О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 837
09.10.2018г.,гр. Попово
Поповски
районен съд на девети октомври
две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА.
като разгледа докладваното от Председателя гр. дело № 217 по описа за 2018 година на
ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по гр.д. №217/2018г. по описа
на ПпРС е образувано по предявен
иск от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Р. против „3 А.“ ЕООД, с.Светлен, общ.Попово,
представлявано от управителя Д.С.С., за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата 604.33лв.,
представляваща главница за консумирана и незаплатена вода за отчетен период
10.05.2017г.-11.09.2017г. за абонатен №**, находящ се в гр.Р., ул.“В. Л.“№*, бл.*, по партиди №******, *******
и *********; сумата 11.78лв., начислена за периода от 01.08.2017г. до подаване
на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1100/2017г. на ПпРС.
В молбата си
ищецът твърди, че доставил на ответника
питейна вода за имот, находящ се в гр.Р., ул.“В.Л.“№*, бл.“*“, с абонатен № *********,
за което последният дължал заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му питейна вода такси канал.
Твърди се, че същия не бил заплатил сумите по 4 бр. фактури, за абонатен №**,
по партиди №985084, 985087 и 985088, подробно описани в исковата молба. Общата стойност на неплатените суми по тези
фактури била в размер на 604.33
лв., както и лихва за забава в размер на 11.78лв.
Въпреки отправеното писмено уведомление за
плащане на дължимата сума, до настоящия момент ответникът не бил я
заплатил.Поради което ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 1100/2017г. по описа
на Районен съд- Попово, по което била издадена заповед за изпълнение.
Твърди се, че получили съобщение
от РС-Попово, с което били уведомени, за
постъпило от длъжника възражение срещу заповедта, и указания за предявяване на
иск по общия ред, като въз основа на това
бил предявен и настоящия иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не
постъпи писмен отговор от ответника- против „3 А.“ ЕООД, с.С., общ.П., представлявано от управителя Д.С.С.,
не представя доказателства, не прави доказателствени искания.
С определение
№ 675/07.08.2018г., съдът е насрочил първо публично съдебно заседание, за което
страните са били надлежно призовани.
В
насроченото съдебно заседание
съдът е приел доказателствата по делото, в т.ч. и ч.гр.д. №1100/2017г. по
описа на ПпРС. Счел е делото за изяснено
от фактическа страна и с протоколно определение му е дал ход по същество, след
което го е счел за изяснено и от правна страна и е обявил, че ще се произнесе с
решение в едномесечен срок.
В така определения едномесечен срок за решаване на
делото, съдът прецени, че са налице основания за прекратяване на същото, поради
недопустимост на предявения иск по следните съображения:
След прилагане на ч.гр.д.
№1100/2017. по описа на ПпРС, съдът установи, че заповедният съд е счел, че
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и с
определение от 12.02.2017г. е дал указания на заявителя по чл.415, ал.
1, т.2 от ГПК да предяви настоящия иск.
В едномесечен срок от връчването на съобщението, с указанията на заповедния съд, е подадена настоящата искова молба.
В конкретния случай, обаче съдът
констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което така предявения установителен иск се явява
недопустим.
Длъжникът по издадената заповед за изпълнение е юридическо лице, за
което за връчване на съобщения и
призовки, са приложими разпоредбите на чл. 50 ГПК.
По правилото на чл.50, ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на ЮЛ, което
е вписано в съответния регистър, е последния посочен в регистъра
адрес. Ал.2 от същата разпоредба
постановява, че ако лицето е напуснало
адреса си и в регистъра не вписан новия
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени. По изрично разпореждане на чл.50, ал.4
от ГПК, връчването чрез залепване се прилага и по отношение на търговци
и юридически лица, при спазването не на общите предпоставки по чл. 47, ал. 1
от ГПК, а на тези, посочени в
специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК – да не е намерен достъп до канцеларията
на търговеца или да не е намерен някой, който е съгласен да получи
съобщението. В Решение №
126/10.11.2015г. по т. д. № 1825/2014г.,
на II т.о. на ВКС, е посочено, че тълкуването на посочената норма налага
категоричния извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва
само ако търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето
управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази
хипотеза би могло да се очаква, че съществува „канцелария” със „служители” и
съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при
несъгласие на служителите да приемат призовката – би имало смисъл от залепване
на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на
управление, залепването на уведомление не е необходимо, тъй като е невъзможно
да бъде постигната целта му – до търговеца да достигне информацията за
изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е
нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай седалището и
адрес на управление на търговското дружество-длъжник по ч.гр.д.
№1100/2017г., е в с.С, общ.П., обл.Т, ул.“П.п.“ №*. Именно на
този адрес е изпратена за връчване
заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 1100/2017 г., като връчителят е отразил,
че при направените посещения не е открит
никой. Посочено е, че на адреса има необитаема къща, а лицето от години не
живеело в селото. След връщане на това съобщение, заповедния съд е
разпоредил заповедта за изпълнение да се
връчи на адреса за кореспонденция с НАП, посочен в т.5а от извършената справка в ТР, а именно в гр.Р.,
кв.“*-*“, ул.“В.Л.“ №*, бл.“*“. От
приложеното в цялост съобщение, ведно с
уведомление, се установява, че на
посочения адрес фирмата няма офис, като
във връзка с това е залепено уведомление. След връщането на съобщението и уведомлението, заповедния съд е
приел, че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, и е дал
указания за предявяване на настоящия иск.
Както посочи и по –горе съдът, в
случая са били приложими нормите на чл.50 от ГПК, касаещи връчване на съдебни
книжа на ЮЛ, какъвто се явява длъжника, респ.ответника по делото.
Доколкото в случая във върнатото съобщение по ч.гр.д. №1100/2017г. по описа
на ПпРС, е отразено, че на адреса няма такава фирма и адресатът не пребивава на
адреса, а същия представлява необитаема
къща, то настоящият съдебен състав счита, че съобщението, респ. заповедта за
изпълнение, е редовно връчено по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК. Заповедният съд е следвало да издаде
изпълнителен лист на кредитора въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение. Вместо това, с определение от 12.02.2018 г. заповедният съд е приел, че
е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което неправилно е дал указания на заявителя да
предяви установителен иск за вземането си. В случая не са били налице нито една
от визираните в чл.415, ал.1 от ГПК хипотези на закона, при които заповедният
съд може да дава указания за предявяване на установителен иск, тъй като
съгласно чл. 415, ал.1 от ГПК, само при подадено своевременно възражение от
длъжника и при връчване на книжата на длъжник-физическо лице по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква
правен интерес от предявяване на установителен иск относно вземането.
Разпоредбата на чл. 47, ал.5 от ГПК е неприложима при връчването на съобщения
на юридически лица, тъй като по отношение на същите се прилагат специалните
разпоредби за връчване на юридически лица и търговци по чл. 50, ал.2 от ГПК,
респ. чл.50, ал.4 от ГПК.
И тъй като исковия съд не е
обвързан от преценката на заповедния съд,
съгласно т.10а от ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, то съдът намира, че при извършената служебна проверка не
е налице една от процесуалните
предпоставки за предявяване на иск по чл.415 от ГПК-липсва правен интерес.
Разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда при влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, да се издаде изпълнителен лист.
Следователно при редовно връчване на заповедта на 12.12.2017г. (последното
посещение на адреса от връчителя), по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и неподаване на
възражение в срок, последващото процесуално действие е издаване на изпълнителен
лист, а не указания по чл. 415 ГПК.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че предявеният иск се явява недопустим,
тъй като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила и подлежи на
изпълнение.
Предвид изложеното, производството по настоящото дело следва да се
прекрати, поради липса на правен интерес от предявения иск. Заповедта за
изпълнение след като се счита за влязла в сила, то независимо от
прекратяването на настоящото производство, същата не подлежи на обезсилване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното в съдебно заседание на
11.09.2018г. протоколно определение, с което съда е дал ход по същество на делото, и е обявил същото за
решаване И
ВРЪЩА искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр.Р.,ул.“Д.“ №*, представлявано
от инж.С. С., против „3 А.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление-с.С., общ.П. обл.Т. ул.“*******“ №* представлявано от управителя Д.С.С.,
за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата 604.33 лв. (шестстотин и четири лева и 33ст.),
представляваща главница за консумирана и незаплатена вода за отчетен период
10.05.2017 г.-11.09.2017 г. за абонатен №**, находящ се в гр.Р., ул.“В. Л.“№*, бл.“*“, по партиди №985084,
985087 и 985088; сумата 11.78 лв. (единадесет лева и 78 ст.) начислена за
периода от 01.08.2017г. до подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.12.2017
г. до окончателното изплащане на задължението,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1100/2017г. на ПпРС.
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр.
д. № 217/2018 г. по описа на ПпРС.
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, пред ОС-Търговище, в едноседмичен срок, от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: