Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 16.02.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №4651 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 08.01.2020 год., постановено по гр.дело №60629/2014 год. по описа на
СРС, ГО, 38 с-в, са отхвърлени предявените от Й.Ж.Н.
срещу М.Ц.К. и М.Ж.Р.-Ш. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ответницата М.Ц.К. не е наследник на Ж.Г.Р.,
починал на 25.08.1989 год. и Н.Ж.Г., починал на 26.07.2002 год., както и че не
е собственик на основание наследство на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от
апартамент, находящ се на партерния етаж на сградата на ул.“******, гр.С.,
състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, две антрета, баня и тоалетна, при
съседи: изток – двор, север – стълбище, запад – апартамент на С.И.М., юг –
двор, заедно с 13/100 ид.ч. от цялото таванско помещение над сградата и 13/100
ид.ч. от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена
сградата, образуващо парцел VIII от кв.510, съдържащо 452.20
кв.м. по скица, а по нотариален акт №39, т.ХХIV, дело №4395/1947 год. – 463 кв.м., при съседи: ул.“Дунав“, наследници на Ц.П.и
З.П., както и че ищцата и ответницата М.Ж.Р.-Ш. са собственици на гореописания
имот на основание наследствено правоприемство при равни наследствени квоти,
като ищцата е осъдена да заплати на ответниците направените разноски по делото в
размер на 150 лв.
Срещу
решението е подадена в закоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищцата Й.Ж.Н.. Жалбоподателката поддържа, че СРС не бил обсъдил всички
допустими и относими доказателства по делото, както и наведените от нея доводи
и възражения и бил приписал съдържание на доказателствата, каквото те нямали.
Приел, че отношенията между страните относно наследствения имот са уредени с
оглед наличието на влязло в сила съдебно решение, което уреждало този спор. В
представеното по делото решение по допускане на делбата обаче не бил даден
отговор на въпроса на какво основание е възникнала съсобствеността. Съгласно т.
18 от Тълкувателно решение № 1/2000 год., ОСГК на ВКС, мотивите на решението не
формирали сила на пресъдено нещо. След като в диспозитива на решението по
допускане на делбата не било отразено основанието за възникване на
съсобствеността, то не можело да бъде формирана и сила на пресъдено нещо.
Посоченото решение нямало регулиращо действие, тъй като съдът не бил установил,
че съсобствеността е породена от наследствено правоотношение. Следователно
спорът продължавал да е налице за наследствените индивидуални права както на
ищцата, така и на ответниците. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а исковете – уважени.
Ответниците
по жалбата М.Ц.К. и М.Ж.Р.-Ш. не изразяват становища по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е
валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният
съд приема, че решението на СРС е недопустимо. Определението от 09.01.2018
год., постановено по ч.гр.дело №16110/2017 год. по описа на СГС, ГО, ІV-Б с-в,
с което е отменено определението на първоинстанционния съд от 17.10.2017 год.,
с което е била върната исковата молба, не се ползва със сила на пресъдено нещо
и не обвързва настоящия съдебен състав – съгласно разпоредбата на чл. 278, ал.
3 ГПК постановеното определение по частната жалба е задължително за по-долния
съд, но служебно задължение на въззивния съд е да следи за спазването на
съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на
решението на първата инстанция /виж и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от
04.01.2001 год. на ВКС по тълк. гр. дело № 1/2000 год., ОСГК/.
Безспорно е във въззивното производство, а и от
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства се установява, че на
13.12.1953 год. Ж.Г.Р. е придобил процесния апартамент. На 10.06.1965 год.
дарил на сина си Н.Ж.Г. 1/4 ид.ч. от имота.
С решение от 24.04.1967 год., постановено по гр.дело №111/1967
год. по описа на СГС, което е влязло в сила на 02.05.1967 год., бил прекратен
брака, сключен на 04.11.1953 год. между Ж.Г.Р. и М.Ц.К..
Ж.Г.Р. е починал на 25.08.1989 год. и е оставил за свои
наследници дъщерите си М.Ж.Р.-Ш. /втората ответница/ и Й.Ж.Н.
/ищцата/ и сина си Н.Ж.Г.. Последният починал на 26.07.2002 год. /като бил
неженен и без деца/ и бил наследен от ищцата и втората ответница.
С решение от 29.01.2007 год., постановено по гр.дело
№12193/2006 год. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, което е влязло в сила, е било
допуснато извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот между М.Ц.К.,
М.Ж.Р.-Ш. и Й.Ж.Н., при следните квоти: 1/2 ид.ч. за М.К. и по 1/4 ид.ч. за М.Р.-Ш.
и Й.Н.. Впоследствие с решение от 12.02.2009 год., постановено по гр.дело
№22560/2008 год. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, което е влязло в сила на
23.06.2011 год., допуснатият до делба имот бил изнесен на публична продан.
Проданта на процесния имот била осъществена по изпълнително дело
№20117830400669 по описа на частен съдебен изпълнител Иван Чолаков, с рег.№783
на КЧСИ и в тази връзка бил изготвен протокол за разпределение на сумата от
проданта в размер на 128 150 лв.
Силата на пресъдено нещо съставлява абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за правото на иск /за наличието на която съдът е
длъжен да следи служебно/, поради което решаването на правния спор с влязло в
сила решение има за последица недопустимост на последващ процес между същите
страни със същия предмет – чл. 299, ал. 1 ГПК. Решението по първата фаза на
делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по въпросите, посочени в чл. 344,
ал. 1 ГПК, респ. чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./, а именно: между кои лица и за кои
имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
В разглеждания случай, на основание чл. 297 и чл. 298,
ал. 1 ГПК, респ. чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./, за настоящия съдебен състав е
задължително постановеното и влязло в сила решение по гр.дело №12193/2006 год.
по описа на СРС, ГО, 62 с-в, с което е допусната съдебна делба на процесния
недвижим имот, като този съдебен акт се полза със сила на пресъдено нещо за
страните по горепосоченото дело /които са страни и по настоящото дело/ и
респективно ги обвързва по задължителен начин. В този смисъл предявените
последващо отрицателни установителни искове за несъществуването на наследствено
правоотношение и за собственост по отношение на някой от съделителите, както и иск
за делба /с оглед формулирания в исковата молба петитум да бъде признато за
установено, че първата ответница не е наследник на Ж.Г.Р., починал на
25.08.1989 год. и на Н.Ж.Г., починал на 26.07.2002 год. и че не придобила собствеността
върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, както и че ищцата и втората
ответница са придобили този имот по силата на наследствено правоприемство при
равни квоти/ са недопустими поради отвод за пресъдено нещо – ищцата търси
пререшаване на правен спор, който е бил разрешен с влязло в сила съдебно
решение.
Основанието на иска за делба е съществуването на
съсобственост, а не конкретния придобивен способ за отделните съделители,
поради което всеки от тях е длъжен да изчерпи всички основания, на които
твърди, че притежава права в съсобствеността. В производството по първата фаза
на делбата следва да бъдат релевирани и всички възражения относно липсата на
съсобственост, тъй като със съдебния акт те се погасяват – Й.Ж.Н. е следвало в
производството по допускане на делбата по горепосоченото дело да направи
възражение за изключването на М.Ц.К. от кръга на наследниците, респ.
съсобствениците на имота и не може да го противопоставя в нов процес за същото
материално право. Освен това, когато при участие на всички съсобственици, в
делбата вземе участие и несъсобственик на вещта, решението по допускане на
делбата, а също и последващите решения по извършване на делбата и по предявени
искания по сметки, биха били постановени в нарушение на закона и подлежат на
отмяна, но извършената делба е действителна и обвързва страните – виж задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с т. 7 от ППВС № 7/1973 год. /в случая с
Решение № 911 от 23.10.2008 год. на ВКС по гр.дело № 3062/2007 год., І г. о.,
ГК, е била оставена без уважение молбата на Й.Ж.К. за отмяна на влязлото в сила
решение от 29.01.2007 год., постановено по гр.дело №12193/2006 год. по описа на
СРС, ГО, 62 с-в, на основание чл. 231, ал. 1, б. „а“ и „е“ ГПК /отм./, а с Определение
№ 264 от 16.10.2013 год. на ВКС по гр.дело № 4549/2013 год., І г. о., ГК, е
била оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влезлите в сила решения от
29.01.2007 год. и 12.02.2009 год., постановено по посоченото гр.дело/. Обстоятелства
относно участие на несъсобственик в делбата не могат да се релевират в ново
исково производство. А нов иск за делба би бил допустим, ако се основава на
твърдения за факти, настъпили след влизане в сила на решението по допускане на
делбата по предходното дело, каквито в частност не се твърдят.
Отделно от това трябва да се посочи, че съдебното
производство по делба е уредено от закона като особено исково производство, в
което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между
съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването
на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за
собственост, за произход и осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност
на завещания, за възстановяване на запазена част. Споровете между
сънаследниците /съсобствениците/ във връзка с имуществената общност могат да
бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди
предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в
рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно
изискване. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, респ. чл. 279 ГПК /отм./, според която
в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на
някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против
включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да
бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но
не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи
възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия
исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. В тази
хипотеза, поради обуславящия характер на второто дело, макар и заведено след
предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, респ. чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК /отм./.
Споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода
на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на
решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, респ. чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./, с което се
допуска делбата – в този смисъл виж например Решение № 66 от 16.06.2014 год. на
ВКС по гр.дело № 5605/2013 год., І г. о., ГК, Определение № 2 от 05.01.2017 год. на ВКС по ч.
гр. дело № 5394/2016 год., III г. о., ГК, Определение
№ 382 от 22.05.2018 год. на ВКС по гр. дело № 3443/2017 год., III г. о., ГК.
За пълнота трябва да се отбележи, че по принцип
съществува правен интерес от установяване несъществуването на наследствено
правоотношение /т.е. да се отрече качеството на едно лице на наследник на
определен наследодател/, но в разглеждания случай ищцата нито твърди, нито
установява, че между нея и М.Ц.К. е налице материалноправен спор относно кръга
от наследниците, изразяващ се в заявени от посочената ответница наследствени
права по отношение на наследодателя Жельо Григоров Радилов – напротив в
производството по гр.дело №12193/2006 год. по описа на СРС, ГО, 62 с-в,
последната е основала правата си върху процесния имот на обстоятелството, че
същият е бил придобит по време на брака й с Жельо Григоров Радилов, който е бил
прекратен на 02.05.1967 год.
Ето защо и на основание чл. 270, ал.
3, изр. 1 ГПК решението на СРС следва да бъде изцяло обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК жалбоподателката /ищцата/ следва да бъде осъдена
да заплати на ответниците направените разноски в първоинстанционното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лв.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА изцяло
решението от 08.01.2020 год., постановено по гр.дело №60629/2014 год. по описа
на СРС, ГО, 38 с-в и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА Й.Ж.Н. с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Ц.К. с ЕГН ********** и М.Ж.Р.-Ш.
с ЕГН **********, и двете с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 150 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/