Присъда по дело №995/2016 на Районен съд - Стара Загора

 

М О Т И В И към Присъда № 72 от 27.03.2017 година

по н.о.х.дело № 995/2016 г.

по описа на Районен съд – гр. ******:

 

Обвинението против подсъдимия М.П.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 06.04.2016 г., в град ******, по ул."Димитър Наумов", управлявал МПС – товарен автомобил марка "Пежо Партнер", рег. № *****, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с наказателно постановление № 14-1959-000766/09.01.2015 г. на Началник група към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – ******, връчено на 13.04.2015 г., необжалвано, влязло в сила на 21.04.2015 г. – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура ****** поддържа обвинението и фактическата обстановка изложена в обвинителния акт. Предлага на подсъдимия да бъдат наложени наказания лишаване от свобода около минималния размер предвиден за това престъпление и глоба в размер на минималния.

В съдебно заседание подсъдимият се явява, дава обяснения, че само е местил автомобила, тъй като както бил паркиран от свидетелката Т.С. пречил на движението.

Защитникът счита, че е налице чл.9 ал.2 от НК и следва да се постанови оправдателен съдебен акт. Сочи подробни съображения.

СЪДЪТ, след като съобрази събраните доказателства ведно с доводите и становищата на страните и на основание чл.14 от НПК, приема следното:

               ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият М.П.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, ЕГН **********.

Подсъдимият М.П.И. е осъждан нееднократно  за престъпления по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Едно от осъжданията му е по н.о.х.дело № 210/2015 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е признат за виновен, че на 04.11.2012 г. извършил престъпление по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Деянието, за което е даден на съд по настоящото дело е извършено в изпитателния срок посочен по – горе.

Подсъдимият И. е неправоспособен водач на МПС, тъй като загубил придобитата правоспособност поради изчерпване на всички контролни точки. Издаденото му на 20.04.2001 г. от ОД на МВР – ****** свидетелство за управление /СУМПС/ № *********, валидно до 20.04.2011 г., било унищожено поради изчерпване на всички контролни точки и към 06.04.2016 година както и понастоящем на подсъдимия не е издавано друго валидно свидетелство за правоуправление на МПС.

 

На 09.11.2014 г. служител на Първо районно управление "Полиция" – ******, съставил акт за установяване на административно нарушение, серия Т, № 14-766, бланков № 660425/ 09.11.2014 г., срещу подсъдимия, за това, че на 09.11.2014 г., около 18.30 ч., в ******, по ул."Августа Траяна", близо до № 70 управлявал МПС, марка "Пежо Партнер", рег. № *****, в нарушение на чл.150 от ЗДвП - без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Въз основа на акта, на 09.01.2015 г. Началник група към ОД на МВР – ******, сектор "Пътна полиция" издал наказателно постановление № 14-1959-000766/09.01.2015 г. срещу И., за това, че извършил гореописаното нарушение на ЗДвП. Наказателното постановление /НП/ е връчено на подсъдимия на 13.04.2015 г. и е влязло в законна сила на 21.04.2015 г.

Следва да се посочи, че факта на влизане в сила на горецитираното НП не следва да подлежи на оспорване в настоящото наказателно производство, тъй като административно наказателното производство се е развило и приключило по правилата на ЗАНН и влязлото в сила НП е задължително за настоящата съдебна инстанция. Противното би означавало, че всеки подсъдим би могъл да оспорва в едно висящо наказателно производство влизането в законна сила на една предишна присъда без реално да е възобновено производството по същата присъда. 

Подсъдимият е бил наясно с това, че наказателно постановление № 14-1959-000766/09.01.2015 г. е влязло в законна сила, тъй като не само, че не го е обжалвал, но и по нохд № 84/2016 г. на РС ****** /образувано по внесен обвинителен акт/ се е признал за виновен в това, че на 02.08.2015 година в гр.****** в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление № 14-1959-000766 от 09.01.2015 год. на началник-група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.******, влязло в сила на 21.04.2015 год., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо Партнер”, рег.№ А 6289 АХ, без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК в редакцията му към датата на извършване на деянието във връзка с чл.2, ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.„б” от НК е осъден на наказание пробация с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години два пъти седмично;„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години; „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 320 (триста и двадесет) часа годишно в рамките на три поредни календарни години.

Осъждането е в сила от 03.02.2016 година.

Подсъдимият лично е участвал в съдебното производство и е подписал споразумението за решаване на делото.

Възраженията в съдебно заседание по настоящото дело, че подсъдимият не е знаел за горецитираното НП са изцяло неоснователни и съдът ги третира за защитна теза. 

На 06.04.2016 г. свидетелите Т.С. К.-Ватралева и С.П.С. - старши полицаи в група "ООР" към Второ Районно при ОД на МВР – ****** били на работа. Около 09.35 ч. те изпълнявали служебните си задължения и с патрулен автомобил се придвижвали от север на юг по улица "Димитър Наумов" в град ******. Близо до № 76 забелязали насрещно движещо се превозно средство, чийто водач в нарушение на чл.104а от ЗДвП държал до ухото си за да разговаря мобилен телефон, без да ползвал устройство "Свободни ръце". Поради тази причина спрели за проверка превозното средство – товарен автомобил, марка "Пежо Партнер", рег. № ***** и установили самоличността на водача, а именно подсъдимият М.П.И.. При проверката служителите на реда поискали съдействие от оперативната дежурна част при ОД на МВР – ****** и на място бил изпратен свидетелят К.А.М. – младши автоконтрольор в сектор "ПП" – ******. Същият изискал проверка в базата данни от масива на ОДЧ при ОД на МВР – ****** и след изготвяне на съответната справка се констатирало, че подсъдимият не притежавал валидно СУМПС. 

Свидетелят М. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия Г, бланков номер № 068437 от 06.04.2016 г., за това, че на 06.04.2016 г., управлявал МПС в нарушение на: чл.104а от ЗДвП  - разговарял по мобилен телефон и не ползвал устройство "Свободни ръце"; чл.150 от ЗДвП - управлявал МПС без да притежавал СУМПС – отнети всички контролни точки; чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП - не носил свидетелството за регистрация на управляваното МПС.

АУАН е връчен на подсъдимия, който вписал, че нямал възражения и се подписал. Впоследствие постъпили писмени възражения по акта за нарушение.

Издадено е наказателно постановление № 16-1228-000887/11.05.2016 година за две от нарушенията посочени в акт за нарушение Г № 068437/06.04.2016 г.

От справката за нарушител в региона, издадена от "КАТ–ПП", както и от показанията на свидетелката Г.Й.А. – полицейски инспектор в група "Административно–наказателна дейност"  към сектор "ПП" при ОД на МВР – ****** е видно, че издаденото на 20.04.2001 г. от ОД на МВР – ****** на подсъдимия свидетелство за управление – СУМПС № *********, валидно до 20.04.2011 г., било унищожено и до момента не е издавано друго валидно свидетелство за правоуправление на МПС (л.14 и л.32 от бързото производство).

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена от:

- показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Г.Й.А., К.А.М., Т.С. К. - Ватралева, С.П.С., които са непротиворечиви и убедителни и съдът ги кредитира с доверие;

- частично от обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, в частта, в която признава, че е превел в движение автомобила си и го е управлявал по ул.”Д.Наумов”, когото го спрели за процесната проверка;

- от доказателствата приложени по бързото производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочита им в съдебно заседание - уведомление за образуване на бързо производство от 06.04.2016 г.; докладна записка, рег. № 1228-зм-129/06.04.2016 г. относно извършена проверка по административно-наказателна преписка; акт за установяване на административно

 

нарушение, серия Г, бланков № 068437/06.04.2016 г.; наказателно постановление № 14-1959-000766/09.01.2015 г.; акт за установяване на административно нарушение № 14-766/09.11.2014 г.; справка за нарушител/водач от 06.04.2016 г.; възражение по акт № 068437/06.04.2016 г. постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.04.2016 г.; справка за съдимост, рег. № 1199/06.04.2016 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 11.04.2016 г.; протокол за предявяване на разследване от 15.04.2016 г. и обвинително заключително мнение от 15.04.2016 г.;

- приетите писмени доказателства в съдебното следствие - справка за съдимост и преписи от съдебни бюлетини; заверени копия на акт № 068437/06.04.2016 г. и наказателно постановление № 16-1228-000887/11.05.2016 година, издадено за две от нарушенията посочени в акт за нарушение Г № 068437/06.04.2016 г.

Свидетелите Т.С. К. и С.П.С. по убедителен и непротиворечив начин изложиха собствените си възприятия от поведението на подсъдимия по времето и мястото където е управлявал моторно превозно средство. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, не познават подсъдимия, имат контакт с него за първи път при процесната проверка. Съдът не намира основания да не кредитира с доверие показанията им. Свидетелите установиха, че предприели спиране за проверка на автомобил движещ се срещу техния автомобил, тъй като възприели, че водачът е с мобилен телефон без да ползва устройство „свободни ръце”. Спрели водача и установили самоличността му, а именно подсъдимият, който бил сам в автомобила си.

Свидетелката К. установи, че на 6 април 2016 г. била призована като свидетел в следствието по друг случай. Била наряд с колегата С.С. и с патрулен автомобил отишли до следствието. Патрулният автомобил бил паркиран южно от Строителния техникум. След като приключила в следствието се отправила към патрулния автомобил. С колегата си С. тръгнали в посока север-юг с патрулния автомобил, а подсъдимият „карал срещу тях” и говорил по телефона и това било причината, за да го спрат за проверка. Спрели управлявания от подсъдимия автомобил на ул. „Димитър Наумов” № 76, улицата южно от Строителния техникум.

Спрели водача, тъй като управлявал срещу тях автомобила и говорил по телефона. Свидетелят С. излязъл от автомобила и със стоп палка го спрял. Поискал му документ за самоличност.

Свидетелката описа конкретно автомобила управляван от подсъдимия, който се движил срещу патрулния автомобил и мястото където го спрели за проверка.

Разпоредили на подсъдимия да премести автомобила, защото улицата е еднопосочна. Отишли на паркинга до Строителния техникум, и поискали съдействие от сектор „Пътна полиция”. Тъй като подсъдимият нямал свидетелство за управление на моторно превозно средство свидетелите поискали съдействие от сектор „Пътна полиция” и на място пристигнал свидетелят М. младши автоконтрольор.

Свидетелят С. установи, че на 6 април 2016 г. бил назначен с колежката си Т. К. в наряд. Около 08.30 – 09.00 ч. К. отишла до следствието да я разпитат. Спрял патрулния автомобил от северната страна на ул.„Димитър Наумов”. След разпита тръгнали с патрулния автомобил. Срещу тях по ул.”Д.Наумов” се движил автомобил и водачът разговарял по мобилния телефон. Нямало как да се разминат, улицата била еднопосочна. Свидетелят слязъл от патрулния автомобил, спрял подсъдимия, който управлявал автомобила си и поискал документ за самоличност, но същият заяви, че не носи в себе си документи. Поради това, че улицата е тясна свидетелят се разпоредил подсъдимият да измести автомобила си на паркинга на Строителния техникум, след което направил справка в ОДЧ при ОД на МВР и се установило, че подсъдимият не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС. Поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция”. Свидетелят сочи, че подсъдимият бил сам в колата си. Свидетелят слязъл от патрулния автомобил и със стоп палка спрял автомобила с водач подсъдимия.

Свидетелката Г.Й.А. работи в сектор „Пътна полиция”. Установи, че на 06.04.2016 година колегата й М. във връзка със съставяне на акт за нарушение по ЗДвП й се обадил за справка дали подсъдимият има влезли в сила наказателни постановления. Свидетелката извършила справката и докладвала, че имало издадено наказателно постановление на 09.01.2015 година.

Свидетелят К.А.М. - младши автоконтрольор от сектор „Пътна полиция” ****** установи, че бил изпратен от оперативния дежурен за съдействие на колегите си от Второ РУ. Заварил колегите си К., С. и подсъдимия. От първите двама разбрал, че около 09.35 ч. са спрели за проверка товарен автомобил, марка „Пежо Партнер” тъй като водачът е говорил по мобилния телефон. В хода на проверката след направена справка в дежурната част установил, че М.П.И. е неправоспособен водач. Съставил на подсъдимия акт за нарушения по ЗДвП.

     Всички горепосочени доказателства са непротиворечиви, взаимно кореспондират и са убедителни и съдът следва да ги ползва като база за съставомерни изводи. Посочените свидетелски показания, приобщените протоколи и други документи се кредитират от съда изцяло. Тези гласни и писмени доказателства са последователни, логични и взаимнодопълващи се и установяват по несъмнен начин извършването на процесното деяние от подсъдимия.

Относно показанията на свидетелите Т.К.С.  и С.И.И. следва да се има предвид, че свидетелите са в близки приятелски отношения с подсъдимия и са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът подложи на задълбочен анализ изложеното от тези свидетели, които житейски логично и обяснимо е да желаят оневиняване на подсъдимия.

Свидетелката Т.С. сочи, че на 05.04.2016 година  ползвала процесния автомобил на подсъдимия. Автомобилът започнал „да прекъсва” и се наложило свидетелката да го спре някъде. Спряла автомобила на ул.”Д.Наумов” - уличката източно от следствието и  си тръгнала, като към 18 часа се обадила на подсъдимия. Оставила ключовете от автомобила при майката на подсъдимия. Така поднесени показанията са лишени от конкретика и са неубедителни. На първо място, дори да е истина, че е паркирала автомобила в посочената улица, няма никаква логика автомобилът да стои там „да пречи на движението” до следващия ден 09,40 часа, когато подсъдимият отишъл „да си го прибере” защото „колата не трябва да стои там и може да бъде вдигната с паяк” – виж обясненията на подсъдимия в съдебно заседание на 12.05.2016 г. лист 46 от делото. Нелогично е автомобилът да остане там цяла вечер, за не къс период на процесната улица и подсъдимият да разчита, че на следващия ден, тъй като имал „работа в пробацията” едва тогава да се погрижи да прибере автомобила си.

    Свидетелят С.И. сочи, че „На 6 април 2016 г. М.И. ме извика да го придружа и да му помогна, че колата му била някъде паркирана от неговата приятелка Т.. Отидохме до прокуратурата. 10-15 минути го изчаках там и после тръгнахме по посока НОИ като колата му беше на около десетина метра. Колата му е пикап, бял на цвят. Отидохме до колата, той вдигна капака и бара нещо. После се опита да я запали и точно тръгна един метър и полицаят го спря с палката…Той влезе да я пробва дали ще запали и не повече от метър я премести. Аз бях отвън и бях на 7-8 до 10 метра от мястото, където беше паркирана колата. Полицаите казаха да паркира на паркинга до Строителния техникум. След 10-15 минути дойдоха катаджии и с М. тръгнаха към КАТ, а аз се прибрах…..Аз му предложих да отидем с моята кола, но отидохме пеша, а не с моята кола. Т. я карала колата и накриво я беше паркирала, неудобно и пречеше на хората да вкарват колите си, понеже там има кооперации. Това се случи преди обяд, между 9.30 - 10.00 ч……Той като ми каза да му помогна за неговата кола и аз тръгнах, но не знаех какъв е проблемът. Отидохме до колата. Той не тръгна, най-много един метър да мина, пробва я дали ще запали. От прокуратурата тръгваш нагоре към НОИ, на десетина метра или 7-8 метра от стълбите като излезеш на улицата там бе паркирана колата му. Той пробва колата, запали и ..колата да е изминала метър и полицаят вървеше надолу и вдигна палката. Той го видя и спря. Тогава полицаят отиде при него. Не си спомням М. дали е държал телефон и дали е говорил. Аз се дръпнах настрани. Говори полицая с него, но аз бях встрани. Като видях, че ще го вземат и си тръгнах”.

Показанията на свидетеля И. са неубедителни, житейски нелогични и явно са провокирани от стремеж за оневиняване поведението на подсъдимия. Самият свидетел ако е бил с подсъдимия е имал възможност да придвижи автомобила вместо подсъдимия. От друга страна подсъдимият е управлявал автомобила си сам движейки се в посока север по ул.”Д.Наумов” без свидетеля И.. Свидетелят И. не е възприет като присъствие от полицейските служители и няма логика ако свидетелят е видял полицаите да не остане с приятеля си /след като е отишъл с цел конкретно да му помага за автомобила/.

На следващо място, дори хипотетично да се приеме, да е имало технически проблем с автомобила и да е трябвало да бъде преместен, подсъдимият е имал възможност да потърси съдействие от друг правоспособен водач, който да реализира „местенето”. Несторването на това е още едно основание подкрепящо умисъла на дееца за престъпление по чл.343в ал.2 от НК.

Видно от справка за нарушител от региона, подсъдимият по време на процесното управление на МПС – товарен автомобил, марка  "Пежо Партнер", рег. № ***** е нямал издадено свидетелство за управление на МПС.

 

 

Налага се извода, че към 06.04.2016 година подсъдимият е неправоспособен водач на МПС и е управлявал процесното МПС с ясното съзнание, че не притежава свидетелство за управление на МПС. Процесното деяние е извършено в едногодишен срок от наказването на подсъдимия за деяние – управление на МПС без да е правоспособен водач.

    На 13.04.2015 година подсъдимият получил наказателното постановление, с което бил санкциониран за предикатното нарушение, а новото деяние, предмет на настоящото наказателно производство, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП.

По описания начин, подсъдимият И.,***, управлявал МПС – товарен автомобил, марка "Пежо Партнер", рег. № *****, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с наказателно постановление № 14-1959-000766 от 09.01.2015 г. на Началник група към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Ст. Загора, връчено на 13.04.2015 г., необжалвано, влязло в сила на 21.04.2015 г. - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Престъплението е формално (на просто извършване) и за съставомерността му е достатъчно от обективна страна деецът да е управлявал МПС без свидетелство за управление в едногодишен срок, след като е бил наказан по административен ред за същото деяние.

Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици, тъй като е бил наясно и е съзнавал, че срещу него било издадено влязло в сила наказателно постановление, наказан е по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, като не била изтекла една година от наказването му с наказателното постановление. Съзнаването на тези обстоятелства обаче не го е мотивирало да се въздържа от извършване на такова деяние.

Съдът не споделя доводите на защитата за наличие на чл.9 ал.2 от НК. Действително чл.9 ал.2 от НК намира приложение при всички престъпни състави. Процесното деяние е с относително по - ниска степен на обществена опасност от останалите от същата глава на НК – „Общоопасни престъпления”, но след като се отчетат фактическите данни за конкретния казус отнасящи се до начина на извършване на престъплението и се преценят всички други обстоятелства релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното, не може да се наложи извод за малозначителност, нито пък за явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

Установи си по категоричен начин, че на 06.04.2016 г., в град ******, подсъдимият управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил, марка "Пежо Партнер", рег. № *****, без съответно свидетелство за управление.

Към момента на деянието е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.

 

 

 

Подсъдимият твърди, че се касае за "преместване" на превозното средство на разстояние 10–15 метра. Съдът счита, че тези доводи за неоснователни. За съставомерността на деянието е без значение времетраенето на самото управление, т.е времетраенето на управлението на моторното превозно средство е без значение за правната квалификация.

                 ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

Съгласно чл.343в ал.2 от НК се предвижда наказателна отговорност за лице, което в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние.

Съдът приема за установено, че по описания начин, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като на  06.04.2016 г., в гр. ******, по ул. "Димитър Наумов", управлявал МПС – товарен автомобил, марка "Пежо Партнер", рег. № *****, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с наказателно постановление № 14-1959-000766/09.01.2015 г. на Началник група към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Ст. Загора, връчено на 13.04.2015 г., необжалвано, влязло в сила на 21.04.2015 г.

Авторството на подсъдимия е безспорно установено.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им, тъй като е бил наясно и е съзнавал, че не е правоспособен водач на МПС – няма издадено свидетелство за управление на МПС. Това е така, защото подсъдимият е съзнавал, първо: че управлява без съответно свидетелство за управление на МПС и второ, че: че има влязло в сила наказателно постановление, с което е наказан по административен ред, връчено му лично на 13.04.2015  година, за това че е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС.

Въпреки това, без да притежава свидетелство, на 06.04.2016 г., преди да е изтекъл едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 14-1959 -000766/09.01.2015 г. на Началник група към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Ст. Загора, връчено на 13.04.2015 г. и влязло в сила на 21.04.2015 г. за управление без да притежава свидетелство за управление, подсъдимият е управлявал горепосочения лек автомобил.

Предвид на гореизложеното са налице основания подсъдимият да понесе съответната наказателна отговорност.

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни система - на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието.

Съгласно първият принцип, в специалният текст на НК, който криминализира процесното деяние, за извършеното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 1 до 3 години и „глоба” от 500 до 1200 лева.

     Съгласно вторият принцип, при определяне размера на наказанието, съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът отчете като:

-  смекчаващи вината обстоятелства – полагане на обществено полезен труд; трудовата ангажираност на дееца; наличие на двама малолетни низходящи, за които следва да полага грижи.

-  отегчаващи отговорността обстоятелства – предишни осъждания за престъпления по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК; предишни  нарушения на правилата за движение по пътищата извън това валидно  за правната квалификация по настоящото дело – виж справка за нарушител в региона на лист 14-24 от БП.

Процесуалното поведение на подсъдимия и липсата на критичност към престъплението извършено от него са в рамките на процесуалните  права и не следва да оказват влияние върху определянето на наказанията.

Отчитайки горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца /която с оглед съдебното минало определя като не ниска/ счете, че следва да се наложат двете кумулативно предвидени в закона наказания при условията на чл.54 от НК и не намери основания за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 от НК.

При тези констатации, съдът намери, че следва да наложи на подсъдимия двете кумулативни наказания при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на минималния предвиден в закона за основното наказание и към минималния за кумулативното наказание.

В този смисъл наложи наказания лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да изтърпи при първоначален „общ” съобразно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, както и глоба в размер на 550.00 лева, която да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – ****** в полза на съдебната власт.

Следва да се определи първоначален „общ” режим на изпълнение съгласно чл.57 ал.1 т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, респективно не е налице забраната в чл.57 ал.1 б.”в” от същия закон.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът постанови подсъдимият да изтърпи наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.дело № 210/2015 г. на Районен съд – Благоевград отделно от наказанието, определено му по настоящото н.о.х.дело, като определи първоначален „общ” режим на изтърпяване.

Според съда, така определения размер на наложените две кумулативни наказания е достатъчен с оглед възможността деецът  да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си, а също така тези санкции биха въздействали възпитателно и предупредително и спрямо другите членове на обществото.

С налагането на тези наказания ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

Причини за извършване на престъплението: ниско правно съзнание и незачитане правилата за движение по пътищата.

Водим от горните мотиви, съдът обяви присъдата.

                                                           

                              СЪДИЯ: