О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..............2020 г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на първи април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№ 177 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано по повод частна жалба подадена
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. ”Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителния
директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева,
чрез Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.”,
Булстат *********, представлявано от адв.Х.Х.И. –
САК, със съдебен адрес *** срещу Разпореждане № 434 от 29.01.2020 г. постановено
по ч.гр.д. №149 по описа за 2020г. на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта за
заплащане на сумата 143.00 лева такси за
периода от 15.01.2018 г. до 21.01.2020 г. и за сумата 16.37 лева, представляваща
разлика до пълния претендиран размер на сумата от 602.17 лева –
съдебно-деловодни разноски.
Счита, че в тази му част разпореждането е
незаконосъобразно и неправилно. Позовава се на договореното в чл.5 от процесния
Договор за потребителски кредит
FL797239 от
15.02.2016 г., съгласно която разпоредба кредитополучателя заплаща на банката
следните такси и комисионни: 1.Такса за преструктуриране на отпуснат кредит в
размер на 1.50% върху преструктурираната сума; 2.Месечна такса за обслужване на
разплащателна сметка разкрита по потребителски кредит /по чл.2, ал.1/ в размер
на 3.50 лева. Сочи, че в чл.2, ал.2 страните са постигнали съгласие, че освен
таксите посочени в чл.5 от договора кредитополучателят дължи и такси и
комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от
разплащателната сметка по ал.1 съгласно Тарифата на банката. Уточнява, че към
сумата от 143.00 лева е включена и сума в размер на 66.00 лева, представляващи
разходите по необходимото уведомяване на длъжника за обявяване на изискуемостта
за периода от 15.01.2018 г. до 21.01.2020 г., представляващи нотариални
разходи. Намира направените разходи по уведомяването на длъжника, че следва да са в тежест на
длъжника, като се позовава и разрешението дадено в т.18 на ТР №4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк.д.№482013 г. на ОСГТК.
При изложеното жалбоподателят
счита, че претендираната такса в размер
на 143.00 лева не противоречи на добрите нрави и не цели неоснователно
обогатяване на заявителя, като се дължи в следствие на забавеното плащане на
длъжника.
Моли да се отмени Разпореждане №
434 от 29.01.2020 г. постановено по ч.гр.д. №149 по описа за 2020г. на Районен
съд – Ловеч в обжалваните части и да се присъдят разноските направени по
частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната
част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№149 по описа за 2020г. на Районен
съд - Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.417 от ГПК подадено
от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Околовръстен път” №260 за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника М.С.С.,
ЕГН ********** ***.св.Кирил и Методий № 42, вх.А, ет.3, ап.5 за парично вземане,
основано на извлечение от счетоводните книги към 21.01.2020 г., за сумата 3 776.34 лева – главница по Договор
за кредит FL797239 от 15.02.2016 г. за
периода от 15.01.2018 г. до 21.01.2020 г.; 855.91 лева – възнаградителна лихва
за периода от 15.01.2018 г. до 11.11.2019 г.; 485.51 лева – мораторна лихва за
периода от 15.01.2018 г. до 21.01.2020 г.; 143.00 лева – такси или за общата
сума от 5 260.76 лева.Със заявлението са претендирани и съдебно-деловодни
разноски в размер на 105.22 лева платена държавна такса и 496.95 лева
адвокатско възнаграждение.
Районен съд – Ловеч на 29.01.2020 г. е издал Заповед №85 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е
разпоредил М.С.С., ЕГН ********** да
заплати на кредитора „Юробанк България”АД, ЕИК *********, посочените суми за главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
28.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 585.80 лева
съдебно-деловодни разноски, съразмерна на уважената част на заявлението.
Заповедният съд е отхвърлил заявлението, с което се иска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист в размер на сумата 143.00 лева такси за периода от 15.01.2018
г. до 21.01.2020 г. и за сумата 16.37 лева, представляваща разлика до пълния
претендиран размер на сумата от 602.17 съдебно-деловодни разноски.
Настоящата инстанция, след като се запозна с данните по
делото, констатира, че в т.12 - обстоятелствата, от които произтича вземането,
се сочи извлечение от счетоводните книги, с което се установява вземане на
банката за кредитна сделка №4466884 и по Договор за потребителски кредит FL797239 от 15.02.2016 г., като в т.14 за допълнителна
информация е посочено, че съгласно сключения договор погасителните вноски за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви и такси се заплащат на
съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, а при
просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва за времето на забава
върху просрочените суми в размер на законната лихва. Така също е уточнено, че
банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита, без да прекратява неговото
действие, като поканата е връчена на 11.11.2019 г. или общо са просрочени 23
непогасени вноски за главница, считано от 15.01.2018 г. и 23 непогасени вноски
за лихва от 15.01.2018 година.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК
съдът служебно извършва проверката дали искането не е в противоречие със закона
или с добрите нрави. В настоящият случай процесния договор за кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит и съдът служебно следи за
приложението на неговите разпоредби. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок главница за времето на забава, каквато в случая
е претендирана. В чл.5, т.1 на процесния договор е уговорена такса за
преструктуриране на отпуснат кредит в размер на 1.50% върху преструктурираната
сума и в т.2 - месечна такса за обслужване на разплащателната сметка в размер
на 3.50 лева, като в изречение второ е пояснено, че при ползване на пакетни
програми по банкови продукти месечната такса за съответния период на ползване,
не се дължи.
В заявлението не само не са
изложени обстоятелства относно претендираните такси, но в т.14 се пояснява, че
се претендират 23 непогасени вноски за главница, считано от 15.01.2018 г. и 23
непогасени вноски за лихва от 15.01.2018 г., в противоречие на които твърдения,
в извлечението от счетоводните книги общо са посочени такси 143.00 лева.
За първи път в частната жалба се
сочи, че в претендираната такса от 143.00 лева е включена и сума в общ размер
на 66.00 лева, представляващи разходи за уведомяване на длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита за периода от 15.01.2018 г. до 21.01.2020
година. Така описаните разходи не са потребителски такси по смисъла на чл.10а,
ал.1 от ЗПК, представляващи такси и комисионни за допълнителни услуги свързани
с договора за потребителски кредит. Заявените такси в общ размер на 143.00 лева
не са конкретизирани, не може да бъде установено дали са в съответствие с
договореното в чл.5 от договора, каквото е изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК –
да са ясно и точно определени. С уточнението направено с частната жалба, е
видно, че в общата сумата от 143.00 лева - такси са включени и разходи
извършени от кредитора във връзка със събиране на задължението, които не
попадат в изброените в чл.10а, ал.1 от ЗПК услуги /в този смисъл Решение
№345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/2018 г. на ВКС, ІІ ТК/. Дори да се приеме, че става
на въпрос за услуги свързани с договора за потребителски кредит, то те са
такива свързани с усвояване и управление на кредита и претендирането им
противоречи на забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия за подобни
действия.
При
гореизложеното настоящия състав счита, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, в частта, с която е отхвърлена претенцията на
заявителя за заплащане на сумата 143.00 лева такси за периода от
15.01.2018 г. до 21.01.2020 г. и за сумата 16.37 лева, представляваща разлика
до пълния претендиран размер на сумата от 602.17 лева – съдебно-деловодни
разноски, е правилно, при което обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено.
С
частната жалба са претендирани и направени разноски за държавна такса, но при
извършената допълнителна проверка съдът констатира, че от страна на жалбоподателя
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД,
ЕИК ********* не е внесена държавна такса в размер на 15.00 лева, съгласно
чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при което банката следва да бъде
осъдена да заплати дължимото по сметка на Окръжен съд – Ловеч.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 434 от 29.01.2020 г. постановено по ч.гр.д.
№149 по описа за 2020г. на Районен съд – Ловеч, в частта с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК за заплащане на сумата
143.00 лева такси за периода от 15.01.2018 г. до 21.01.2020 г. и за сумата
16.37 лева, представляваща разлика до пълния претендиран размер на сумата от
602.17 лева – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Околовръстен
път” № 260, представлявано от изпълнителния директор Димитър Шумаров и прокурист Милена Ванева да заплати по сметка на
ОКРЪЖЕН СЪД -ЛОВЕЧ /Централна Кооперативна Банка - гр. Ловеч, Банкова сметка: ***/ държавна такса в размер на 15.00
/петнадесет/ лева
на основание чл.19
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: