№ 265
гр. Г.О. , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120100697 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от Д. М. М. с ЕГН **********, адрес: гр. Г.О., ул. ***
чрез адв. Н.И. К. - ВТАК, със служебен адрес и адрес за призоваване: гр. Г.О., ул. *** тел.:
********** срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула Г,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д., иск с правно основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД,
представляваща недължимо изискана и заплатена такса от сумата от 171,00 лв. (сто
седемдесет и един лева), представляваща сбор от начислените и събрани без основание
суми по фактура № ТП **********/16.01.2019 г.; фактура № ТП **********/09.05.2019 г.;
фактура № ТП **********/01.08.2019 г.; фактура № ТП **********/07.11.2019г.;фактура
№ТП **********/28.05.2020г.; фактура № ТП **********/30.06.2020г.;фактура № ТП
**********/01.07.2020г.; фактура № ТП **********/12.08.2020г. и фактура № ТП
**********/13.01.2021г.
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ" АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. От страна на
електроразпределителното дружество са издадени следните фактури - фактура № ТП
**********/16.01.2019г.; фактура № ТП **********/09.05.2019г.; фактура № ТП
**********/01.08.2019г.; фактура № ТП **********/07.11.2019г.; фактура № ТП
**********/28.05.2020г.; фактура № ТП **********/30.06.2020г.; фактура № ТП
**********/01.07.2020г.; фактура № ТП **********/12.08.2020г. и фактура № ТП
**********/13.01.2021г., всяка една от които на стойност 19,00 лв. (деветнадесет лева). Със
всяка една от посочените фактури, ответното дружество е начислило наказателна такса за
възстановяване на захранването до обекта на потребителя. Процесиите фактури, на обща
стойност в размер на 171,00 лв. (сто седемдесет и един лева), са заплатени от ищеца, което
се установява от приложените към исковата молба извлечение за фактури и плащания.
Ищецът счита, че не дължи на „ЕНЕРГО ПРО Продажби" АД сумата от 171,00 лв.
(сто седемдесет и един лева), начислена му с фактури като такса за възстановяване на
захранването с електрическа енергия и същата е заплатена без основание.
Посочва се, че в ОУ на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД не е предвидена възможност
1
за начисляване на такса за възстановяване на прекъснатото електрическо захранване,
каквото изискване е имало в чл. 37, ал. 1 от отменените с Решение № 798/20.01.2017 г.,
постановено по АД № 3069/2016г. на ВАС ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-
06/21.07.2014 г. на ДКЕВР. Не са налице основания начислената такса в размер на 19,00 лв.
за възстановяване на електрическото захранване да бъде тълкувана като разход по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от действащите ОУ, тъй като тази такса е предварително и презумптивно
определена, без да бъдат съобразени действителните разходи, осъществени по повод
прекъсването или възобновяването на електрическото захранване. Практически „ЕНЕРГО -
ПРО Продажби" АД е въвело една наказателна такса, чието заплащане противозаконно се
вменява като задължение за потребителите, за да могат последните да упражняват правото
си да получават доставка на електрическа енергия.
На следващо място, подобно на чл. 37 от отменените ОУ, клаузата на чл. 21 от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, противоречи на чл.
122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Посочената клауза е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
Предвиденото изискване в чл. 21 от ОУ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването е в противоречие с нормите на ЗЕ. В раздел IX
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия", чл. 122-123
от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с електрическа енергия от
енергийните предприятия. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа
енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на
крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Според разпоредбата на чл. 124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването. Сочи се, че законът недвусмислено посочва, че енергийното
предприятие възстановява снабдяването на клиентите след отстраняване на причините,
довели до прекъсването на електрическото захранване т. е. липсва законова регламентация
относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси или възстановяване на
разходи, които предприятието евентуално е направило или би направило по повод
изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на
електрическото захранването. Единственото условие, поставено от закона относно
възстановяването на захранването, е да са отпаднали причините наложили неговото
прекъсване.
Дори действително да се извършени някакви разходи от доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия, неплащането на същите не може да
бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с електрическа енергия. С
оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика, при уреждане
на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител,
така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. Ако начисляваната от „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД такса за възстановяване на
електрическо захранване е предварително определен размер на разходите за „прекъсване и
за възобновяване на снабдяването", то ответника изисква авансово (предварително)
заплащане на разходи - и то, не на реално реализирани, а на едностранно и произволно
определени по размер. При тези обстоятелства клаузата на чл. 21 от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД поставя
електроснабдителното дружество в господстващо положение спрямо потребителя, поради
което същата е неравноправна и на основание чл. 143, т. 18 от ЗЗП, доколкото предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за вреди, поради
2
включване и изключване на снабдяването - без същите да бъдат доказвани по какъвто и да
било начин.
Сочи се, че „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД няма каквито и да било правомощия да
извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва.
Това се потвърждава от собствените общи условия на дружеството. В чл. 20, ал. 1 от ОУ е
посочено, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД има право да поиска от „Електроразпределение
Север" АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия. Посоченият
текст кореспондира и с чл. 14, т. 2 от ОУ, където се посочва, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби"
АД може да поиска от „Електроразпределение Север" АД прекъсване или ограничаване
снабдяването с електрическа енергия. Чл. 21, ал. 1 от ОУ гласи, че „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД изисква от „Електроразпределение Север" АД възстановяване на
снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. От
посочените разпоредби личи, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изначално по никакъв начин
не е ангажирано е фактическото прекъсване и възобновяване на снабдяването с
електричество, които действия обичайно се извършват от друго дружество -
„Електроразпределение Север" АД. Това се потвърждава и от факта, че таксата за
възстановяване преноса на електрическа енергия в размер на 19,00 лв., съответно таксата за
експресно възстановяване преноса на електрическа енергия в размер на 38,00 лв., са
посочени в Ценоразпис на услуги предлагани от „Електроразпределение Север" АД, с който
ищецът не е бил запознат, нито се е съгласявал. От изложеното в настоящия абзац се налага
важният извод, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изначално не е извършило никакви
разходи във връзка с прекъсване и възобновяване на снабдяването с електрическа енергия до
процесния недвижим имот, доколкото тези дейности са осъществени от друго юридическо
лице, а именно .Електроразпределение Север" АД. При тези обстоятелства, процесната сума
е начислена и събрана от ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД неоснователно.
Гореизложените обстоятелства разкриват, че в случая е осъществен фактическият
състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание. В конкретния случай, още при самото получаване на сумите по
деветте фактури, всяка една от които на стойност 19,00 лв., е липсвало основание за
преминаване на блага от имуществото на потребителя в това на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби"
АД, поради което последното дължи възстановяване на недължимо заплатената сума.
Основавайки се на гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се
осъди „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК ********* да заплати на Д. М. М. с ЕГН
********** сумата от 171,00 лв., (сто седемдесет и един лева), представляваща сбор от
начислените и събрани без основание суми по фактура № ТП **********/16.01.2019 г.;
фактура № ТП **********/09.05.2019 г.; фактура № ТП **********/01.08.2019 г.; фактура №
ТП **********/07.11.2019г.; фактура № ТП **********/28.05.2020г.; фактура № ТП
**********/30.06.2020г.; фактура № ТП **********/01.07.2020г.; фактура № ТП
**********/12.08.2020г. и фактура № ТП **********/13.01.2021 г.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор в законноустановения срок.Предявеният иск е допустим, но
неоснователен, като се оспорва изцяло същия.Ответникът счита, че не дължи всяка една от
процесиите суми в размер на 19 лв., тъй като те са заплатени, върнати, свеоевременно на
ищеца. Не е спорно между страните, че снабдяването с електрическа енергия действително е
било прекъсвано.
Сумите по просрочените фактури са заплатена от абоната след падежа им, когато са
заплащани и 19 лв. - такса за възстановяване и за експресно възстановяване на подаването
на електрическа енергия.
3
Абонатът е включен в списък за възстановяване на електрозахранването, което е и
извършено.
Твърди се, че за да настъпи падежа на безсрочното задължение е необходимо
длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, Именно
от този момент може да се счита, че длъжникът е в неизпълнение, забава.Задължението за
връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, е безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в
резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са
определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона.
За да е налице неизпълнение на безсрочно парично задължение, законът изисква
покана на кредитора - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Изключение от това правило изрично е
предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато
длъжникът се смята в забава и без покана.
Изводът е, че задължението за връщане на дадено при начална липса на основание,
след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага / но автоматично не определя
падежа на задължението и не води до забава на длъжника.
За да настъпи падежа на безсрочното задължение е необходимо длъжникът да бъде
поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Именно от този момент може
да се счита, че длъжникът е в неизпълнение, забава.
В случая към датата на предявяване на исковата молба на 12.04.2021 г. вземането на
ищеца за връщане на получена без основание сума в общ размер на 171 лв. е съществувало,
но доколкото то е безсрочно, не е бил настъпил падежът за изпълнението му.
До тази дата от страна на кредитора /ищец/ не е отправяна покана до длъжника
/ответника/ за изпълнение на безсрочното му задължение.
Следва да се приеме, че предявената искова молба представлява именно такава
покана, каквато изисква разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.В срока за отговор на същата
ответникът извърши плащане на ищеца за процесната сума, претендирана като недължимо
платена т.е. налице е изпълнение в срок на задължението на ответника да върне получената
без основание сума в размер на 171 лв., поради което предявеният иск е изцяло
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, като на ответникът бъдат присъдени
всички сторени в производството разноски.
Не е спорно между страните, че снабдяването с електрическа енергия е било
прекъсвано.Сумите по просрочените фактури са заплатени от абоната след падежа им,
когато са заплащани и 19 лв. - такса за възстановяване и за експресно възстановяване на
подаването на електрическа енергия.
Абонатът е включен в списък за възстановяване на електрозахранването, което е и
извършено.
Спорно между страните е дали се дължи процесната сума тъй като тя е платена от
ответника на ищеца.Ищецът признава, че е получил изпълнение на търсената сума от 171
лв.Претендира разноски.За извършеното плащане е представено преводно нареждане от
13.05.2021г.
От приетите писмени доказателства: извлечение за фактури и
плащания-фискални бонове; общи условия на ответника; Фактури- 2 бр.; ОУ- Продажби;
Решения ОУ-061/07.11.2007 на ДКЕВР; Публикации на ОУ- Продажби, извлечение от
протокол155/6-10-2008 г. на ДКЕЕВР; се установява следното:
От страна на електроразпределителното дружество са издадени следните фактури -
фактура № ТП **********/16.01.2019г.; фактура № ТП **********/09.05.2019г.; фактура №
ТП **********/01.08.2019г.; фактура № ТП **********/07.11.2019г.; фактура № ТП
**********/28.05.2020г.; фактура № ТП **********/30.06.2020г.; фактура № ТП
4
**********/01.07.2020г.; фактура № ТП **********/12.08.2020г. и фактура № ТП
**********/13.01.2021г., всяка една от които на стойност 19,00 лв. (деветнадесет лева). Със
всяка една от посочените фактури, ответното дружество е начислило наказателна такса за
възстановяване на захранването до обекта на потребителя. Процесиите фактури, на обща
стойност в размер на 171,00 лв. (сто седемдесет и един лева), са заплатени от ищеца, което
се установява от приложените към исковата молба извлечение за фактури и плащания и
което обстоятелство не спори от ответника.След заплащане на сумата захранването било
възстановено.
Съгласно практиката на ВКС клауза, която позволява на предприятието да
изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да
определя едностранно техния размер е неравноправна на основание чл. 143, т. 18 от ЗЗП,
защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването /решение №
125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО/.
Клаузата в ОУ за заплащане на такса за възстановяване на ел. захранването
противоречи на разпоредбите на чл.122-124 ЗЕ, като с нея се ограничават правата на
потребителя, произтичащи от закона.
Горепосочената клаузи за събиране на такси за възстановяване на снабдяване и
експресно възстановяване на снабдяването са неравноправни и като такива противоречат на
закона, следователно са нищожни.
Липсва основание за задържане на сумата- такса за разходи, сочени от ответника,
доколкото в противоречие на закона е това, че ответникът изисква предварително
заплащане на тези такси за възстановяване на електрическото снабдяване като условие това
да се случи и че едностранно и без да изчисли конкретни разходи за всеки отделен случай на
възстановяване налага таксите в максималния допустим размер съгласно решението на
ДКЕЕВР от 6-10-2008г. за икономически обосновани разходи за услугите на
електроразпределителните дружества.
Следователно сумата от 171, 00 лева- представляваща заплатена такса на, за което са
издадени, ведно със законовата лихва върху тази сума считано от датата на образуване на
настоящото производство до окончателното й изплащане-получена от ответното
дружество без основание подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан по основание и
размер.
Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. С преводно нареждане от
13.05.2021г. ответникът е заплатил на ищеца претендираната сума 171, 00 лева. Нормата
на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на иск до приключване на съдебното дирене в производството по иска.
5
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението на
ответника е погасено в хода на процеса, тъй като на 13.05.2021г. е извършено плащане.
Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане
то предпоставя отхвърляне изцяло на иска. Действително ответникът по делото успя да
установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но
при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на дължимата от него сума. Извършеното в
хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с
погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на
чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск поради погасяването, респективно същият следва да бъде
отхвърлен.
Разноски.По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните
се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответникът е дал
повод за образуване на производство – по делото се установи, че в негова тежест са
възникнали претендираните парични задължения, като погасяването им, довело да
отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на иска.Ето защо следва
на общо основание да понесе отговорността за направените от ищеца разноски. Ответникът
е дал повод за завеждане на делото, поради което ищецът е направил разходи за държавна
такса и е осигурил защитата си, чрез депозиране на искова молба, изготвена от адвокат и
процесуално представителство.Задължението за връщане на дадено при начална липса на
основание, възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става
изискуемо от ищеца, като същият е предявил иск за реално изпълнение в защита на своето
право без да се възползва от възможността да отправи извънсъдебна покана до длъжника,
респективно за претенция за забава.
Спазвайки принципа на чл. 36, ал. 2 ЗА вр с. чл. 7,ал.2, т. 1 от Наредба № 1 /2004г.
ответното дружество следва да понесе санкцията на чл. 78,ал. 1 ГПК като заплати на ищеца
съдебните разноски в пълен размер.
Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и доказателствата за
извършени такива, разноските на ищеца в исковото производство са за дължимата държавна
такса за завеждане на делото в размер на 50,00лв. С оглед представените писмени
доказателства адвокатското възнаграждение следва да се присъди на адв. К. по реда на
чл.38,ал.2 ЗАдв, което с оглед материалния интерес по делото и съгласно нормата
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1.09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя в размер на 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Горнооряховски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. М. с ЕГН **********, адрес: гр. Г.О., ул. *** чрез
6
адв. Н.И. К. - ВТАК, със служебен адрес и адрес за призоваване: гр. Г.О., ул. *** тел.:
********** срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула Г,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д., иск с правно основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД,
представляваща недължимо изискана и заплатена такса от сумата от 171,00 лв. (сто
седемдесет и един лева), представляваща сбор от начислените и събрани без основание суми
по фактура № ТП **********/16.01.2019г.; фактура № ТП ********** /09.05.2019г.; фактура
№ ТП ********** /01.08.2019г.;фактура № ТП ********** /07.11.2019г.;фактура № ТП
********** /28.05.2020г.; фактура № ТП **********/ 30.06.2020г.; фактура № ТП
**********/ 01.07.2020г.; фактура № ТП **********/ 12.08.2020г. и фактура № ТП
**********/13.01.2021г. , като погасен поради плащане в хода на съдебното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПКЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик" №
258, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д. да заплати на Д. М. М.
с ЕГН **********, адрес: гр. Г.О., ул. *** сума в размер 50,00 лева, представляваща
направените в исковото производство съдебни разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, бул.
„Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.,
Д.К.Д. да заплати на адв. Н.И. К., със служебен адрес гр. Г.О., ул.“ *** сума в размер на 300
лева, адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Великотърносвкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
7