Р Е Ш Е Н
И Е
260124/17.9.2020г.
гр.Варна, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на двадесети
август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 2653 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от В.В.И.
*** срещу Електронен
фиш серия К № 3219407 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл.
189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.3, т.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита електронния
фиш за издаден в нарушение на чл.34 от ЗАНН. Твърди, че не е извършил
административно нарушение, както и че засечената скорост не е на управляваното
от него МПС. Намира размерът на глобата за незаконосъобразно определен. Моли
съда да се съобрази с всички обстоятелства по случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 07.10.2018г.
в 22,08 часа, лек автомобил марка “Шевролет Авео” с
ДК№ В 2945 НА се движел по път Е-70, извън рамките на населено място, от
„Летище Варна“ в посока към гр.Варна (в близост до бензиностанция „Петрол”).
Разрешената скорост на движение била до 80 км/ч., определена посредством
поставен пътен знак В-26, а процесният автомобил се
движел със скорост от 102 км/ч. Поради движението си с превишена скорост
автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –стационарна
радарна система тип „TRF1-M 646”. След справка в
информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е
собственост на Р. П. А. от гр.Варна, поради което на лицето бил издаден
Електронен фиш серия К №2319322/2018г. Същият бил връчен на Р. А. на
19.11.2019г., който на 22.11.2019г. представил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, удостоверяваща, че на датата на заснемане на нарушението автомобилът е
бил предоставен за ползване на В.В.И. ***. Поради
това фишът бил анулиран, като по реда на
чл.186, ал.5 от ЗДвП бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер на 150.00 лева на жалбоподателя И., за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени
доказателства фотоснимки. В жалбата е направено искане за
събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на един свидтел. Жалбоподателят обаче не се
явява в залата и не конкретизира искането, поради което съдът приема същото за
мълчаливо оттеглено.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената
по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство–мобилна
система за видеоконтрол тип „TRF1-M ” съдът приема за безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е движел по път Е-70, извън рамките на населено място, от „Летище Варна“ в посока към
гр.Варна (в близост до бензиностанция „Петрол”), със скорост, превишаваща
разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че
посоченото техническо средство- мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение „TRF1-M” №4835 с идентификационен №
464/14, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща
проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение
на процесния автомобил от 105 км/ч. При издаването на
електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета
скорост на движение от 102 км/ч. По делото е приложен снимков материал,
изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната
скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден
обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със
стационарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват
веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът
намира, че процесният автомобил действително се е
движел с посочената скорост. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата
на чл.21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДП. Пътят, по който
се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с
пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е
посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.
Съдът намира и
че административнонаказателната отговорност правилно
е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5, електронният
фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1, а именно- на собственика.
Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с
данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственикът на процесния автомобил (към момента на извършване на
нарушението) е декларирал данни за лицето, на което е предоставил управлението
на моторното превозно средство, а именно-жалбоподателя, като е посочил и
съответните лични данни на ползвателя. При това положение издаването на
електронен фиш на И., а не на собственика, се явява законосъобразно.
Независимо от
изложеното съдът констатира, че при определянето на наказанието е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на
атакувания електронен фиш. На жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер
на 150 лв., на основание чл.182, ал.3,
т.3 от ЗДвП. Цитираната норма обаче предвижда наказание във фиксиран размер за
превишаване на разрешената скорост извън населени места от 21 до 30 км/ч, но за водачи на моторно превозно средство за обществен
превоз на пътници и опасни товари. В случая няма данни, а и не
се твърди жалбоподателят да е извършвал обществен превоз на пътници и опасни
товари, а напротив- управлявал е лек автомобил, предоставен му за ползване в
лично качество от друго физическо лице. В действителност санкцията е следвало
да бъде наложена по реда на чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП, предвиждащ специално наказание в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч, какъвто е и настоящият случай. Допуснатата
непрецизност е особено съществена, тъй като не само накърнява правото на
санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, но и
обуславя налагането на наказание в
по-голям размер. В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспорения пред него електронен фиш, т. е. следва да прецени правилно ли
са приложени процесуалният и материалният закон,
с оглед описаните в ЕФ факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма. Съдът е
обвързан от съществените елементи на фактическите и правни рамки на
административно-наказателното обвинение, като в случай, че установи наличието на съществено процесуално нарушение,
допуснато в хода на административнонаказателното
производство, няма процесуална възможност да върне делото на
административнонаказващия орган
за отстраняване на констатираните нередовности, нито е оправомощен да наложи
наказание на основание, различно от възприетото от наказващия орган, а единствената възможност е електронния фиш да бъде
отменен.
На следващо място, съдът намира, че
при издаването на наказателното постановление не е спазен и срокът по чл.34,
ал.1 от ЗАНН, според който
не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Съдът намира, че цитираната разпоредба
следва да намери приложение и по отношение електронните фишове, с оглед
еднаквото третиране на правните субекти. В случая нарушението
е извършено на 07.10.2018г., при което посоченият едногодишен срок е изтекъл на
07.10.2019г. Обжалваният
електронен фиш е издаден на 04.12.2019г.
(видно от приложената справка, издадена от ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“), т.е.- след изтичането на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения
електронен фиш.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалвания
електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен
изцяло.
С оглед изхода
на делото искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Не следва да се присъждат
разноски и на жалбоподателя, предвид липсата на съответно искане.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3219407 на ОД на МВР- Варна, с който на В.В.И. ***, ЕГН: **********, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 150.00 лева, на
основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.3, т.3 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: