Р E Ш Е Н И Е
№ 502
гр.Плевен, 03.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 459 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 36 от 11.03.2020
год., постановено по НАХД № 410/2019 год., Районен съд – гр. Левски потвърдил наказателно постановление №19-0938-000959/28.02.2019г., издадено от
Началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което на А.А.С., с ЕГН**********, с
адрес: ***, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно
наказание глоба в размер на четиристотин
лева.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от А.А.С., в която се излагат доводи, че решението на
първостепенния съд е незаконосъобразно, тъй като в АУАН е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която е санкционна, а не норма,
съдържаща нарушеното правило за поведение. Твърди се, че актосъставителят е
предубеден и се развиват доводи, че в АУАН и НП не е посочено мястото на
проверката. Излагат се доводи, че в АУАН е посочен като собственик Г. Х. С., а
в НП е посочен собственик с имена Г. Х. Г., поради което жалбоподателката
счита, че не е установена чия е собствеността на автомобила, а е ангажирана
отговорността на водача по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ. Твърди се и нарушено
право на защита, т.к. в НП е посочено, че може да се обжалва пред РС- Плевен, а
не пред РС- Левски. Твърди се, че въззивният съд не е изследвал цялостно
фактическата обстановка, свързана с нарушението, което е предмет на делото. В
заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
постановена отмяна на оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. А., който
поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Излага
допълнително доводи, че в хода на административното производство не е уточнено
мястото на извършване на нарушението и посоката на движение на автомобила.
Разпоредбата на чл.683, ал.3 от КЗ касае нарушение, което се осъществява от
водач на МПС, а в АУАН и НП не е
установен собственик на процесното превозно средство. Твърди се, че е издаден
бланкетен незаконосъобразен административен акт. В заключение прави искане да
бъде отменено като незаконосъобразно решението на РС- Левски и да бъде
постановена отмяна на оспореното НП. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът не изпраща процесуален
представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставено
в сила оспореното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Съображенията, изложени в касационната жалба са
идентични с тези, които са релевирани пред въззивната инстанция и РС- Левски в
обжалваното решение е изложил подробни мотиви, с които е отхвърлил направените
оплаквания. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията за
неправилен анализ от страна на въззивния съд на събраните по делото
доказателства. В обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от
които може да се направи извод, че фактическата обстановка, описана в АУАН е
достоверна. Настоящият съдебен състав е напълно съгласен с изложените мотиви във въззивния съдебен акт, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Неоснователни са доводите на касатора, свързани с квалификацията
на осъщественото нарушение. Разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ съдържа както
правило за поведение, така и санкцията за нарушаването му. По делото не се
спори, че касаторът не е собственик на управляваното МПС, поради което правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност именно по този законов
текст, която отговорността на лицето, което управлява процесното превозно
средство. Безспорно доказано е, че в момента на управление на автомобила
санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно
разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ.
Оплакването, че не е конкретизирано мястото на
нарушението е неоснователно. В АУАН и в НП е посочено същото- с. Обнова, на
кръстовище Заря и ул. Тунджа с посока на движение ул. „Трети март“.
Твърдението, че актосъставителят е предубеден е
бланкетно и не почива на каквито и да е представени по делото доказателства.
Обстоятелството, че е налице разминаване при изписване
на имената на собственика на процесното МПС в АУАН и НП не представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като
безспорно е установено, че нарушителят, който е водач на процесното МПС, не е
собственик на същото, което обстоятелство е единствено релевантно при
определяне на неспазеното правило на поведение, респективно на санкцията, която
следва да бъде наложена. Освен това собственикът на МПС е достатъчно индивидуализиран,
тъй като са посочени неговото ЕГН и адрес.
Неоснователни са и оплакванията за нарушено право на
защита, т.к. в НП е посочено, че подлежи на обжалване пред РС- Плевен, а не
пред РС- Левски. Очевидно е налице въззивна жалба, подадена в законния срок
пред надлежния съд, която е разгледана, т.е. посоченото нарушение фактически не
е довело до накърняване правото на защита на касатора. В случая от значение е
обстоятелството, че нарушителят е бил уведомен за това, че има право да обжалва
НП в 7- дневен срок пред съд. Дори жалбата да е подадена пред ненадлежен съд,
то с оглед правилата на местната подсъдност той е бил длъжен да я изпрати на
съответния районен съд по местоизвършване на нарушението.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че РС-
Левски не е допуснал твърдените от касатора нарушения при постановяване на
оспореното решение. Същото е постановено от
родово и местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за
разглеждане на производството, поради което АС- Плевен намира, че то е валидно,
допустимо и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на производството се явява
неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
36 от 11.03.2020 год., постановено по НАХД № 410/2019 год. по описа на Районен
съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/