, че М. е безработен, което
допълнително го мотивира да търси допълнителни доходи, чрез извършване
на престъпления против собствеността. Оставането му на свобода единствено
би му дало възможност да продължи да осъществява престъпната си дейност.
Налице е и другата алтернативно предвидена в закона опасност обвиняемият
да се укрие, въпреки наличието на адрес, на който същият пребивава предвид
изложеното по-горе за миналата му съдимост, данни за личността и
наказанието, което се предвижда за извършеното от него престъпление по
настоящото производство - самата тежест на обвинението може да го
подтикне да се укрие, с цел осуетяване на евентуална наказателна репресия
спрямо него. Налагането на мярка за неотклонение – Домашен арест не е в
състояние да постигне целите, визирани в чл. 57 от НПК, за постигането, на
2
които се взема мярка за неотклонение. С оглед на горното, считам, че целите
на мярката за неотклонение не могат да бъдат постигнати с налагането на
различна от задържането под стража мярка.
АДВ. П.: Не мога да не се съглася с държавното обвинение, че е налице
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което
се наказва с „лишаване от свобода“, както и че, лицето е привлечено като
обвиняем за престъпление извършено при условията на опасен рецидив,
което да предполага реалната опасност същото да се укрие или извърши
друго престъпление. Същият от справката за съдимост е видно, че е осъждан
за 33 престъпления. Въпреки това никога обвиняемият не се е укривал и е
имал безупречно процесуално поведение. Защитата счита, че въпреки, че
няма доказателства, че същият страда от заболявания, ако на обвиняемият
бъде поставена гривна и му бъде наложено наказание „домашен арест“,
същият не би могъл да се укрие или извърши друго престъпление. Ето защо,
считам че, не следва да бъде уважена молбата на прокуратурата и на
обвиняемия следва да бъде взета по-леката мярка за неотклонение „домашен
арест“, което би изпълнило целите на закона.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да ми се смени мярката от задържането.
Искам мярка „домашен арест“.
ДОКЛАД НА СЪДА: Съдът, за да се произнесе съобрази следното,
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, за да бъде взета най-тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража“ следва да са налице две
кумулативно дадени предпоставки, а именно: да е налице според действащия
НПК обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението, за
което е обвинено и това престъпление да се наказва с наказание „лишаване от
свобода“ или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да
сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие, или да
извърши престъпление. От приобщените в настоящото производство писмени
доказателства събрани по реда на НПК в хода на предварителното
разследване се установява, че с постановление от 15.12.2022 г. на С. Ю. М. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 196, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което Наказателния кодекс предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години. От проведените до
момента процесуално следствени действия, а именно: разпит на свидетели,
изготвена докладна записка по делото, обяснения депозиран от обвиняемият
действително съдът намира, че подозрението, което е изградила РП Разград
към настоящия момент не е разколебано. В този смисъл е налице и първата от
предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК. Относно втората видно от справката
за съдимост на обвиняемия, същият е осъждан с 33 броя съдебни актове,
включително и наказание „лишаване от свобода“ за преобладаващо един и
същи вид престъпление против собствеността. Множеството тези наказания
обвиняемият е изтърпял във съответните затворнически заведения. За
съжаление съдът констатира, че целите на чл. 36 от НК по отношение на този
обвиняем са много далеч от своята реализация. Това от една страна говори,
както за високата степен на обществена опасност и склонност обвиняемият да
извършва престъпления, така и при наличието на презумпцията на чл. 63, ал.
2, т. 1, пр. 1 от НПК също не е оборена към настоящия момент.
Неоснователни и недоказани по делото са и твърденията за каквото и да е
физическо заболяване от страна на обвиняемия, което да му преди да
3
престоява в арестови помещения. От изложеното съдът категорично намира,
че са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НК за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ на обвиняемият. Съдът намира, че тази
мярка единствено в случая би осъществила целите на чл. 57 от НПК да
осигури личното участие на обвиняемия, както в двете фази на процеса, така
и евентуално при реализиране на наказателната отговорност с влязъл в сила
съдебен акт. Ето защо и на основание чл. 64, ал. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на С. Ю. М., ЕГН ********** от гр. ***** мярка
за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по ДП № 1873 ЗМ-813/2022
г. по описа на РУМВР Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред
Окръжен съд Разград.
В СЛУЧАЙ на жалба насрочва делото пред Окръжен съд Разград за
29.12.2022 година от 14:30 часа.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14:20 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
4