Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.03.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдия Чомпалов т. д. № 1497/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „К.Б.“ ЕООД, с която е предявен срещу „И.И.“ ЕООД иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.2-ро ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 12.04.2018 г. К.К.и Д.К.са сключили с ответника договор за посреднически услуги, по който са възложили на ответника да извърши пазарно проучване, маркетинг и посредничество за придобиване на вещни права върху УПИ II-267 и УПИ II-266, кв.237, м.“Подуене – Редута“, ул.“**Харитон“, като е уговорено физическите лица възложители да бъдат заместени от търговско дружество, което те ще регистрират. Сочи се от ищеца, че на 30.05.2018 г. договорът за посредничество е бил прекратен поради изтичане на предвидения в него краен срок, а на 06.06.2018 г. К.К.и Д.К.са учредили „К.Б.“ ООД, след което дружеството е превело по сметка на ответника сумата от общо 26 705 лв. през периода 12.06.2018 г. – 10.10.2018 г., но договор за посредничество не е бил сключен с ответника. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 26 705 лв., която е получена без основание.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че не е сключено тристранно споразумение, по което ищецът да е придобил правата на К.К.и Д.К.. Сочи се от ответника, че договорът от 12.04.2019 г. е бил изпълнен, защото ищецът е бил уведомен за това, че собственикът на УПИ 267 е готов да сключи договор за строителство срещу обезщетение, а от 21.05.2018 г. договорът е прекратен поради изчерпване на предмета. Ищецът без знанието на ответника и в нарушение на т.1.3 от договора е сключил със собственика на имота договор от 21.05.2018 г., поради което дължи неустойка по т.6.1. Освен това отново в нарушение на договора е извършена нот.заверка на подписите на договора от 21.05.2018 г. Поддържа се, че ищецът е признал за изпълнението на задълженията на ответника, който е издал пет фактури за дължимите суми, по които именно са преведени претендираните от ищеца суми. Освен това ищецът едностранно на 06.02.2019 г. е прекратил сключения със собственика на УПИ 267 договор и остава да дължи сумата от 9225 лв., която представлява разликата между платените по фактурите суми и дължимото на ответника възнаграждение, както и неустойка по т.1.3., т.3.4 и т.6.1 по договор от 12.04.2018 г. Прави възражение за прихващане със сумата от 18 000 ЕВРО – неустойка по договор от 12.04.2018 г., както и искане за привличане на трето лице Р.П., който е собственик на УПИ 267, ул.“**********
Представен е договор за посредническа услуга от 12.04.2018 г., от който се установява, че между Д.К.от една страна и ответника от друга страна е постигнато съгласие ответникът да извърши пазарно проучване, маркетинг и анализ и да покаже предназначени за жилищно строителство УПИ, както и да посредничи на възложителя за придобиване на вещни права, а Д.К.е поел задължение да плати възнаграждение. Уговорено е, че правата и задълженията на възложителя Д.К.по по този договор ще се поемат от ново дружество, което ще се представлява от Д.К.и/или К. К., както и че крайният срок на договора е 30.05.2018 г. Договорът е подписан и от К.К.в качеството на възложител.
Представено е банково извлечение, в което се сочи, че ищецът е платил на ответника през периода 12.06.2018 г. – 10.10.2018 г. сумата от общо 26 705 лв. – посредническа услуга по договор.
Представено е уведомление от 05.02.2019 г., с което ищецът е поканил ответника да му плати сумата от 26 705 лв.
Представено е уведомление от 06.02.2019 г., с което „К.И.“ ЕООД е поканил Р. С. П.да плати сумата от 40 000 лв.
Представен е предварителен договор от 21.05.2018 г., сключен между Р. С. П.„К.И.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за посредническа услуга от 12.04.2018 г., че между Д.К.и ответника е постигнато съгласие ответникът да извърши пазарно проучване, маркетинг и анализ и да покаже предназначени за жилищно строителство УПИ, както и да посредничи на възложителите за придобиване на вещни права, а възложителите са поели задължението да платят на ответника изпълнител възнаграждение. Уговорено е, че правата и задълженията на възложителите ще се поемат от ново дружество, веднага след неговото учредяване, което ще се представлява от Д.К.и/или К. К., както и че крайният срок на договора е 30.05.2018 г. Договорът е подписан в качеството на възложител и от лицето К. Д. К., чието име е посочено в клаузата на т.1, поради което съдът на основание чл.20 ЗЗД приема, че възложители по договора са Д.К.и К. К..
След извършена служебно проверка в ТР се установи, че на 06.06.2018 г. е вписано дружеството ищец „К.Б.“ ООД, както и че до 11.07.2019 г. управители на това дружество са били К.К.и Д.К., които са били и съдружници в това дружество. Дружеството ищец е учредено на 06.06.2018 г. – след прекратяване действието на договора от 12.04.2018 г., от което следва, че дружеството не е заместило възложителите, макар и в договора да е било уговорено новоучреденото дружество да ги замести в правата и задълженията по договора.
В представеното по делото банково извлечение, което не е оспорено, се сочи, че дружеството ищец е платило на ответника на 12.06.2018 г. сумата от 12 625 лв. – посредническа услуга по договор, на 13.07.2018 г. сумата от 3000 лв. - посредническа услуга по договор, на 06.08.2018 г. сумата от 4000 лв. – посредническа услуга, на 05.09.2018 г. сумата от 4000 лв. – посредническа услуга, както и на 10.10.2018 г. сумата от 3080 лв. – окончателно плащане по услуга. Договорът за посредническа услуга е ненаименован и неформален договор, поради което неговото сключване не е обусловено от спазване на определена форма. В случая обаче от страна на ответника изрично се признава, че между него и дружеството ищец не съществува договорно правоотношение. Това означава, че основанието за извършените от ищеца плащания не е договорно правоотношение между него и ответника.
По делото се установи по несъмнен и категоричен начин, че между Д.К.и К.К.от една страна – в качеството на възложители и ответника от друга страна - в качеството на изпълнител е бил сключен на 12.04.2018 г. договор за посредническа услуга и доколкото възложителите К.и са учредили „К.Б.“ ООД, на което са били управители до 11.07.2019 г., съдът приема, че основанието на извършените от ищеца плащания е именно процесният договор от 12.04.2018 г., който е породил за физическите лица К.и парично задължение за плащане на възнаграждение в полза на ответника.
В този случай съдът приема, че дружеството ищец, учредено от възложителите К.и, е погасило чужд дълг – дълга на физическите лица К.и, който те имат към ответника по договора за посредническа услуга от 12.04.2018 г. Изрично се сочи в платежния документ, че основанието за плащане е „посредническа услуга по договор“, поради което съдът намира, че ищецът е имал намерение да изпълни чуждо парично задължение - на своите учредители К.и по сключения от тях договор с ответника. Паричното задължение не е с оглед личността на длъжника, поради което изпълнението може да се извърши от всяко трето лице.
Като основание за последното плащане на 10.10.2018 г. се сочи „окончателно плащане по услуга“, от което следва и изводът, че не само е съществувало валидно облигационно правоотношение, но и че ответникът е изпълнил задълженията си, което е оправдание да получи последното „окончателно“ плащане. Въпросът за точното изпълнение на задълженията на ответника по договора от 12.04.2018 г. обаче е неотносим, защото е релевантен за отношенията между ответника и К.. В този смисъл извън предмет на спора е дали представеният от ответника договор от 12.05.2018 г., сключен между Р. С. П.и „К.И.“ ЕООД, което е еднолична собственост на К. Д. К., доказва изпълнение на поетите от ответника задължения по договора от 12.04.2018 г.
Плащанията са извършени от ищеца след крайния срок на договора /30.05.2018 г./, но от платежния документ може да се направи извод, че основанието за плащанията е изпълнението на задължението на ответника да предостави посредническа услуга, от което следва изводът за наличие на договорно правоотношение, по което страна е ответникът. Обстоятелството, че ищецът в качеството на платец не е страна по сключения с ответника договор за посредническа услуга, не означава, че не е налице правно основание, което да оправдава получаването от ответника на сумите. Между ищеца и ответника не е съществувало договорно или друго правоотношение, но е съществувало договорно правоотношение между ответника и физическите лица К.и, които към плащанията са били съдружници в дружеството ищец, както и негови управители.
Към момента на плащанията съдружници и управители на дружеството ищец са били К.и, които имат качеството на възложители по сключения с ответника договор за посредническа услуга от 12.04.2018 г., поради което съдът приема, че с извършените плащания ищецът е изпълнил паричното задължение на К.и да заплатят на ответника възнаграждение за посредническа услуга. Изпълнението на чуждо задължение е факт, който води до възникване в полза на дружеството ищец на регресно вземане срещу К.и, но ответникът не дължи връщане на платената от ищеца сума, която представлява дължимото му възнаграждение по сключения от него договор с К.и, които към момента на плащанията са били съдружници и управители на ищеца, който е наредил плащанията.
На следващо място – плащанията са извършени от ищеца по банковата сметка на ответника, която е посочена в договора за посредническа услуга от 12.04.2018 г., а управителите на ищеца и неговите законни представители, които са били и съдружници, са знаели по коя точно банкова сметка *** лица и възложители по този договор са длъжни да преведат възнаграждението за посредническа услуга, което в платежния документ се сочи като основание за плащане.
Като краен извод – между ищеца и ответника
не е съществувало към момента на плащанията, а и след това облигационно
правоотношение, но правното основание за получаване от ответника на процесната
сума е договор за посредническа услуга от 12.04.2018 г., по който длъжници са К.К.и
Д.К., които към плащанията са били съдружници и управители на ищеца. Ищецът е
изпълнил чуждо парично задължение – на К.К.и Д.К., а основанието за получаване
от ответника на сумата е съществувалото между него и тези физически лица
правоотношение по договор за посредническа услуга, по който съдружниците и
управителите на ищеца в качеството на физически лица са възложители.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.И.“ ЕООД срещу „К.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 26 705 лв. – платена през периода 12.06.2018 г. – 10.10.2018 г.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: