ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260231
гр. Пловдив, 18. 05. 2021 г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, на двадесет и девети април две хиляди
двадесет и първа година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с участието на секретаря Нина Стоянова и прокурора Иван Перпелов като
разгледа докладваното от съдия Иван Ранчев въззивно частно наказателно дело № 176 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и
първа от НПК.
С Протоколно определение №
260178/09.02.2021г. по ЧНД № 180/2021г. на Окръжен съд – П. е уважено,
направеното на основание чл.43а, т.2 от НК предложение на председателя на ПС –
П. за замяна на остатъка от наложеното на осъдената К.В.Н. наказание „Пробация“ по НОХД №4118/2019г. на
РС – П. с наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца и 22 дни, което
съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Недоволна от така постановения съдебен акт е
останала осъдената К.Н., която чрез служебния си защитник – адв. М.В. *** е
подала жалба.
В жалбата се изтъкват доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение, като се
посочва, че не са положени от пробационните служители нужните усилия при
работата с осъдената, за да осъзнае задължителния характер на явяването й за
изпълнение на наложените й пробационни мерки. В тази връзка се иска отмяната на
съдебния акт и постановяването на отказ от замяната на остатъка от наложеното
на осъдената Н. наказание „Пробация“ с „Лишаване от свобода“.
На ОП – П. и РС „Пробация“ – П. са били
изпратени преписи от постъпилата въззивна жалба.
Председателят на ПС – П. е депозирал писмено
възражение против подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде оставена
без уважение като се потвърди определението на окръжния съд.
В съдебно заседание председателят на ПС в гр.
П. заявява, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното
определение на окръжния съд.
Прокурорът от АП – П. смята, че жалбата е неоснователна
и предлага на въззивния съд да потвърди обжалваното определение.
Осъдената К.Н. се явява със служебния си
защитник – адв. В. и заявяват, че поддържат подадената жалба по изложените в
нея съображения.
Апелативният съд, след като се запозна с
изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема
за установено следното:
Жалбата
е неоснователна.
В съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС, за
неизпълнение на пробационните мерки от осъдената К.Н.,*** е било разгледано
поведението й и взето решение да се изготви предложение до ОС – Пловдив за
замяна на остатъка от наказанието пробация с лишаване от свобода. Затова и
председателят на Пробационния съвет при РС „ИН“ – П., съобразно чл.451, т.2 от НПК на 22.01.2021 г. е внесъл предложение до местния окръжен съд за образуване
производство за замяната му с наказанието „Лишаване от свобода”, тъй като
осъдената Н. се отклонява от изтърпяването му.
Първоинстанционният съд е разгледал
предложението в открито съдебно заседание с участието на прокурора,
председателя на Пробационния съвет, осъдената и нейния служебен защитник, като
въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, с
постановеното и атакувано пред въззивната инстанция определение е приел за
основателно направеното искане.
Изложените
съображения от окръжния съд за замяна на наложеното наказание се споделят
изцяло от настоящата въззивна инстанция.
По делото
е безспорно установено, че К.В.Н. е осъждана многократно, като с Определение №
932, постановено на 25.10.2019г. по НОХД № 4118/2019г. по описа на Районен съд – П. е одобрено
постигнатото между страните споразумение, с
което на същата за престъпление по чл. 329, ал.1 от НК е наложено наказание „Пробация”,
включващо пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ - с
периодичност два пъти седмично за срок от 2 години и 6 месеца; „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 години и 6 месеца и „Безвъзмезден
труд в полза на обществото“ - по 250 часа годишно в рамките на 2 години.
След направеното приспадане по
чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, срокът на подлежащото за изтърпяване
наказание пробация е 2 г., 3 м. и 27
дни.
Наказанието е приведено в изпълнение на 06.11.2019 г., като съобразно чл.208, ал.3 от ЗИНЗС осъдената Н. е била запозната с протокол за правата и задълженията си по
време на изпълнение на наложените пробационни мерки. Надлежно е уведомена, че
при неспазването им, без уважителни причини ще й бъдат наложени наказанията,
предвидени в ЗИНЗС. На 14.11.2019 г. е подписала и декларация за условията на
изпълнение на безвъзмездния труд в полза на обществото.
Пробационни мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител”, са изпълнявани в РСИН – П.. През
първите два месеца от приведеното в
изпълнение наказание осъдената Н. е изпълнявала наложените пробационни мерки.
От 06.01.2020 г. осъдената Н. е
започнала неизпълнението им, допускайки нарушения и на трите наложени й пробационни
мерки.
За времето на изпълнение на наложеното наказание тя е допуснала
16 неявявания за задължителна регистрация по настоящ адрес и 5 неявявания на
задължителни периодични срещи с пробационен служител. За допуснатите нарушения
са съставени поредица от 18 на брой, констативни протоколи по чл.245, ал.5 от
ППЗИНЗС в периода от 3.02.2020 г. - 21.12.2020 г.
При изпълнението на пробационната мярка „Безвъзмезден
труд в полза на обществото”, осъдената Н. е показала безотговорно отношение,
системно отклонявайки се от полагането на наложените й часове. Предоставени са
й били възможности да отработи безвъзмездния труд, но на повечето от
предварително съгласуваните с нея дати не се е явявала. От началото на надзора
до датата на изготвяне на предложението са регистрирани 50 неявявания по
неуважителни причини. За допуснатите нарушения са били съставени общо 20 на
брой констативни протоколи по чл.257, ал.3 от ППЗИНЗС в периода от 28.01.2020 г
- 21.12.2020 г.
Осъдената е допуснала и 7 други
отклонения от съгласувания с нея график за изпълнение на пробационната мярка
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“, при които не се е явявала на
определените дати или е работила по-малко от планирания брой часове.
За допуснатите нарушения при
изпълнението на трите пробационни мерки, на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС със Заповед № Л-125/14.02.2020 г. на Началник ОСИН-П. на осъдената Н. е било наложено наказание „Забележка“.
След наказването й, осъдената Н.
не е коригирала поведението си и е продължила да се отклонява от изпълнението
на наложените й пробационни мерки, като е давала обяснения за причините за
неявяванията си, които са неоснователни.
На 09.04.2020 г. осъдената Н. била
уведомена по телефона, че следва да се яви на извънредна среща за налагане на
дисциплинарно наказание, изготвяне на график за БТПО за месец април и
насрочване на нова дата за провеждане на редовна задължителна периодична среща,
първоначално определена за 16.03.2020 г., чието осъществяване било временно
преустановено в периода 13.03. - 08.04.2020 г., съгласно Окръжно писмо №
2616/13.03.2020 г. на Главен директор на ГДИН-С. и Заповед № Л-208/13.03.2020
г. на Началник ОСИН-П.. На 10.04.2020 г. водещият случая инсп. М. е уведомен от
младши инспектор Г. Х., че последният е влязъл в контакт с осъдената Н. в
района на С. г. в гр.П. и я е уведомил за необходимостта да се яви в
пробационната служба. Тя му е казала, че отива на среща с инсп. М., но реално не
се е явила за провеждането й.
За неизпълнение на постановените
пробационни мерки и на основание чл.227, ал.1, т.2 от ЗИНЗС със Заповед №
Л-271/13.04.2020 г. на Началник ОСИН-П., Н. била санкционирана с „Писмено
предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от
свобода“.
Наложеното й наказание отново не
е постигнало предупредителен и възпиращ ефект, защото осъдената продължила да
се отклонява от изпълнението на постановените пробационни мерки.
Изготвените първоначална и текущи
оценка на риска от рецидив са отчели средни стойности от 47 до 51 точки, а
рискът от сериозни вреди е оценен като среден предвид липсата на трудова
заетост, поддържането на контакти с криминално проявени лица, осъществяваната от
Н. неправомерна дейност /проституция/ и употребата на наркотици, ниската обща и
правна култура и липсата на добри умения за решаване на проблеми. С осъдената е
работено по проблемни зони „Нагласи“, „Начин на живот и обкръжение“,
„Злоупотреба с наркотици“ и „Умения за мислене“. При анализа на цялостното й
поведение при изтърпяване на пробационните мерки, пробационният служител,
работещ с осъдената, не е отчел позитивна промяна в поведението и нагласите й.
Провеждането на корекционна
дейност според пробационните служители е затруднено както поради многобройните
нарушения от постановените пробационни мерки, включително неявявания на срещи
или явяване в много по-късен час, така и поради честото явяване на осъдената в
неадекватно състояние, за което отричала да е свързано със злоупотреба с
наркотици и обяснявала с различни фактори /употреба на алкохол, натрупана умора
вследствие чести конфликти с настоящ партньор, недостиг на сън поради
възобновяване на заниманията с проституция/.
Поради продължаващото неизпълнение
от осъдената Н. на наложените й пробационни мерки било внесено предложение в
Пробационен съвет-П. за замяна на „пробацията“ с наказание „лишаване от
свобода”. На 19.01.2021 г ПС – гр. П. взел решение на основание чл. 203, ал. 3, т.
3 от ЗИНЗС за изготвяне предложение до Окръжен съд гр. П. за замяна на
неизтърпяната част на наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода”.
От началото на наказанието -
06.11.2019 г., до датата на приемане от Пробационния съвет на решение относно
предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода - 19.01.2021 г.,
осъдената Н. е изтърпяла 1 година, 2 месеца и 13 дни. Остатъкът от наказанието
пробация е 1 година, 1 месец и 14 дни.
В съдебното производство е бил разпитан като
свидетел К. П., приятел на осъденото лице, но неговите показания касаят
единствено обстоятелството, че двамата от месец декември 2020г. живеят на
съпружески начала и това съжителство е дало благоприятни отражения на начина й
на живот. Но това не променя основния факт по делото, че осъдената
продължително време и многократно се отклонявала от изпълнението на наложените
й пробационни мерки.
В тази
връзка се налага заключението, че осъдената Н. има не само установени престъпни
навици, поради обремененото си съдебно минало, но и едновременно с това е показала
и пълното си безразличие към изпълнението на наложеното й наказание „Пробация“,
преустановявайки без уважителни причини, многократно изпълнението му. Или се
явяват напълно неподкрепени с доказателства доводите на защитника за това, че
се касае само за общо 5 на брой отклонения от изпълнение на наложените й
пробационни мерки, както и липса на усърдие от страна на пробационните
служители в работата им с осъдените лица.
Очевидно в конкретния случай се явява
неприложима възможността по чл. 43а, т.1 от НК, предвиждаща налагането на друга
пробационна мярка и следва по т.2 да се замени остатъкът от наложеното на Н. наказание
„Пробация” с по-тежкото по вид наказание „Лишаване от свобода“.
Законосъобразно въз основа на чл.228, ал.2 от ЗИНЗС, остатъкът от наказанието пробация, следва да се зачита от датата на
внасяне на предложението по ал.1 в съда, което кореспондира и с приложената към
него справка. Така неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ възлизаща на 1
година, 1 месец и 14 дни, съобразно чл.43а, т.2, пр.1 от НК, правилно е
заменена изцяло, при съотношение два дни пробация спрямо един ден лишаване от
свобода, като размерът на наказанието лишаване от свобода е определен на 6 месеца
и 22 дни.
Правилно окръжният съд е преценил, че не са
налице условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода, съобразявайки предходните й
осъждания. Сред тях се откроява това по НОХД
№ 8127/2016 г. на ПРС, по което е била осъдена за престъпление по чл. 354а, ал.
3 т. 1 от НК на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500
лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено по чл. 66
ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на
съдебния акт - 12.01.2017 г., а в този срок е извършено престъплението, за
което е наложено разглежданото наказание пробация. Или изтеклият към момента изпитателен
срок за това осъждане не формира извод за настъпила реабилитация по чл.86, ал.
1, т. 1 от НК, защото в неговите рамки е осъществено престъплението, за което е
наложено настоящото наказание.
Наказанието
лишаване от свобода, с което се заменя на основание чл. 43а, т. 2 НК първоначално
определеното наказание пробация, налага заключението, че след влизане на
определението в сила, Н. ще се счита за осъдена на „лишаване от свобода“,
според ТР. № 6 от 30.06.2014 г. по т. д. № 6/2013 г., ОСНК на ВКС, което прави недопустимо приложението на
чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, а и изисква впоследствие първостепенният съд да се
произнесе по реда на чл. 306 от НПК за наличието на основанията по чл. 68, ал.
1 от НК.
Законосъобразно е преценено, че ще следва на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Безспорно
престъплението, санкционирано с подлежащото на замяна в настоящето производство
наказание пробация с лишаване от свобода е реализирано в изпитателния
срок на условното осъждане, но сборът от двете наказания не надвишава две
години.
Не е от значение за определяне режима, обстоятелството,
че в периода на изтърпяването на
наказанието „пробация“, което в настоящото производство се заменя с наказание
лишаване от свобода, осъдената Н. през
периода от 11.10.2019 г. до 02.02.2020 г. е извършила същото по вид
престъпление, за което по НОХД № 6944/2020 г. на ПРС й е било наложено отново
наказание - пробация, включваща същите пробационни мерки. Съдебният акт е
влязъл в сила на 12.11.2020 г.
Водим от горното и на основание чл.452, ал.1 и
2 от НПК, Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение №
260178/09.02.2021г. по ЧНД № 180/2021г. на Окръжен съд – П., с което е уважено,
направеното по чл.43а, т.2 от НК предложение на председателя на ПС – П. за
замяна на остатъка от наложеното на осъдената К.В.Н. наказание „Пробация“ по НОХД №4118/2019г. на
РС – П. с наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца и 22 дни, което
съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.