Р Е Ш Е Н И Е
№ 444
град Горна Оряховица, 07.12.2016 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 734 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени иск по чл.261 от КТ, иск по чл.262,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, иск по чл. 264 във вр. чл.262,ал.1,т.3 от КТ и иск по чл.224,ал.1 от КТ.
Ищецът Н.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адвокат П.Г.Г. - А. от ВТАК, с адрес ***, твърди в исковата си молба, че ищецът е имал сключен трудов договор с ответното дружество № 6814 от 28.10.2015г., с месторабота: Локомотивна база с. Асеново, на длъжност: „охранител”, с основно трудово възнаграждение 380 лв. Твърди, че трудовият му договор е прекратен със заповед № 7467/12.04.2016г., с посочено основание - чл.325,т.1 от КТ - по взаимно съгласие. Заявява, че е работил на две смени - дневна от 7.00 до 19.00, и нощна - от 19.00 до 7.00 часа, и два дни почивка, но за м. февруари и март 2016г. един от работниците е излязъл болнични и се е наложило да се работи дневна, нощна смяна и един ден почивка. Посочва, че в периода от 18.02.2016 до 16.03.2016г. е полагал доста извънреден труд, който работодателят не е компенсирал с почивка. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение са останали неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения спрямо работника, като не са му платени нетните заплати за м. февруари и март 2016 година - по 330 лв. месечно, общо 660 лв. Твърди, че работодателят му дължи и допълнително трудово възнаграждение в нетен размер за полагания нощен труд от 28.10.2015 до 31.03.2016г., като лицето има по 7 или 8 нощни смени в месеца - средно 7.5 смени, за 7 месеца, по 8 часа по 0.25 лв. - 420 часа нощен труд, общо 100 лева. Заявява, че работодателят му дължи и допълнително нетно трудово възнаграждение за положения извънреден труд от 28.10.2015 до 31.03.2016г., общо 200 часа, или сума от 400 лева, ведно със законната лихва на това вземане. Посочва, че работодателят дължи и допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празници в нетен размер за периода 28.10.2015 до 31.03.2016г., за отработени 50 часа, в размер на 100 лева, ведно със законната лихва на това вземане. Твърди, че не му е изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 и 2016г., за 8 работни дни за 2015 и 6 работни дни за 2016г., общо за 14 работни дни, в размер на 300 лв. в нетен размер. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, както следва : 1/ нетно трудово възнаграждение за месеците февруари 2016г. - 330 лева и март 2016г. - 330 лева, общо 660 лв., ведно със законната лихва на това вземане от датата на иска до окончателно изплащане на сумите; 2/ допълнително трудово възнаграждение в нетен размер за полагания нощен труд от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., като лицето има по 7 или 8 нощни смени в месеца, средно 7.5 смени, за 7 месеца, по 8 часа по 0.25 лв., 420 часа нощен труд, общо 100 лева, ведно със законната лихва на това вземане от датата на иска до окончателно изплащане на сумите; 3/ допълнително нетно трудово възнаграждение за положения извънреден труд от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., общо 200 часа или сума от 400 лева, ведно със законната лихва на това вземане; 4/ допълнително трудово възнаграждение за работа през официални празници в нетен размер за периода 28.10.2015г. до 31.03.2016г. за отработени 50 часа, в размер на 100 лева, ведно със законната лихва на това вземане; 5/ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и 2016г., за 8 работни дни за 2015 и 6 работни дни за 2016г. - общо за 14 работни дни, в размер на 300 лв. в нетен размер, ведно със законната лихва на това вземане от датата на иска до окончателно изплащане на сумите. Моли съда да му присъди и всички разноски, направени по настоящото дело.
В съдебно заседание, ищецът Н.Д.Д. не се явява, не се представлява. Чрез пълномощника си – адвокат П.Г. от ВТАК, депозира писмена молба, с която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие, както и прекрати делото по отношение искането за неизплатени нетни заплати по чл.128 от КТ в размер на 660 лв. за м.02.2016г. и за м.03.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, поради тяхното изплащане и оттегляне на исковата молба в тази й част. Извършва изменение на иска с правно основание чл.264 във вр. чл.262,ал.1,т.1 и т.2 от КТ за нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., който да се счита предявен за 536.66 лв., вместо за предявената с исковата молба сума от 400 лв., заедно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Поддържа предявените искове.
Ответникът „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : град София, ул. „Н. Хайтов" № 12, ет.5,
ап.18, представлявано от управителя Т.Н.Т., депозира
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът
оспорва предявените искове. Заявява, че трудовият договор с ищеца е сключен за
обект Локомотивна база - с. Асеново, и следва да се има предвид, че обекта, на
който ищецът е работил, е сдаден на възложителя на 21.03.2016г. и е снета
охраната. Твърди, че фактически, след тази дата до прекратяване на трудовия
договор с Н.Д., същият не е изпълнявал трудови функции, поради което плащане не
се дължи. Оспорва размера на претендираните суми за нощен,
извънреден и труд през празничните дни, както и за обезщетението по чл.224,ал.1
от КТ. Не възразява да се допусне исканата съдебно-счетоводна експертиза. Счита
настоящия иск за неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.
В съдебно заседание, ответникът „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Н. Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Т.Н.Т., редовно призован, не се представлява.
С протоколно определение от 07.10.2016г., съдът е уважил молбата на ищцовата страна, като е прекратил частично, на основание чл.232 от ГПК, съдебното производство по гр. дело № 734/2016г. по описа на ГОРС, само в частта му по отношение на иска с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 ГПК, предявен от Н.Д.Д. против „Викинг- Н.”***, за сумата от 660 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.02-м.03.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, поради оттегляне на исковата молба в тази нейна част от ищеца, чрез пълномощника му. С цитираното определение, съдът е допуснал изменение на размера на предявеният иск с правно основание чл.264 във вр. чл.262,ал.1,т.1 и т.2 от КТ за нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., като същият да се счита предявен за 536.66 лв., вместо за предявената с исковата молба сума от 400 лв., заедно със законната лихва върху главницата от датата на ИМ до окончателното й изплащане
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
В настоящото съдебно производство, съдът е приел за безспорни по делото фактите, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 6814/28.10.2015г., по силата на което Н.Д.Д. е заемал длъжността „охранител” във „Викинг - Н.”***; фактът, че страните са уговорили трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната заедно с допълнително трудово възнаграждение към него за трудов стаж и професионален опит. Тези факти се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства – трудов договор № 6814 от 28.10.2015г., заповед № 7467 от 15.04.2016г., 8 броя графици на дежурствата на охраната на обект : Локомотивна база село Асеново, видно от които, страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало от сключения помежду им трудов договор, по силата на който ищецът е работил като „Охранител” в ответното дружество, с място на работа : Локомотивна база с. Асеново, считано от 28.10.2015г. до 15.04.2016г., с основно трудово възнаграждение в размера на МРЗ за страната – 420 лв. за 2016г.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че ищецът е полагал труд при ответното дружество през периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., съгласно сключения между тях трудов договор, на сменен режим /дневна смяна, нощна смяна, два дни почивка/, по график, утвърден от работодателя, на смени от по 12 часа; че ищецът е полагал труд през нощни смени, полагал е труд през почивни дни, полагал е през работни дни в продължение на 12 часова смяна, полагал е труд през официални и празнични дни.
Безспорен по делото е и фактът, че трудово правоотношение между страните е прекратено считано от 15.04.2016г. Този факт се установява и от приложеното по делото писмено доказателство : заповед № 7467/15.04.2016г., видно от която, горепосоченото трудово правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл.325,т.1 от КТ, считано от 15.04.2016г.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, размерът на дължимото от ответника на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., ако съдът приеме, че ищецът е работил при сумарно отчитане на работното време, съгласно трудовия договор между страните и графиците за този период, би бил в общ брутен размер от 80.00 лв., респ. в общ нетен размер от 62.71 лв., като това възнаграждение не е изплатено от ответника на ищеца. От заключението на СИЕ се установява, че за периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г. ищецът е полагал извънреден труд, допълнително трудово възнаграждение за същия не е начислявано от ответника и не е изплащано на ищеца, но същото би било в общ брутен размер от 684.60 лв., респ. в общ нетен размер от 536.66 лв. Видно от заключението на СИЕ, през процесния период от време ищецът е полагал труд през официални и национални празници, като допълнителното трудово възнаграждение за такъв не е начислявано и изплащано от ответника на ищеца, но би било в общ брутен размер от 27.12 лв., респ. в общ нетен размер от 21.26 лв., за периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г. От приетата СИЕ се установява също, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск би било за 9 работни дни за 2015г. и 2016г., в общ брутен размер от 180 лв., респ. в общ нетен размер от 162 лв.; обезщетение за неизползван платен отпуск не е изплатено от ответника на ищеца. Съдът приема заключението на СИЕ като обосновано, съответстващо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.1 и т.2 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 28.10.2015г. до 15.04.2016г., като през този период ищецът е престирал дължимата работна сила в изпълнение на длъжността си „охранител” във „Викинг – Н.”***, с място на работа : Локомотивна база с. Асеново. Видно от приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, ищецът е престирал работната си сила на смени – дневна и нощна, съгласно утвърдените от ответника-работодател графици, в т.ч. през почивни дни – съботи и недели. Съгласно разпоредбата на чл.150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, визиран в чл.262 от КТ. Съобразно установеното в чл.262 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата законова разпоредба. Наред с това, когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В разпоредбата на чл.143 от КТ е дадено легално определение на понятието „извънреден труд”, а именно : извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Действително, съгласно изискванията на чл.149 от КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но от неизпълнение на това свое задължение той не може да черпи права, тъй като това не е нито форма за действителност, нито е единствено доказателство за положения извънреден труд, заплащането на който - в увеличен размер, е задължение на работодателя, независимо дали е положен законно или не. В този смисъл, фактически положеният извънреден труд подлежи на общо основание на доказване, както с писмени доказателства, така и със свидетелски показания. Съдът счита, че приетите по делото писмени доказателства и приетата по делото СИЕ, неоспорена от ответника, обосновават извод, че през процесния общ период от време от 28.10.2015г. до 31.03.2016г. ищецът е полагал извънреден труд, в изпълнение на трудовата си функция. Наред с това, от приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ, съответстваща на приложените към делото писмени доказателства, се установява по категоричен начин, че размерът на положения от Н.Д. извънреден труд през процесния период от време би бил в общ нетен размер от 536.66 лв., но работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд през периода 28.10.2016г. – 31.03.2016г. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд се явява основателен и доказан в общ нетен размер от 536.66 лв., заедно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска – 14.05.2016г. до окончателното изплащане на тази сума.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан по отношение на предявения размер по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство от приетите по делото писмени доказателства и от неоспорената от страните СИЕ, че ищецът е полагал извънреден труд и през официални празници през процесния период от време, но работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за този труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 във вр. чл.264 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение и за положен извънреден труд през официални /национални/ празници от ищеца. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд и през официални /национални/ празници се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в общ нетен размер от 21.26 лв. за положен извънреден труд през официални празници през периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., така, както е установено от заключението на СИЕ, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 14.05.2016г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения и предвид заключението на СИЕ, неоспорено от ищцовата страна, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по отношение разликата от уважения общ нетен размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници от 21.26 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 100 лв., считано за периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г.
Предявеният иск по чл.261 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан по отношение на претендирания размер, по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 28.10.2015г. до 31.03.2016г. вкл., през който период ищецът е престирал дължимата работна сила по график, в т.ч. и през утвърдените от работодателя по график нощни смени. От приетите по делото писмени доказателства и от неоспорената от страните СИЕ, се установява, че ищецът е полагал нощен труд през процесния период от време, но работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за този труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.261 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд от ищеца в общ нетен размер от 62.71 лв., установен от заключението на СИЕ. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в общ нетен размер от 62.71 лв. за периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., установен от заключението на СИЕ, неоспорено от страните, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 14.05.2016г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.261 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по отношение разликата от уважения общ нетен размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 62.71 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 100 лв., считано за периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г. В тази връзка, съдът взе предвид заключението на СИЕ, от което се установява действителният размер на дължимото на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през процесния период от време.
Предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан по отношение на размера, по следните съображения :
Правото на претендираното обезщетение се поражда при неизползване от
работника, по време на действие на трудовия му договор, на редовния му платен
годишен отпуск, каквато хипотеза в случая е налице. Безспорно се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и от приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, че ищецът не е ползвал част от полагащия му се
платен годишен отпуск за
Предвид изложените по-горе съображения и с оглед неоспореното от ищеца заключение на приетата СИЕ, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен по отношение разликата от уважения общ нетен размер от 162 лв. за неизплатено обезщетение за неизплатен платен годишен отпуск за 9 работни дни за 2015г. и за 2016г. до пълния предявен общ нетен размер от 300 лв., считано за същия период за 14 работни дни.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията, предявена от ищцовата страна на основание чл.78,ал.1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС дължимата държавна такса върху уважените размери на исковете общо в размер на 200 лв., сумата от 120 лв., представляваща платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Н. Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Т.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 536.66 лв. /петстотин тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.05.2016г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Н. Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Т.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 21.26 лв. /двадесет и един лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници за периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.05.2016г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.264 във вр. чл.262,ал.1,т.3 от КТ, предявен от Н.Д.Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника му – адвокат П.Г.Г. - А. от ВТАК, против „ВИКИНГ - Н. ***, в частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 21.26 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 100 лв., представляващ неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници за периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Н. Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Т.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 62.71 лв. /шестдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 14.05.2016г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.261 от КТ, предявен от Н.Д.Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника му – адвокат П.Г.Г. - А. от ВТАК, против „ВИКИНГ - Н.”***, в частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 62.71 лв. до пълния предявен общ нетен размер от 100 лв. за неплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 28.10.2015г. до 31.03.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Н. Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Т.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 162 лв. /сто шестдесет и два лева/, представляваща неизплатено обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ, в нетен размер, за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и за 2016г. - за девет работни дни, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на иска – 14.05.2016г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.224,ал.1 от КТ, предявен от Н.Д.Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника му – адвокат П.Г.Г. - А. от ВТАК, против „ВИКИНГ - Н.”***, в частта му за разликата от уважения общ нетен размер от 162 лв. за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. и за 2016г. - за девет работни дни, до пълния предявен общ нетен размер от 300 лв. за неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г.- 2016г. за 14 работни дни, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Н. Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Т.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Н. Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Т.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 200 лв. /двеста лева/, представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на исковете, СУМАТА от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от уведомяването им.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на всяка от страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................