Решение по дело №1478/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1106
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 8 ноември 2019 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20193110201478
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

         № ………………………. г.,

        гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1478 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на К.Д.Ц. срещу наказателно постановление № 23-0000054/25.01.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на въззивника на основание чл. 178б, ал. 5, т. 3, б. „а“ ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за това, че на 13.02.2018 г. в гр. Варна, ул. „Вяра“ № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2 ръководителят на учебна дейност в учебен център „Ц. 0001“ ООД, притежаващ Разрешение № 4094 за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС (кат. В) не е осигурил спазването на дневната натовареност на обучаваното лице Р.С.П. при организиране на практическото й обучение, видно от учебен картон № 3492019/26.01.2018 г., според който на дата 13.02.2018 г. са проведени 4 часа практическо обучение от 07,00 часа до 07,50 часа, от 08,00 часа до 08,50 часа (два учебни часа) и от 09,00 часа до 09,50 часа, които са реално 3 учебни часа по практическо обучение, с което е надвишена допустимата дневна натовареност от 2 часа практическо обучение – нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, буква „а“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

          Във въззивната жалба въззивникът чрез пълномощника си адв. Й.А. излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Посочва, че в наказателното постановление липсва яснота относно датата на извършване на нарушението, тъй като не е ясно дали на посочената дата санкционираното лице неправилно е предприело организацията по осигуряване на дневната натовареност на обучаващото се лице или на тази дата липсва предприета такава организация. На следващо място се твърди, че въззивникът е наказан за бездействие, като в АУАН и НП не е описано конкретното действие, което наказаното лице е следвало да извърши. В НП не било посочено как наказаното лице е следвало да осигури спазването на дневната натовареност, респ. как точно е следвало да организира практическото обучение. Твърди се, че в НП не е посочено лицето, което е извършило фактическото надвишаване на обучителни часове. Навежда доводи, че надвишаването на обучителните часове може да е в резултат на неизпълнения от инструктора график. Излага съображения, че съгласно приложената от АНО санкционна норма – чл. 178б, ал. 5, т. 3, б. „а“ ЗДвП има две форми на изпълнителното деяние – разпореди или допусне, като от направеното описание на нарушението не може да се стигне до заключение дали санкционираният се е разпоредил или е допуснал да се извърши посоченото нарушение, което води до непълна правна квалификация и липса на реквизит по чл. 57, т. 6 ЗАНН.  Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство не е проведено разследване дали посоченото в наказателното постановление не представлява нарушение във връзка с воденето на документацията по повод обучението на кандидатите за правоспособност. Наведен е довод, че в процесния случай е допусната грешка в учебния картон на Радостина Панова, тъй като обучаващият грешно е изписал в картона данни за предприетото обучение на друг кандидат.  Изложени са подробни аргументи в подкрепа на тезата, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивникът редовно призован, представлява се от адв. Й.А., който поддържа изложените жалбата съображения и поддържа отправеното искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се представлява от своя процесуален представител ст. експерт И.Г., който моли за потвърждаване на наказателното постановление, тъй като от представените по делото доказателства се установява по безспорен начин нарушението, за което е наказан въззивникът.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

 

          На 04.12.2017 г. на „Ц. 0001“ ООД с управител Е.Д.Ц. и ръководител на учебния център К.Д.Ц. било издадено разрешение № 4094 за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на ООАА – Варна област.

          На 07.12.2018 г. св. К.К. съвместно със служители на НАП и ОДМВР – Варна извършили проверка в учебен център „Ц. 0001“ ООД.      В хода на проверката св. К. констатирал, че на 13.02.2018 г. са проведени 4 часа практическо обучение на кандидата за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“ Р.С.П., а именно от 07,00 часа до 07,50 часа, от 08,00 часа до 08,50 часа (два учебни часа) и от 09,00 часа до 09,50 часа, т.е. реално проведени 3 учебни часа по практическо обучение.

          Приемайки, че с това свое поведение К.Д.Ц., като ръководител на учебната дейност, е извършил нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 3, буква „а“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, св. К.Н.К., съставил на 07.12.2018 г. акт за установяване на административно нарушение, който бил съставен в присъствието и връчен на наказаното лице.

          В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивникът не е депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 25.01.2019 г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178б, ал. 5, т. 3, б. „а“ ЗДвП наложил на въззивника административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършеното нарушение на нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, буква „а“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

 

          По доказателствата:

 

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. К.Н.К., и писмени доказателства: заповед № РД – 08 - 249 от 15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, учебен картон на Р.С.П., справка за нарушител по правно основание на нарушението, справка за кандидати на учебен център, разрешение за извършване на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС с приложение, известие – покана, приемо-предавателни протоколи (2бр.), констативен протокол.

          Авторството на деянието и неговата субективна страна се установяват на първо място от показанията на св. К., който посочва, че извършил проверка на  учебния картон на Р.С.П., в който е било удостоверено, че на дата 13.02.2018 г. са проведени 4 часа практическо обучение от 07,00 часа до 07,50 часа, от 08,00 часа до 08,50 часа (два учебни часа) и от 09,00 часа до 09,50 часа, които са реално 3 учебни часа по практическо обучение.

          Съдът кредитира свидетелските показания на св. К.Н.К. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на учебния картон на Р.С.П.

          Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

           Не следва да бъдат обсъждани учебните картони на В.П.Д.и В.Л.И. като неотносими.

 

          От правна страна:

 

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

  Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

  Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 2, т. 3, буква „а“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен при организиране на обучението да осигури спазването на дневната натовареност на обучаваните.

Дневната натовареност на обучаваните за придобиване на правоспособност за управление на МПС е нормативно регламентирана в чл. 24, ал. 2 от Наредбата, съгласно който дневната натовареност на обучаваните не може да надвишава 6 учебни часа теоретично обучение и 2 часа практическо обучение.

От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 13.02.2018 г. са проведени реално 3 учебни часа по практическо обучение на Р.С.П., с което са надвишени допустимите 2 часа практическо обучение.

          Като е допуснал нарушение на дневната натовареност на обучаваната Радостина Панова, ръководителят на учебната дейност К.Д.Ц. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 24а, ал. 2, т. 3, буква „а“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

          От субективна страна нарушението е извършено умишлено, доколкото въззивникът е допуснал нарушаването на дневната натовареност на обучаваното лице, като съзнателно не е създал необходимата организация за провеждането само на 2 учебни часа по практическо обучение.

          Следователно правилно е била ангажирана отговорността на К.Д.Ц. за нарушение чл. 24а, ал. 2, т. 3, буква „а“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

 

По възраженията на въззивната страна:

 

          Неоснователно се явява възражението за липса на яснота относно датата на извършване на нарушението, тъй като в наказателното постановление недвусмислено е посочено, че същото е извършено на 13.02.2018 г., когато са проведени 3 учебни часа по практическо обучение. Очевидно на същата дата е нарушена съответната организация по провеждането практическото обучение на кандидата, като дали организацията е неправилна и или изцяло липсва е без значение. Това е така, тъй като дневната натовареност на обучаваните очевидно е създадена от закона, но е нарушена от наказаното лице на 13.02.2018 г., като е допуснал да се проведат повече от 2 учебни часа практическо обучение.

          В наказателното постановление е посочено, че ръководителят на учебна дейност не е осигурил спазването на дневната натовареност на обучаваното лице. Следователно неправилно въззивникът твърди, че би следвало да бъдат описани и конкретните действия, които е следвало да извърши ръководителят на учебната дейност. Нарушението е индивидуализирано чрез посочване на съставомерното бездействие. Очевидно наказаното лице, за да избегне административнонаказателна отговорност, е следвало да не допуска провеждането на 3 учебни часа на обучаваното лице, а причините за проявеното бездействие не подлежат на доказване в наказателния процес, освен ако същите не представляват обстоятелства, изключващи обществената опасност и противоправността на деянието или вината на дееца.

           Ирелевантно се явява обстоятелството кое е лицето, което фактически е провело обучението на кандидата за придобиване на правоспособност за управление на МПС, тъй като законодателят е предвидил, че субект на нарушението може да бъде само ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

          Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 57, т. 6 ЗАНН, тъй като деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, буква „а“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, който предвижда задължение за ръководителя на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС при организиране на обучението да осигури спазването на дневната натовареност на обучаваните. Същата предвижда задължение за осигуряване на спазването на дневната натовареност на обучаваните, като допускането на нарушение на дневната натовареност на обучаваното лице е равнозначно на неосигуряване на спазването на дневната натовареност.

          Неотносимо е възражението на въззивника, че в хода на административнонаказателното производство не е проведено разследване дали посоченото в наказателното постановление не представлява нарушение във връзка с воденето на документацията по повод обучението на кандидатите за правоспособност, тъй като такова нарушение не е предмет нито на АУАН, нито на НП.

          Съдът намира, че не е налице и техническа грешка в учебния картон, тъй като на предхождащата нарушението дата (12.02.2018 г.) и следващата нарушението дата (14.02.2018 г.) са проведени по два учебни часа по практическо обучение.

 

По отношение на наказанието:

 

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

Приложима в случая се явява санкционната разпоредба на чл. 178б, ал. 5, т. 3, б. „а“ ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 500 лв. ръководител на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който при организиране на обучението допусне нарушение на дневната натовареност на обучаваните.

  Поради това, че размерът на предвиденото административно наказание е фиксиран, пред съда не е поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000054/25.01.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на К.Д.Ц., ЕГН ********** на основание чл. 178б, ал. 5, т. 3, б. „а“ ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лв. за нарушение по чл. 24а, ал. 2, т. 3, буква „а“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: