Решение по дело №390/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			01.07.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	13.06.		2019

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		390		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Р.Е.Р., с ЕГН ********** ***,,Юрий Гагарин” № 13 е обжалвал Наказателно постановление № 16-0348-001860 от 28.09.2016 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 102 от ЗДвП.

  Жалбоподателят навежда доводи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.02.2016 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 1860, бл. 648130 от мл. автоконтрольор към РУ Дупница И.П. в присъствие на свидетеля Й.З. за нарушение по чл.102 от ЗДвП за това, че на 20.02.2016 г. около 08:07 ч. в гр. Дупница на ул. ,,Княз  Борис I“ в посока старата автогара предоставя управлението на собствения си автобус ,,Бова ФХМ 12“ с рег. № КН6446АХ на Тихомир Димитров Тонев, който управлява след употреба на алкохол – 1.89 промила, установено по надлежния ред. При запознаване със съдържанието на акта Р. е вписал възражение, че не е  съгласен с констатациите и не е предоставял автобуса. Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно наказание.

От показанията на свидетелите П. – актосъставител и З. - свидетел при съставяне на акта се установява, че не са очевидци на нарушението, описано в акта. Сочат начина на съставяне на АУАН. Р. като собственик на автобуса е допуснал да бъде управляван от водач, който е употребил алкохол. След това автобусът е бил спрян от движение и когато собственикът се яви в КАТ – Дупница, за да бъде пуснат отново в движение, на същия се съставя акт за нарушение по чл. 102 от ЗДвП.

По делото е представено като доказателство писмо рег. № 348000-2947/11.04.2019 г., издадено от началник РУ-Дупница, от което се установява, че автобус ,,Бова ФХМ 12“ с рег. № КН6446АХ е собственост на ,,Даци – Р“ ООД, с адрес: гр. Бобов дол, ул. ,,Юрий Гагарин“. Съдът е направил служебна справка за законния представител на дружеството, видно от която такъв е Р.Е.Р..

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице съгласно Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

При съставяне на АН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл.102 ЗДвП /изм. и доп. - ДВ, бр.43 от 2002 г., изм. бр. 51 от 2007 г. в редакцията й към датата на деянието/ на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач. Посочената разпоредба визира три различни предложения, като лицето извършило административно нарушение следва да има качеството на едно от тях. По делото не бяха представени каквито и да било доказателства кога, къде и дали въобще Р.Р. е прдоставил автомобила си на Тихомир Димитров Тонев. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай е налице едно бланкетно обвинение. На практика са преписани правните норми, без да са приведени към хипотезите на тези правни норми установените в обективната действителност факти. Правната норма поначало посочва общо признаците на състава на административното нарушение, като чл. 42, т. 4 и чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства и издадения АУАН. Без да е налице такава в НП и да се предполага какво е имал предвид административнонаказващият орган при издаването му, както и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат посочени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посоченото в закона нарушение, за което се твърди, че е извършено от жалбоподателя, е предмет на доказване по делото. От доказателствата по делото, не може да се направи безспорен извод, че жалбоподателят е имал качество на собственик. Не е направена справка относно собствеността на превозното средство. При липса на установен собственик, проверяващите и наказващият орган са направили необоснован извод, че жалбоподателят е имал качеството на собственик. Следва да се отбележи, че не е доказан вида на изпълнителното деяние по чл.177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - дали жалбоподателят е допуснал или предоставил управлението на МПС на лице, което е употребило алкохол. При така изложените съображения, съдът счита, че при издаване на НП административнонаказаващият орган не е спазил изискванията на чл.42, чл.52, ал. 4 и чл.57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН - представена е неизяснена фактическа обстановка, за която липсват безспорни доказателства, както по отношение основанията за определяне на самото административно нарушение по реда на чл.102 от ЗДвП, така и по отношение налагане административна санкция по реда на чл.177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Горното води до необоснованост и незаконосъобразност на издаденото НП, като допуснатите процесуални нарушение са от категорията на съществените и водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

С АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното производство, е дадено описание на нарушението с всички съставомерни елементи от обективна страна. Така е формулирано обвинението и е определен предмета на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него. Посочените факти, които обуславят съставомерността на деянието, следва да бъдат доказани, а тежестта на доказване принадлежи на АНО. Доказателствата, които са ангажирани от ответната страна – показанията на актосъставителя П. и свидетеля по акта З., не установяват по категоричен начин противоправното поведение на нарушителя, изразяващо се в нарушаване забраната по чл.102 от ЗДвП. Презумптивната доказателствена сила на акта е разколебана, тъй като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват съставомерни елементи от обвинението, а именно изпълнителното деяние – предоставяне на МПС на лице, което е употребило алкохол, качеството на нарушителя – собственик на автобус ,,Бова ФХМ 12“ с рег. № КН6446АХ, факта, че автомобилът е управляван от Тихомир Димитров Тонев след употреба на алкохол. В този смисъл изводът на АНО за осъществено административно нарушение по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП не е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото обвинение остава недоказано от обективна и субективна страна.

С оглед изложените съображения, съдът намира издаденото наказателно постановление  за незаконосъобразно, поради което следва да го отмени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0348-001860 от 28.09.2016 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на Р.Е.Р., с ЕГН ********** ***,,Юрий Гагарин” № 13, е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 102 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: