Решение по дело №1391/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1222
Дата: 23 февруари 2017 г. (в сила от 27 февруари 2018 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20111100101391
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2011 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.....

 

гр.С., 23.02.2017 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на пети декември през две хиляди и шестнадесета годИ.в състав:

 

                                                       СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

            При участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 1391 по описа за 2011год., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

            Образувано е по предявени от И.Д.П. и Д.Д.  Б. срещу В.  Х.  Х./ уточнение на исковата претенция  заявено в с.з. от 19,11,2012год.-стр.109/ искове с пр.кв. чл.42, б.“б“ от ЗН, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване недействителност на саморъчно завещание от 07,08,1997год. на завещателя П.Т.Б. в полза на ответника.

Релевират се доводи, че ищците са наследници по закон на завещателя П.Б. починала на 01,12,1997год. Оставено е саморъчно завещание на П.Б., с което на В.Х.Х. и С.Т.Б. е завещан недвижим имот: къща на ул.“********, заедно с дворното място, кв.44 по плана на гр.С., жк.“О.К.“, както и всички други имоти и земеделски земи. Поддържа се завещание от 07,08,1997год., с което ответникът се легитимира  да не е написано и подписано от  завещателя П.Б..

            Съобразно горното моли исковата претенция да бъде уважена. Не претендира разноски.

            Ответникът-В.Х.Х. в едномесечния законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост, респективно неоснователност на иска. Поддържа, че завещанието е написано и подписано от завещателката при спазване разпоредбата на чл.25 от ЗН., поради което е породило транслативен ефект относно имуществото.

            Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Не претендира разноски. 

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235, ал.1 и сл. от  ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Със завещание от 07,08,1997год. П.Т.Б. е завещала на В.Х.Х. и С.Т.Б. недвижим имот: къща на ул.“********, заедно с дворното място, кв.44 по плана на гр.С., жк.“О.К.“, както и всички други имоти и земеделски земи.

              От изслушаното заключение на Съдебно-почеркова експертиза, прието от съда, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че вероятно почеркът, с който е изпълнен ръкописния текст и подписа положен срещу „завещател“ в саморъчно завещание с дата 07,08,1997год. не са изпълнени от  П.Т.Б.. Липсва годен сравнителен материал за излагане на категорично становище.

            Събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира да са относими към ревандикационната претенция, производството по която е прекратено, поради което не обсъжда.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

             Предявен е искова претенция с правна квалификация чл.42, б.“б“ от ЗН, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за обявяване нищожността на завещание от 07,08,1997год.

За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието съгласно  чл. 42 б. "б ЗН.

Относно разпределение на доказателствената тежест по заявеното оспорване, съдът съобрази задължителната съдебна практика-постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 113 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, съгласно което при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдение, че  не е написано и подписано от завещателя, страната която се ползва от него следва да установи неговата истинност чрез пълно и пряко доказване в случая това е ответникът по делото.

От ответника по делото не се ангажираха доказателства в посочения по –горе смисъл. Изслушаната съдебно-почеркова експертиза обосновава извод, че завещанието от 07,08,1997год. вероятно не е написано и подписано от завещателката П.Б.. Съобразно разпределената доказателствена тежест съдът намира исковата претенция за основателна. За обосноваване извода на настоящия състав следва да бъде съобразено и обстоятелството, че причината за посоченото от вещото лице „допускане“ е липсата на сравнителен материал близък по време до датата на съставяне на оспорения документ. Послужилия като основа за изготвяне на заключението сравнителен материал е съставен около 50 години преди съставяне на процесното завещание, но извода на експерта сочи на съставяне на документа, чрез имитация на почерка.

Ето защо исковата претенция е основателна и  следва да бъде уважена.

 

По разноските:

 

Разноски не се претендират от страните, поради което не се присъждат.

 

 Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА за нищожно завещателно разпореждане извършено във формата на саморъчно завещание от 07.08.1997г. от П.Т.Б., бивш жител ***, починала на 01.12.1997г. в полза на С.Т.Б. и В.Х.  Х., с ЕГН **********, с адрес *** по иск с правно основание чл.42, б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН, предявен от И. Д.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Д.Д.Б., с ЕГН **********, с адрес *** срещу В.Х.  Х., с ЕГН **********, с адрес ***.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                       

                                                                       СЪДИЯ: