Решение по дело №3037/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н   И  Е    №  260022

 

                                            гр.Пловдив, 07.01.2021г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,                       в  закрито   заседание  на  седми януари,  през  две   хиляди  двадесет и първа  година   в    състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА                                       

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                         НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                       

като   разгледа   докладваното   от  съдия Мандалиева   ч.гр.д.№3037  по описа   на   ПОС  за 2020г., за   да   се произнесе, взе   предвид  следното:

 

Производството  е  образувано по жалба с вх.№272031/07.12.2020г. от С.П.П. с ЕГН-**********,*** чрез процесуалния му представител адв. Г.Х.Б. *** против Разпореждане от 16.11.2020г. за отказ за вдигане на наложените обезпечителни мерки по изпълнително дело №20208190400220  по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№819 на КЧСИ с район на действие ПОС. Жалбоподателят, навежда доводи за  незаконосъобразност на  обжалваното  действие, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяната им. С жалбата се представят писмени доказателства. Претендират се разноски.

            Ответникът по жалбата, взискател в  изпълнителното производство  К.  А.М., с адрес: ***, - чрез адв. Б.З. оспорва жалбата като недопустима, а по същество като неоснователна по съображения подробно изложени в депозираното писмено възражение. Моли жалбата да се остави без разглеждане, а в случай че  съдът я разгледа по същество – без уважение. Претендира разноски съгласно представения списък с направени такива.

            Ответникът по жалбата, присъединен взискател в изпълнителното производство М. П.К. не взима становище по жалбата.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са  постъпили писмени мотиви от ЧСИ  Л.Мурджанова, в  които е  изразено становище относно допустимостта на жалбата, а  по същество  - относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след  като прецени събраните по  делото  доказателства намира за  установено следното:

Предмет на настоящото разглеждане е жалба от лице, имащо  качеството на длъжник в изпълнителното  производство  против действия на съдебния изпълнител, обективирани в  Разпореждане от 16.11.2020г.                / л.491 от изп.д./, с което е отказано вдигането на  обезпечителните мерки запор върху притежаваните от длъжника дялове  от капитала на „ПАУЪР  ИНВЕСТ КО“ ООД и от капитала на „ГЛОБАЛ  СОЛАР“ ООД ; запори  върху всички  вземания на длъжника в Алианц Банк, Общинска банка, Райфайзенбанк и Юробанк България; възбрана върху недвижим имот в гр.Созопол, с площ от 549кв.м. и запори върху върху лек автомобил Мини Купър и товарен автомобил Тойота. Твърди се, че общата сума на задълженията по изпълнителното дело възлиза на 106 295.23лв, като към момента по банковата сметка на ЧСИ са постъпили суми в общ размер на 34 355.94лв, т.е. от общия дълг по делото е несъбрана сумата  в размер на 71 939.29лв. Предвид на тези обстоятелства, се прави оплакване за  наличие на свръхобезпеченост на вземането, като се иска съдът да отмени обжалваното разпореждане и задължи ЧСИ Л.Мурджанова  да вдигне наложените запори върху притежаваните от длъжника дялове в капитала на „ПАУЪР  ИНВЕСТ КО“ ООД и от капитала на „ГЛОБАЛ  СОЛАР“ ООД, както и запорите върху върху лек автомобил Мини Купър и товарен автомобил Тойота, както и да прекрати изпълнението спрямо посоченото имущество на длъжника.

Със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./ е нормативно въведено с новата разпоредба на чл. 442а, ал.1 от ГПК, изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е предоставена възможността по  чл. 442а, ал.2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал.2 от ГПК.

Действително, посредством цитираното изменение и допълнение на ГПК не е приета разпоредба, която да предвижда възможност за длъжника да обжалва конкретно постановения по възражението му отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки. Следва обаче, да се има предвид, че с новата уредба се разшири и кръга на подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, като на същия се предостави правото по чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, реципрочно на съществувалото и до тогава, сега регламентирано в чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК право на взискателя да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. При положение, че несъразмерността е възведена изрично като порок на принудителното изпълнение, водещ до неговата процесуална незаконосъобразност и ангажиращ на самостоятелно основание отговорността на съдебния изпълнител за вреди от такава, и са предвидени процесуални способи за нейното преодоляване в рамките на провежданото принудително изпълнение по възражение на длъжника, като при вдигане на съответните обезпечителни мерки – запор и възбрана, съставляващи, според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти, за които са предприети, взискателят разполага с право на жалба в хипотезата на чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, то на длъжника не може да бъде отречено реципрочното право да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, съгласно чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК, но и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното изпълнение спрямо това имущество, както резонно поддържа длъжника в частната си жалба. По изложените съображения настоящата инстанция приема жалбата на длъжника да е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество./ В този смисъл е Определение №132/20.03.2018г. на ПАС по Ч.гр.д.№140/2018г./

По отношение на нейната основателност:

Изпълнително дело №20208190400220  по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с  рег.№819  на  КЧСИ с район на действие ПОС е образувано на 11.03.2020г. по молба на взискателя К.  А.М. на основание издаден  в негова полза изпълнителен лист  по ч.гр.д.№16 333/2019г. по описа на ПРС срещу длъжника С.П.П. за парично вземане.

С молба от 06.10.2020г. е присъединен взискателя М. П.К.  на  основание издаден в нейна полза изпълнителен лист по ч.гр.д.№12314/2020г. по описа на ПРС.

Видно от данните по делото по искане на взискателя са наложени следните обезпечителни мерки:  запор върху притежаваните от длъжника дялове  от капитала на „ПАУЪР  ИНВЕСТ КО“ ООД и от капитала на „ГЛОБАЛ  СОЛАР“ ООД ; запори  върху всички  вземания на длъжника в Алианц Банк, Общинска банка, Райфайзенбанк и Юробанк България; възбрана върху недвижим имот в гр.Созопол, с площ от 549кв.м. и запори върху върху лек автомобил Мини Купър и товарен автомобил Тойота.

Установява се, че към 08.10.2020г. е изготвено разпределение за постъпилите суми от запор на банковите сметки на длъжника до 02.07.2020г. общо в размер на 13 910.19лв,  което разпределение поради депозирана жалба, не е влязло в сила.

Установено е, че въпреки предприетите от съдебния изпълнител действия към 04.12.2020г. съгласно данните по изпълнителното дело, взискателите не са получили никакви суми за удовлетворяване на   вземанията си, като към посочената дата общия размер на задължението по изпълнително дело, включително  с такси и разноски възлиза на сумата общо от 108 367.03лв.

При преценка на данните по делото, настоящият съдебен състав намира наведените в жалбата доводи за свръхобезпеченост за неоснователни по следните съображения:

Свръхобезпечеността  се  преценява с  оглед продължителността на изпълнителното производство и неговият характер. В конкретният случай  се касае за  събиране на парични суми. Съдебният изпълнител е констатирал, че длъжникът не е правил доброволни плащания по изпълнителното дело, не е предлагал и разсрочено погасяване на задълженията си,  сумите са постъпили единствено от принудителни действия. Наред с това, длъжникът с  поведението си е  възпрепятствал  изпълнението, доколкото  на място на адреса на длъжника  не са намерени  запорираните МПС-та, като при констатирането на тези обстоятелства, длъжникът  е отказал да съдейства на ПЧСИ и  да посочи, къде е местонахождението на същите.

С оглед на тези данни и доколкото към датата на депозиране на жалбата пред ЧСИ/ 26.11.2020г./, е установено, че взискателите не са получили никакви суми за удовлетворяване на   вземанията си, като  общия размер на задължението по изпълнително дело, включително  с такси и разноски към 04.12.2020г. възлиза на сумата общо от 108 367.03лв., настоящия състав  приема, че не се касае до свръхобезпеченост  на  вземанията, предвид  на  което наведените в тази връзка доводи  се  явяват   изцяло неоснователни.

Гореизложеното обосновава извода, че жалбата се явява неоснователна и като такава  следва  да  бъде оставена  без уважение.

С оглед изхода на спора на ответникът по жалбата К.М. следва  да  се  присъдят направени по делото разноски в размер на 300.00лв /триста лева/, договорен и заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното  съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№272031/07.12.2020г. депозирана от С.П.П. с ЕГН-**********,*** против Разпореждане от 16.11.2020г. за отказ за вдигане на наложените обезпечителни  мерки по  изпълнително дело №20208190400220  по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№819 на КЧСИ с район на действие ПОС.

 

ОСЪЖДА С.П.П. с ЕГН-**********,*** да заплати на К.  А.М. с ЕГН-**********, с адрес: ***, направени по делото разноски в размер на 300.00лв/ триста лева/

 

 Решението е окончателно.      

 

                                                        

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:

 

 .

 

 

 

 

 

 

 

 

             

                                                            :