Присъда по дело №245/2014 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 37
Дата: 25 април 2014 г. (в сила от 11 май 2014 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20143230200245
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

 

П Р И С Ъ Д А

№  

 25.04.2014 г., град   Добрич

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, на двадесет и пети април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                                         Председател:  Данчо Д.

Съдебни заседатели: М.Ж.

                                     И.И.

Секретар: Б.Х.

Прокурор: Галя Митева

като разгледа докладваното от  съдия Д.  н.о.х.д. № 245 по описа за 2014 година на Добричкия районен съд

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.В.Д. –  ** ЕГН **********

За ВИНОВЕН в това, че:

На 15.08.2007 г. в гр. Добрич съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено образование – Свидетелство за основно образование серия ****** г., привидно издадено от ****** на негово име, който представил пред органите на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.В.Д., с гореснета самоличност да заплати сторените по делото разноски в размер на 36.33 лв. /тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, приложеното по делото веществено доказателство – Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани А 02164512 с вх. № 5227/15.08.2007 г. в оригинал със заявител Д.В.Д., ведно с копие от Свидетелство за основно образование серия ***** г., привидно издадено от СОУ “****** на негово име, след влизане в сила на присъдата ДА СЕ ПРЕДАДАТ на началника на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред Добричкия окръжен съд.

 

Председател:                        Съдебни заседатели:1.                  2.

 

                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

               

 

           

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда № 9/25.04.2014 г. по НОХД № 245 по описа на Добричкия районен съд за 2014 г.

         

На 20.02.2014 г. Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 389/2011 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР – гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу Д.В. ***, ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

          В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 15.08.2007 г. в гр. Добрич съзнателно се ползвал от неистински официален документ – Свидетелство за завършено основно образование с рег. № 3445/15.06.2001 г., привидно издаден на негово име от *****гр. Балчик, представяйки го пред сектор „КАТ-ПП” при ОД на МВР гр. Добрич, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне – престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

          Съдът, с оглед наличието на предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “а” във вр. с ал. 1 от НК и след като прецени, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина, в съдебно заседание, проведено на 16.01.2013 г. с участието на служебния защитник е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия, т.нар. “задочно производство”.

          В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

          По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

          След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

          Подс. Д.Д. решил да придобие правоспособност за управление на моторно превозно средство. Тъй като нямал завършено основно образование, което се изисквало за придобиване на правоспособността, подсъдимият Д. се снабдил със свидетелство за основно образование серия Е 01, бланков № 2040336 с рег. № 3445/15.06.2001 г., привидно издадено от СОУ “****” гр. Балчик на негово име. На 15.08.2007 г. Д. лично подал в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич заявление с вх. № 5227/15.08.2007 г. за издаване на документи за самоличност на български граждани – свидетелство за управление на моторно превозно средство. Ведно със заявлението, подсъдимият представил в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич и копие от свидетелство за основно образование серия Е 01, бланков № 2040336 с рег. № 3445/15.06.2001 г., привидно издадено от СОУ “****” гр. Балчик на негово име. Заявлението и копието на документа за завършено основно образование били представени на Р. Т. от гр. Добрич– служител в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич.

          Въпреки липсата на изискуемо поне основно образование за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, подс. Д., представяйки копие от свидетелство за основно образование с рег. № 3445 от 15.06.2001 г., получил на 16.08.2007 г. свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********. Свидетелството за завършено образование било използвано от подс. Д., за да удостовери, че е завършил основно образование в ****сното съзнание, че то е неистинско, тъй като той не е завършил основно образование в това учебно заведение.

След извършена съвместна проверка от сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич и Регионалния инспекторат по образованието гр. Добрич се установило, че на подс. Д. не е било издавано от СОУ “*****” гр. Балчик свидетелство за основно образование с рег. № 3445/15.06.2011 г., копие от което той бил приложил към заявление с вх. № 5227/15.08.2007 г. за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Видно от писмо от директора на СОУ “**** подс. Д.В.Д. е учил в училището до 1998/99 г., стигнал е до ІІІ клас – незъваршен и окончателно напуснал училището, като на негово име няма издавано свидетелство за завършено основно образование. Под рег. № 3445/15.06.2001 г. е издадено свидетелство за завършено основно образование на З.Г.З, който е завършил 8 клас.

От заключението на вещото лице по изготвената при разследването графическа експертиза се установява, че подписът в графа “Заявител” в Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с вх. № 5227/15.08.2007 г. до сектор “ПП” при ОД на МВР гр. Добрич е положен от Д.В.Д. с ЕГН **********.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Писмените доказателства са безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената графическа експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, както и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: списък за неиздаваните дипломи за месеци юли и август 2007 г., справка с рег. № 12903/21.03.2011г., справка от ОСлО при ОП – Добрич от 18.03.2011г., писмо с изх. № 5245/24.03.2011г., справка за съдимост с рег. № 127 от 19.03.2011г.,  копие на заявление  А 02164512 за издаване на СУМПС, копие от свидетелство за основно образование серия Е № 2040336, рег. № 3445/15.06.2001г., характеристични данни на Д.Д. от 25.03.2011г.,  характеристични данни на Д.Д., справка за съдимост с рег. № 481/23.10.2013г., протокол  за графическа експертиза № 55/ 16.12.2013г.,  заявление  А 02164512 за издаване на СУМПС в оригинал и справка с рег. № 46545/24.10.2013 г.

С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:

Подсъдимият Д.В.Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 15.08.2007 г. в гр. Добрич съзнателно се ползвал от неистински официален документ за завършено образование – Свидетелство за основно образование серия Е 01 № 2040336 с рег. № 3445/15.06.2001 г., привидно издадено от СОУ “*****” гр. Балчик на негово име, който представил пред органите на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

По делото е приложено като доказателство копие от свидетелство за основно образование серия Е 01 № 2040336 с рег. № 3445/15.06.2001 г., привидно издадено от ***** гр. Балчик на името на Д.В.Д.. Всяко свидетелство за основно образование представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като се издава по установения ред и форма от длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. “а” от НК, т.е. от лице, на което е възложено да изпълнява служба в държавно учреждение. Приложеното свидетелство съдържа всички реквизити, за да бъде ценено като официален документ от формалноправна гледна точка, но от приложеното писмо с изх. № РД-20-57/21.03.2011 г. от директора на СОУ “***** е видно, че подс. Д.Д. е бил учил в учебното заведение до 3 клас, който и не завършил, а под № 3445/15.06.2001 г. е било издадено свидетелство за основно образование на друго лице.

Следователно, на инкриминираното свидетелство е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, в случая – директора на СОУ *****” гр*****, а не на това, което действително го е съставило, поради което свидетелството представлява неистински официален документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, като попада в кръга документи, визирани в чл. 308, ал. 2 от НК. Съзнателното ползване на документ с невярно съдържание е престъпление по чл. 316 от НК, когато за самото съставяне не може да се търси отговорност. В случая тази е правилната правна квалификация, тъй като по делото не е установено подсъдимия сам или с другиго да е участвал в съставянето на инкриминираното свидетелство за основно образование. Престъплението е довършено с представянето на документа на 15.08.2007 г. пред служителя в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич Р. Т..

          От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

          Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия.

          За да определи наказанието на Д.В.Д., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:

Д.В.Д. е *******, ЕГН **********

          Деянието е извършено при наличие единствено на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства – липса на образувани други наказателни производства, чисто съдебно минало и добри характеристични данни по местоживеене.

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е лишаване от свобода до осем години.

Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът намира, че наказанието на подсъдимия не следва да бъде индивидуализирано с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Следва да се отбележи, че е осъществено деяние с висока степен на обществена опасност, придобило напоследък широко разпространение сред обществото ни.

Изложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че за извършеното от подсъдимия Д. деяние, относимо и справедливо ще бъде налагането му на наказание от вида лишаване от свобода в минималния размер, визиран в санкцията на правната норма, а именно – лишаване от свобода за срок от три месеца.

Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.

Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер наказание, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.

          Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.    

          На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия за виновен, съдът го осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на 36.33 лв. /тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич.

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК с присъдата съдът постанови приложените по делото веществени доказателства – Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани А 02164512 с вх. № 5227/15.08.2007 г. в оригинал, ведно с приложеното към него копие на свидетелство за основно образование серия Е 01 № 2040336 с рег. № 3445/15.06.2001 г., привидно издадено от СОУ “******” гр. Балчик на името на Д.В.Д., след влизане в сила на присъдата да се предадат на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – гр. Добрич. 

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

         

                                                             

                                                                    Районен съдия:                           .

                       / Данчо Д. /