Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 35
гр. Сливен, 17. 03. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на втори март, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 32 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Агенция “Пътна
инфраструктура”– София, подадена срещу Решение № 314 от 01.12.2021 г.,
постановено по АНД № 1114 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
изменено Наказателно постановление /НП/ № 7351 от 16.08.2021
г., издадено от Началника на Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на
С.С.Д., за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/ във връзка
с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г./ и на основание чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2
от ЗП, е наложена глоба в размер на 2000 лева, като е намален размерът на
наложената глоба от 2000 лева на 1000 лева.
В касационната жалба жалбоподателят
твърди, че Районният съд неправилно е изменил НП. Излага съображения, че
размерът на наложеното от наказващия орган наказание е съобразен с разпоредбите
на чл. 53, ал. 1 от ЗП и чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което същият е обоснован
и справедлив, и покрива критериите на чл. 12 от ЗАНН. Моли решението да бъде отменено
в частта, с която е намален размерът на наложената глоба, а НП да бъде
потвърдено изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и счита,
че Районният съд правилно е намалил наложеното административно наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да измени обжалваното НП, Районният
съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел
за установено, че водачът на ППС е извършил описаното в НП нарушение; направил
е извод, че в административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на процедурата; счел е, че размерът на наложеното наказание не
съответства на степента и тежестта на извършеното нарушение, поради което е
изменил НП, като е намалил наложената глоба до предвидения в закона минимален
размер от 1000 лева.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по
делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния
жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 21.07.2021 г. в 8,53 часа на път I-6, км 387, в посока гр. София
– гр. Бургас, е била извършена проверка от служител на Агенция „Пътна
инфраструктура“ на С.С.Д. в качеството му на водач на
съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси с Рег. № ………… и полуремарке с 3 оси с Рег. № ……….. При проверката е било
установено, че водачът осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., съответно
– тежко по чл. 3, т. 2 от Наредбата, без валидно разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/. Необходимостта от такова разрешение е било
доказано от направеното измерване, при което е било констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., изразяващо се в следното:
при измерено разстояние между осите – 1.36 м, сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 28 т, при максимално допустимо натоварване 24
т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата. Измерването е било
извършено с техническо средство електронна везна модел РW-10 № К0200010 и
ролетка 1309/18/5м/. За констатираното нарушение, на водача С.С.Д. е
съставен АУАН № 0008203 от 21.07.2021 г. – за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“ от ЗП във връзка с чл.
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Въз основа на съставения АУАН,
на 16.08.2021 г. е издадено процесното НП.
С оглед установените по делото факти,
Районният съд при правилно приложение на материалния закон обосновано е приел,
че водачът С.С.Д. е извършил нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г.
За извършеното нарушение, в разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗП е предвидена глоба от 1000 до 5000 лева, от което
следва, че наложената от наказващия орган глоба в размер на 2000 лева е
определена под средния размер.
Административният съд счита, че Районният
съд правилно е изменил процесното НП, като е намалил наложената глоба до
предвидения в закона минимален размер от 1000 лева. При определяне размера на
наказанието, наказващият орган е отчел като смекчаващо вината обстоятелство, че
нарушението е извършено за първи път, а като отегчаващи обстоятелства– степента
на надвишаване на нормите на Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. и неизпълнение на условията по чл. 37, ал. 3 от Наредбата.
Посочените отегчаващи вината обстоятелства са определени неправилно.
Надвишаването нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. наказващият орган веднъж
е отчел при обосноваване липсата на маловажност на нарушението, поради което не
е следвало да се позовава отново на това обстоятелство. Констатацията за
неизпълнение на условията по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
също не може да бъде определена като отегчаващо обстоятелство. Няма данни в
АУАН и в НП, нито са налице други доказателства, за това дали водачът след
съставяне на акта е продължил управлението на ППС. Липсват данни и за
имущественото състояние на водача. По изложените съображения, настоящият
съдебен състав счита, че размерът на наказанието е следвало да бъде определен с
оглед наличието единствено на смекчаващи вината отговорността, поради което и
Районният съд правилно е изменил НП, съобразявайки се с нормата на чл. 27 от ЗАНН. Определеният от Районния съд размер на наказанието е справедлив, отговаря
на тежестта на нарушението и с него биха се осъществили в достатъчна степен
целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е изменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие
с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените
от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на
касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 314 от 01.12.2021 г., постановено по АНД №
1114 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: