О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…………………………….,
гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни 2020 година в
състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова
– Даскалова
като разгледа
адм.дело №860 по описа за 2020г. на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила с
вх.№4344/22.04.2020г. жалба от К.Н.М. *** относно
подадена жалба с рег.№МД-Т20000522ВН_ВН/04.02.2020г. до Кмета
на гр.Варна и непроизнасянето му в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК във връзка с
начислени задължения и тяхното заплащане. За задълженията М. бил уведомен с писмо
изх.№24-693/694 от 21.01.2020г., в което било посочено, че след извършена
проверка са установени налични задължения за данък недвижими имоти и ТБО за
периода 2015г. -2019г. вкл. за два недвижими имота, на които бил собственик и
за които подал декларации за ползване на данъчно облекчение като основно жилище
и за двата едновременно. В жалбата М. изразява несъгласие с тези определени от
общината задължения и лихви за минали периоди, твърди, че е заплатил всички
местни данъци и такси така, както са били изчислени от общината, а задълженията
в писмото били неправилни и незаконосъобразни. С жалбата се иска от съда да
отмени задълженията определени от Община Варна за периода 2015г. -2019г. вкл. ведно
със съответните лихви и да бъде указано дали с подадените от него декларации и с
последната такава има само едно жилище, за което да ползва данъчно облекчение
като основно или жилищата се смятат за две.
С допълнителна молба жалбоподателят представя документ за заплатена
държавна такса за образуване на делото. В изпълнение на задължението да посочи
искал ли е издаване на акт за установяване на задължения по декларация писмено разяснява,
че е представил документите, с които разполага и при необходимост може да
представи съобщенията за дължими данъци и за заплатените такива.
От дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна представят административната преписка по повод изпратеното съобщение от
21.01.2020г. със справка за дължимите от него данъци, декларациите, които е
подал за двата имота, жалбите му и писмените отговори по тях. Сочат, че на М.
не е издаден АУЗД за посочените в жалбата задължения и не предстои издаване на
такъв. Поясняват, че при служебна проверка е било установено дублиране на
деклариране на два имота от М. като основни жилища поради което му било
изпратено съобщение за дължимите от него суми за довнасяне на основание чл.25,
ал.3 от ЗМДТ, тъй като не следвало да се ползва от облекчението по чл.25, ал.1
от ЗМДТ, както и за други неплатени задължения. Изразяват становище за оставяне
на жалбата без разглеждане, тъй като съобщението не представлява самостоятелен
акт, който на основание ДОПК да подлежи на оспорване и съдебен контрол за
законосъобразност.
При проверката за допустимост на жалбата, съдът взе предвид изложеното в
нея и в разяснението, становището на ответника и представените документи и
книжа и достигна до следните фактически установявания:
Със съобщение изх.№24-693/694/ от 21.01.2020г. от Дирекция „Местни данъци“
в Община Варна уведомяват К.М., че в подадени декларации по чл.14 от ЗМДГ е
отразено като основно жилище апартамент 184 в град Варна, ж.к.Вл. Варненчик бл.401,
вх.10, ет.7 и апартамент 72 в град Варна, ж.к.Вл. Варненчик бл.304, вх.6, ет.2.
В съобщението са посочени предвидените облекчения в чл.25, ал.1 и чл.25, ал.2
от ЗМДТ, които не се прилагат, съгласно изменение на чл.25, ал.3 от ЗМДТ влязло
в сила от 01.01.2019г., а данъкът по чл.22 се дължи в пълен размер за всяко от
жилищата за периода, в който едновременно са декларирани като основни. На М. е
указана възможността и местата, където може да подаде декларация по чл.14 от ЗМДТ с др. документи свързани с данъчното облагане, в която да посочи кой от
двата си недвижими имота ползва като основно жилище, за да се приложи по отношение
на него чл.25, ал.1 от ЗМДТ и да дължи данък с 50 на сто намаление. Към
съобщението е приложена справка за неплатените задължения на М. за периода
2015г-2020г. за имотите му.
След получаване на съобщението със справката за задълженията от М. е подадена
жалба рег.№МД-Т20000522ВН_002ВН/04.02.2020г. чрез
Директора на Д“МД“ при Община Варна до Кмета на гр.Варна. В нея М. изразил
несъгласието си с доизчисления данък за недвижимите му имоти за 2019г., оспорил
като неправилно и незаконосъобразно приетото, че има неплатени задължения за 2015-2018г. за имотите си. М.
изразил несъгласие с невъзможността да заплати дължимия данък за 2020г. за
апартамент 184 заради наличие на стари незаплатени стари задължения и изразил
становище за действието чл.25, ал.3 от ЗМДТ. В жалбата М. не е отправил искане
нито към Кмета, нито към директора на Д“МД“ при Община Варна или към друг
орган.
По повод тази жалба с писмо с рег.№МЗ-Т20000522ВН_003ВН/ от 11.03.2020г. директорът
на Дирекция „МД“ при Община Варна го уведомил за дължимостта на данъка в пълен
размер за имотите, поради невъзможността съобразно чл.25, ал.3 от ЗМДТ да се ползва
облекчение по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ при деклариране на повече от едно
основно жилище едновременно. Пояснено е, че е съобразена давността по чл.171,
ал.1 от ДОПК и като дължими са посочени задълженията само за 5 години назад,
като отново му е указана възможността да подаде декларация по чл.14 от ЗМДТ, в
която да посочи кой от недвижимите имота ползва като основно жилище, за да ползва
за него облекчението по чл.25, ал.1 от ЗМДТ. Разяснен е начина и данните,
необходими за плащане на задължения за 2020г. за съсобственици. Уведомен е, че
предоставената му декларация представлява извлечение от информационния масив на
дирекция „МД“ и му е предоставено копие на декларацията, която е подал на
08.04.1999г. за ап.184 в, ж.к.Вл. Варненчик бл.401, вх.10, ет.7, гр.Варна.
При отнасяне на тези факти и обстоятелства към приложимите правни
разпоредби на ЗМДТ, ДОПК и АПК се налага извода, че жалбата е недопустима за
разглеждане, тъй като с нея не се оспорва акт, който да подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
За установяването на задължения за местни данъци и такси съгласно чл.4, ал.1, вр. чл.9б ЗМДТ е приложим
реда на ДОПК. В глава ХІV са разписани способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал. 3 ДОПК /АУЗД/
и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. Съгласно
чл.107 ал.1 от ДОПК когато органът по приходите установява размера на дължимия
данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон. В чл.107, ал.2 от ДОПК е разписано, че задълженото лице има право при
поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението,
съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения
размер. Именно такава справка по чл.107, ал.2 от ДОПК е приложена към съобщение
изх.№24-693/694/ от 21.01.2020г. от Дирекция „Местни данъци“, което е получено
от М.. Тя му е изпратена в изпълнение на чл.107, ал.2 от ДОПК, който предвижда размерът
на задължението по ал.1 да се съобщи на задълженото лице.
Тази справка има информативен характер и не съставлява административен акт,
поради което не подлежи на обжалване и на проверка от горестоящият орган, нито
от съда. Справката има само уведомителен характер и не засяга правната сфера на
лицето, за което се отнася и получателят й няма правен интерес и активна
легитимация да я обжалва по реда на ДОПК. Поради това макар във връзка с
данните в тази справка М. да е подал жалба, в която да е изразил несъгласието
си с констатациите и изводите за наличието на неплатени задължения по ЗМДТ за
имотите си за посочените периоди, за по-горестоящ административен орган не е
възникнало задължение за постановяване на акт в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК.
Поради това по жалбата рег. №МД-Т20000522ВН_002ВН/ 04.02.2020г. на М. не е
формиран акт по чл.155, ал.1 от ДОПК, който да подлежи на съдебна проверка.
Писмото с рег.№МЗ-Т20000522ВН_003ВН/11.03.2020г. на директора на Дирекция
„МД“ при Община Варна също е с уведомителен характер и не съставлява акт, с който
да се установяват задължения на М., поради което не подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност.
Съобщението със справката към него и писмото на директора Д“МД“ са със
съдържанието на уведомление по чл.23 и чл. 69, ал.2 от ЗМДТ и на съобщение по
чл.107, ал. 3, изр.1 от ДОПК и тъй като не са административен акт, не подлежат
на оспорване по административен ред и пред съда, в който смисъл е трайно
установената съдебна практика.
АУЗД по чл.107, ал.3, изр.2 и следв. от ДОПК и РА са актовете, които могат
да бъдат обжалвани и проверявани по административен и съответно при
потвърждаване или изменение от решаващият орган – по съдебен ред. Поради това в
чл.107, ал.3, изр.2 от ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице
органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен
срок от искането. Именно АУЗД е акта, който подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, правомощията
на който съобразно чл.4, ал.5 от ЗМДТ се упражняват ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община. В случая няма спор, че в жалбата рег.
№МД-Т20000522ВН_002ВН/04.02.2020г. М. не е формулирал такова искане. В жалбата по
същество няма конкретно искане, но след като в нея е заявено от М., че не е
съгласен с доизчислените данъци и такси за недвижимите му имоти за 2015-2019г.
и за 2020г. и твърди, че задълженията за тях не са в съобщения му със справката
размер, а в размера, който е заплащал през годините и чл.25, ал.3 от ЗМДТ е
приложен неправилно, жалбата и материалите във връзка с нея е следвало да бъдат
разгледани от компетентния орган по приходите от Дирекция "Местни данъци“
в Община Варна с оглед издаване на АУЗД, респ. за издаване на РА за
задълженията за данък и ТБО за имотите му за съответните години. Именно в производството
по издаване на АУЗД или на РА следва да бъде установен размера на задълженията
за местен данък и ТБО за 2015г.-2020г. за всеки от притежаваните от М.
недвижими имоти, да се отчете декларираното от него, заплатените от суми за
данък и ТБО и да се определи има ли и какви задължения за доплащане – за кои
имоти, в какъв размер - главници и лихви.
С издаването на акт по чл.107, ал.3 ДОПК или с ревизионен акт компетентният
орган следва да установи дължимостта на данъка за недвижимите имоти и ТБО на
жалбоподателя, тъй като в производството по оспорването на съответния АУЗД или
РА жалбоподателят има гарантирана от закона възможност да защити правата си,
като ги оспори по административен и съдебен ред. Към настоящият момент такъв
акт не е издаден, поради което липсва годен за обжалване акт по административен
акт, както и по съдебен, поради което жалбата с вх.№4344/22.04.2020г. на М. е недопустима.
При липса
на годен за обжалване административен акт оспорването е недопустимо, поради
което жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по повод на нея производство – да бъде прекратено. Жалбата до
съда с преписката следва да се изпрати на Дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна за постановяване на АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК или на ревизионен акт от
компетентния орган по чл.4, ал.3 от ЗМДТ вр. чл.4, ал.1 ЗМДТ, относно
задълженията за данък за недвижимите имоти и ТБО на К.Н.М. *** по реда и в
сроковете в ДОПК.
Водим от
горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№4344/22.04.2020г. от К.Н.М. *** относно
подадена жалба с рег.№МД-Т20000522ВН_ВН/04.02.2020г. до Кмета на гр.Варна и
непроизнасянето му по начислените задължения за данък недвижими имоти и ТБО с лихви за 2015г.-2019г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №860/2020г.
по описа на Административен съд – Варна.
ИЗПРАЩА жалбата с
вх.№4344/22.04.2020г. на К.Н.М. *** с приложените към нея и представени
допълнително документи на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за разглеждане
от компетентния орган по чл.4, ал.3 от ЗМДТ вр. чл.4, ал.1 ЗМДТ и издаване на АУЗД
по чл.107, ал.3 от ДОПК или ревизионен акт относно задълженията за данък и ТБО за
притежаваните от жалбоподателя имоти по реда и в сроковете в ДОПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд- София по реда на глава ХІІІ от АПК.
СЪДИЯ: