Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 16.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. №
14206/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника „Т.С.“ ЕАД, против
постановление от 23.11.2020 г. на ЧСИ А.Б., с район на действие СГС, по изп. д.
№ 20208500400319, с което е оставено без уважение възражение жалбоподателя за намаляване на възложените му
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата от 200лв.
Жалбоподателят твърди, че
адвокатското възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност
на конкретното изпълнително производство и извършените от процесуалния
представител на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се единствено в
подаване на молба за образуване на делото пред съдебния изпълнител. Твърди, че
задължението било изпълнено в срока за доброволно изпълнение, поради което
длъжникът не следвало да отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни
способи, които не са били приложени. Моли съда да намали адвокатския хонорар до
сумата от 200лв., дължима за образуване на изпълнителното дело, както и да
редуцира размера на дължимите такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане
на разноски за държавна такса по частната жалба и юрисконсултско възнаграждение
в размер от 50 лв.
Взискателят С.П.Д.изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В мотивите ЧСИ навежда на допустимост на жалбата, но
неоснователна по изложени съображения.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
/чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20208500400319 на на ЧСИ А.Б.,
рег. № 850 КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 04.11.2020г.
на С.П.Д.въз основа изпълнителен лист от 09.10.2020 г., издаден въз основа
влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 308/2019г. по описа на ОС- гр. Разград
и по р.д.№2549/2018г. по описа на РС-Разград, с които „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати на С.П.Д.сумата в общ размер от 263.42лв., представляваща разноски в първоинстанционното
и въззивно производство. Молбата е подадена чрез упълномощен адв. М.Р.-САК с
приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който за защита в
изпълнителното производство е уговорено и платено в деня на сключването му възнаграждение
от 400лв. В нея е възложено събирането на присъдената сума на съдебния
изпълнител по чл.18 ЗЧСИ.
На 05.11.2020г. ЧСИ изплатил покана за доброволно
изпълнение на длъжника, едновременно с което на същата дата наложил запор върху
банковата му сметка в „Общинска банка“ АД с изпращане на запорно съобщение.
Поканата за доброволно изпълнение е получена на
06.11.2020г., а на 09.11.2020г. длъжникът наредил от банковата си сметка в
посочената банка сумата от 809.03лв. по сметката на ЧСИ покриваща изцяло
задълженията.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от съответните
размери посочени в чл.7, ал.2, т.1 за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания до 1000 лв. В случая взискателят е подал молба за
образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което
му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения
размер от 200 лв. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата.
В молбата за образуване не са посочени конкретни изпълнителни
способи, а е извършено овластяване на съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ да
избере способа за изпълнение. Доколкото обаче последното е реквизит на молбата
по чл.426 ГПК, то не съставлява отделно изпълнително действие по защита в
изпълнителното производство. От данните по делото е видно, че в деня на
изпращането на поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител наложил
запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД с превод от тази
банка на парична сума, покриваща задълженията му. Плащането е осъществено не от
банката въз основа на запора, а чрез нареждането на сумата от самия длъжник и
то в срока за доброволно изпълнение. Предвид това съдът намира, че в случая
дължимата сума не е била събрана принудително. Други изпълнителни способи не са
били предприемани и доколкото с плащането е погасено цялото задължение в полза
на взискателя, освен възнаграждението от 200лв. за образуване на изпълнителното
дело, не се следва такова по чл.10,
ал.1, т.2 от наредбата.
Жалбата в частта, касаеща начислената такса по т.26
ТТРЗЧСИ, посочена в поканата за доброволно изпълнение, също е основателна.
Видно от поканата тази такса е определена на 79.61лв. въз основа сбора от
вземането по изпълнителния лист /в размер от 263.42 лв./ и разноски на
взискателя за платено адвокатско възнаграждение от 400лв. База за определяне и
начисление на пропорционалната такса по т.26 от тарифата е паричното вземане по
изпълнителния лист, но не и разноските по изпълнението или други разноски в
полза на ЧСИ. При съобразяване материалния интерес от 263.42лв. дължимата
пропорционална такса възлиза на сумата от 31.61лв. с ДДС.
По изложените аргументи обжалваното постановление на
съдебния изпълнител за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали до сумата
200лв., а пропорционалната такса да се намали до сумата от 31.61лв. с ДДС.
Независимо от изхода на делото в полза на страните не
следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда
на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в
съдебното производство по обжалване на действията му, поради което общият ред
за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, постановление от 23.11.2020г. на ЧСИ А.Б.,
с район на действие СГС, по изп. д. № 20208500400319, с което е оставено без
уважение възражение на жалбоподателя за намаляване на възложените му разноски
за адвокатско възнаграждение и в частта за таксата към съдебния изпълнител,
вместо което постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя С.П. Д.,
ЕГН **********, за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изп.д.№ 20208500400319 по описа на ЧСИ А.Б., с район на действие СГС, до сумата от 200лв., както и определената
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата 31.61лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.