№ 283
гр. Провадия, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100649 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от Й. И. Й.[1]Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *******, съдебен адрес по делото: *****
срещу „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в *******.
В исковата молба ищецът излага, че страните са обвързани от Договор
за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021г сключен със „Стик-Кредит“
АД. Съгласно чл.1 от Договор за потребителски кредит № 743900 /
13.10.2021г Кредитодателят се задължавал да предостави на
Кредитополучателя кредит в размер на 2000.00 лева, а Кредитополучателят се
задължавал да върне сумата от 2479.49 лева, съгласно условията на договора.
Съгласно Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021г. ГПР по
кредита била в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %. В чл.27 ал. 1
от договора било предвидено, че ако кредитополучателя не предостави
допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА се начислява неустойка в
размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата
разпоредба неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна
вноска. На ищцата била начислена неустойка в общ размер на 1743.08 лева,
разпределена на 12 месечни вноски, всяка от който добавена към дължимата
1
главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна
погасителна вноска нараства на 351.88 лева. Твърди се, че клаузата на чл.27
ал.1 от Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021г.
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1743.08 лева е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави
и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и
чл.146 от ЗЗП, както и поради противоречие с чл.33 от ЗПК. Твърди се, че в
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то, вр. от
ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г„ определение№877
по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения. Поради накърняването на
принципа на,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига
до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Твърди се, че чл.27 от Договор за
предоставяне на кредит била нищожна и на основание чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй
като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1743.08 лева е в размер
почти равен на сумата на отпуснатия кредит в размер на 2000.00 лева. По този
начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Член 27 от
Договор за предоставяне на кредит бил неравноправна клауза и по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която
е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
клаузата на чл.27 от Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021 г
, според които се дължи неустойка в размер на 1743.08 лева при
неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
2
транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Счита, че клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за потребителски кредит №
743900 / 13.10.2021 г. била нищожна на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Счита,
че клаузата на чл.27 ал.1 от Договора не се явява индивидуатно уговорена по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски
кредит № 743900 / 13.10.2021 г. по безспорен начин се установява, че клаузата
на чл.27 ал.1 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред
изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да
влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.
Иска се провъзгласяване за нищожна на клаузата на чл.27 ал.1 от
Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021г, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 1743.08 лева на основание чл. 26, ал. 1
пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП, както и
поради противоречие с чл.33 от ЗПК. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него се
твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Излага се, че на
13.10.2021 година между ответното дружество като кредитор и ищеца Й. И.
Й. - Д., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние с № 743900, по силата на който 2
кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 2 000 лв., която
сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за
ползването и съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от
разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията
ЗПФУР и ЗЕДЕУ. Сумата е преведена на ищеца по посоченият от него начин
в заявката, а именно по банкова сметка на ищеца. Съобразно чл. 26 и
следващите от горепосоченият при неизпълнение на договорни задължения
от страна на потребителя визирани в чл. 17 от договора, може да му бъде
начислена неустойка. Кредиторът не бил договорно задължен да претендира
подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка
в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като
3
противоречаща на добрите нрави се твърди, че: процесният договор е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране
на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между
„Стик - Кредит" АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ,
неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се
намират и са общодостъпни на уебсайта на vvww.slikcredit.ba. Заявява се, че
ищцата на 13.10.2021г. от личния си профил, е попълнила Заявка за
кандидатстване за кредит от разстояние. След попълване на Заявлението за
кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е
изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да
завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което
действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на
исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите" на
Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за
потребителски кредит .като ако е съгласен с неговото съдържание,
Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава
своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на
договора и за неговото сключване. . След одобрението на подадената Заявка
от страна на „СТИК - КРЕДИТ" АД за отпускане на сумата посочена от
ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени
автоматично проект на Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 743900 от 13.10.2021 г. с приложение № 2 Погасителен план
към него. Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ).
Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна
информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на
български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.
В проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени
дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на
месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР,
изискването за предоставяне на обезпечение. Ищцата е натиснала бутона
„Подпис“, с което е изразила своето съгласие за сключването на договора.
4
Договорът бил сключен под формата на електронен документ. Твърди се, че
клаузата за неустойка представлявала самостоятелен договор по смисъла на
чл.8, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че били налице предпоставките за възникване на
задължението за неустойка: неустойката да е уговорена между страните,
кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни;
да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение
неустойката обезпечава и обезщетява. Неустойката била уговорена за
неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение,
изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се
определя в 3 зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в
някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на
неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се
начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависило изцяло от
волята на заемателя. Неустойката се дължала единствено за периода, в който
заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде
предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината
за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено
виновното поведение на ищеца. Нямало въведено законодателно изискване
относно размера на неустойката, като няма въведено ограничение на
максималният размер. Съгласно ТР от 15.06.2010 г по тьлк.д. № № I по описа
на за 2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави, a
priori, нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да
се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Твърди се, че уговорената между страните неустойка отговаряла на
тези предпоставки. Твърди, че не била налице изначална невъзможност да се
осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на
посочените изисквания. Ищецът бил запознат с условията на Договора, преди
същият да бъде сключен и можел да осигури това лице преди сключването на
договора.
В срокът за отговор ответникът предявява насрещен иск. В него се
твърди, че дружество на 13.10.2021 година по повод на попълнена от страна
на ответника заявка на сайта на Дружеството е сключило Договор за
предоставяне на потребителски кредит с № 743900. за сумата от 2000 лева. В
5
изпълнение на поетите от страна на Дружеството договорни задължения
същото на 13.10.2021 година превело на Й. И. Й. по посочената от нея банкова
сметка в Централна Кооперативна банка заемната сума от 2000 лева., с което
действия изпълнило договорните си задължения по процесният договор.
Страните са се договорили ответника да заплати възнаградителна лихва на
представляваното в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на
42,58 % изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Страните по
договора са се договорили, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен
процент от 10 %. При сключването на Договора за потребителски кредит на
ответника по насрещния иск е предоставена необходимата пред договорна
документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите
към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителният план.
Съгласно подробно описаната в Общите условия и предоставеният отговор на
исковата молба процедура по кандидатстване и сключване на Договори за
потребителски кредити от разстояние ответника по насрещният иск е
натиснал бутона „Подпис“, с което е изразил своето недвусмислено съгласие
за сключване на Договора. Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 743900/13.10.2021 година бил сключен между страните при
изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. В изпълнение
на поетите от страна на ответника задължения по Договора, тя направила
няколко вноски за погасяване на задължението си по договора, а именно на
10.11.2021 година сумата от 352 лева, на 12.01.2022 г. сумата от 475,60 лева,
на 10.02.2022 г. сумата от 352 лв. и на 10.05.2022 г. сумата от 50 лева.
Ответникът по насрещният иск не изпълнявала поетите от него задължения и
в период от повече от два месеца, съгласно постигнатата договорка между
страните отразена в чл. 24 ал. 1 от Договора и ищеца по насрещния иск счита,
че са настъпили предпоставките за настъпването на предсрочна изискуемост
на цялото задължение по договора считано от 13.07.2022 година като
дължимите към този момент суми по договора от ответника били следните:
Остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит 743900
от 13.10.2021 година към дата 13.07.2022 година в размер на 1637.51 лева; и
Начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата до
13.07.2022 година в размер на 254.05 лева.
Иска се съдът да приеме настоящият насрещен иск като уведомление
до ответницата за настъпването на условията за предсрочната изискуемост на
6
задължението по договора, както и за волята и желанието на Дружеството за
обявяване на тази предсрочна изискуемост на целият размер на задължението
по договора. Иска се осъждане на ответника по насрещният иск Й. И. Й. - Д. с
EГН ********** по предявеният насрещен иск да заплати на „СТИК
КРЕДИТ" АД с ЕИК ********* сумата от 1 637,51 лв., оставаща главница по
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 743900 от
13.10,2021 година, ведно с законната лихва от датата на постъпването на
молбата за предявяване на насрещният иск до датата на окончателното и
изплащане, сумата от 254.05 лв. договорна лихва върху главницата съгласно
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 743900 от
13.10.2021 година. Претендират се разноски.
В срокът за отговор е предявен отговор по насрещния иск. Твърди се,
че предявения насрещен иск е допустим, но неоснователен. Не възразява, че
ответницата по него не е заплатила сумата от 1637.51 лева главница и 254.05
лева лихва по Договор за потребителски кредит № 743900 / 13.10.2021г
сключен със „Стик-Кредит“ АД. Не оспорва, че сключеният Договор за
потребителски кредит има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и че, към него е
приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне,
в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както
и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Твърди, че сключеният Договор за потребителски кредит № 743900
/ 13.10.2021г сключен със „Стик-Кредит“ АД е недействителен на
специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с
чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в Договор за потребителски кредит е посочен ГПР-42.58 %., както и
годишен лихвен процент 36.00%. Липсвали обаче каквито и да е било условия
за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Съгласно чл.22 от ЗПК,
във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за 5 потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
7
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсвали
каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения
процент. Посоченият годишен лихвен процент 40.05%, не било ясно как
точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР.
Ответницата не можела да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.
11, ал.1, т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски
договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които ответницата ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да
разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса
по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването
за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е
предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В случая има погасителен план, но той
изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала
задължителната информация по ЗПК. Това създавало невъзможност за
ответницата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план,
какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. В договора
била уговорена неустойка за неизпълнение за задължението, въпреки че
същата не се претендирала от ищеца, поради явната и нищожност, счита че
фактически се дължи не за неустойка, а договорна лихва, представляваща
допълнителна печалба на кредитора. В ГПР трябвало да е включена и
неустойката, която като неустойка била нищожна, тъй като тя била сигурна
печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент нямало да е
36 %, както е записано, а следвало да е по-голяма число, ако в него участва и
вземането от 1743.08 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен бил
чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент,
8
което представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за
паричен заем. Доколкото лихвата била част от ГПР, е следвало да се посочи и
друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следвало да
участва и сумата от 1743.08 лева, изразена като процент. Това не било
сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този ще се наруши
и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19,
ал.4 ЗПК/. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в
ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Оспорва като нищожна и
клаузата за възнаградителна лихва, както на основание 6 изложените по-горе
възражения, така и поради противоречие с добрите нрави. Уговорен е по
договор за заем, ГПР-42.58%., както и годишен лихвен процент 36%. За
търсеният период на възнаградителната лихва, основният лихвен процент на
БНБ е 0% + 10 пункта(съгласно ПМС№ 72 ОТ 08.04.1994п, приложимо към
2009г.) прави размер на законната лихва към датата на сключване на договора
10%, а трикратния размер на законната лихва към 30%. Приема се, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити[1]двукратния размер на законната лихва- Решение № 906 от
30.12.2004г., по гр.д.№ 1106/2003г., на ВКС, второ гражданско отделение,
Решение № 378 от 18.05.2006г., по гр.д. № 315/2005г., на ВКС, второ
гражданско отделение, Определение № 901 от 10.07.2015г., по гр.д.№
6295/2014г., на ВКС, IV гражданско отделение, Решение № 526 от
02.05.2017г., по в. гр.д.№ 393/2017г„ на Окръжен съд Пловдив. Моли се за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
иск, моли за отхвърляне на насрещните искове по съображенията изложени в
отговора на насрещната искова молба. Прави възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за юрисконсулт. Претендира разноски.
Представител на ответника се явява в насроченото съдебно заседание
като пледира за отхвърляне на предявения иск, съответно за уважаване на
9
предявените насрещни искове. Моли за присъждане на разноски. Твърди, че
ищеца не е доказал, че е налице основанието по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за
присъждане на адвокатско възнаграждение за указана безплатна адвокатска
защита.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От представените договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 743900/13.10.2021 г., ведно с погасителен план; заповед БНБ-
61374/06.07.2016 г.; общи условия; СЕФ за предоставяне на информация за
потребителски кредит се установява, че на 13.10.2021 година между страните
е сключен договор за потребителски кредит от разстояние при действието на
обши условия. По силата на общите условия кредитът е сключен чрез
попълване на електронна заявка от ищцата намираща се на уебсайта на
кредитора. При сключването на Договора за потребителски кредит на ищцата
е предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща
Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи
условия, екземпляр от договора и от погасителният план. Описаното
предложение в стандартния европейски формуляр съответства на условията
по кредита. След получаването им и съобразно общите условия ищцата е
натиснала бутона „Подпис“, с което е изразила своето недвусмислено
съгласие за сключване на Договора.
Съобразно сключения Договор за предоставяне на потребителски
кредит с № 743900/13.10.2021 г. ответникът е предоставил в заем на ищцата
сумата от 2000 лева.. Страните са се договорили ответника да заплати
възнаградителна лихва в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в
размер на 42,58 %. Общата сума дължима от ищцата по договора е в размер
на 2479,49 лева, при срок на погасяване 12 месеца. Предоставянето на
кредита става чрез банков превод по посочена сметка от длъжника или на
каза на Изи Пей. В глава 9 от общите условия – чл.25 подробно е посочен
начина на начисляване на договорната и мораторната лихва. В чл.28 от
общите условия подробно е посочен начина на формиране на ГПР в
съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК. В чл.29 от общите условия
са посочени дължимите разходи и такси от потребителите.
10
В чл.26 от договора страните по договора са се договорили, че
просрочените плащания се олихвяват със законната лихва за периода на
забавата.
В чл.17 от договора страните са уговорили, че потребителя следва в 3-
дневен срок от сключване на договора следва да представи обезпечение по
него, което да бъде или трето физическо лице, което да е поръчител или
банкова гаранция в размер на всички задължения по договора.
В чл.27 ал. 1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателя не
предостави допълнително обезпечение по чл.17 от договора дължи на
КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплащала
периодично заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължи само за
периода, през който потребителя не е осигурил обезпечението. Ако осигури
обезпечението дори и след предвидения срок спира да се начислява
неустойка. Заплащането на неустойка е посочено и в чл.46 от общите
условия.
Според чл.24 от договора при просрочване изцяло или отчасти на две
или повече вноски и считано от датата на падежа на втората непогасена
вноска кредиторът има право да направи непогасения остатък от отпуснатия
кредит респективно целия кредит предсрочно изискуем.
Според погасителния план падежната дата на месечните вноски по
кредита е на 13-о число от месеца за 12 месеца като конкретния размер на
всяка месечна вноска е посочен в погасителния план и всеки месец е с
различен размер. В колона при хипотеза на чл.46 от общите условия е
посочен размерът на месечната вноска на евентуално дължимата неустойка и
месечната вноска по кредита ведно с неустойката. Общо дължимите суми по
кредита – главница и договорна лихва са в размер на общо 2479,49 лева, а
дължимата неустойка е в размер на общо 1743,07 лева. Общият размер на
месечната погасителна вноска с включена неустойка, договорна лихва и
главница е в размер на 351.88 лева.
От платежно нареждане от 13.10.2021 г.; платежно нареждане от
10.11.2021 г.; платежно нареждане от 12.01.2022 г.; платежно нареждане от
24.01.2022 г.; платежно нареждане от 10.02.2022 г.; платежно нареждане от
11
12.05.2022 г. се установява, че ответното дружество е изпълнило
задълженията си по договора като на 13.10.2021 година е превело на Й. И. Й.
по посочената от нея банкова сметка в Централна Кооперативна банка
заемната сума от 2000 лева. Ищцата е направила няколко вноски за
погасяване на задължението си по договора, а именно на 10.11.2021 година
сумата от 352 лева, на 12.01.2022 г. сумата от 475,60 лева, на 24.01.2022г.
сумата от 363,34 лева, на 10.02.2022 г. сумата от 352 лв. и на 12.05.2022 г.
сумата от 50 лева. Общо заплатените от ищцата по договора погасителни
вноски са в размер на 1592,94 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД и чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.5, т.19 от ЗЗП за провъзгласяване за
нищожна на клаузата за неустойка по чл.27, ал.1 от процесния договор.
Предявен е насрещен осъдителен иск по чл.79 ЗЗД за осъждане на
ответника по него Й. И. Й. - Д. с EГН ********** да заплати на „СТИК
КРЕДИТ" АД с ЕИК ********* сумата от 1 637,51 лв., оставаща главница по
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 743900 от
13.10.2021 година, ведно с законната лихва от датата на постъпването на
молбата за предявяване на насрещният иск до датата на окончателното и
изплащане, сумата от 254.05 лв. договорна лихва върху главницата съгласно
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 743900 от
13.10.2021 година.
Възражение с правно основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от
ЗПК от ищцата по отношение на целия договор за кредит.
Възражение с право основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за нищожност
на клаузата за възнаградителна лихва.
В тежест на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск е да
докаже, че между него и ответникът е бил сключен процесният договор за
кредит, с описания предмет, цена и срок, че чл.27, ал.1 от процесния договор
е нищожен на твърдените основания, че целия договор е нищожен на
твърдение основания.
В тежест на ответника по главния иск и ищец по насрещния иск е да
12
докаже, че страните са сключили процесният договор за кредит, с описания
предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него, че са налице
основания и е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост, размерът на
заплатените и на незаплатените погасителни вноски от ответницата.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че са сключили
процесния договор за кредит с описания предмет, цена и срок, че кредиторът
е изпълнил задълженията си по него като е превел на 13.10.2021г. по посочена
от кредитополучателя банкова сметка сумата по кредита в размер на 2000
лева, че кредитополучателя е направил следните вноски за погасяване на
задължението си по договора, а именно на 10.11.2021 година сумата от 352
лева, на 12.01.2022 г. сумата от 475,60 лева, на 10.02.2022 г. сумата от 352 лв.
и на 10.05.2022 г. сумата от 50 лева, че задълженията на кредитополучателя
по договора за кредит към 13.07.2022 година са в размер на 1637.51 лева и
начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата до 13.07.2022
година в размер на 254.05 лева.
От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно
между страните, че са сключили процесния договор за потребителски кредит
на 13.10.2021г. от разстояние. По силата на договора ответното дружество е
превело по сметка на ищцата сумата по кредита в размер на 2000 лева по
посочената от нея банкова сметка. Ищцата е следвало да заплаща посочените
в погасителния план 12 месечни вноски с падеж всяка една от тях 13-то число
на месеца. Общата сума, която ищцата е следвало да заплати по кредита е в
размер на общо 2479,49 лева - главница и договорна лихва.
Ищцата е заплатила по кредита видно от представените платежни
нареждания сума в размер на общо 1592,94 лева. На 10.11.2021 година сумата
от 352 лева, на 12.01.2022 г. сумата от 475,60 лева, на 24.01.2022г. сумата от
363,34 лева, на 10.02.2022 г. сумата от 352 лв. и на 12.05.2022 г. сумата от 50
лева.
Ответното дружество се възползва от правото си по чл.24 от договора
като обяви за предсрочно изискуем неплатеняи остатък от кредита считано от
13.07.2022г., който е в размер на 1637.51 лева - главница към 13.07.2022г. и
начислена договорна лихва върху главницата до 13.07.2022 година в размер
на 254.05 лева. Съдът намира, че обявяването на кредита за предсрочно
изискуем е напълно законосъобразно предвид разпоредбата на чл.24 от
13
договора и приетото за безспорно между страните, че последната частична
вноска по кредита, която е направила ищцата е на 12.05.2022 г. в размер на 50
лева. Ищцата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост с
получаването от процесуалния й представител на препис от предявения
насрещен иск на 05.09.2022г.
Спорно между страните е действителността на клаузата за неустойка
по чл.27, ал.1 от процесния договор. В чл.27 ал. 1 от договора е предвидено,
че ако кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение по чл.17
от договора – поръчител или банкова гаранция в 3-денвен срок от подписване
на договора, дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.“
Според чл.143, ал.1, ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Според чл. 143, ал.2, т.5, т.19 от ЗЗП
неравноправна клауза е уговорена неустойка в прекомерно висок размер,
както и клауза, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Според чл.146 от
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни.
В случая главницата по договора е 2000 лева. По делото не се спори,
че ищцата не е осигурила обезпечението по чл.17 от договора, съответно
според погасителния план от нея се претендира неустойка в размер на общо
14
1743,07 лева. Това е сума, която е близка до уговорената главница по
договора. Целта на неустоечната клауза е обезпечителна, в случая при
начислената на ищцата неустойка в размер близък до този на размера на
кредита, обезпечителната цел на неустойката е нарушена, с нея се постига
свръхобезпечение на кредитора за сметка на длъжника и се цели
облагодетелстване на кредитора. Уговорената в чл.27, ал.1 от договора
неустойка не е индивидуално определена доколкото тя е част от общите
условия по отпусканите от ответното дружество потребителски кредит –
чл.46 от ОУ.
Поради това съдът намира, че уговорената в чл.27, ал.1 от договора
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като се
нарушава справедливостта в търговските отношения. Не е справедливо
уговаряне на неустойка до размер близък на главницата по кредита.
Освен това съдът намира тази клауза за неравноправна на основание
чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като размерът на неустойката е необосновано висок.
Поради което на основание чл.146 от ЗЗП е нищожна.
Съдът намира, че уговорената неустойка не представлява
неравноправна клауза по чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като условията по
кредита са били предварително ясни на ищцата, в договора за кредит и
погасителния план ясно е посочено условията, въз основа на които се дължи
неустойка и точният й размер.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл.33 ЗПК, според която
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Разпоредбата на чл.33 ЗПК се
отнася до забава в заплащането на вноски по кредита, а не до забава при
неизпълнение на друго задължение по договора, за което в случая е уговорена
неустойката.
Поради това предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД и чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.5, от ЗЗП като основателни следва да
бъдат уважени, а искът с правно основание чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.19 от
ЗЗП следва да бъде отхвърлен.
Възраженията на ответницата по насрещния иск с правно основание
чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК по отношение на целия договор за
кредит съдът намира за неоснователни. Според чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от
15
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа: лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В процесният
договор за кредит, погасителния план към него и приложените общи условия,
с които длъжницата е запозната преди сключването му подробно са посочени
лихвения процент, условията за прилагането му, условията за промяната му,
ГПР –размерът му, начинът му на формиране, допусканията използвани при
изчислението му, посочени са условията за издължаване на кредита, размерът
на всяка месечна вноска с посочване размерът на главницата, договорната
лихва, неустойката. Посочена е общо дължимата сума по кредита с включена
главница и лихви и размерът на дължимата в евентуалност неустойка.
Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се
намалява по право до този размер. Според чл.19, ал.3 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет. Съгласно член единствен, ал. 1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения „годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.“. Основният лихвен
процент в сила от 01.01.2021, 01.07.2021, 01.01.2022г., 01.07.2022г. е 0.00 %,
16
а от 01.10.2022г. е 0,49 %. Съответно ГПР не може да бъде по-висок от 50%. В
случая е договорен фиксиран лихвен процент, който е 36% и ГПР в размер на
42,58%, които не надхвърлят максимално допустимите размер съобразно
чл.19, ал.3 от ЗПК, поради което съдът намира, че размерът на договореният
лихвен процент не противоречи на добрите нрави.
Съдът намира, че по отношение на договорната лихва не е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави предвид това, че нейния
размер е съобразен с чл.19, ал.3 от ЗПК.
Предвид гореизложените мотиви, обявяването на задълженията по
процесния договор за предсрочно изискуеми съдът намира, че на основание
чл.79 от ЗЗД ответницата по насрещния иск следва да заплати останалите
дължими от нея суми за главница и договорна лихва. Между страните е
безспорно, че кредитополучателя е направил следните вноски за погасяване
на задължението си по договора, а именно на 10.11.2021 година сумата от 352
лева, на 12.01.2022 г. сумата от 475,60 лева, на 10.02.2022 г. сумата от 352 лв.
и на 10.05.2022 г. сумата от 50 лева, че задълженията на кредитополучателя
по договора за кредит към 13.07.2022 година са в размер на 1637.51 лева -
главница и начислена договорна лихва върху главницата до 13.07.2022 година
в размер на 254.05 лева. Поради гореизложеното предявения насрещен иск
следва да бъде уважен.
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 70 лева – държавна по
производството, която ответника следа да бъде осъден да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Предвид отхвърлянето на предявения иск с
правно основание чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП ищцата следва да
заплати по сметка на РС Провадия държавна такса по него в размер на 30 лева
на основание чл.77 от ГПК, тъй като таксата не е внесена предварително.
Процесуалният представител на ответника е претендирал
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закон за адвокатурата съобразно сключените между него и ищцата,
съответно ответница по насрещния иск два договора за правна защита и
съдействие. На основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за
17
указаната правна помощ е в размер на 1000 лева по исковете с правно
основание чл. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП,
които са уважени. От това възнаграждение следва да се приспадне съответна
част на отхвърления иск с правно основание чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.19 от
ЗЗП, като на адв.М. следва да се присъди възнаграждение в размер на 666,67
лева. Съдът не намира, че е необходимо в настоящия процес доказване на
наличието на основанията за предоставяне на безплатна правна помощ. В
случай, че процесуалния представител на ответника се съмнява в наличие на
основания затова то би могъл да подаде сигнал до АК Пловдив за откриване
на дисциплинарно производство спрямо адв.М.. Предвид уважаването на
насрещния иск на адв.М. не се дължи възнаграждение за указаната правна
помощ по него.
Ответникът е сторил разноски в размер на 360 лева за адвокатско
възнаграждение по предявения главен иск от ищцата, адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева по предявените насрещни искове, 77,67
лева за държавна такса по подадените насрещни искове. Предвид
разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК на ответното дружество следва да се
присъдят разноски в размер на 650 лева адвокатско възнаграждение по
предявените насрещни искове и 77,67 лева държавна такса по тях. Общо на
ответника следва да се присъдят 727,67 лева.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. И. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *******, съдебен адрес по делото: ******** и
„СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
*******, че клаузата уговорена в чл.27, ал.1 на Договор за потребителски
кредит № 743900 / 13.10.2021 г., сключен между страните по делото, е
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.5,
от ЗЗП
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Й. И. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *******, съдебен адрес по делото: ******** срещу „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
*******, за признаване на установено в отношенията между страните, че
18
клаузата уговорена в чл.27, ал.1 на Договор за потребителски кредит №
743900 / 13.10.2021г сключен със „Стик-Кредит“ АД, сключен между
страните по делото е нищожна на основание чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.15 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******,
съдебен адрес по делото: ***** ДА ЗАПЛАТИ на „СТИК-КРЕДИТ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в *******, сумата от 1
637,51 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 743900 от 13.10.2021
година, сключен между страните ведно с законната лихва от датата на
постъпването на насрещният иск – 03.08.2022 г. до датата на окончателното й
изплащане, както и сумата от 254.05 лв., представляваща незаплатена
договорна лихва върху главницата от 1 637,51 лв. дължима до 13.07.2022 г.
съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
743900 от 13.10.2021 година, сключен между страните.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в *******, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *******, съдебен адрес по делото: ***** сумата в размер
на 70 лева – разноски по настоящото исковото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в ******* да заплати на адвокат М. В. М. от АК Пловдив,
със служебен адрес ***** сума в размер на 666,67 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от предявените
искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* ДА
ЗАПЛАТИ на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в ******* сумата в размер на 727,67 лева – разноски по
настоящото исковото производство, включително и за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* ДА
ЗАПЛАТИ на РС Провадия сумата в размер на 30 лева – държавна такса по
делото, на основание чл. 77 от ГПК
19
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
20