РЕШЕНИЕ № 101
гр. Кнежа, 23.10.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая
Кончарска,
при секретаря Красина Давидова,
като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 100 по описа
на съда за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 99 ЗЗД..
Образувано е по искова молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с управител Р.В., срещу Я.И.П., с адрес: ***,
с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 460 лв., представляващи неизплатена
главница по договор за кредит № ********** заедно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането.
В
молбата се твърди, че на 06.02.2015 год. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника Я.И.П.
бил сключен договор за кредит с номер ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сочи
се, че съгласно тази разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
– едно или повече. Твърди се, че сключеният договор бил оформен съгласно
разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключването е
подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със
ЗПФУР и приложимото законодателство. Сочи се, че кредитополучателят подава
заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на
интернет страницата на кредитодателя, от своя страна „Вивус“ предоставят Общите
си условия, които кредитополучателят приема заедно със Стандартен европейски
формуляр с цялата преддоговорна информация и след подаване на заявката, проект
на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата
на „Вивус“. Посочва се още, че кредитополучателят трябва да подпише договора,
ако го приема, което се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“ и с което
се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите ОУ. Твърди
се, че с подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че
е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи с кредитора договора за кредит и се съгласява да
му бъде преведена сумата по кредита по описана във формуляра за заявка банкова
сметка ***.
Излагат
се твърдения, че на 06.02.2015 год. страните са сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **********, като в заявката си
ответникът е заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 210 лв.,
както и че кредитът е бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 08.03.2015
год. Твърди се, че на 16.02.2015 год. кредитополучателят е направил нова заявка
за отпускане на допълнителна сума в размер на 90 лв. и че съгл. т.8 и сл. от ОУ
има право да кандидатства за отпускане на допълнителен кредит, преди да е
върнал първоначално отпуснатия такъв. Сочи се, че при отпускането на
допълнителен кредит, съществуващият договор за кредит се изменя чрез подписване
на нов договор, като всички условия по съществуващия, с изключение размера на
дължимите суми, остават непроменени. Сочи се още, че договорът за кредит бил
изменен на с. дата и исканата допълнителна сума била отпусната чрез банков
превод по банковата сметка на кредитополучателя.
Твърди
се, че на 18.02.2015 год. ответникът направил следваща заявка за отпускане на
допълнителна сума в размер на 100 лв., преведена по посочена от него банкова
сметка ***, както и че на 25.02.2025 год. П. направил поредна заявка за сума от
60 лв., отпуснати на същия ден на името на кредитополучателя, чрез банков
превод.
Посочва
се, че кредитополучателят се е възползвал неколкократно от правото да удължи
срока за връщане на кредита съгл. т.11 от ОУ, приложими към Договор за кредит №
**********, като крайният срок за връщане на кредита бил с падежна дата
15.07.2015 год. Сочи се, че с настъпването на падежа по договора (след неговото
удължаване), на 15.07.2015 год. ответникът се задължил да върне на кредитора
сума в общ размер на 535.67 лв., от които 460 лв. общо дължима главница, 63.85
лв. – начислена такса експресно разглеждане и 11.82 лв. – договорна лихва.
Твърди се, че ответникът не погасил дължимите суми и е изпаднал в забава, което
наложило да му бъдат изпратени 3 бр. напомнителни писма на посочения в договора
адрес, но въпреки отправените покани същият не погасил задълженията си.
Твърди
се още, че на 01.02.2018 год. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент,
сключило с „Кредитреформ България“ ЕООД, като цесионер, Договор за прехвърляне
на вземания с № BGF-2018-005/ 01.02.2018 год., по
силата на който цедентът е прехвърил на цесионера вземанията по договор №
**********, както следва: главница – 460 лв., наказателна лихва – 616.32 лв. за
периода от 16.07.2015 год. до 31.01.2018 год., такса за експресно разглеждане –
63.85 лв., договорна лихва – 11.82 лв. и отписани такси за събиране (3 бр.
п-ма) – 30 лв. или сума в общ размер на 1 181.99 лв., които вземания
подробно били описани в Приложение № 1, неразделна част от договора за
прехвърляне на вземания.
Посочва
се, че по силата на сключения договор за цесия цесионерът бил изрично упълномощен
да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърляне на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията по чл. 99, ал.3 ЗЗД ищецът е изпратил уведомление за цесията до ответника, чрез препоръчана
пощенска пратка, върната с отметка „Непотърсено“. Към ИМ е приложено
уведомление за извършената цесия.
Ищецът
твърди, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на
ответника продължава и с оглед всичко изложено по-горе, моли съда да го осъди
да заплати сумата от 490 лв., представляваща главница по Договор за кредит №
**********, ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът, чрез
пълномощника – адв. Р.Б. от Плевенска АК, е депозирал писмен отговор на
молбата, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди, че не е инициирал потребителски кредит, не е сключвал
процесния договор и не е получавал претендираната сума. Счита, че липсват
доказателства за авторството на лицето направило електронно заявление, не е
съставен и представен електронен документ, записан върху оптичен, магнитен или
др. носител, няма доказателства сумите да са били получени от ответника. Не са
представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не
изпраща представител. В депозирана по
делото писмена молба чрез юрк. Е. Н. Е., с представено пълномощно, излага доводи
в подкрепа на твърденията, че ответникът е бил в облигационни отношения с кредитодателя „4Финанс“ ЕООД, че е получил паричен заем в претендирания размер, като е ползвал услуга
за експресно разглеждане и че същият е бил уведомен за извършената цесия. В
заключение, моли предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан, като бъдат присъдени
направените деловодни разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се представлява. С депозирано
по делото писмено становище процесуалният представител – адв. Б. моли съда да
отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан по изложените в
отговора на молбата съображения.
Съдът като
прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
С исковата молба са представени като писмени
доказателства: договор за кредит № **********/ 06.02.2015 год., договор за
кредит № **********/ 16.02.2015 год., договор за кредит № **********/
18.02.2015 год. и договор за кредит № **********/ 25.02.2015 год. и Общи
условия на договора за кредит; 4 бр.
преводни нареждания за кредитен превод по банкова сметка *** Я.И.П. – от
06.02.2015 год. за сумата от 210 лв., от 16.02.2015 год. за сумата от 90 лв.,
от 18.02.2015 год. за сумата от 100 лв. и от 25.02. 2015 год. за сума в размер
на 60 лв.; договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/ 01.02.2018 год. и Приложение № 1 към него
заедно с потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 год.; пълномощно
на ищеца по чл. 99 ЗЗД и уведомление за прехвърляне на вземания, ведно с
известие за доставяне.
По делото е назначена и е приета
съдебно-техническа експертиза. Същата дава заключение, че Я.И.П. се е
регистрирал на сайта vivus.bg на 11.11.2014 год. Той е преминал през процедура по регистрация
и е създал свой профил.Данните на клиента се виждат вляво на екрана от
системата на „4финанс“ ЕООД. За регистрацията е ползван IP
77.85.182.107. В своето
заявление Я.П. записва e-mail за кореспонденция: *********@***.**. Я.П.
е погасил първия си кредит към 4финанс ЕООД на 18.11.2014 год. по договор №
**********.
Във вътрешната система на дружеството се
създава таблица, в която се отразяват всички посещения на клиента в профила му,
както и какво е извършвал, когато е влизал в него. Таблицата показва, че Я.П. на
дата 06.02.2015 год. от IP адрес: 212.5.158.157 е подал заявка за отпускане на кредит на
стойност 210 лв. П. е влязъл в профила си, подал е заявката си за кредит,
записал е в заявката, че желае да получи отпуснатата сума по банкова сметка ***: ***. „4ФИНАС“ ЕООД е превело одобрената сума.
В основанието за превода е записан номера на кредита, както и неговото ЕГН. Във
връзка с изтеглените допълнителни суми на 16.02.2015 год., на 18.02.2015 год. и
на 25.02.2015 год. следва да се има предвид:
Веки кредитополучател има право да
кандидатства за отпускане на суми в рамките на кредитния лимит, който представлява
максималната сума, която може да бъде изтеглена като кредит от „4финанс“ ЕООД.
При отпускане на допълнителна сума съдържанието на договора за кредит остава
непроменено (падежната дата остава същата както е първоначално уговорено) освен
промяната на сумата, която кредитополучателят трябва да заплати на падежната си
дата. За да изтегли допълнителните суми, Я.П. е влязъл във вече съществуващия си
профил, избрал е сумата, за която кандидатства, след което отново по
гореописаните стъпки е подал заявката си за допълнителен кредит. На посочения
по-горе мейл отново е изпратен допълнителния договор за кредит, като в него е
описана общата сума, която се дължи, както и срокът, в който трябва да бъде
върната.
След като Я.П. е избрал сумата и срока за
погасяване на кредита си, е продължил със следваща стъпка от заявката си за
кредит, а именно стъпка 3, в която се зареждат – Стандартен европейски
формуляр, Специални и Общи условия по Договора за кредит и само след пълното
прочитане и съгласие с тези условия клиентът натиска бутон „Подпиши“. Това, че Я.П.
е успял да изпрати своята заявка и същата е отразена в системата означава, че е
преминал през описаните по-горе стъпки.
На 16.02.2015 год. в 09:57 ч. Я.П. е подал
заявка за отпускане на допълнителна сума по Договор за кредит № ********** в
размер на 90 лв. от IP адрес
212.5.158.218.
На 18.02.2015 год. в 10:43 ч. Я.П. е подал
заявка за отпускане на допълнителна сума по Договор за кредит № ********** в
размер на 100 лв. от IP адрес 212.5.158.153.
На 25.02.2015 год. в 11:43 ч. Я.П. е подал
заявка за отпускане на допълнителна сума по Договор за кредит № ********** в
размер на 60 лв. от IP адрес
212.5.158.136.
Видно от предоставената с писмо с вх.№
1010/ 10.06.2020 год. информация от УниКридет Булбанк, Я.И.П. с ЕГН **********е бил клиент на същата банка и
титуляр на разплащателна сметка BG11UNCR70001522105442,
открита на дата 07.11.2014 год. и закрита на дата 11.01.2016 год. Преводите,
извършени на дати 06.02.2015 год., 16.02.2015 год. 18.02.2015 год. и 25.02.2015
год. са междубанкови кредитни преводи от сметка на 4ФИНАНС ЕООД с банка
наредител „Юробанк България“ АД.
От фактическа страна:
На 06.02.2015 год. между „4финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Я.И.П.
е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, т.е.
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Процедурата
по сключването на договора за кредит е описана в Общите условия на „4финанс“
ЕООД. Ищецът е подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус“, а по-късно подписва договора, чрез натискане на
бутон „Подпиши“.
Кредитът в размер на 210 лв. е отпуснат на
06.02.2015 год., чрез паричен превод по банкова сметка ***, за период oт 30
дни, с падежна дата 08.03.2015 год.
На 16.02.2015 год. Я.П. подава заявка да
отпускане на допълнителен кредит в размер 90 лв. При отпускането на допълнителния
кредит съществуващият договор за кредит бил изменен чрез подписване на нов
договор за кредит, като всички условия по съществуващия, с изключение на
размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат за допълнителния
кредит. Отпуснатата от кредитодателя допълнителна сума била преведена по
банковата сметка на ответника на 16.02.2015 год.
На 18.02.2015 год. Я.П. отново направил
заявка за отпускането на допълнителна сума в размер на 100 лв., която била
преведена по посочената от него банкова сметка *** – 18.02.2015 год.
На 25.02.2015 год. П. направил поредна
заявка за допълнителен кредит, като исканата сума в размер на 60 лв. била
отпусната на същия ден – 25.02.2015 год., на името на ответника, чрез банков
превод.
Я.П. се е възползвал от правото си да
удължи срока за връщането на кредита съгласно т. 11 от ОУ, приложими към
договора за кредит № **********, неколкократно и в крайна сметка срокът за
връщане на кредита в размер на 460 лв. бил удължен до нова падежна дата –
15.07.2015 год.
С настъпване на падежа по договора обаче Я.П.
не погасява дължимите суми, в т.ч. главница в размер на 460 лв. и изпада в
забава.
От страна на кредитора до длъжника били
изпратени три броя напомнителни писма, но ответникът не погасил просрочените
задължения.
На 01.02.2018 год. „4финанс“ ЕООД, в
качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството
му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № **********, в общ размер на 1 181.99
лева, от които: главница – 460.00 лв.; наказателна лихва – 616.32 лв. за
периода от 16.07.2015 год. до 31.01.2018 год.; такса за експресно разглеждане –
63.85 лв.; договорна лихва – 11.82 лв. и отписани такси за събиране (3 бр.
изпратени писма) – 30.00 лв. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ
България“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчано писмо, което не
било получено от ответника. Същото е получено с връчването на препис от ИМ.
От момента на сключване на договора
длъжникът не е погасявал задълженията си.
От правна страна:
Правно основание на исковата претенция
е чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и
във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Ищецът претендира осъждане на ответника за
сума в размер на 460.00 лв. (четиристотин и шестдесет лева) – главница.
Ответникът възразява срещу предявения иск с
твърдения, че не е сключвал договор за
кредит от разстояние и не е получавал кредит в претендирания размер, както и че
няма договорни отношения е дружеството-ищец. Съдът намира тези възражения за са
неоснователни. По делото е установено, че е налице договор за цесия, като за
това не се изисква съгласие на длъжника. Длъжникът е уведомен за цесията с
получаване на исковата молба.
След анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че по силата на сключен Договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР, между страните са възникнали облигационни
правоотношения, които валидно ги обвързват. Съдът приема за доказан факта,
че заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като е
предоставил по банкова сметка ***.00 лв. От своя страна, ответникът е поел
задължение да върне отпуснатата сума, което не е сторил до датата на падежа, а
и след нея. Кредитът е отпуснат и усвоен по банков път.
Съдът кредитира назначената и приета
съдебно-техническа експертиза. Същата безспорно установява, че Я.И.П. чрез
интернет-страницата на заемодателя е сключил договора за кредит и е получил
парите, чрез банков превод по личната си банкова сметка.
***р на 460 лв., като се твърди, че
ответникът не е извършвал плащания по договора. Размерът на общо предоставената
по банковата сметка на ответника главница по договора е 460 лв. В тежест на последния
е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения не са ангажирани.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в
пълния си размер. Като последица, следва да се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.10.2019 год., до окончателното
изплащане на сумата. Ето защо, съдът намира, че исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
Съдът основава решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Относно разноските:
При този изход на
делото разноски се дължат съобразно правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК, т.е. съобразно уважената
част от предявения иск. Ответникът следва да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за държавна такса, за възнаграждение на вещото лице и
юрисконсултско възнаграждение – общо в размер на 450 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, Кнежанският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД Я.И.П., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез адвокат Р.Б. от Плевенска АК, да
заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, представлявано
от Р.В. – управител, чрез пълномощника – юрк. Е.Н.Е., сумата от 460.00 лв. (четиристотин и шестдесет лева и 0 ст.) – главница по
Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 17.10.2019 год., до окончателното й изплащане.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на ищеца:
IBAN: ***, BIC: *** – „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК
Я.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10, представлявано от управителя Р.В., сумата от 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева) – деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до
страните за изготвянето му.
СЪДИЯ
в Районен съд: