Р Е Ш Е Н И Е №91
гр.Габрово, 28.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
двадесет и пети юни ................. през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА..... и в присъствието на прокурора
...... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №104 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда чл. 145 - 178 от
Административно роцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
подадена от С.Г.К.
*** срещу Заповед №ЗСП/Д-ЕВ-С/159 от 20.03.2019г. издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) , с която на
основание т. 1.5. от Приложение № 1 - дейност "Личен асистент" към Национална програма
"Асистенти на хора с увреждания" на К. е отказано да бъде включена в Национална
програма "Асистенти на хора с увреждания" на
лицето С.
П. М..
Заповедта е обжалвана по
административен ред, като с Решение №07-РД04-0171/16.04.2019г.
на Директор на Регионална дирекция за социално
подпомагане - Габрово жалбата на С.К. е отхвърлена, а Заповедта - потвърдена.
Оспорващата сочи, че незаконосъобразно й е отказано да бъде включена в Националната програма "Асистенти на хора с увреждания"
като личен асистент на майка й С. П. М.. Излага, че
притежаваната от нея къща в гр. Дряново ул. ********* №**
била двуетажна, прехвърлена й от майка й и баща й, но втория етаж от нея бил
неизкаран, в лошо състояние и поради което негоден за отдаване под наем.
Състоянието му било негодно за обитаване. С майка си живеели на първия етаж,
като къщата според нея била еднофамилна, с един вход, като по този начин не
можела да продаде част от него и да осигури пари за гледане на майка си.
Жалбоподателката излага, че притежава и втори
имот- жилищен етаж на ул. ******* №** в гр. Дряново, като този
имот й бил прехвърлен с дарение, при което прехвърлителя бил запазил правото си
на ползване по отношение на имота, до края на живота си. Запазеното право на
ползване означавало, че тя е лишена от ползите на този имот, като по този начин
той попадал в изключението на чл. 10, ал. 2 от ППЗСП.
Твърди, че майка й била 100% инвалид с чужда
помощ, съгласно Решение на ТЕЛК, като страдала от психически смущения.
Състоянието й било такова, че налагало да има постоянно човек до нея. С.К. излага,
че била безработна от 04.01.2019г. и се грижела за майка си, като живеели от
пенсията на майка й. Не можела да я остави и да започне работа. Според нея
целта на Програмата била да подпомогне хората, чиито близки се нуждаели от
помощ.
Моли съда да отмени Заповедта като незаконосъобразна, както и да й
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на дирекция "Социално подпомагане" оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли като неоснователна и да остави в сила оспорената заповед. Сочи, че в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане
не е
предвидено от имота да се получават доходи, а само да е налице обективна
възможност за получаването на такива. Налице бил втори имот, собственост на
жалбоподателката. Заповедта
е издадена от компетентен орган и е мотивирана.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление- декларация вх. №ЗСП/Д-ЕВ-С/159 от 06.03.2019г. в ДСП Севлиево оспорващата С.К. е сезирала Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Габрово с искане да бъде включена в НП "АХУ"-
дейност "личен асистент", като е декларирала, че
полага грижи за лицето С. П. М., чиято дъщеря е. Във връзка с депозираното от К. Заявление, на 15.03.2019г. е изготвен доклад- предложение от извършили проверка по молбата социални работници.
В доклада, наред с останалите релевантни относно молбата обстоятелства е посочено, че С.К. притежава собствена къща, на два етажа в гр. Дряново, ул. ******** №**, както и жилище на ул. ********* №** в гр. Дряново. Изложено е, че К. не отговаря на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП във вр. с чл. 9 от ППЗСП - притежава недвижима собственост – два имота в гр. Дряново
. Направено е
предложение същата да не бъде включена за продължение в НП "Асистент на хора с
увреждания", компонент
"личен асистент".
Със Заповед №ЗСП/Д-ЕВ-С/159 от 20.03.2019г. издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Севлиево, издадена на основание т. 1.5 от Приложение № 1 - дейност "личен асистент" към НП "Асистент на хора с увреждания" на С.Г.К. е отказано да бъде включена в НП "Асистент на хора с увреждания" като личен асистент на лицето С. П. М.. Като мотиви за отказа, административният орган е посочил, че лицето не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП -
притежава два недвижими имота в гр.
Дряново /собственост която може да бъде източник на доходи/. Заповедта е получена
от С.К.
на 26.03.2019г. и е обжалвана от нея
по административен ред с Жалба
от 03.04.2019г. В жалбата си същата излага, че единия притижаван от нея имот в
гр. Дряново, на ул. ******* №** й бил прихвърлен от собственика с дарение,
който си бил запазил правото на ползване на имота и към момента живеел в него.
Вторият имот, на ул. ******** №** в гр. Дряново бил на два
етажа, като на първия живеела С.К. с майка си, а втория етаж не бил довършен, в
състояние, което го правело негоден за обитаване.
С подробно мотивирано Решение №07-РД04-0171/16.04.2019г. на Директор на Регионална дирекция за социално
подпомагане Габрово Жалбата на С.К. е отхвърлена и Заповед №ЗСП/Д-ЕВ-С/159 от
20.03.2019г. издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Севлиево на Директор на ДСП Габрово е потвърдена. Изложено е, че К. не изпълнява едно от изискванията на раздел ІV,
т. 2.1 от НП "АХУ" - не отговаря на
условието за отпускане на месечна помощ по реда на чл. 9
от ППЗСП
във вр. с чл. 10,
ал. 1, т. 4 от ППЗСП - притежава недвижима собственост – два имота в гр. Дряново.
Посочено е, че в
разпоредбата не е предвидено изискване от имота реално да се получават доходи,
а само да е обективно възможно такива доходи да бъдат получавани. Решението е
връчено на К. на 18.04.2019г. Жалбата й срещу Заповедта, въз основа на която е образувано
настоящото производство е
депозирана пред административния орган на 30.04.2019г.
По делото е допусната съдебно- техническа
експертиза от едно вещо лице, което дава заключение относно състоянието на
жилището, собственост на С.К. ***. В заключението си вещото лице заявява, че е
започнат ремонт на втори етаж от сградата, като дограмата е сменена с PVC и вътрешните /интериорни/
врати. Изведени са изводи на водопроводната и канализационна инсталация. Няма
монтирано необходимото оборудване: мивки и тоалетна. На етажа има изградена
електрическа инсталация. Достъпа до етажа се осъществява посредством вътрешно
стоманенобетоново стълбище на което няма монтиран предпазен парапет съгласно
нормативните изисквания. Същият се нуждае от значителен ремонт за да може да
бъде годен за обитаване и ползван за живеене. Към настоящия момент според
експерта жилището не може да бъде отдавано под наем в този си вид и да носи
доходи на жалбоподателката. Вторият етаж от жилището не представлява
самостоятелен имот, тъй като не отговаря на изискванията за обособяване на
самостоятелна жилищна единица. Сградата /двата етажа/ е еднофамилна с едно
жилище.
Жалбата, предмет на
настоящето производство, е подадена в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен 14 - дневен срок, от надлежна страна, имаща право и
интерес от оспорването и същата, като процесуално допустима задължава съда да я
разгледа по същество относно нейната основателност.
При извършената служебна
проверка на законосъобразността на оспорената заповед, на основанията посочени
в чл. 146
от АПК,
съдът намира, че същата е издадена от компетентен орган и в предписаната от
закона форма, като при издаването й от
административния орган е налице точно прилагане на
материалния закон. В резултат на това е издаден езаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде потвърден.
Видно от чл. 36, ал. 2, т. 1 от ППЗСП един от видовете социални услуги, които се предоставят в общността е "личен асистент". Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 17 от ДР на ППЗСП "личен асистент" е лице, полагащо постоянни грижи за дете или възрастен с трайно увреждане, или за тежко болен, за задоволяване на ежедневните му потребности. За дейността "личен асистент" дирекциите "Социално подпомагане", в качеството им на работодатели, наемат безработни лица, подпомагани по реда на чл. 9 от ППЗСП или отговарящи на условията за отпускането на този вид помощ и полагащи постоянни грижи за хора с увреждания или тежко болни лица, които отговарят и на останалите условия по т. 2.1.1. от раздел IV "Обект, обхват и условия"
на Националната програма
"Асистенти на хора с увреждания" -
2012 г. (отм.).
Наемането на безработни
лица за лични асистенти на хора с увреждания, възниква
от сложен фактически състав, чийто първи елемент е административен акт -
заповед за включване в Програмата или мотивиран отказ на съответния директор на
дирекция
"Социално
подпомагане". Вторият елемент от фактическия състав е сключване на трудов
договор между безработното лице, включено в Програмата и съответната дирекция
"Социално подпомагане".
Спорният по делото
момент е отговаря ли С.К. на изискването да е
подпомагана по реда на чл. 9
от ППЗСП
или да отговаря на условията за отпускането на този вид помощ.
Видно от редакцията на
разпоредбата на т. 2.1.1., от раздел IV "Обект, обхват и условия" на
НП "АХУ" изискванията са
предвидени алтернативно. Съгласно отразеното в доклада- предложение и представените писмени доказателства съдът приема, че К. отговаря на изискването на т. 2.1.1., предл. 1
от раздел IV "Обект, обхват и условия" на НП "АХУ".
Наред с това съдът намира, че С.К. отговаря и на посоченото в т. 2.1.1., предл. 2 от раздел IV "Обект, обхват и условия" на НП "АХУ" алтернативно изискване, а именно-
отговаря на условията за
отпускането помощта по чл. 9
от ППЗСП.
Съгласно нормата на чл. 10,
ал. 1, т. 4 от ППЗСП месечната помощ по чл. 9
от ППЗСП
се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и допълнителни условия. Сред
тях е условието да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални
части от нея, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите,
които служат за обичайно потребление на лицето или семейството, както и на
обитаваното от тях единствено собствено жилище. Видно от редакцията на
посочената разпоредба само наличието на недвижима собственост не е достатъчно
условие да се откаже отпускане на социална помощ. Заложеното от законодателя
допълнително условие е тя да може да бъде източник на доходи, като ирелевантно
е дали реално са получени доходи от нея. В разпоредбата не е предвидено
ограничение относно начина, по който недвижимата собственост може да бъде
източник на доходи. По принцип недвижимите имоти могат да бъдат източник на
доходи на различни правни основания: продажба, наем, ползване, и т. н. В случая
обаче, съдът, като взе предвид изложеното от вещото лице в съдебно- техническата експертиза, намира, че
притежаваното от оспорващата жилище в гр. Дряново, ул. ******** №** реално не може да бъде източник на доходи. Видно от заключението на
вещото лице имота
представлява еднофамилно жилище, което макар да е на два етажа не е годно да
носи доходи на собственичката му. Вторият етаж е в лошо състояние, незавършен,
като в този си вид същия не може нито да се продаде, като сабостоятелен обект,
нито да се отдаде под наем и да носи доход на собстненика си. По изложените
съображения съдът намира, че
притежаваният от оспорващата имот към настоящия момент не може да бъде
продаден, нито може да бъде отдаден под наем от нея.
По отношение на втория имот, видно от
приложен по делото Акт за собственост на имота в гр. Дряново. ********* №**, същият е прехвърлен на С.К., като
прехвърлителя е запазил правото си на ползване на имота. Този факт на практика
означава, че имота не може да бъде продаден/прехвърлен без негов отказ от
правото да го ползва. Същият може да да бъде отдаден под наем. С.К. следва да
докаже, че имота й на ул. ********** №** в гр. Дряново не може да
бъде отдаден под наем. Съгласно чл.
170, ал.2 от АПК в тежест на оспорващия е да докаже, че гореописаните, притежавани
от него недвижими имоти не могат да бъдат източник на доходи. По делото не са
ангажирани доказателства в тази насока по отношение на имота в гр. Дряново, ул. ********* №** въпреки дадените от съда указания.
Едновременно с горното в разпоредбата на чл. 10,
ал. 1, т. 4 от ППЗСП не се съдържа изискване от
имота/имотите реално да са получени доходи. За целите на социалното подпомагане
са без значение причините и мотивите, поради които движимите и недвижимите вещи
реално не са носили доходи, а е достатъчно тези имоти обективно да могат да
бъдат източник на доходи. Законодателят не е разширил обхвата на това условие с
основания, свързани с реално получаване на доходи, а е уредил като
правоизключващ факта на вероятната възможност за получаване на доходи от
притежаваната движима или недвижима собственост. Законодателят не е предвидил
минимален праг на доходите, които се получават от имуществото по чл. 10,
ал. 1, т. 4 от ППЗСП, така както е регламентирал в
чл. 10, ал. 1, т. 3 и не е разпрострял
приложното поле на изключението по ал.12 от същия чл. 10 върху т.4 от неговата
ал.1. Следователно не е налице законодателна воля да се определя какъв доход
трябва да бъде получен от движимото или недвижимото имущество на кандидатът за
социална помощ, а наличието на това имущество само по себе си обуславя
обективната възможност за получаването на доходи от него, независимо в какъв
размер и по какъв начин. В тази насока решение № 12308/15.11.2016 г. по ад.д.№
8/2016 г. на ВАС, Решение № 11739/05.10.2017 г. по ад.д.№ 12491/2016 г. на ВАС.
По делото не се доказа, че оспорващият отговаря
на условията на чл. 10,
ал.1, т.4 от ППЗСП за получаване на социална помощ, като наличието
на дори само на едно от изброените в посочената норма правоизключващи основание
е достатъчно за постановяване на отказ за отпускане на претендираната социална
помощ. Условието заявителят да отговаря на изискванията на чл. 10,
ал.1, т.4 от ППЗСП е императивно и неговото неналичие представлява
отрицателна материалноправна предпоставка за предоставяне на исканата помощ.
При наличието на посочената отрицателна предпоставка за оспорващия З. не е
възникнало право на целева помощ за отопление и оспорената Заповед се явява
издадена при правилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения съдът намира жалбата
на С.К. против Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/159/16.04.2019г на Директор на Дирекция "Социално
подпомагане"
Севлиево за неоснователна и като
такава следва същата да бъде отхвърлена.
По делото не е предявено искане от страна на
ответника по оспорването за присъждане на разноски, с оглед на което съдът
намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ на С.Г.К. *** против Заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/159/16.04.2019г на Директор на Дирекция "Социално
подпомагане"
Севлиево, като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда
на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :