Решение по дело №5227/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 326

 

гр. Русе, 27.02.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5227 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

К.К.– юрисконсулт на ЗК „Лев Инс“ АД заявява, че представляваното от него дружество сключило с М.М.А.договор за имуществена застраховка „Каско“ под формата на застрахователна полица №93001510086164 за лек автомобил „Мерцедес ЕС 500“ с рег.№…………… ВС. Пояснява, че полицата, материализираща и удостоверяваща възникналото застрахователно правоотношение е със срок 12 месеца за периода 18.12.2015г. – 17.12.2016г.

На 18.10.2016г., около 21 часа, управлявайки посоченото МПС в гр.Русе, по ул.“Св.Димитър Басарбовски“, под „Гредовит мост“, С.Б.Б., преминал през необозначено и несигнализирано препятствие, вследствие което настъпило ПТП довело до увреждане на застрахования автомобил.

За инцидента бил съставен протокол за ПТП №1579680 от същата дата.

Собственикът на лек автомобил „Мерцедес ЕС 500“ с рег.№………………….. ВС депозирал уведомление за щета, във връзка с което ищецът образувал преписка, заведена под №0017-1261-16-414889. След извършени огледи, удостоверени с опис – заключения експертите констатирали увреждания, които оценили на 337.57 лева. Посочената сума била преведена по банкова сметка, ***омобил.

Застрахователят счита, че община Русе  не е изпълнила задължението си да управлява, стопанисва и поддържа в изправност участъкът от пътя, на който е възникнало ПТП, поради което следва да понесе отговорността за причинените, вследствие произшествието имуществени вреди на застрахованото превозно средство, тъй като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му.

През м.юни 2017г. ищецът изпратил покана до ответника за възстановяване изплатеното обезщетение.

Позовавайки се на чл.410, ал.1, т.3 от КЗ ЗК „Лев Инс“ АД приема, че с изплащане на застрахователното обезщетение се суброгира в правата на застрахования и има право да предяви претенцията си срещу виновния за настъпилото ПТП – община Русе.

Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди община Русе, ЕИК ********* с адрес – гр.Русе, пл.”Свобода”№6, представлявана от кмета П. С., да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* сумите: 345.57 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета №0017-1261-16-414889, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019г. до окончателното й изплащане и 58.13 лева – мораторна лихва за периода 27.06.2017г. – 28.08.2019г. вкл.

Претендира направените по делото разноски.

В срока от чл.131 от ГПК Община Русе е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Намира за недоказани твърденията на застрахователното дружество, относно начина, по който е увредено застрахованото МПС. Оспорва протокол за ПТП №1579680/18.10.2016г., с оглед факта, че актосъставителят не е възприел непосредствено визирания в протокола механизъм за настъпване на ПТП, доколкото същият е описан единствено по данни на участника в произшествието. Приема, че от документа не става ясно къде е мястото на настъпване на увреждането и каква е причината, тъй като не са посочени размерите на нарушената пътна настилка, скоростта и посоката на движение на процесното МПС.

Счита, че вследствие описания в исковата молба механизъм на ПТП не могат да настъпят твърдяните щети, за които ищеца претендира обезщетение.

Намира за недоказани твърденията относно валидно облигационно правоотношение между застрахователя и собственика на процесното МПС. В тази връзка сочи липсата на подписи на застрахователната полица.

Заявява, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на водача, тъй като същият е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътните и атмосферни условия. Приема, че е съществувала техническа възможност МПС да бъде управлявано с по-ниска скорост, която да не позволи реализиране на ПТП, а водачът е могъл да избегне твърдяната нарушена цялост на пътното платно.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Претендира направените по делото разноски.

            След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът представя договор за застраховка „Каско“ под формата на застрахователна полица №93001510086164 за лек автомобил „Мерцедес ЕС 500“ с рег.№В …………… ВС със срок 12 месеца за периода 18.12.2015г. – 17.12.2016г. и Анекс №2, в които не са положени подписи от застраховател и застрахован. Приложени са „Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“.

На 19.04.2016г. между М.М.А.и С. Б. Б. е сключен договор за покупко – продажба на МПС с предмет: лек автомобил „Мерцедес ЕС 500“ с рег.№В ……………… ВС

Според данните, съдържащи се в протокол за ПТП №1579680, на 18.10.2016г. в гр.Русе, по ул.“Св. Димитър Басарбовски“, под „Гредови мост“, е настъпило ПТП с лек автомобил „Мерцедес ЕС 500“ с рег.№В …………… ВС, водач – С. Б.Б.. Визирани са обстоятелствата и причините за инцидента: „Участник 1  навлиза в нарушена цялост на пътното платно“. Отразено е, че мястото на произшествието не е посетено. Описани са щетите по превозното средство: предна дясна гума 255/35/20 със джанта. Изготвен е снимков материал.

            Във връзка с щети, причинени вследствие произшествието, водачът, управлявал автомобила, уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие. Застрахователят образувал преписка по щета №0017-1261-16-414889/1 от 15.03.2017г. След оглед на увреденото МПС, удостоверен с опис и сравнителна експертиза, ищецът изплатил на собственика на застрахования автомобил обезщетение в размер на 347.57 лева.

С писмо, изх.№L819/15.06.2017г. „Лев Инс“ АД поканило община Русе да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение. Ответникът изискал допълнителна информация, с оглед преценка относно основателността на претенцията.

Ангажирани са писмени доказателства за извършени от водача на застрахования автомобил нарушения на ЗДвП и наложените наказания.

По искане на ответника е възложена и приета, автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като обективно, ясно, пълно и обосновано. Вещото лице е приело, че при движение с допустимата скорост за населено място – 50км/час, водачът би имал техническа възможност да възприеме пътната неравност и да я заобиколи, обходи или спре пред нея. Експертът пояснява, че пътният участък не е осветен, а пътната неравност се намира на около 80 метра след завой, на прав участък. Констатирал е, че увредената гума и джантата на автомобила не съответстват на заводските предписания. Сочи, че такъв вид увреждане може да настъпи и при контакт на гумата с други твърди тела и елементи от пътната конструкция, с остри ръбове: бордюри и др. Твърди, че няма данни дали увредената гума е била балансирана. Поддържа, че лекия автомобил е бил оборудван с нископрофилни гуми, които не отговарят на изискванията на завода производител и са по-уязвими при движение по пътища с пътни неравности, но по-устойчиви при движение с високи скорости по добри пътищата. Вещото лице е описало пътната неравност и е изчислило стойността на имуществените вреди – 330.75 лева. В о.с.з. експертът заявява, че пътната неравност съставляваща шахта, която конструктивно не е изпълнена правилно е била причина и за други произшествия.

            Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.213 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.

Според § 22 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.) за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на кодекса, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизане в сила на този кодекс. Следователно релевантна за правната квалификация на иска е датата, на която е сключен застрахователния договор. В настоящия случай приложената по делото застрахователна полица е от 17.12.2015г., т.е. приложение намира разпоредбата на чл.213 КЗ (отм.), съгласно която, с плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетени и обичайните разноски.

Основателността на иска по чл.213 КЗ (отм.) е обусловена от наличието на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице; изплащане на застрахователно обезщетение; причинно – следствена връзка между претърпените вследствие настъпилото застрахователното събитие имуществени вреди и виновното поведение на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1 от КЗ (отм.), застрахователният договор е формален и писмената форма е условие за неговата валидност. Съответно възникването и съществуването на застрахователно правоотношение може да бъде доказано само със застрахователна полица или друг писмен документ, съдържащ реквизитите по чл.184, ал.3 от КЗ (отм.). Представените с исковата молба: застрахователна полица №93001510086164 и Анекс №2 към нея не представляват такова доказателство, доколкото не съдържат подписите на страните като задължителен законов реквизит – чл.184, ал.3, т.10 от КЗ (отм.). Поради това, съдът приема, че в процеса не е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между собственика на увредения автомобил „Мерцедес ЕС 500“ с рег.№В …………… и застрахователя – ищец в настоящото производство. Следователно плащането на застрахователно обезщетение от „Лев Инс“ АД по това правоотношение, в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2016г. не обуславя възникването на суброгаторното право по чл.213 от КЗ (отм.).

В този смисъл, съдът намира за основателно възражението на ответника, че по делото не е установено валидно облигационно отношение между ищеца и собственика на увредения лек автомобил. Доколкото посоченото обстоятелство е елемент от фактическия състав за възникване на регресното право на ищеца по чл.213, ал.1 от КЗ (отм.), предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като последица от установената недоказаност на претенцията за главницата, неоснователен се явява и обусловения от нея акцесорен иск за мораторна лихва.

Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК  в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по делото в размер на 480 лева (списък по чл.80 ГПК).

Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А срещу ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК ********* с адрес – гр.Русе, пл.”Свобода”№6 иск за заплащане сумите: 345.57 лева – застрахователно обезщетение по щета №0017-1261-16-414889, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2019г. до окончателното й изплащане и 58.13 лева – мораторна лихва за периода 27.06.2017г. – 28.08.2019г. вкл.

 

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 480 лева.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: