Решение по дело №12515/2020 на Софийски градски съд

              Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е     № ……

          Гр. София, 08.02.2022 г.

 

 

                               В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                               ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                 Мл. съдия : Калина Станчева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12515/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 195116/10.09.2020 г. по гр. д. № 58644/2018 г. по описа на СРС, 56 с - в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Г.К., ЕГН: **********, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК: ******, сумата от 1 372, 41 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот: ап. 96, находящ се в гр. София, ******, вх. Д, аб. № 150930 и сумата от 43, 40 лв., възнаграждение за дялово разпределение за периода от същия период, ведно със законната лихва върху двете главници от 01.02.2018 г. (подаване на заявлението) до окончателното плащане, лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2017 г. в размер на 157, 44 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.01.2018 г. Исковете за главницата за ТЕ за разликата до пълния предявен размер от 1 836,71 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г., както и за лихви за забава върху тази главница за разликата до пълния предявен размер от 248, 90 лв., са отхвърлени. Изцяло е отхвърлен и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за мораторна лихва в размер на 7, 75 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.01.2018 г., начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното производства.

Недоволен от решението е останал ищеца „Т.  С.“ ЕАД, който го обжалва само в частите, в които е отхвърлен иска за установяване на задължения за главницата за ТЕ до пълния предявен размер и период, с доводи за необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа, че неоснователно СРС е приел, че част от вземанията за погасени по давност, по смисъла на ч. 111, б. „В“ ЗЗД. Ищецът сочи, че според чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008 г., в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпадна в забава и дължи лихви върху непогасените вземания за топлоенергия. Не така е уреден въпросът в чл. 33, ал. 2 от ОУ 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., според който клиентите не плащат обезщетение за забава до изравняването за отчетния период. Едва след това се начислява обезщетение за забава върху сумите по общата фактура. Сочи се, че за част от процесния период се прилагат и ОУ от 2016 г., в сила от 11.07.2016 г. Според чл. 33, ал. 2 от тези ОУ, клиентите са длъжни да заплащат сумите за дължима ТЕ за отчетния в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Излага доводи, че задълженията по общата фактура от 31.07.2015 г. стават изискуеми едва на 15.09.2015 г., от когато следва да тече давностния срок за тях. Сочи, че след като задължението става изискуемо в посочените в ОУ срокове, едва след издаване на общата фактура, сумите по главницата неоснователно са приети за погасени по давност от СРС. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част, относно главницата за ТЕ и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски за производството и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна - ответникът Е.Г.К., чрез особения си представител, в писмен отговор подаден по реда на чл. 263 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението в обжалваните части е законосъобразно и обосновано постановено, като е съобразено с доказателствата по спора и закона. Изцяло съответстват на материалния закон изводите на СРС, че част от претенциите са погасени по давност, съгласно нормата на чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Оспорва  се твърдението на ищеца, че задълженията по общата фактура от 31.07.2015 г. стават изискуеми след 15.09.2015 г. и от тогава следва да се приеме, че тече давностния срок. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решението в оспорената част.

Третото лице помагач „Н.и.“ ООД не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението се оспорва само в частите, в които са отхвърлени  претенциите по чл. 422, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД  и чл. 150 ЗЕ - за установяване на задължения за доставена ТЕ над размер от 1 372, 41 лв. до пълния предявен размер от 1 836, 71 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г.

В останалите уважителни и отхвърлителни части, решението е влязло в сила, понеже не се оспорва от страните и не подлежи на въззивна проверка.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената   част. Производството се развива при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

По съществото на спора и като съобрази становищата на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

В случая обосновано и в съответствие със събраните доказателства СРС е приел, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемането им от страна на потребителите, въпреки че е уредена възможност те да искат прилагане на специални условия спрямо себе си, като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Тъй като ответникът не е възразил срещу прилаганите от ищеца ОУ следва, че главните страни са обвързани от договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в процесния период.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Н.и.“ ООД.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия в процесния период 01.05.2014 г. - м. 04.2017 г. е установена от приетите пред СРС доказателства. Съгласно заключението на приетата СТЕ, доставената ТЕ е на обща стойност 1 896,72 лв.

Относно основния поставен в жалбата въпрос - за течението на срока за погасяване по давност на задълженията за главницата и лихвите за част от исковия период, в допълнение към изложеното от СРС настоящият състав намира следното :

В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземанията, станали изискуеми три години назад от подаване на заявлението.

Във връзка с възраженията на ищеца по въззивната жалба следва да се отбележи, че обективирането на задълженията м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. в една обща фактура, издадена на 31.07.2015 г., не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура, каквито твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба. Това е така, доколкото падежът на месечните задължения за заплащане стойността на потребена топлинна енергия остава до 30 число на месеца, следващ отчетния период, както е предвидено в ОУ от 2008 г. и в ОУ от 2014 г., съответно в 45 - дневен срок след изтичане на срока, за които се отнасят вземанията, съгласно ОУ от 2016 г. Обратното би означавало да се даде възможност на ищеца да измества произволно периода на изискуемостта на месечните задълженията с оглед течението на срока на погасителната давност за тях, което е в противоречие с нормата на материалния закон уреждащ давностните  срокове.

Тъй като заявлението по чл. 410 ГПК, с подаване на което се прекъсва давността, е депозирано на 01.02.2018 г., следва че вземанията, заявени за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г. вкл., са погасени по давност. Следователно обосновано и в съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че не са погасени по давност вземанията за доставена ТЕ за периода м. 01.2015 г. - 30.04.2017 г., определени от съда в размер на 1 372, 41 лв. Над този размер до пълния предявен от 1 836, 71 лв. и за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г. вкл. претенцията е неоснователна, като е погасена по давност, както приема и СРС в оспорената част от решението.

Според настоящият въззивен състав не са налице основания за промяна на изводите на СРС и решението в оспорената отхвърлителна част, относно установяване на задължения ТЕ, следва да се потвърди както е постановено.

По разноските пред СГС :       

При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има ответника, но в случая той е представляван от особен представител, на когото е определено възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 195116/10.09.2020 г. по гр. д. № 58644/2018 г. по описа на СРС, 56 с - в, в частите, в които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Е.Г.К., ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“, ЕАД, ЕИК: ******, сумата над 1 372, 41 лв. до пълния предявен размер от 1 836,71 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот: ап. 96, находящ се в гр. София, ******, вх. Д, е аб. № 150930, ведно със законната лихва от 01.02.2018 г. (подаване на заявлението) до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7496/2018 г. на СРС, 56 с - в.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частите, в които исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, както и в останалите отхвърлителни части.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „Н.и.“ ООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.