Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12249/2016 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Г.И. срещу М.М., Р.М. и А.М.,
действаща със съгласието на своите родители и законни представители М.М. и Р.М.
иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване
относителната недействителност на договор за покупко – продажба от 27.08.2010г., обективиран в НА **, том II, рег. номер ***, дело *** от 2010г. на нотариус С.Д. до размер от ½ идеална част, с
който М.М. и Р.М. са продали на дъщеря си А.М. следния свой собствен недвижим
имот, придобит чрез прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка
и гледане, а именно УПИ с площ от 620 кв.м., находящ се в ***, представляващ
имот пл. номер XX – 88, попадащ в кв. 9 по
регулационния план на *** при граници: имот пл. номер
X – 88, имот пл. номер XIX – 86, имот пл. номер IX – 86, имот пл. номер VIII – 87 и улица, ведно с
построената в имота паянтова жилищна сграда, състояща се от една стая без
посочени площ и граници по предходен акт за собственост, а по данъчна оценка с
площ от 20 кв.м. и стопанска сграда без посочени площ
и граници по предходен акт за собственост, а по данъчна оценка с площ от 72
кв.м. за сумата от 3 410, 80 лв., която
продавачите заявиха, че са получили напълно и в брой запазвайки учреденото на Г.И.
с нот. акт 15, том V, рег. номер
***, дело ***/2005г. право на безвъзмездно ползване
върху целия имот, докато е жив, след прекратяване на производството
по делото, поради оттегляне на иска с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД,
на осн. чл. 232 ГПК.
В исковата молба
ищецът твърди, че с договор от 02.09.2005г., сключен в
изискуемата от закона форма на нотариален акт НА ** том ** , рег. номер ***, дело ***/2005г. на нотариус И.М., Г.И. и неговата
съпруга Й.И. са прехвърлили на своя син Р.М. по време на брака му с М.М.
притежаваното от тях вещно право на собственост върху имотa, предмет на делото
срещу задължение на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителите лично или
чрез трето лице, като им осигури всичко необходимо за водене на нормален живот.
Твърди се още, че на
21.06.2011г., след смъртта на съпругата си Й.И.,
починала на 29.05.2007г., Г.И. е предявил искове за разваляне на договора за
издръжка и гледане по чл. 87, ал. 3
ЗЗД, по които е образувано гр.д. 1759/2011г. на Окръжен съд – Варна.
Преди вписване на
исковата молба за разваляне в СВ – Варна - 13.02.2012г.,
на 27.08.2010г. Р.М. и М.М. са прехвърлили на единствената си
дъщеря А.М. правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на НА **, том
**, рег. номер ***, дело ***/2005г. с договор за продажба, обективиран в НА 17, том II, рег. номер ***, дело *** от 2010г. на
нотариус С.Д. за сумата от 3 410, 80 лв., която цена е получена от
продавачите напълно и в брой.
Производството
по конститутивните искове по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД е приключило с решение 159/10.08.2015г.
по гр.д. 4124/2014г. на ВКС, влязло в законна сила в деня на постановяването му,
с което е оставено в сила решение 27/05.03.2013г. на
ВАпС по в.гр.д. 597/2013г., в частта, с която е допуснато разваляне на договори
за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане само по
отношение на прехвърлителя Г.И. до размер от ½ идеална част от имотите,
обект на договори, измежду които и този по НА **, том **, рег. номер ***, дело ***/2005г.
Твърди се, че
атакуваната сделка уврежда Г.И., явяващ се кредитор на Р.М. и А.М.,
задължени да гледат и
издържат прехвърлителя по договора за издръжка и
гледане лично или чрез трето лице, като му осигуря всичко
необходимо за водене на нормален живот.
В срока
по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответниците М.М., Р.М.
и А.М. оспорват елементите от фактическия състав на предявения иск по чл.
135 ЗЗД. Евентуално е и релевирано
възражение, че искът по чл.135 ЗЗД, е погасен с изтичане на петгодишна давност
съгласно чл.110 ЗЗД.
Предвид
изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от
НА **, том **, рег. номер ***, дело ***/2005г.
на нотариус И.М., /л. 4/ Г.И. и Й.И. са прехвърлили в полза на Р.М. придобития от тях по време на брака им урегулиран
поземлен имот, находящ се в *** с площ от 620 кв.м., представляващ имот пл. номер XX – 88, попадащ в кв. 9 по
регулационния план на ***, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда,
състояща се от една стая и стопанска сграда срещу задължение на пробретателя да
гледа и издържа прехвърлителите лично или чрез трето лице, като им осигурява
всичко необходимо за водене на нормален живот, запазвайки безвъзмездното
ползване върху целия имот, докато са живи.
В първото по делото
съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн.
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че към момента на придобиване на собствеността
върху недвижимите имоти приобретателят Р.М. е бил в брак с М.М..
Считайки договора за
неточно изпълняван, Г.И. е депозирал срещу Р.М. и М.М.
искова молба от 21.06.2011г., с
която е предявил иск
по чл. 87, ал. 3
ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, приключило с решение 159/ 10.08.2015г. на
ВКС по гр.д. 4124/2014г., с което е оставено в сила решение
27/05.03.2013г. на ВАпС по гр.д. 597/2013г., в
частта, с която е допуснато разваляне на договори за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключени между Г.И. и Й.И., починала
на 29.05.2007г., като прехвърлителите и Р.М. по време на брака му с М.М., като
приобретатели, само по отношение на
прехвърлителя Г.М. до размер от
½ идеални части от имотите, обективирани в НА **, том ** рег. номер ***, дело ***/2005г. на
нотариус И.М..
Като фактическо
основание на иска е посочено неполагане на грижи за г - н И. и окончателно
установяване на приобретателите в Италия, считано от лятото на 2008г.. С влязлото в сила
решение по делото от съда е прието, че със СПН, че тези фактически основания са
осъществени при това в степен, водеща до уважаване на иска по чл. 87, ал.3
ЗЗД само по отношение на прехвърлителя Г.М..
На 27.08.2010г. с
договор за продажба, обективирана в НА **, том **, рег. номер ***, дело *** от 2010г., М.М. и Р.М. са прехвърлили на дъщеря
си А.М., действаща, чрез законните си представители, имотът придобит от
съпрузите по силата договор за издръжка и гледане от 02.09.2015г. за сумата от
3 410, 80 лв. /л. 6/.
Към деня на изповядване
на възмездната сделка купувачът А.М. е бил малолетен, на 7 годишна възраст /л.
76/.
С влязло на
16.12.2016г. решение 4188/14.11.2016г. по гр.д. 2808/2016г. на ВРС, са
отхвърлени предявените от Р.М. и М.М. срещу Г.М. искове по реда на чл. 422 ГПК
за установяване дължимостта на следните суми: 9800 лева,
представляваща задължение на Г.М. да върне на отпаднало
основание предоставените му суми от по 200 лева месечно в периода от месец юли
2006г. до месец юли 2010г. вкл.,
платени в изпълнение на договор прехвърляне на имоти срещу задължение за
издръжка и гледане от 23.06.2006г., обективиран в нотариален акт № **, том
**, рег. № ***, дело № ***/2006г. на
нотариус П. Д. с рег. № 332 в НК, който е развален до размера на ½ ид.ч. от имотите, съгласно
влязло в сила Решение № 159/10.08.2015 г. по гр.д.№ 4124/2014 г., по описа на
ВКС, ІV-то отделение, с което е оставено в сила Решение №
27/05.03.2014г. на Варненски Апелативен съд,
постановено по в.гр.д.№ 597/2013 г., заедно със законната лихва върху нея,
считано от 15.02.2016г. до окончателното плащане;
сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 30.11.2015г. до 15.02.2016г, за която сума
е издадена Заповед № 751/11.02.2016г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1511/2016г. по описа на ВРС.
При тези факти по делото, следва да
се направи извод, че са налице предпоставките на чл. 135, ал.1 ЗЗД за уважаване
на предявения иск: качеството кредитор на ищеца, т.е. възникнало към момента на
сключване на увреждащага сделка вземане на ищеца към ответника; увреждане -
действие, целящо препятстване на осъществяване на вземането; знание на длъжника
и съконтрагента му за увреждането.
Качеството кредитор възниква от
момента на възникване на вземането на ищеца към Р.М. и М.М. за разваляне на
договора за издръжка и гледане.
С атакуваната сделка безспорно се
постига увреждане на интересите на кредитора, тъй като същият бива лишен от
възможността да си върне правото на собственост върху имота в обем от ½
идеална част.
По отношение на знанието за
увреждането, прехвърлителите Р.М. и М.М. и приобретателя А.М. по атакувания
договор са майка, баща и дъщеря, следователно знанието за увреждането се
предполага, съобразно чл. 135, ал. 2 ЗЗД. За оборване на тази законова
презумпция не е проведено успешно обратно доказване.
Своевременно в срока по чл. 131 ГПК
ответниците са заявили възражение за погасяване по давност на иска по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общото правило на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД началния момент на давностния срок е този, в който вземането е
станало изискуемо. Щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото
имущество му служи като общо обезпечение за вземането. Всяко действие, с което
длъжникът създава или увеличава своята неплатежспособност е увреждащо спрямо
кредитора. Следователно, от този момент за последния възниква правото да иска
отмяната му и това е момента, в който започва да тече и давностният срок за
предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД /”вземането” става изискуемо/. В този
смисъл решение решение 292/14.07.2011г. по гр.д. 1220/2010г. на ВКС, IV г.о., съставляващо задължителна съдебна
практика.
Давността по чл. 110 ЗЗД е започнала
да тече от момента на увреждащата сделка, извършена с НА **, том **, рег. номер
***, дело *** от 2010г. – от 27.08.2010г. и е изтекла преди предявяване на иска
по л. 135, ал. 1 ЗЗД - 12.10.2016г., поради което възражението на ответниците
за изтекла погасителна давност е основателно, а предявеният иск подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора, в полза на
ответниците М.М., Р.М. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски възлизащи на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възражението за прекомерност на
уговорения и заплатен адвокатския хонорар от 1 000 лв., е основателно.
Делото не се отличава с никаква правна или фактическа сложност, поради което
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до минимално
установения по чл. 7, ал. 6 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от Г.М.И., ЕГН **********,*** срещу Р.Г.М.,
ЕГН **********, М.П.М., ЕГН ********** и А.Р.М., ЕГН ********** *** 10 А за
обявяване относителната недействителност на договор за покупко – продажба от
27.08.2010г., обективиран в НА **, том **, рег. номер ***, дело *** от 2010г. на нотариус С.Д. до размер от ½ идеална част, с
който М.М. и Р.М. са продали на дъщеря си А.М. следния свой собствен недвижим
имот, придобит чрез прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка
и гледане, а именно УПИ с площ от 620 кв.м., находящ се в ***, представляващ
имот пл. номер XX – 88, попадащ в кв. 9 по
регулационния план на *** при граници: имот пл. номер
X – 88, имот пл. номер XIX – 86, имот пл. номер IX – 86, имот пл. номер VIII – 87 и улица, ведно с
построената в имота паянтова жилищна сграда, състояща се от една стая без
посочени площ и граници по предходен акт за собственост, а по данъчна оценка с
площ от 20 кв.м. и стопанска сграда без посочени площ
и граници по предходен акт за собственост, а по данъчна оценка с площ от 72
кв.м. за сумата от 3 410, 80 лв., която
продавачите заявиха, че са получили напълно и в брой запазвайки учреденото на Г.И.
с нот. акт **, том **, рег. номер ***, дело ***/2005г. право на
безвъзмездно ползване върху целия имот, докато е жив.
ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.М., ЕГН **********
и М.П.М., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно
– деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: