№ 1001
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М.Ш.
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш. Гражданско дело № 20211110173980 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от В. С. В. против ДГ № 49
„..........................“ гр. София, р-н „Изгрев“ искове, както следва:
с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 11, ал. 1 КТД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 451,14 лв. – разлика между изплатеното
съгласно Заповед № 370/25.02.2021 г. обезщетение за неспазено предизвестие и
действително дължимото такова според Колективен трудов договор на ДГ № 49
„..........................“ от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020
г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба –
23.12.2021 г., до погасяване на вземането;
с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 67,66 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед №
370/25.02.2021 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни
2021 г. и действително дължимото такова според Колективен трудов договор на
ДГ № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД
20000911/01.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на
исковата молба – 23.12.2021 г., до погасяване на вземането;
с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 11, ал. 3, т. 2 КТД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 729,37 лв. – разлика между
изплатеното съгласно Заповед № 370/25.02.2021 г. гратификационно обезщетение
от 11,5 заплати и действително дължимото такова според Колективен трудов
договор на ДГ № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД
20000911/01.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на
исковата молба – 23.12.2021 г., до погасяване на вземането;
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 300,76 лв. – разлика между изплатените и действително
дължимите трудови възнаграждения за м. 01 и м. 2.2021 г. според Колективен
1
трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ:
КТД 20000911/01.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на
исковата молба – 23.12.2021 г., до погасяване на вземането;
Допуснато е в първото и единствено с.з. изменение на исковете чрез увеличаване на
размера им.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор с
неопределен срок е работил като старши учител при ответника считано от 1990 г. до
01.03.2021 г., на която дата трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, за което е издадена заповед № 370/25.02.2021 г. По силата на тази заповед на
ищцата са изплатени обезщетение за неспазено предизвестие, обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ, като ищцата е работила при този работодател повече от 20 г. Също така, на ищцата
са изплатени трудови възнаграждения за м. 01 и м. 2.2021 г. Между страните действа
КТД, в който са определени завишени размери на обезщетенията в полза на служителя
– 3 м. срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение и
обезщетение в размер на 11,5 заплати по чл. 222, ал. 3 КТ. Ищцата не оспорва да е
получила суми на тези основания, но сочи, че според чл. 14, ал. 3, т. 2 от КТД
работодателите в системата на образованието, сред които и ответникът, който е
общинска детска градина, са се задължили да увеличат заплатите на служителите с не
по-малко от 15 процента. Ищцата сочи, че брутното й трудово възнаграждение на това
основание считано от 01.01.2021 г. е увеличено само със 7 процента, поради което
горепосочените обезщетения и заплати са изчислени спрямо него. Претендира
разликата между действително дължимите й обезщетения и заплати, ако трудовото й
възнаграждение беше увеличено с 15 процента, и действително заплатените суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не
оспорва сочените от ищцата факти. Оспорва размера на исковете. Излага, че поради
липса на средства при ответника трудовите възнаграждения са увеличени не с 15, а с
12,57 процента. Оспорва исковете по размер. Сочи, че заложеният в КТД процент е
осреднен, за цялото заведение, което е на бюджетна издръжка – общинска детска
градина.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното от фактическа и правна страна.
Като безспорно между страните с доклада по делото е отделено, че ищецът по
силата трудов договор с неопределен срок е работил като старши учител при
ответника считано от 1990 г. до 01.03.2021 г., на която дата трудовото й
правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ; че ищецът е работил при
ответника в продължение на повече от 20 години; че по силата на КТД са определени
завишени размери на обезщетенията в полза на служителя – 3 м. срок на
предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение и неспазване на срока
на предизвестието и обезщетение в размер на 11,5 заплати по чл. 222, ал. 3 КТ; че
трудовото възнаграждение на ищцата по см. на чл. 14, ал. 3, т. 2 от КТД е увеличено с
поне 7 процента процента считано от 01.01.2021 г.; че на ищцата са заплатени
обезщетение за неспазено предизвестие, обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск и гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, както и трудови
възнаграждения за м. 01 и м. 02.2021 г. в сочените от ищцата в исковата молба размери;
че работодателят не е спазил предизвестието по чл. 326 КТ, което е от 3 м.; че за 2021
г. са останали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
2
неизползвани 9 дни платен годишен отпуск;
Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства. Видно от
Заповед № 370/25.02.2021 г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, на
длъжност „старши учител“ в детска градина, като правоотношението е прекратено на
осн. чл. 238, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 01.03.2021 г. Страните не спорят, а и се установява, че
заповедта е връчена лично на служителя и трудовото правоотношение прекратено на
соченото в заповедта основание считано от 01.03.2021 г. Не се спори и че ищцата е
работила като учител в ДГ считано от 1990 г. Не се спори и че по повод прекратяването
на трудовото правоотношение на ищцата са изплатени, както следва:
по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 11, ал. 1 КТД обезщетение за неспазено предизвестие
от три месеца в размер на 6 128,52 лв.
по чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни
2021 г. в размер на 919,28 лв.;
по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 11, ал. 3, т. 2 КТД гратификационно обезщетение от 11,5
заплати в размер на 23 492,66 лв.;
както и на осн. чл. 128, т. 2 КТ на ищцата са изплатени трудови възнаграждения
за м. 01 и м. 2.2021 г. в размер на съответно 2 007,84 лв. и 2 007.84 лв.
Не се спори, а и е видно от заповед № 364/19.02.2021 г., че трудовото
възнаграждение на ищцата е увеличено като размер, считано от 01.01.2021 г., от 1 331
лв. на 1 424 лв. Дължи се и допълнително възнаграждение от 583,84 лв. По този начин
считано от 01.01.2021 г. трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено със
Заповедта на 2 007,84 лв.
Не се спори и че ищецът е работил при ответника в продължение на повече от 20
години; че работодателят не е спазил предизвестието по чл. 326 КТ, което е от 3 м.
според КТД; че за 2021 г. са останали към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение неизползвани 9 дни платен годишен отпуск.
Спорът между страните е съсредоточен около това дали на първо място със
заповед № 364/19.02.2021 г. трудово възнаграждение на ищцата е увеличено със 7
процента /както твърди ищцата/ или с повече /както твърди ответникът/. На второ
място, ищцата твърди, че според Колективен трудов договор на ДГ № 49
„..........................“ от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020 г., то
трудовото й възнаграждение е увеличено с 15 процента и претендира дължимата
горница над заплатените й суми и дължимите такива, изчислени на база трудово
възнаграждение, увеличено с 15 процента. В тази връзка ответникът сочи, че
средствата на ДГ за 2021 г. са стигнали за увеличение на заплатите на служителите –
педагогически и непедагогически персонал, със средно 12 процента, за педагозите –
12,57 процента; като в КТД е заложен осреднен процент. Сочи, че правилно, според
ответника и в съответствие с КТД трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено
със 7 процента и са й изплатени суми на тази база.
Според чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на
трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона. Колективният трудов договор не може да
съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е
обвързан. Колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове,
отрасли и по общини – чл. 51 КТ. Според чл. 51а, ал. 1 КТ колективен трудов договор
3
в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация, като след
сключването му в писмена форма колективният трудов договор се вписва в регистър в
инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя / чл. 53, ал. 1 и
ал. 3 КТ/. Съгл. чл. 54 КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго и се смята за сключен за срок
една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години.
Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които
са членове на синдикалната организация - страна по договора, но работниците и
служителите, които не членуват в синдикална организация - страна по договора, могат
да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател
с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която
е сключила договора - чл. 57 КТ.
Видно от Колективен трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от
25.11.2020 г. то той е сключен в изискуемата писмена форма и е вписан в ГИТ по
заявление на работодателя с вх. номер КТД 20000911/01.12.2020 г. Страните не спорят,
че КТД се прилага относно ищцата. Според § 1, чл. 1 договора той е със срок на
действие от две години считано от 01.01.2021 г. Договорът е сключен на ниво
предприятие.
Съгласно Заповед № 0214-212/23.12.2020 г. на Министъра на образованието и
науката следва за 2021 г. да се достигне увеличение на възнагражденията на педагозите
предвид ниските им възнаграждения и ключовата обществена функция на всички
педагози в РБ.
Ответникът е общинска детска градина. Според чл. 24, ал. 1 от ЗАКОН за
предучилищното и училищното образование, детската градина е институция в
системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат,
възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в
I клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното
образование. По силата на чл. 280, ал. 1 от този закон дейностите в системата на
предучилищното и училищното образование се финансират със средства от държавния
бюджет, бюджетите на общините, европейски фондове и програми и други източници,
като в чл. 282, ал. 1 от същия закон тези средства се разпределят между бюджетите на
първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи държавни и общински
училища и детски градини, въз основа на: 1. броя на децата и учениците; 2. броя на
групите и паралелките; 3. вида и броя на образователните институции; 4. стандарт за
дете и ученик; 5. стандарт за група и паралелка. 6. стандарт за образователна
институция. Съгл. чл. 4 от Наредба за финансирането на институциите в систематана
предучилищното и училищното образование /https://ruo-sofia-grad.com/ то
първостепенните разпоредители с бюджет разпределят получените средства по чл. 3
между детските градини и училищата въз основа на утвърдени от тях формули,
независимо дали прилагат система на делегиран бюджет.
Видно от Заповед № СОА21-РД 09-317/23.02.2021 г.
/https://www.sofia.bg/web/search-site/search-in-all-sites/ относно процесната ДГ се
прилага системата на делегираните бюджети – тя се намира според
https://kg.sofia.bg/#/kindergartens в район Изгрев. Детската градина е с яслени групи.
Следователно ответникът е общинско детско заведение с делегиран бюджет и
третостепенен разпоредител с кредити /т. 4 от Заповед от 23.02.2021 г./.
Известно е, че считано от 01.04.2022 г. /след процесния период/ в гр. София не
4
се дължи месечна такса за отглеждане и изхранване на дете в размер на 60 лева
/шестдесет/ на месец.
Именно във връзка със Заповед № 0214-212/23.12.2020 г. на Министъра на
образованието и стандарта в образованието по силата на процесния КТД е уговорена в
чл. 14, ал. 1 минимална заплата на педагогически специалист – старши учител, в
размер на 1300 лв. Видно от Заповед от 19.02.2021 г. то към момента влизане в сила на
КТД - 01.01.2021 г., трудовото възнаграждение на ищеца е било над минималния праг,
макар и с минимална сума като горница.
Според чл.14, ал. 3, т. 1 от КТД се гарантират минималните основни заплати
по ал. 1 на чл. 14.
Съгласно чл.14, ал. 3, т. 2 от КТД „ индивидуалните основните работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличение са в
диапазона между старите и новите минимални основни работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 процента“. КТД препраща и към
Вътрешните правила за работната заплата, според които конкретните размери на
заплатите се договорят от директора „в рамките на утвърдения бюджет на детското
заведение и се определят в индивидуалния трудов договор“ – чл. 7, ал. 1. Според чл.
11, ал. 3 от Вътрешните правила промяната на индивидуалното трудово
възнаграждение се извършва съобразно действаща нормативна уредба.
Съгласно Заповед № СОА21-РД 09-317/23.02.2021 г., т. 3 детски градини, които
изпитват недостиг на средства във връзка с увеличение на трудовите възнаградения,
могат до 30.04.2021 г. да кандидатстват за отпускане на допълнителни средства,
представяйки мотивиран доклад. Видно от представените към отговора доказателства е
изготвено мотивирано искане изх. № 18/18.02.2021 г. и е същото е входирано в СО на
29.04.2021 г. в срок. В мотивираното искане е посочено, че в процесното детско
заведение е постигнато увеличение на заплатите с осреднен коефициент от 12,57 В
него се сочи, че ДГ има разходи за ток, вода и други; че липсват средства. Това е и
поддържаната от ответника защитна теза.
С писмо рег. № СОА21-УЗ21-693/31.05.2021 г., изпратено до ДГ, които са
искали увеличение, СО е уведомило ДГ за произнасянето си по исканията. Мотиви
липсват. Посочено е в таблица единствено дали искането е разгледано по същество,
както и взетото решение - “продължава етап втори“ и „не отговаря на правилата“.
Финансова помощ са искали 16 ДГ, три от тях са допуснати до втори етап, а
останалите /сред които и ответникът/ са със статус „не отговаря на правилата“. Не е
посочено на кои критерии ответникът не е отговарял, за да бъде отхвърлено искането
му за допълнителни средства.
Видно от писмо изх. № РУО1-3221/26.01.2021 г. от Началник РУО София град е
изискана справка колко образователни институции няма да могат да осигурят на
служителите си 15 процента увеличение. Липсва приложен отговор.
Според неоспореното заключение на ССчЕ, то трудовото възнаграждение на
ищцата е увеличено със 7 процента. Ако се приложи увеличение от 15 процента, то
биха били дължими:
сумата от 451,14 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед №
370/25.02.2021 г. обезщетение за неспазено предизвестие и действително
дължимото такова според Колективен трудов договор;
сумата от 67,66 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед №
370/25.02.2021 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни
5
2021 г. и действително дължимото такова според Колективен трудов договор;
сумата от 1 729,37 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед №
370/25.02.2021 г. гратификационно обезщетение от 11,5 заплати и действително
дължимото такова според Колективен трудов договор;
сумата от 370,76 лв. – разлика между изплатените и действително дължимите
трудови възнаграждения за м. 01 и м. 2.2021 г. според Колективен трудов
договор;
Ищцата претендира по първите три пера посочените по-горе суми, а по
четвъртото перо - работна заплата, по-малка сума от 300,76 лв.
Съдът в настоящия състав намира следното. Трудовото възнаграждение на
служителя може да се определи с трудовия договор или с колективния трудов договор.
Не съществува спор, че процесният КТД се прилага по отношение на ищцата. Както
беше изложено по-горе, ответникът е общинска детска градина, която разчита на
отпуснатите й средства за годината.
Съществуват поне два начина, по които би могло да се уговори посоченото в
Заповед № 0214-212/23.12.2020 г. на Министъра на образованието увеличение на
заплатите на педагозите.
На първо място, би могло да се уговори в КТД осреднен процент на увеличение
на индивидуалните трудови възнаграждения, като по преценка на работодателя
индивидуалните възнаграждения да се увеличат с определен процент, а общо
увеличението е в определен среден процент. По този начин би могло да се постигне
стопяване на разликата между трудовите възнаграждения на младите и на утвърдените
специалисти, като се стимулират първите да останат в системата на образованието и то
в общинска градина в гр. София /като е ноторно известно, че местата в общинските
заведения драстично и хронично не достигат поради малкия брой заведения и
действителния брой жители на столицата/, а за отдадения им труд в годините се
възнаградят вторите. В този случай в КТД би бил посочен осреднен процент, като БТВ
на всеки служител участва в него с различна тежест. Съгласно т. 4,1 – т. 4,4 от Заповед
№ СОА21-РД 09-317/23.02.2021 г. това е регламентиран начин на определяне на
трудовите възнаграждения, а и това следва от горепосочените разпоредби, според
които детската градина е на делегиран бюджет. Известно е, че в сферата на
образованието не се произвежда непосредствено продукт, оценим в определен момент
и до определена стойност в пари, а се осигурява отглеждането и образованието на
децата и младежите, което е един от най-важните икономически показатели в
дългосрочен план за една държава.
На второ място, би могло да се уговори в КТД увеличение с определен процент,
като той, прилагайки се за всички еднакво, запазва разликите между различните
специалисти. Този подход осигурява обаче еднакво третиране на служителите.
Съдът не е компетентен да се произнесе, а и не е предмет на делото, кой от двата
метода е по-подходящ.
В случая с процесния Колективен трудов договор на ДГ № 49 „..........................“
от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020 г. е възприет вторият
начин на уреждане на увеличението. Изрично е посочено в чл. 14, ал. 3, т. 2 от КТД, че
се увеличават индивидуалните заплати, вкл. и на служители, които към 01.01.2021 г. са
били с определено възнаграждение над минимума, с „не по-малко“ от 15 процента. Не
може да се изведе от разпоредбата уговарянето на осреднен процент.
При този извод не би могло увеличението на трудовото възнаграждение на
6
ищцата да се съпостави със средното увеличение при работодателя от 12,57 процента.
За него впрочем е представено единствено мотивирано искане от 08.02.2021 г.
Трудово възнаграждение на ищцата е било увеличено със 7 процента, а
следващото се по КТД увеличение е от 15 процента. Исковете са основателни до
средните размери:
сумата от 451,14 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед №
370/25.02.2021 г. обезщетение за неспазено предизвестие и действително
дължимото такова според Колективен трудов договор;
сумата от 67,66 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед №
370/25.02.2021 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни
2021 г. и действително дължимото такова според Колективен трудов договор;
сумата от 1 729,37 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед №
370/25.02.2021 г. гратификационно обезщетение от 11,5 заплати и действително
дължимото такова според Колективен трудов договор;
сумата от 300,76 лв. – разлика между изплатените и действително дължимите
трудови възнаграждения за м. 01 и м. 2.2021 г. според Колективен трудов
договор;
В.л. е отчело месеца по чл. 228 КТ и критерия, заложен в чл. 177 вр. чл. 224 КТ.
На ищцата се дължат разноски – заплатено в брой адв. възнаграждение от 400лв.
според договор – разписка от 15.12.2021 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДГ № 49 „..........................“ гр. София, р-н „Изгрев“, да заплати на В. С. В.
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, както следва:
по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 11, ал. 1 КТД сумата от
451,14 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед № 370/25.02.2021 г.
обезщетение за неспазено предизвестие и действително дължимото такова според
Колективен трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г., вх.
номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020 г., ведно със законната лихва считано
от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г., до погасяване на вземането;
по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 67,66 лв. – разлика
между изплатеното съгласно Заповед № 370/25.02.2021 г. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 9 дни 2021 г. и действително дължимото
такова според Колективен трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от
25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020 г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г., до
погасяване на вземането;
по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 11, ал. 3, т. 2 КТД сумата от
1 729,37 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед № 370/25.02.2021 г.
гратификационно обезщетение от 11,5 заплати и действително дължимото такова
според Колективен трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г.,
вх. номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020 г., ведно със законната лихва
считано от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г., до погасяване на
7
вземането;
по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 300,76 лв. – разлика
между изплатените и действително дължимите трудови възнаграждения за м. 01 и
м.02.2021 г. според Колективен трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от
25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020 г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г., до
погасяване на вземането;
ОСЪЖДА ДГ № 49 „..........................“ гр. София, р-н „Изгрев“, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. С. В. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Хиподрума“, сумата 400 лв.– разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8