РЕШЕНИЕ
№ 1663/9.8.2021г.
гр.
Пловдив, 09.08.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав,
в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря В. П.а, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1927 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, във връзка с чл.144 от ДОПК и чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на ЕТ „С.К.– ВА“ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, против Акт за установяване на задължение по
декларация /АУЗД/ № 60 от 05.06.2020 г., издаден от главен инспектор в Отдел
„Местни приходи“ при Община Асеновград, в частта му, потвърдена с Решение № 11/16.07.2020
г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград.
Жалбоподателят, с жалбата и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв. П., който изрично е уточнил
жалбата, прави искане за отмяна на обжалвания АУЗД като незаконосъобразен, в
частта му, с която са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за
всяка от годините от 2016 г. до 2019 г. вкл. С жалбата се оспорва материалната
компетентност на издателя на АУЗД, а по същество се сочи, че за имота, по
отношение на който е начислена ТБО, с оглед на неговия характер на земя със
стопански сгради, не се формират битови отпадъци и дейност по събиране и
извозване на такива от имота се твърди да не е била извършвана никога. Изрично
в жалбата се заявява, че жалбоподателят приема, че дължи ТБО само по отношение
на нейната компонентна „за чистотата на териториите за обществено ползване“,
опредЕ.за всяка от годините в съответни размери. Уточнява се, че не се оспорва
АУЗД в частта му относно определения данък върху недвижимите имоти.
Ответникът по жалбата Началник Отдел „Местни
приходи“ при Община Асеновград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.
в съдебно заседание и с представена писмена защита, съдържаща подробни доводи
по същество, оспорва жалбата, като моли същата да се отхвърли като
неоснователна и недоказана и да се потвърди АУЗД в потвърдената му от ответника
с решението от 16.07.2020 г. част.
Нито една от страните не претендира разноски
по делото.
Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно
уведомена, не е встъпила в производството по делото.
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана от лице, адресат на АУЗД, в частта му,
която не е отменена, след осъществено административно обжалване, както и в
предвидения срок за това, като оспореният акт е неблагоприятен за жалбоподателя
и поради това за него съществува правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕТ „С.К.– ВА“, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, се легитимира като собственик
на недвижим имот, а именно като притежаващ 2450/5268 идеални части от поземлен имот
- 5268,00 кв.м., ведно с 1/1 идеална част от селскостопански обект 510,00 км.м.,
ведно с 2/4 идеални части от три селскостопански обекта, всеки с площ: 136,00 кв.,
131,00 кв.м. и 323,00 кв.м., с партида по чл.14 от ЗМДТ № 6601F28557, находящ се в с. Боянци, общ. Асеновград, ул.“Проф. Асен Златаров“, иден.№
06029.502.509. За имота ЕТ е депозирал декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ вх.№ **********/25.05.2016 г.
относно собствеността му върху съответните идеални части от ПИ и находящите се
в него обекти. След извършена служебна проверка за установяване на данък върху
недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихви за просрочие, въз основа на
подадената декларация от жалбоподателя и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, бил
издаден от Е.Синапова, на длъжност Главен инспектор при Отдел „Местни приходи“,
АУЗД с № 60/05.06.2020 г., съгласно който били установени освен данък недвижими
имоти за въпросния имот в с. Боянци за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2019
г., така също и такса битови отпадъци за същия период от време, като общият
размер на така установената ТБО с АУЗД бил 6120 лева, а лихвата към датата на издаване
на АУЗД възлизала на 1298,42 лв. В АУЗД били посочени като неплатени задължения
за такса битови отпадъци за всяка от годините поотделно, с включване на
отделните компоненти на таксата – за сметосъбиране и сметоизвозване, за
обезвреждане на битови отпадъци и за чистота на териториите за обществено
ползване. Жалбоподателят оспорил АУЗД от 05.06.2020 г. с жалба от 26.06.2020 г.
пред Началник Отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград, като в жалбата
изрично посочил, че оспорва акта само в частта му относно определяне на размера
на ТБО, понеже се касаело до селскостопански обект – земя с обори, в които се
отглеждат животни, от който обект не се генерират битови отпадъци и никой не е
събирал или извозвал такива от имота.
Изрично и в тази жалба било посочено, че жалбоподателят приема, че дължи
ТБО за годините 2016 г. до 2019 г. само в частта й касателно компонентата
чистота на териториите за обществено ползване. Със свое Решение № 11/16.07.2020
г. Началник отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград разгледал жалбата по
същество, като се позовал на постъпило становище от отдел „Екология и околна
среда“, че по отношение на процесните имоти, които се намират в границите на
населеното място с. Боянци се предоставя услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване и потвърдил АУЗД.
По делото, в изпълнение на указанията
на съда относно разпределяне тежестта на доказване, единствено ответникът е
ангажирал писмени доказателства, които съдът кредитира като неоспорени от
другата страна.
Обжалваният АУЗД № 60/05.06.2020 г. на Главен инспектор в Отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград, както и Решение № 11/16.07.2020 г., с което АУЗД е бил потвърден, съдът намира за издадени от компетентни органи, което произтича от изрично предвиденото в разпоредбите на чл.4, ал.3, 4 и ал.5 от ЗМДТ. Така със Заповед № А-453/09.03.2020 г. на Кмета на Община Асеновград, издателят на АУЗД С.е опредЕ.за служител, който да упражнява правомощията на орган по приходите. Поради това и не са основателни възраженията относно издаване на АУЗД от некомпетентен орган.
По същество, между страните не е налице спор относно това, че жалбоподателят е собственик на декларирания от него имот, посочен в АУЗД, находящ се в с. Боянци, общ. Асеновград. В тази насока и като собственик на имот жалбоподателят се явява задължено лице за ТБО за услугите, посочени в чл.62 от ЗМДТ на основание чл.11, ал.1, вр. с чл.64, ал.1 от ЗМДТ /в редакцията към момента на издаване на АУЗД, ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./
Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, в редакцията ѝ в сила към датата на издаване на оспорения акт, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Съгласно чл.67 (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл.62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл.66, ал.13 от закона за всяка услуга по чл.62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл.62. Също така в чл.67, ал.3 от ЗМДТ е посочено, че размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет за одобряване на план-сметката. В конкретния случай, по отношение на всяка от процесните години от 2016 г. до 2019 г. по делото са приложени заверени копия от Решенията на Общински съвет Асеновград за приемане на план-сметка за дейностите по чл.66 от ЗМДТ, съставляващи събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци -контейнери, кофи и други; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, както и за определяне на таксата за битови отпадъци. Въпросните решения, както и определените в тях промили за облагане, касаещи недвижими имоти, които са нежилищни и се използват за стопански цели, какъвто безспорно е имотът на жалбоподателя, са били точно цитирани и съобразени в оспорения АУЗД и въз основа на тях и определената данъчна оценка по години, която няма данни да е била оспорена от жалбоподателя, е била опредЕ.и съответната по размер ТБО за всяка от годините. Впрочем, по повод реда на определяне на ТБО като размер не е налице възражение от страна на жалбоподателя.
Възражението на жалбоподателя относно това, че понеже имотът бил със стопанско предназначение, а не жилищен, то ТБО не се дължала, защото не се формирали битови отпадъци, съдът намира за неоснователно, доколкото в ЗМДТ не е предвидено изключване на собствениците на такъв тип имоти от задължение за заплащане на ТБО. Кога не се събира ТБО е предвидено в чл.71 от ЗМДТ и този законов текст във всичките му относими редакции за процесните години, не е бил обвързан с конкретното предназначение на имота, а като обстоятелства относно преценката дали се дължи такса, се вземат предвид дали общината предоставя съответната услуга, дали имотът е застроен, дали е налице поведение на собственика по подаване на съответна декларация относно това, че имотът не се ползва през цялата година, или съответно деклариране на обстоятелство, че задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации. В случая не е налице твърдение от страна на жалбоподателя, че имотът не е застроен, а напротив, видно и от жалбата и от описанието на имота в декларацията, в него са построени стопански сгради. Не е налице твърдение от страна на жалбоподателя и че същият е подавал декларации по чл.71 от ЗМДТ и такива липсват по административната преписка. Освен това, жалбоподателят е посочил в жалбата си, че селскостопанските сгради практически се ползват по предназначение за отглеждане на животни. Липсват представени доказателства, че жалбоподателят лично е сключил договор с лице, получило регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации.
Основният спорен въпрос, който подлежи на преценка в производството с оглед и на посоченото в жалбата, което очертава предмета на делото, е свързан с установяване действителното изпълнение на част от услугите, включени като компоненти при формиране на ТБО. С оглед конкретното съдържание на жалбата, спорът се концентрира върху това дали по отношение на декларирания от жалбоподателя имот е било налице изпълнение на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, като се има предвид, че жалбоподателят изрично прави признание, че дължи частта от таксата, относима към компонентата, свързана с услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, както се каза, регламентира във всичките си редакции, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване /събиране и транспортиране на битови отпадъци/, когато услугата не се предоставя от общината, а в относимата предходна редакция на ДВ бр.101/2013 г., в сила от 01.01.2014 г., която тук е приложима при преценката дали се следва заплащане на ТБО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. - и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В тази насока и в жалбата са възведени конкретни възражения, свързани с това, че никога от имота не са били събирани и извозвани битови отпадъци. От събраните по делото доказателства се установява, на първо място, че в изпълнение на чл.63, ал.2 от ЗМДТ, който сочи в предходната си редакция, че границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година, за всяка от процесните години е била издадена заповед от Кмета на Община Асеновград с идентично съдържание, а именно, че границите, в които ще се извършват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване за съответната година са: І.гр.Асеновград с кв.Горни и Долни воден, с изключение на имотите, собствениците на които са подали декларация до Отдел „Местни данъци“, че не ползват имота за цялата година и не формират отпадъци, ІІ. – в границите на урбанизираните територии – населените места на територията на Община Асеновград с изключение на имотите и парцелите, за които собствениците са подали декларация, че не ползват имота /парцела/ и не формират отпадъци, ІІІ. - честота на сметосъбиране – по утвърден график с обслужваща фирма за гр. Асеновград и кв. Горни и Долни воден и за селата – съгласно приложения към заповедите. Видно е, че към всяка от заповедите е налице Приложение №1, в което е посочено и село Боянци със съответен график на сметосъбиране и сметоизвозване на граждани /физически и юридически лица/ годишно и месечно посочено в пъти. По делото не е спорно между страните, че жалбоподателят не е подавал декларация относно това, че не ползва имота за нито една от процесните години и не формира отпадъци, като не са и представени от него доказателства в тази насока, както се каза. Имотът, категорично се намира в границите на съответното населено място, доколкото е видно и че разполага със съответен административен адрес. Установява се също така, че на 30.01.2014 г. между Община Асеновград и ДЗЗД „Корп-КО“ е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка „сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци, почистване на нерегламентирани сметища в населените места на територията на Община Асеновград“ със срок от 60 месеца, а на 01.03.2019 г. е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с „КМД“ ЕООД с предмет събиране и транспортиране на битови отпадъци от 27 населени места на територията на Община Асеновград, като срокът на договора е 36 месеца. Съгласно всеки от договорите възложителят има право на отчет за извършената дейност, като във втория от договорите е изрично предвидено и че отчитането изпълнението на възложените услуги става посредством съставяне на констативни протоколи. По делото от страна на ответника са представени копия от констативни протоколи за извършеното сметосъбиране и сметоизвозване конкретно за населеното място с. Боянци общ. Асеновград, като е видно, че такива протоколи са съставяни за отчитане на посочената дейност за всички месеци през процесните години от 2016 г. до 2019 г. Отделно от това, по делото са ангажирани от ответника и маршрутни графици относно изпълнението на дейностите по двата договора за обществена поръчка, касаещи сметосъбиране и сметоизвозване, като е видно, че изрично в тях фигурира и с. Боянци с посочена периодичност и съответен график на осъществяване на дейностите. По делото фигурира и становище от гл.експерт в Отдел „ЕОС“ при Община Асеновград, което е с характер на удостоверение и от което става ясно, че по отношение на имотите в с. Боянци, собственост вкл. и на ЕТ - жалбоподател, е било извършвано сметосъбиране и сметоизвозване за периода 01.01.2015 г. до 28.02.2019 г. от „Корп Ко“ ДЗЗД и от 01.03.2019 г. до 31.12.2020 г. от „КМД“ ЕООД, което удостоверяване е съответно на установеното от приложените договори за възлагане на обществена поръчка и съответно констативните протоколи за изпълнението на дейностите по договорите. Освен това, от част от констативните протоколи се установяват и видовете, броят и вместимостта на съдовете за отпадъци, които са били поставени и обслужвани по договор в с. Боянци общ. Асеновград. От изложеното конкретно по отношение на включената в ТБО услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, която се оспорва именно от жалбоподателя да е била действително извършвана, а е опредЕ.като компонент на ТБО в АУЗД за всяка от процесните години, се установява категорично, че въпросната услуга е била действително предоставена от страна на Община Асеновград по отношение на гражданите, собственици на имоти в с. Боянци, следователно и на жалбоподателя, за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. В тази връзка, по делото от страна на жалбоподателя не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват извода относно реалното извършване на въпросната услуга, като дори и индиции за подобно неизпълнение не могат да се изведат и от съдържанието на административната преписка, по чиято пълнота жалбоподателят не е възразил. Следва да се има предвид, че изпълнението на въпросната услуга от общината включва осигуряване от изпълнителя по договора на съдове за битови отпадъци, разполагането им в съответното населено място по уличната мрежа с оглед ползването им по предназначение от гражданите, а не разполагане на съдове за отпадъци вътре в самите имоти на гражданите на общината, или извозване на отпадъци вътре от имотите, предвид твърдението на жалбоподателя, че никой не бил събирал и извозвал отпадъци от собствения му имот. Имотът на жалбоподателя, който се намира в чертите на населеното място с. Боянци, попада в границите, определени със заповедта на кмета за всяка от посочените пет години, в които се извършват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, доколкото от съдържанието на посочените заповеди става ясно, че са включени целите територии на селата по приложението. Общината е имала действащи договори за изпълнение на услугите в този период от време, с. Боянци е бил включено в графиците за сметосъбиране и сметоизвозване. Поради това и съдът намира за установено предоставянето на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за декларирания имот в рамките на периода, за който е начислена ТБО с АУЗД, а именно от 01 април 2016 г. до 31.12.2019 г. Ето защо и оплакването по жалбата относно непредоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване като един от компонентите при начисляване на ТБО, се явява неоснователно.
Следва да се има предвид, че в очертания предмет на оспорване от жалбоподателя не се включва изрично оспорване не останалите два компонента на ТБО, а именно за чистотата на териториите за обществено ползване и съответно за обезвреждане на битови отпадъци. По отношение на първо посоченото, освен това, както се каза вече, в жалбата се признава от страна на жалбоподателя дължимостта на такса за чистотата на териториите за обществено ползване, поради което и макар и ответникът да не е ангажирал изрично и конкретно доказателства в тази насока, касаещи изпълнението именно на тази услуга, то предвид признанието, направено с жалбата, това не е било и необходимо, защото не е било предмет на оспорване по делото изпълнението на тази услуга, включена при формиране таксата за битови отпадъци. Освен това, тъй като тази услуга не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото лице, то за нея не е налице и възможност предварително да се декларира неползване на имота.
Що се касае до третия компонент за формирането на ТБО, а именно услугата по извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения, следва да се има предвид, че съгласно чл.71 от ЗМДТ такса не се събира тогава, когато няма депа или други съоръжения. В случая, видно от представените по делото доказателства, включващи Решенията на общински съвет Асеновград от 2015 г. до 2018 г. за одобряването на план-сметки за дейностите по чл.66 от ЗМДТ за всяка от процесните години, както и приложените Решение на Изпълнителна агенция по околната среда за издаване на комплексно разрешително за Регионален център за обезвреждане на твърди битови отпадъци, включващ и община Асеновград и самото комплексно разрешително от 2013 г., Община Асеновград е разполагала в целия процесен период със съоръжение, което и в решенията на ОС Асеновград и в наличните публични годишни отчети за дейностите с отпадъци, публикувани на страницата на Изпълнителна агенция по околна среда фигурира като депо „Регионален център за обезвреждане на битови отпадъци за общините Асеновград, Садово, Първомай, Куклен и Лъки“. Както е прието и в трайната практика на ВАС, не е необходимо да са налице и други доказателства за предоставяне на услугата по обезвреждане на отпадъците, освен наличието на депо. В този см. е и последователната съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 2347/2010 г., Решение № 10982/2012 г., Решение №4224/2013 г., Решение № 50/2014 г., Решение № 9015/2015 г., Решение № 5943/2016 г., всичките на ВАС. Затова и доколкото по делото не е установено наличието на отрицателната предпоставка по чл.71 от ЗМДТ, за да не се дължи заплащане на такса и за тази посочена услуга, съдът намира, че АУЗД е бил законосъобразно издаден, като е определено заплащане на всеки от трите компонети, включени при определяне на ТБО за периода, посочен в акта. Не се оспорва от страна на жалбоподателя размера и начина на определяне на ТБО и лихвите за просрочие в обжалвания АУЗД, дължими на основание чл.9б, вр. с чл.4, ал.2 от ЗМДТ, нито определената данъчна оценка на имота му по години, като при съпоставка е видно, че определеният промил за изчисляване на ТБО и разпределянето му по услуги е съобразен изцяло със съдържанието на съответното решение на Общински съвет Асеновград за конкретната година.
Предвид изложеното и като намери, че АУЗД в оспорената му част е законосъобразен, съдът счете, че следва да отхвърли жалбата.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „С.К.– ВА“ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, против Акт за установяване на задължение по
декларация /АУЗД/ № 60 от 05.06.2020 г., издаден от главен инспектор в
Отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград, потвърден с Решение №
11/16.07.2020 г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Асеновград, в частта му, касателно определената такса битови отпадъци от 6120 лева и
лихва от 1298,42 лева,
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за изготвянето му пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: