Решение по дело №1733/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2018 г. (в сила от 6 декември 2018 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20181720101733
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1120                                     05.11.2018 г.                         Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, 6 състав

В открито заседание, на 09.10.2018 г., в следния състав:

 

                                                           Председател: Д Матеева

 

Секретар: Б Антонова

като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 01733 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. чл.415 ал.1 ГПК.

 

По изложени в исковата молба съображения, ищцовата страна “Профи кредит България” ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, чрез процесуалния си представител, са поискали от съда да признае за установено по отношение на ответника

Т.Н.И. ЕГН ********* *** 23

че дължи на ищцовата страна

сумата 7451.04 лв.,  главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 14.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски.

както и разноските по делото.

 

В исковата молба е отразено, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит, въз основа на който ищеца е отпуснал на ответника кредит в размер 3000 лв., срок на кредита 24 месеца, с размер на погасителната вноска 185.46 лв., при ГПРазходите 49,89%., годишен лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден -0.115, дата на погасяване 15-то число на месеца, дължима сума по кредита 4451.04лв.

ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги:  за сумата 3000 лв., по който погасителната вноска е в размер 125лв.

 Така общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги е в размер 7451.04 лв., а погасителната вноска е в размер 310.46 лв.

Ответникът е следвало да погасява кредита на 15- число на месеца. Отпусната парична сума е преведена на ответника.

Ответникът не е изпълнявал задължението си, поради което на основатние чл. 12.3 от ОУ към договора, договорът е прекратен и е обявена неговата предспорчна изискуемост към 20.09.2016 г.

На основание чл. 12.4 от ОУ, при прекратяване на договора е преценено, че няма да се начислява неустойка в размер 35 %.

Порад и липса на материален интерес кредиторът се отказва и от начислената законова лихва за забава в размер 19.40лв. / към датата на прекратяване на договора 20.09.2016г./

Обща претендирана сума остава сумата 7451.04лв.- главница

 

 

В срока за отговор е постъпил такъв от назначения на ответника ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ – адв.Н.М. ПАК, с който оспорва предявените искове за допустими и основателни.

            Счита, че при хипотезата на предсрочна изискуемост, същата се обявява по чл.60 ал.2 ЗКИ – преди позаване заявлението по чл.410 ГПК.В случая няма валидно уведомление достигнало до лицето.В чл.13 .3 ОУ е посочено, че всяко известие, инструкция, въпрос или документ по ДПК се считат получени/ узнати ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция посочен в т.3 ДПК.

Към ИМ е приложено уведомление от 21.09.2016г. без данни същото да е получено от ответната страна, с дата или подпис, поради което не може да се приеме безусловно, че ответната страна е уведомена за прекратяването на договора.

 

            Пернишкия районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 от ГПК, във вр. с чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

            По допустимостта  :

Съдът намира, че предметът на иска по чл. 422, вр. чл. 415 ал.1 ГПК за съществуване на вземане, произтичащо от сключен между страните договор за потребителски кредит и обхваща както иска за главницата, така и за неустойка и лихви, за които е издадена

заповед за изпълнение № 4390/15.08.2017 г., издадена по гр.д. № 05269/2017 г. по описа на ПРС.

 

По основателността:

Съдът намира, че искът е недоказан по следните съображения :

Видно от изложеното в ИМ, ищците твърдят , че кредитът е необслужван, както и че е настъпила предсрочна изискуемост.

В хипотезата на предсрочна изискуемост, същата се обявява по чл.60 ал.2 ЗКИ – преди позаване заявлението по чл.410 ГПК.

Ищците не доказват с никакви писмени доказателства, как е обявена твърдяната от тях предсрочна изискуемост.

В случая няма представени доказателства валидно уведомление дали е достигнало до лицето.

По делото са представени текстът на уведомително писмо  и извлечение от сметка.

Липсват доказателства – как описаните са стигнали до клиента на банката, на коя дата, по какъв начин / чре зкуриер, по поща, пратка или др.начин/, поради което не може съдът да установи дали посоченият текст на уведомителното писмо е бил узнат от лицето, дали е достигнало до неговото знание.

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014г. по ТД № 4/ 2013г. ОСГК на ВКС, т.18 ясно дава отговор на въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост .

Освен това, изискването е – уведомлението да е достигнало до знанието на лицето / кредитополучателя/, като това следва да се докаже по надлежен ред.

Съгласно чл.60 ал.2 ЗКИ, правото на кредитора да обяви кредита за предрочно изискуем следва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за зидаване заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил надлежно длъжника за това обстоятелство.

В чл.13 .3  от ОУ е посочено, че всяко известие, инструкция, въпрос или документ по ДПК се считат получени/ узнати ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция посочен в т.3 ДПК.

Към ИМ е приложено уведомление от 21.09.2016г. без данни същото да е получено от ответната страна, с дата или подпис, поради което не може да се приеме безусловно, че ответната страна е уведомена за прекратяването на договора.

При липсата на доказателства на коя дата и по какъв начин това уведомление не връчено на длъжника, то съдът не може да приеме, че същото е стигнало до знанието.

Оттук и следва да се приеме, че липсва надлежно уведомление, което пък води до отхвърляне на исковата претенция.

 

По разноските за настоящето производство:

В съдебно заседание ответната страна не е направила разноски, представлява се от особен представител, поради което и разноски не се дължат при този изход на спора.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН ИСКЪТ, предявен от ““Профи кредит България” ЕООД, гр. София, с ЕИК *********,

СРЕЩУ Т.Н.И. ЕГН ********* ***, , с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ал.1 ГПК,

че дължи на ищцовата страна

сумата 7451.04 лв.,  главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 14.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ 05269/2017 г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

                                              

                                                                                                                                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Х.С.