Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 08.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор О.Куздов от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 224 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Н.Б.Н.,***, депозирана чрез процесуален представител адв.С.Т.от ШАК, срещу Решение № 355/11.08.2020г. по АНД № 804/2019г. на Районен съд - град Шумен. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № ЗЖ-17/21.04.2020г. на
Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните (ОДБХ) - гр. Шумен, с което на касационния жалбоподател са наложени осем
административни наказания «глоба»,
както следва: 300 лева на
основание чл.449а от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВД), за нарушение на чл.51, ал.1, т.1 от
ЗВД; 500 лева глоба на основание чл.417, ал.1
от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.1 от ЗВД; 150 лева глоба
на основание чл.471а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.3б от ЗВД;
200 лева глоба на основание чл.416, ал.1 от ЗВД за
нарушение на чл.132, ал.1, т.8 от ЗВД; 500 лева глоба
на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.13 от ЗВД; 200
лева глоба на основание чл.416, ал.1 от ЗВД за
нарушение на чл.132, ал.1, т.4 от ЗВД; 500 лева глоба
на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от ЗВД; 500
лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за
нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВД. Със същото решение съдът е осъдил касационния жалбоподател да заплати по сметка на ОДБХ-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на съдебния
акт, по същество свеждащи
се до постановяването му в
противоречие с приложимия материален закон и допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В тази
връзка се твърди, че в решението липсват ясни мотиви за нито едно от посочените
осем административни
нарушения. Навеждат се и доводи за непосочване на конкретната дата
на извършване на нарушението
в АУАН и НП, доколкото в същите
е описано, че деянията са установени при проверка, започнала
на 30.03.2020г. и приключила на 31.03.2020г. Твърди
се, че съдът не е извел подробни
мотиви, доколкото се е позовал на документите по административнонаказателната преписка,
в които има разминаване относно част от
предмета на нарушенията, както
и не е индивидуализиран недвижимият
имот, в който същите са реализирани,
доколкото в границите на стопанския двор на с.Хитрино се намират няколко животновъдни обекта. Твърди се също, че част от нарушенията са производни на други установени от административнонаказващия
орган с процесното НП такива,
които няма как да са били осъществени от касатора. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и за постановяване
на ново решение по съществото на спора, отменящо изцяло наказателното постановление. В съдебно
заседание касаторът, редовно
призован, се представлява
от адв.С.Т.от ШАК, редовно упълномощена, която поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.
Ответната
страна, ОДБХ-гр.Шумен, редовно
и своевременно призована, не изпраща представител. В приложени писмени бележки аргументира тезата за неоснователност на касационната жалба, отправяйки искане за отхвърлянето й, респективно за оставяне в сила на
атакувания съдебен акт.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в
сила като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по реда на чл.208 от АПК,
в преклузивния срок по чл.211, ал.1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212
от АПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за частично основателна,
а именно: за основателна
в частта й, с която се оспорва решението в частта му, потвърждаваща
п.3 и п.7 от НП, респективно за неоснователна в останалата й
част. Съображенията за това
са следните:
С процесното решение съдът е потвърдил
Наказателно постановление № ЗЖ-17/21.04.2020г.
на Директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което
на касационния жалбоподател
са наложени осем административни наказания глоба, както следва:
300 лева глоба на основание чл.449а от ЗВД, за
нарушение на чл.51, ал.1, т.1 от ЗВД; 500 лева глоба
на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.1 от ЗВД; 150
лева глоба на основание чл.471а, ал.1 от ЗВД за
нарушение на чл.132, ал.1, т.3б от ЗВД; 200 лева глоба
на основание чл.416, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.8 от ЗВД; 500
лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за
нарушение на чл.132, ал.1, т.13 от ЗВД; 200 лева глоба
на основание чл.416, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.4 от ЗВД; 500
лева глоба на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за
нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от ЗВД; 500 лева глоба
на основание чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВД.
За да
постанови този резултат, районният съд е установил от фактическа страна следното:
Касационният жалбоподател бил регистриран като земеделски производител до 2017г. включително,
като след тази година липсвали доказателства за наличие
на такава регистрация. Същият
отглеждал прасета в обект, намиращ се в стопанския двор на с. Каменяк. В тази връзка свидетелката
В.Д.подала сигнал до ОДБХ - гр. Шумен, че Н.Н., в собствена сграда в стопанския двор, отглежда свине майки и продава малки прасета. Във
връзка с установяване истинността на получения сигнал била назначена проверка. На
място пристигнали инспекторите Н. Н. и Р.Р.– служители в ОДБХ-гр.Шумен. Контролните органи се свързали с касатора и в негово присъствие
започнали проверка по получения в ОДБХ-гр.Шумен, сигнал.
Проверката била извършена в сграда, разположена в поземлен имот № 000275, собственост на касационния жалбоподател. Същата започнала на 30.03.2020г. и приключила на следващия ден. В рамките на проверката било установено, че в посочения обект Н.Н. отглежда 10 броя свине майки, 5 броя свине за угояване, 18 броя
подрастващи свине с тегло от 20 до 40 кг и 16 бр. подрастващи под 20 кг. Последният
не могъл да представи документи, че отглеждането на животните се извършва в животновъден обект. Такъв не бил
и регистриран в ОДБХ - гр. Шумен, съобразно
изискването на чл. 137 от ЗВД. Били установени и още нарушения на съдържащите се в ЗВД императивни изисквания, а именно, че деецът не
е осигурил ветеринарномедицинско
обслужване на отглежданите
от него животни; не е сключил
договор за обслужване на гледаните
от него животни с ветеринарномедицински
лекар; не е осигурил и
спазил мерките за биосигурност в обекта;
не води регистър на животните
в животновъдния обект; не съхранява дневник по образец, в който
ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект, да записва проведените лечебно-профилактични
мероприятия; не е уведомил ветеринарния лекар за
новородени и закупени животни от видове, които подлежат
на идентификация; не са извършвани
имунопрофилактични мероприятия с отглежданите
животни; всички животни не са идентифицирани,
нямат средства за официална идентификация. Описаните
нарушения били документирани в Констативен
протокол за извършена проверка на основание чл. 129 и
130 от ЗВД, започнат на 30.03.2020г. и приключен на
31.03.2020г. Касаторът присъствал
при съставянето на протокола и бил запознат със съдържанието
му. За констатираните при проверката нарушения, на 31.03.2020г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 00000755/31.03.2020г., в който актосъставителят посочил, че Н.Н. е нарушил разпоредбите
на чл. 51, ал.1 и чл. 132, ал.1, т.1, т.3б, т.4, т.8, т.10, т.13 и т.19 от ЗВД.
Актът бил съставен в присъствието на касатора, като му бил предявен и връчен. В него последният
отбелязал в графата за възражения, че няма такива. Впоследствие не били депозирани и писмени възражения в законовия тридневен срок. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка,
Директорът на
ОДБХ - гр. Шумен издал процесното Наказателно
постановление № ЗЖ-17 от 21.04.2020 г., възприемайки изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.
Районният
съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото
гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива.
Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган
и в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на
доказателствения материал, е счел, че описаните в НП деяния
съставляват административни нарушения по приложените административнонаказателни
състави, като наложените за тях наказания са определени в предвидените законови
рамки и в минималния размер, при съобразяване тежестта на извършените нарушения
и обществената опасност на техния автор. По изложените съображения е потвърдил
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
Настоящият съдебен състав намира, че при правилно
установена фактическа обстановка, с решението в частта му, с която е потвърдено НП по т.1,
т.2, т.4, т.5, т.6 и т.8, въззивният съд е направил
обосновани и законосъобразни
правни изводи по отношение приложението на
закона, които напълно се споделят от касационната инстанция, поради което и на
основание чл. 221, ал.
2 от АПК, съдът препраща към мотивите на атакуваното решение.
Обосновано районният съд е
отхвърлил като неоснователни възраженията в касационната жалба за липса на
допуснато нарушение на чл.51, ал.1, предл. второ от ЗВД по п.1 от НП. Според
цитираната разпоредба, животновъдните обекти подлежат на регистрация по реда на
чл. 137
от ЗВД. По делото е установено по безспорен начин, че касаторът
е отглеждал общо 49 броя свине в стопански двор, за който е отреден парцел №000275,
намиращ се в с.Каменяк, общ.Хитрино, обл.Шумен.
Установено е също, а и по същество не се оспорва, че обектът, в който са
отглеждани посочените селскостопански животни, не е регистриран в БАБХ. Въпросният
обект безусловно представлява животновъден такъв по смисъла, вложен в § 1, т.36
от ДР на ЗВД, доколкото според съдържащата се в цитираната разпоредба
дефиниция, „животновъден обект" е всяко място, където временно или
постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни
клиники или амбулатории. При това положение и доколкото чл.51, ал.1, предл.второ от ЗВД предвижда, че животновъдните обекти
подлежат на регистрация по реда на чл. 137
от ЗВД, правилно наказващият орган е приел, че описаното неизпълнение на
административно задължение е съставомерно по чл.449а,
ал.1 от ЗВД, предвиждащ наказание глоба от 300 до 1000 лева за физическо лице,
което отглежда селскостопански животни в нерегистриран по реда на чл. 137
животновъден обект.
Правилен е и изводът на съда за съставомерност на нарушенията, санкционирани по п.2, п.4,
п.5, п.6 и п.8 от НП. По п.2 от НП Н.Н. е подведен
под отговорност за нарушение на чл.132, ал.1, т.1 от ЗВД. В чл.132, ал.1, т.1
от ЗВД е предвидено задължение за собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни, да осигурят ветеринарномедицинско
обслужване на животните, които отглеждат, като сключват договори по чл. 137а,
съответно по чл. 137б от с.з., а именно договори за профилактика, лечение и
диагностика на болести по животните и за изпълнение на мерките по програмите
по чл. 46з, 46и и
чл. 118, ал. 1 от ЗВД, сключени с регистрирани ветеринарни лекари. Доколкото касаторът е отглеждал селскостопански животни в
животновъден обект (който факт е установен по делото), последният е бил длъжен
да им осигури предвиденото в чл.132, ал.1, т.1 от ЗВД ветеринарномедицинско
обслужване. След като не го е сторил, законосъобразно е бил санкциониран на
основание чл.417, ал.1 от ЗВД, в качеството му на собственик на селскостопански
животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал.
1, т. 1 от ЗВД. Без значение за този извод е обстоятелството, че Н.Н. е извършвал дейността в нерегистриран селскостопански обект.
След като е отглеждал селскостопански животни, деецът е бил длъжен да се
съобрази всички нормативни изисквания за това, в частност с визираното в
чл.132, ал.1, т.1 от ЗВД такова, независимо дали е спазил изискването за
регистрация на обекта.
По делото е установено по
безспорен начин, че касаторът е нарушил и изискванията
на чл.132, ал.1, т.4, т.8, т.13 и т.19 от ЗВД. Последният не е представил
доказателства, оборващи констатациите на контролните органи, че не е уведомявал
ветеринарен лекар за новородените и закупените животни, подлежащи на
идентификация, в законовия тридневен срок, съставляващо нарушение на чл.132,
ал.1, т.4 от ЗВД. Установено е също, че в животновъдния обект не е воден
регистър на животните, в който да се вписват новородените, закланите, откраднатите,
убитите, умрелите, продадените и придобитите животни, в разрез с изискванията
на чл.132, ал.1, т.8 от ЗВД; не е воден, респективно не е съхраняван в обекта
дневник по образец, в който ветеринарният лекар, обслужващ животновъдния обект,
да записва проведените лечебно-профилактични мероприятия, съобразно
разпоредбата на чл.132, ал.1, т.13 от ЗВД. Установено е по безспорен начин и,
че допуснатите в обекта животни не са били идентифицирани по надлежния ред, в нарушение на визираната в чл.132, ал.1, т.19
от ЗВД забрана. Изложеното обосновава извода, че деянията на Н.Н. по п.4, п.5, п.6 и п.8 са съставомерни
по приложените административнонаказателни състави,
визирани в чл.416, ал.1, респ. чл.417, ал.1 от ЗВД, доколкото чл.416, ал.1 от
ЗВД предвижда отговорност за собственик на селскостопански обект, който не
изпълни визираните в разпоредбата задължения, в т.ч. и това по чл.132, ал.1,
т.8 от ЗВД, а чл.417, ал.1 от ЗВД предвижда отговорност за собственик на селскостопански
обект, който не изпълни посочените в законовия текст задължения, в т.ч.
задълженията по чл.132, ал.1, т.4, т.13 и т.19 от ЗВД. В тази връзка правилно
наказващият орган е наложил отделни наказания за отделните описани нарушения,
осъществени от нарушителя, в унисон с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, според която
наказанието за всяко отделно административно нарушение се изтърпява поотделно.
По отношение на наложените
административни наказания по п.1, п.2, п.4, п.5, п.6 и п.8 от НП следва да се
отбележи, че същите са определени съобразно предвидените в санкционните
разпоредби наказания по вид и в рамките на нормативно регламентираните граници.
Всички обсъждани наказания са наложени в минималния предвиден от законодателя
размер, при съобразяване на правилата по чл.27 от ЗАНН за тяхната
индивидуализация и на целите на същите, визирани в чл.12 от с.з. Обосновано
районният съд е отхвърлил тезата на касатора за
маловажност на вменените му нарушения, доколкото същите не се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от съответните видове по
смисъла, вложен в чл.93, ал.1, т.9 от НК, във вр.с
чл.11 от ЗАНН.
Правилен е и изводът на
предходния съдебен състав за липса на допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка по
отношение на описаните по-горе пунктове от НП е налице пълно и ясно описание на
нарушенията, с посочване на датата и мястото на извършването им, като това
описание кореспондира с приетите за нарушени нормативни разпоредби. Не съставлява
съществено процесуално нарушение по чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
факта, че деянията са установени при проверка, започнала на 30.03.2020г. и
приключила на 31.03.2020г., доколкото начинът на посочване на датата на
нарушенията позволява да се установи
кога са осъществени същите и дали по време на реализиране на административнонаказателното производство са били изтекли
сроковете за съставяне на АУАН и НП, визирани в ЗАНН.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното решение в частта му, с която съдът е потвърдил
обжалваното пред него НП в частта му по п.1, п.2, п.4, п.5, п.6 и п.8 от НП, е
постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради което постановеното решение в тази му част е валидно, допустимо
и правилно, респективно жалбата срещу него в тази му част следва да бъде
отхвърлена, а самото решение – оставено в сила.
Що се отнася до решението в
частта му, с която е потвърдено НП по п.3 и п.7, следва да се отбележи, че
същото е валидно и допустимо, но неправилно, поради постановяването му в
нарушение на административнопроизводствените правила,
визирани в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Цитираните разпоредби
изискват в АУАН, респ. в НП да се съдържа описание на нарушението, както и кои
са нарушените санкционни разпоредби. В п.3 от НП касаторът
е санкциониран за нарушение на чл.132, ал.1, т.3б от ЗВД, предвиждащ задължение
за собствениците на животновъдни обекти да осигуряват и спазват мерките за биосигурност. В
чл.137, ал.10 от ЗВД е посочено, че ветеринарномедицинските изисквания и
мерките за биосигурност към животновъдните
обекти се определят с наредби на министъра на земеделието, храните и горите. В
НП не е посочено кои конкретни мерки за биосигурност
не са спазени от нарушителя, нито е цитиран подзаконовият нормативен акт, който
ги регламентира. Аналогичен извод следва да се направи и досежно
деянието по п.7 от НП, с който касаторът е подведен под отговорност за нарушение по
чл.132, ал.1, т.10 от ЗВД, според който, собствениците на селскостопански
обекти отговарят за официалната идентификация и съдействат за изпълнението на
мерките по програмата за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. Към датата на извършване на нарушението
е действала Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране
на болестите по животните и зоонозите в България
2019-2021 г., в която са посочени конкретните мерки за профилактика, надзор,
контрол и ликвидиране на болестите по животните. В НП обаче не е посочено кои
от изискванията в тази програма са нарушени. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила безусловно са
нарушили правото на защита на касатора, доколкото
липсата на яснова във възведените обвинения са го
лишили от възможността да разбере в какви конкретни нарушения се обвинява и да
организира защитата си в пълен обем, поради което НП в тази му част следва да
бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон, а НП в частта
му по п.3 и п.7 – отменено като незаконосъобразно.
Доколкото с атакуваното решение Н.Н. е осъден да заплати в полза на ОДБХ-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева и с оглед
изхода на правния спор след проведеното касационно оспорване – уважаване на
жалбата по отношение на две от общо осем административни нарушения, съдът
намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде намален на 75 лева.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл.1 и 2 от АПК, във вр.с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 355/11.08.2020г., постановено по АНД № 804/2020г.
на Районен съд - град Шумен,
в частта му, с която е потвърдено Наказателно
постановление № ЗЖ-17/21.04.2020г. на Директора на Областна дирекция по безопасност
на храните - гр. Шумен, в частта му
по п.3 и п.7, с които на Н.Б.Н., с ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание глоба в размер
на 150,00 лева на основание чл.471а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1,
т.3б от ЗВД (п.3); както и е наложено административно
наказание глоба в размер на 500,00 лева на основание
чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от ЗВД (п.7), като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № ЗЖ-17/21.04.2020г.
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен, в частта му по п.3,
с която на Н.Б.Н., с ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 150,00
лева на основание чл.471а, ал.1 от ЗВД за нарушението
на чл.132, ал.1, т.3б от ЗВД; както и в частта му по п.7, с която Н.Б.Н., с ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 500,00 лева на основание
чл.417, ал.1 от ЗВД за нарушението на чл.132, ал.1,
т.10 от ЗВД.
ОТМЕНЯ
Решение № 355/11.08.2020г., постановено по АНД № 804/2020г.
на Районен съд - град Шумен,
в частта му, с която Н.Б.Н. с ЕГН **********
е осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение по сметка на ОДБХ-гр.Шумен,
за сумата над
75 (седемдесет и пет) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 355/11.08.2020г.,
постановено по АНД № 804/2020г. на Районен съд - град Шумен, в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2….......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 08.12.2020 г.