№ 672
гр. П*** , 08.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220100767 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Подадена е искова молба, уточнена с молби с вх.№4394/12.03.2021г. и
вх.№5043/24.03.2021г. от адв.А.Г. П., с ЕГН *** от АК-П***, действащ в
качеството на пълномощник на КОНСТАНТИН С*** К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.П***, ул.„В***" №*** и съдебен адрес: гр.П***, ул."Р***
Д***" №***, ет.*** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: обл.С*** (столица), общ.Столична,
гр.С***, п.к.1336, р-н „Л***", бул.„П*** В***" №******, Бизнес център
„Л*** 6", ет.***, представлявано от Я*** Й*** О***, Т*** Я*** и ******
А*** Р***, винаги заедно от двама от членовете на Съвета на директорите
или от един член на Съвета на директорите, заедно с прокурист, със съдебен
адрес: гр.С***, ж.к.„Л***-3", ул."М*** П***", бл.***, секция „***", с
юрисконсулт Юл. С., в която ищецът, чрез пълномощника си, заявява, че
предявява настоящия иск с правно основание чл.124 ал.1, пр.2, във връзка с
чл.439 ал.2 от ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на
него - ищеца, че не дължи на ответника суми по изпълнителен лист от
1
07.10.2020г. по ч.гр.д.№2521/2010г. по описа на РС-Пазарджик въз основа на
издадена заповед за изпълнение от 05.07.2010г. и по образуваното
изпълнително дело №1426/2016г. по описа на ЧСИ - Деница Станчева от
ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, тъй като същите са
погасени по давност.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 27.12.2010г,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 05.07.2010г. по ч. гр. дело
№2521г. по описа на Районен съд Пазарджик за следните суми - главница от
1200 лв. по договор за потребителски кредит и 181.08 лв - договорна лихва;
560.52 лв законна лихва за забава и законна лихва от 29.06.2010г. до
изплащането на вземането, както и разноски в общ размер на 143.83 лв. е
образувано изпълнително дело №2331 от 2010г. по описа на на Съдебно-
изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд - П***. По изпълнителното дело
единствено и само е била връчена Покана за доброволно изпълнение на
длъжника К.К. на 27.12.2010г.
Твърди, че изпълнително дело №2331 от 2010г. по описа на на Съдебно-
изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд - П*** е прекратено на
основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК с постановление на Държавен съдебен
изпълнител, като съобщението за прекратяването му е изпратено на длъжника
със съобщение с изх.№ 9493 от 27.10.2015г. и е получено от него на
18.11.2015г. като същевременно със съобщение с изх.№9494 от същата дата -
27.10.2015г., на основание чл.429 ал.1 от ГПК по делото като взискател е
конституиран ответника - „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНБТС БГ" ЕАД
на мястото на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, което е
получено от длъжника К.К. също на 18.11.2015г.
Твърди, че след прекратяване на изпълнителното дело от СИС към
Пазарджишкия районен съд, ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНБТС БГ" ЕАД образувал второ изпълнителното производство
пред ЧСИ Деница Станчева на 17.10.2016г., с разпореждане от същата дата
под №20168890401426 по искане на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД и против длъжника К. СТ. К. за принудително събиране на парично
вземане, за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№2521/2010г. по описа на Районен съд - П***, за същите суми,
изброени по-горе, а именно: главница от 1200 лв по договор за потребителски
2
кредит и 181.08 лв. - договорна лихва; 560.52 лв. законна лихва за забава и
законна лихва от 29.06.2010г. до изплащането на вземането, както и разноски
в общ размер на 143.83 лв. В молбата си до ЧСИ за образуване на
производството взискателят е поискал от ЧСИ да пристъпи към принудително
изпълнение като насрочи и извърши опис на движимите вещи на длъжника в
дома му. Отделно от това взискателят е възложил по реда на чл.18 от ЗЧСИ
на ЧСИ да извърши всички необходими изпълнителни действия по
събирането на вземането.
Твърди, че изпълнителното дело по описа на ЧСИ Деница Станчева през
2016г. е под номер ИД №1426/2016г. и по същото са извършени следните
изпълнителни действия: Наложен е запор върху два леки автомобила,
собственост на длъжника на дата - 24.10.2016г., получен в ОД-МВР
Пазарджик -КАТ-Пътна полиция на 02.11.2016г.; наложена е възбрана върху
земеделски имот - на 1/6 ид.ч. от лозе с площ от 1.125 дка на 25.11.2016г. и
запор върху банкова сметка от 11.2016г. На 24.11.2016г. са наложени запори
по банкови сметки на длъжника в „Юробанк България" АД и „Уникредит
Булбанк" АД; Връчена е ПДИ на длъжника при отказ лично да я получи на
16.12.2016г.; Наложен е запор по сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД от
14.12.2016г.; Отказ на работодателя „Евротранс Спедишън“ ЕООД да получи
запорно съобщение за налагане запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника от 16.12.2016г.; Запори върху банкови сметки на 25.05.2018г. в
„ПИБ“ АД и в „Банка Пиреос България“ АД, получени на 30 и на 31.05.2018г.
и приети от ПИБ и от „Банка Пиреос България“ на 05.06.2018г.; Наложен
запор върху вземания на длъжника в „ЦКБ" АД на 17.05.2019г..
На 21.08.2019г. е насрочен опис на движими вещи, който не е извършен
поради неживеенето на длъжника на адреса, на който е адресно регистриран.
Сочи, че на 05.10.2020г. е постъпило ново искане от взискателя по
изпълнителното дело за действия по налагане на запори върху сметки след
съответните справки за трудов договор, като е наложен запор върху трудово
възнаграждение на длъжника при нов работодател от 09.10.2020г., с изх.
№17007, получено на 14.10.2020г. от „Юнайтед Брокер" ЕООД-гр.Варна.
Посочва, че според представено удостоверение от работодателя на длъжника,
с изх.№А-396 от 14.10.2020г. за периода м.април-м.септември 2020г.
длъжникът е получил общо брутен доход от 1254 лв. и нетно възнаграждение
3
от 879.90 лв. или среден месечен нетен доход от 146.65лв. С молба от
22.10.2020г. длъжникът е поискал от ЧСИ да не прави удръжки от БТВ,
поради неговата несеквестируемост, тъй като е под прага на минималната
месечна работна заплата за страната от 610 лв. за 2020г. На длъжника по
изпълнителното дело и ищец в настоящето производство е връчено
уведомление с №18382 от 26.10.2020г. с посочен актуален размер на дълга му,
а на 28.10.2020г. длъжникът е поискал с писмена молба от ЧСИ да прекрати
изпълнително дело и вдигане на наложените по него запори и възбрани, тъй
като дългът от 14452.81 лв. по издадения в полза на взискателя изпълнителен
лист от 07.10.2010г. е погасен по давност през 2016г. или още при образуване
на изпълнителното дело. За да откаже да прекрати изпълнителното
производство по ИД №1426/2016г., ЧСИ Деница Станчева с постановление от
02.11.2020г., е посочила, че на първо място, тя не е орган, който може да се
произнесе по настъпила погасителна давност в изпълнителното производство,
а само има право да констатира настъпила перемция по делото и че след
преглед на делото счита, че не са налице основанията на чл.433 ал.1, т.8 от
ГПК за прекратяването му, поради което е постановила отказ да прекрати и.д.
№1426/2016г. по описа на ЧСИ, поради което за ищеца в настоящето
производство възниквал правен интерес да предяви настоящите искове с
правно основание чл.124 ал.1, пр.2, във връзка с чл.439 ал.2 от ГПК.
Твърди, че изпълнителният лист от 27.12.2010г. е издаден в
производство по чл.410 от ГПК, въз основа на Заповед за изпълнение от
05.07.2010г. по ч. гр. дело №2521г. по описа на Районен съд - Пазарджик, като
вземането произтича от Договор за потребителски паричен кредит с номер
PLUS-01013491 от 16.08.2006г., сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД, с ЕИК ********* (със старо наименование - „Джет
Файненс Интернешънъл" ЕАД, с БУЛСТАТ *********), в размер на 1200
лева. Съгласно договора задължението е следвало да бъде изплатено на 6 бр.
равни месечни вноски в размер на 230,18 лева всяка, с обща стойност 1391,08
лева. В получена Покана за доброволно изпълнение с изх.№PLUS-01013491
от 02.03.2010г., с код **********, изпратена от „Рикавъри Сървисис" ООД,
чрез адв.Георги Колев от САК, пълномощници на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, ищецът е уведомен, че тъй като плащането по
договора е преустановено на 20 септември 2006г., вземането на кредитора е
изискуемо в пълен размер, като му се предоствя срок от 90 дни да уреди
4
доброволно задълженията си, тоест вземането е станало изискуемо още на 20
септември 2006г.
Сочи, че съгласно чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземането не е установено със съдебно
решение и следователно няма основание за прилагане на разпоредбата на
чл.117 ал.2 от ЗЗД.
Сочи, че с Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК на Върховния касационен съд е прието, че давността в
изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл.18
ал.1 от ЗЧСИ. Действията, прекъсващи давността са разграничени от тези, с
които същата не се прекъсва, като е прието, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Изпълнителните действия,
прекъсващи давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на запори
или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Твърди, че в настоящия случай, след образуване на изп. дело №2331 от
2010г. по описа на на Съдебно-изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд -
П***, съдебният изпълнител е извършил едно единствено действие, а именно
връчване на Покана за доброволно изпълнение на длъжника К.К., ищец в
насоящето производство на 27.12.2010г., което действие не прекъсва
давността, съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
5
Сочи, че следва също да се отбележи, че с горепосоченото
Тълкувателно решение №2 е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г. като
е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че образуваното
изпълнително производство не спира течението на давностния срок, както и
че давността се прекъсва с предприемане на всяко изпълнително действие, в
рамките на определен изпълнителен способ, тоест към момента на подаване
на молба за образуването на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Деница
Станчева през 2016г. под номер ИД №1426/2016г. от ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД не е съществувало вземане, което да се
реализира по принудителен ред, тъй като същото вече е било погасено по
давност. От страна на длъжника по изпълнителното дело са подадени
настоящите искове с направено възражение за изтекла давност и следователно
ищецът не се е отказал от действието на погасителната давност.
Ищецът твърди, че предвид гореописаната фактическа обстановка за
него възниква правен интерес от настоящото производство, чиято цел е да
установи недължимост на вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, с ЕИК ***, което съгласно Уведомление с изх.№18382 от 26.10.2020г.
по изпълнително дело №1426/2016г. по описа ЧСИ Деница Станчева възлиза
на 14452,81 лева, от които по изпълнителен лист от 27.12.2010г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение от 05.07.2010г. по ч. гр. дело №2521г. по
описа на Районен съд - П*** за следните суми: главница от 1200 лв. по
договор за потребителски кредит и 181.08 лв. - договорна лихва; 560.52 лв
законна лихва за забава и законна лихва от 29.06.2010г. до изплащането на
вземането, както и разноски в общ размер на 143.83 лв., тъй като счита, че не
дължи претендираните суми, поради факта, че същите са погасени по давност.
Изтичането на период от време на бездействие на кредитора - взискател по
образуваното изпълнително дело № 2331 от 2010г. по описа на на Съдебно-
изпълнителна служба /СИС/ при Районен съд-П*** се явява правопогасяващ
принудителното изпълнение юридически факт, а именно погасителна давност
за претендираните по делото суми. Поради това тези вземания на взискателя -
ответник в настоящото дело - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с ЕИК
*** срещу ищеца по изпълнително дело №1426/2016г. по описа на ЧСИ
Деница Станчева се явяват недължими, като погасени по давност.
Посочва, че съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
6
изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, в
което е издадено изпълнителното основание, като в конкретния случай
ищецът се позовава на погасителна давност, която е изтекла след издаване на
изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото
право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното
му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. По
отношение на вземанията по договори за кредит е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Съгласно Решение №28 от
05.04.2012г. на ВКС по гр. д. №523/2011г., III г. о., ГК, постановено по реда
на чл.290 ГПК - при договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора
в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Поради тази причина е приложим общият петгодишен давностен
срок.
Твърди, че вземането на кредитора-ответник по настоящото дело се
погасява с петгодишна давност за главницата и тригодишна давност от
падежа за лихвите. Влязлата в сила заповед по чл.410 ГПК се ползва само с
изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение
по установителен иск по чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо
относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима
нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма.
Твърди, че правните последици на акта по чл.410 от ГПК не се
приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради
което срокът на новата давност по чл.117 ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок
за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата
на чл.117 ал.2 ЗЗД не намира приложение. Следователно без значение за
течението на давността е дали заповедта е стабилизирана или не, ето защо в
случая давността е започнала да тече, считано от датата на падежа на
настъпилите анюитетни вноски, съответно от падежа на настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита - 20 септември 2006г., която дата, във
всички случай предхожда датата на подаване на заявлението, респ. датата на
заповедта - 05.07.2010г.
7
Образуването на изпълнителното дело на 27.12.2010г. и връчването на
Покана за доброволно изпълнение не е прекъснало течението на давността.
При изпълнителния процес, както вече бе споменато, давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. В периода от образуване на изпълнителното
дело до неговото прекратяване по силата на закона след изтичането на
двегодишния срок взискателят не е искал и съответно не са се извършвали
изпълнителни действия. Съобразно приетото в посоченото по-горе
тълкувателно решение, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433 ал.1, т.8 ГПК (чл.330 ал.1, б.„д" ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Следователно всички извършени след 27.12.2012г. правни и
изпълнителни действия са без правно значение, тъй като към този момент
давността за вземанията на ответника е била изтекла и няма как да се
прекъсне давност, която вече е изтекла.
Твърди, че при преценката дали е изтекъл давностният срок следва да се
вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на
срока. По въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, е постановено ТР №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС. В т.10 от ТР е дадено разрешение на поставения въпрос,
като е направено разграничение между изпълнителния и исковия процес и
последиците от подаването на исковата молба и молбата за образуване на
изпълнително дело. Доколкото изпълнителното производство се
характеризира със своята динамичност и в някои случаи и по-дълга
продължителност, както и като се вземат предвид последиците на всяко едно
от производствата, от значение за прекъсването на давността в изпълнителния
процес е не моментът на образуването на изпълнителното дело, а
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането
8
(чл.116, б.„в" от ЗЗД). Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на
взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка
на вещ и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването па изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във
всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и
предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.
Сочи, че единственото изпълнително действие, предприето по
отношение на ищеца е връчването на покана за доброволно изпълнение, което
действие не прекъсва давността, следователно с образуването на
изпълнителното дело е започнал да тече двугодишният срок, с изтичането на
който на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се
„перемира". Този срок е изтекъл на 27.12.2012г., тъй като в рамките на тези
две години по отношение на ищеца не са били извършвани никакви
изпълнителни действия, било е налице пасивност в поведението на кредитора.
Посочва, че с цитираното Тълкувателно решение №2 на ОСГТК на ВКС
се приема, че прекратяването на основание чл.433 ал.1, т.8 ГПК настъпва по
силата на закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт от съдебния
изпълнител. Постановлението за прекратяване в тази хипотеза има само
декларативен характер, а не конститутивен. Ето защо с изтичането на две
години от последното валидното изпълнително действие - каквото в
конкретния случай липсва, на 27.12.2012г. изпълнителното производство по
отношение на К.К. се е прекратило по право. Осъществените от взискателя
действия след датата на прекратяване ex lege са правно ирелевантни и
непротивопоставими по отношение на длъжника, тоест всички, предприети
9
по делото изпълнителни действия /с изключение на тези, от извършването на
които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
лица плащания/ се обезсилват по право. Като се има предвид, че общият
петгодишен срок за погасяване на вземането на ответника по давност започва
да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо, а именно 20
септември 2006 година, то към 20 септември 2011 година вземането се е
погасило по давност, като същото се е превърнало в естествено право, лишено
от възможността за принудителното му удовлетворяване.
Счита, че осъществените от дружеството взискател действия след
27.12.2012г., са без правно значение и са непротивопоставими на длъжника-
ищец в настоящето производство, тъй като са извършени след настъпилото ex
lege прекратяване на изпълнителното производство и не съставляват годни
действия за принудително изпълнение, които да доведат до прекъсване на
давността, тъй като изпълнителният процес не е във фазата на висящност.
Сочи, че в този смисъл е решение на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК
№223/12.07.11г. по гр.д. №124/10г., на II т.о. и вземането по изпълнителния
лист е погасено по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по
отношение на ответника по делото „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с
ЕИК ***, че ищецът КОНСТАНТИН С*** К., с ЕГН ********** не дължи
сумите по изпълнителен лист от 27.12.2010г., издаден въз основа на Заповед
за изпълнение от 05.07.2010г. по ч. гр. дело №2521/2010г. по описа на
Районен съд - П*** за следните суми: главница от 1200 лв. по договор за
потребителски кредит и 181.08 лв. - договорна лихва; 560.52 лв. законна
лихва за забава и законна лихва от 29.06.2010г. до изплащането на вземането,
както и разноски в общ размер на 143.83 лв., като погасени по давност и да
уважи предявените искове с правно основание чл.124 ал.1, пр.2, във връзка с
чл.439 ал.2 от ГПК като основателни и доказани. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който е
взето становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но изцяло
10
неоснователен. Изложени са съображения, че на 16.08.2006г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс
Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България, в качеството му на кредитор, от една страна и
К. СТ. К., в качеството му на кредитополучател, от друга, е подписан Договор
за кредит №PLUS-01013491. Вследствие на възникналите между страните
договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за
кредит, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал
кредитополучателя, а за К. СТ. К. е възникнало задължение да издължи
сумите по горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.
Твърди,че поради неизпълнение на възникналите договорни задължения
от страна на К. СТ. К., кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №2521/2010г. по описа на Районен съд - Пазарджик, въз основа на
която е издаден процесният Изпълнителен лист от 07.10.2010г. По молба на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, на 07.12.2010г. е образувано изп.
дело №2331/2010г. по описа на СИС към Районен съд - Пазарджик и е
приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 07.10.2010г.
На 07.12.2010г. по делото е било изпратено запорно съобщение до
Агенция по вписванията - Търговски регистър с искане за налагане на запор
върху дружествени дялове, собственост на длъжника, което е прекъснало
погасителната давност относно вземането. На 07.04.2012г. е било изпратено и
запорно съобщение до работодателя на длъжника „Гаранция консулт“ ООД,
като такова е изпратено отново и на 30.04.2013г.
През 2015г. е депозирана и молба за конституиране на нов взискател от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие също прекъсва
течащата относно вземането погасителна давност /Решение №903265 от
20.07.2020г., постановено по в.ч.гр.д.№309/2020г. по описа на Окръжен съд -
Благоевград/, като е последвало прекратяването на делото на основание
чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.
Сочи, че въз основа на процесния изпълнителен лист, на 17.10.2016г. е
образувано изп. дело №1426/2016г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, peг.
№889. С молбата си взискателят е поискал насрочването на опис на движими
вещи, което се явява искане за конкретно изпълнително действие, като на
11
съдебния изпълнител са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, което
е още едно основание за прекъсване на погасителната давност, тъй като
съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК
на ВКС „...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен
способ (чл.426 ал.2 ГПК) и такова молба подлежи на връщане съгласно
чл.426 ал.3, връзка с чл.129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея
не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността." По аргумент на противното, следва да заключим, че
молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат
правата по чл.18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента
погасителна давност.
Твърди, че в резултат на извършените справки, на 24.10.2016г. са
изпратени запорни съобщения до ОД на МВР Пазарджик и до работодателя
"ЕВРОТРАНС СПЕДИШЪН" ЕООД, които още веднъж са прекъснали
погасителната давност.
Последвало е и изпращането на запорни съобщения до "Юробанк
България" АД и "УниКредит Булбанк" АД, както и искане за вписване на
възбрана до Агенция по вписванията - Имотен регистър на 24.11.2016г. На
същата дата е изпратена и призовка за принудително изпълнение относно
насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 14.12.2016г. е изпратено и запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД.
На 24.04.2018г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е
депозирал молби с искане за извършване на справки относно трудови
договори и банкови сметки на името на длъжника, както и съответно искане
за налагане на запори. Запорни съобщения са били изпратени до "Първа
инвестиционна банка" АД и "Банка Пиреос България" АД на 25.05.2018г.
На 01.07.2019г. взискателят отново е поискал извършването на справка
за регистрирани трудови договори на длъжника. Такива не са били открити,
но на 04.07.2019г. е изпратена призовка за насрочен опис на движими вещи
до длъжника.
На 09.10.2020г. до работодателя "ЮНАЙТЕД БРОКЕР" ООД е
12
изпратено запорно съобщение.
На 10.11.2020г. по делото е постъпила жалба срещу действия на ЧСИ
относно отказ за прекратяване на делото, която е била оставена без уважение
от Окръжен съд - гр.Пазарджик.
Твърди, че всички изброени и предприети по горепосочените
изпълнителни дела изпълнителни действия са прекъснали течащата относно
вземането погасителна давност, поради което счита, че погасителната давност
относно процесното вземане не е изтекла.
След като вече били посочени действия, с които е прекъсвана давността,
следва да допълни становището си като се позове и на най-актуалната
съдебна практика, свързана с давността по изпълнителните дела.
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г., постановено по тълк. д.
№2/2013 година на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на
съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за
последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на ВКС
от 26.06.2015г., обаче, се отменя като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г.,
постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването
на изпълнително производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия
случай са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове
на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. №2/2013г., ОСГТК и кой
тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали
тълкувателните актове действат ex tunc или ex nunc и следователно дали
следва да се приложи ППВС №3/18.11.1980г. За действието във времето на
тълкувателните актове липсва законова уредба, следователно за решаването
му следва да се приложи съдебната практика като източник на правото. Сочи,
че по този въпрос има постановена съдебна практика - Решение №170 по реда
на чл.290 ГПК, постановено по гр. д. №2382/2017г., IV ГО на ВКС, с
председател Борислав Белазелков.
Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът подробно и
мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за
загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента
на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
13
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента
на настъпването на последиците"... обратното би означавало да се предаде
обратно действие на новото ТР, което се предвижда само по изключение,
съгласно чл.14 от Закон за нормативните актове.
Съгласно ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнително
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Едва от 26.06.2015г. с ТР №2/26.06.2015г. е
дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. В
същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочва, че
„извършената с т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. №2/2013
година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №3/18.11.1980г. поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР
№2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това."
Посочва, че ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес,
преди постановяването на ТР №2/26.06.2015г., постановено по тълк. д.
№2/2013 година на ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече, то може да се
стигне до това, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент ППВС".
Сочи, че в тази връзка същото становище застъпва и Решение на ВКС
№252/17.02.2020г. по дело №1609/2019г., III ГО. В подкрепа на
гореизложеното са и Решение №51 от 2019 по гр.д. №2917 от 2018 на ВКС, 4-
то ГО, Решение №315/01.10.19г. по в. гр. д. №480/2019г. - ОС-Пазарджик,
Решение №397/04.11.19г. по в. гр. д. №605/2019г. - ОС-Пазарджик, Решение
14
№287 от 12.10.2018г. на ОС - Враца по в. гр. д. №326/2018г., Решение
№61/24.07.2019г. по в. гр. д. №217/2019г. по описа на Окръжен съд - Видин,
Решение №4293 от 15.10.2019г. на PC - Варна по гр. д. №18244/2018г.,
Решение на Окръжен съд - Варна по т.д. №907/2018г. и Решение
№911/22.10.2019г. на Окръжен съд -Варна по в.т.д. №1091/2019г.
Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката
на ЕСПЧ по приложението на чл.6, пap.1 Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в Решение от
19.02.2013г. по жалба №2834/2006г. и в решение от 10.01.2019г. по жалба
№48149/2009г. Според последната, при аналогични хипотези на нови
тълкувателни решения на ВКС /ТР №1/04.02.2005г. на ОСГК на ВКС/,
отменящи стари ППВС/ППВС №4/1964г./ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на
ефективен достъп до съд, прокламирано в чл.6, пар.1 КЗПЧОС.
Твърди, че въз основа на гореизложеното може да се направи от правна
страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело
№2331/2010г. по описа на СИС към Районен съд - Пазарджик на 07.12.2010г.
до 26.06.2015г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980г. и погасителна
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е
датата 26.06.2015г. - постановяване на ТР №2/26.06.2015г. Следователно,
датата, на която вземането би се погасило по давност би била 26.06.2020г. В
настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015г. има извършени
изпълнителни действия във връзка с образуваното изп. дело №1426/2016г. по
описа на ЧСИ Деница Станчева, които прекъсват погасителния давностен
срок.
Може да се изведе заключение, че по процесното вземане срещу К. СТ.
К. не е изтекла погасителната давност.
На дата 15.05.2015г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в
качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, в
качеството му на цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на
който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си
15
по сключения с К. СТ. К. Договор за кредит №PLUS-01013491, на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
С пълномощно, предишният кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс"
(цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***
да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички
длъжници по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения
Договор за цесия от 15.05.2015г. Предвид това и съгласно разпоредбата на
чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез
пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника К. СТ.
К.. Изпратеното уведомление не е получено на предоставения от длъжника
адрес: гр.П***, ул.“Болнична“ №38, ет.2, ап.4 и се е върнало с отметка
„непотърсено", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена
от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като
копие от същата е приложена към настоящия отговор.
По този начин дружеството е положило необходимата грижа
гореописаното уведомление да достигне до знанието на К. СТ. К..
Моли, в случай че решаващият състав приеме, че К. СТ. К. следва да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието
приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на
вземания, като уведомление по смисъла на чл.99 ЗЗД. Съгласно практиката на
ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, получаването на уведомлението за
цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено
вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение
№123 от 24.06.2013г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о.,ТК).
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като
неоснователен и недоказан депозирания от К. СТ. К. иск по гр.д. №767/2021г.
по описа на Районен съд - гр. П***.
Моли да им бъдат присъдени разноските, направени в настоящото
производство, а именно юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закон за правната
помощ, препращат към чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната
16
помощ - в размер на 300,00 лв. (триста лева).
В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в
производството в тяхна тежест, то моли да се приложи и чл.78 ал.5 от ГПК и
ако претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, то моли съда да приеме тяхното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.
Сочи банкова сметка на дружеството.
Представя писмени доказателства и прави доказателствено искане.
Предявеният иск се поддържа изцяло от пълномощника на ищеца в
проведеното по делото съдебно заседание. Моли съда да уважи иска като
доказан и основателен. Претендира разноските по делото за платена държавна
такса и адвокатски хонорар. Подробни съображения са изложени в
представените писмени бележки.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща свои
представител в съдебно заседание. С депозирана по делото писмена молба
поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска с
присъждане на разноските по делото.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
ответника и като прецени събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от
ГПК, предмет на разглеждане в настоящето производство, е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане, тъй като в исковата си молба ищецът -
длъжник в изпълнителното производство се позовава на факти, настъпили
след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
17
основание, а именно на настъпила погасителна давност. Приема, че именно
чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да защити своите права.
Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в
полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което ищецът има интерес да установи. Налице са надлежни
доказателства за извършената цесия - прехвърляне на процесните вземания от
първоначалния кредитор "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /като
цедент/ на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ„ ЕАД /като
цесионер/, поради което искът правилно е насочен срещу настоящия
взискател в изпълнителното производство. Така, че ответното дружество е
надлежна страна-ответник по предявения иск.
По съществото на предявения иск, съдът приема следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства, се
установява, че трето неучастващо по делото лице - търговското дружество
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е депозирало молба с вх. рег.
№1478/18.11.2010г. до СИС при Районен съд - Пазарджик, по която е
образувано срещу ищеца К. СТ. К. изп. д. №2331/2010г. по описа на СИС при
Районен съд – Пазарджик, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
07.10.2010г. по ч.гр.дело №2521/2010г. по описа на Районен съд – Пазарджик
за сумите, както следва: сумата от 1200 лева за погасяване на задължение по
Договор за потребителски заем, ведно със 181,08 лева – договорна лихва,
представляваща печалба на дружеството по договор за кредит от 20.09.2006г.
до 20.02.2007г., сумата от 560,52 лева – законна лихва за забава върху
главницата по т.9а от 20.10.2006г. до 21.06.2010г. и законната лихва от
29.06.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 138,83 лева
разноски по делото и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен
лист. Давността е прекъсната от момента на образуване на изпълнителното
дело, съгласно постановките на Постановление №3 от 18.11.1980г. на
Пленума на ВС, според което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността до момента на висящността на изпълнителното дело.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане на
основание чл.426 от ГПК да се предприемат от съдебния изпълнител
необходимите изпълнителни действия срещу длъжника К. СТ. К. за
принудително изпълнение на посочените задължения, ведно с разноските по
18
изпълнението. Направено е искане за налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника и за налагане на запор върху дружествен дял на
длъжника.
По изпълнителното дело са направени справки относно длъжника и му е
изпратена покана за доброволно изпълнение. На 07.12.2010г. е изпратено
запорно съобщение до Агенция по вписванията - Търговски регистър с искане
за налагане на запор върху дружествен дял на длъжника. На 07.04.2012г. е
изпратено и запорно съобщение до работодателя на длъжника „Гаранция
консулт“ ООД, като такова е изпратено отново и на 30.04.2013г.
На 20.08.2015г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател,
а именно на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С
Постановление от 16.10.2015г. на ДСИ е прекратено производството по
изпълнителното дело, на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, поради това, че
взискателят повече от две години не е поискал извършването на
изпълнителни действия спрямо длъжника. Постановлението е влязло в сила
на 26.11.2015г., видно от направеното отбелязване.
С молба с вх.№2311/11.11.2015г., ответното дружество е поискало от
ДСИ да му бъде върнат изпълнителния лист, с оглед образуването на ново
изпълнително производство. Искането е уважено и изпълнителният лист е
върнат/предаден на ответника, за което е съставена разписка.
По молба с вх.№13395/17.10.2016г. на ответното дружество е
образувано изпълнително дело №20168890401426 по описа на ЧСИ Деница
Станчева с рег.№889 с район на действие Окръжен съд-Пазарджик, въз основа
на същия изпълнителен лист. С молбата за образуване на делото е поискано
извършването на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
На основание чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложено
на ЧСИ Деница Станчева да извърши всички необходими действия за
нормалния ход на изпълнителното производство. До ищеца-длъжник К. СТ.
К. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с приложено към нея копие
от изпълнителния лист, с отразяване за наложените запори и възбрана. ПДИ е
оформена по надлежния ред с отказ за получаването й от длъжника на датата
16.12.2016 год., видно от разписката.
По това изпълнително дело са извършени следните изпълнителни
19
действия: На 24.10.2016г. са изпратени запорни съобщения до ОД на МВР
Пазарджик и до работодателя на длъжника "ЕВРОТРАНС СПЕДИШЪН"
ЕООД; Последвало е изпращането на запорни съобщения до "Юробанк
България" АД и "УниКредит Булбанк" АД, както и искане за вписване на
възбрана до Агенция по вписванията - Имотен регистър на 24.11.2016г.; На
същата дата е изпратена и призовка за принудително изпълнение относно
насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника; На 14.12.2016г. е
изпратено и запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД; На 24.04.2018г.
взискателят-ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е депозирал
молби с искане за извършване на справки относно трудови договори и
банкови сметки на името на длъжника, както и искане за налагане на запори
като запорни съобщения са изпратени до "Първа инвестиционна банка" АД и
"Банка Пиреос България" АД на 25.05.2018г.; На 01.07.2019г. взискателят
отново е поискал извършването на справка за регистрирани трудови договори
на длъжника; На 04.07.2019г. е изпратена призовка за насрочен опис на
движими вещи до длъжника; На 09.10.2020г. до работодателя "ЮНАЙТЕД
БРОКЕР" ООД е изпратено запорно съобщение.
Не е спорно по делото, че на дата 15.05.2015г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му на цедент и ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер, е
сключен договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с К. СТ. К.
Договор за кредит №PLUS-01013491, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, както и че длъжникът-ищецът е уведомен за цесията.
При тези данни, съдът приема следното:
Спорният въпрос по делото касае обстоятелството дали вземанията по
процесния изпълнителен лист от 07.10.2010г. срещу ищеца са погасени по
давност. В тази връзка следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви – съгласно чл.111,
б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД.
20
Съгласно задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума
на ВС №3/1980г. и Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което няма обратно действие и следователно
следва да се прилага само за напред, доколкото преурежда режима на
погасителната давност в изпълнителния процес, първоначално регламентиран
в посоченото Постановление, в каквато връзка и е Решение №170 от
17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о., първоначалният режим на
погасителната давност в изпълнителното производство е бил приравен със
статута на исковото производство за установяване на вземането, съгласно
чл.115 ал.1, б.„ж“, във връзка с чл.116, б.„в“ и чл.117 от ЗЗД, тоест от
момента на образуване на изпълнителното производство и докато последното
е висящо погасителна давност не тече. В конкретния случай този режим на
погасителната давност е бил в сила от образуването на изпълнителното
производство по изп. дело №2331/2010г. по описа на СИС при Районен съд -
Пазарджик на 07.12.2010г. и до датата 26.06.2015г. като погасителна давност
реално не е текла, независимо от поведението на взискателя.
След датата 26.06.2015г. /датата на постановяване на Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което
се отменя като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г., постановено по чл.58,
т.1 ЗУС (отм.)/, институтът на погасителната давност е преуреден по нов
начин като принципът е, че поначало давността не спира да тече освен при
поискано от взискателя или извършено от съдебния изпълнител конкретно
изпълнително действие, представляващ конкретен изпълнителен способ,
както и поискано изпълнително действие, представляващо част от конкретен
изпълнителен способ. Т.е. след 26.06.2015г. значение за погасителната
давност има действието или бездействието на взискателя и неговата активна
роля за поискване и предприемане на конкретни изпълнителни действия. При
бездействие на кредитора в рамките на 2г., в които ако не посочи
изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемция. При общо
бездействие на взискателя дори да са образувани примерно последователно
няколко изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната
перемция, но без поискани или извършени каквито и да било изпълнителни
действия, след изтичането на срок от три години по чл.111 от ЗЗД се
погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания /б.„в“/,
21
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор /б.“б“/, а след изтичането на
5г. срок се погасяват всички останали вземания, за които не е предвиден друг
срок. В този смисъл Решение от 11.12.2019г. по в.гр. дело №745/2019г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Настоящият съдебен състав приема, че началният момент, от който е
започнала да тече петгодишната погасителна давност е датата 26.06.2015г. –
датата на постановяване на TP №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която вземането се погасява по
давност би била 26.06.2020г.
В този период, обаче, има множество извършени изпълнителни
действия, които прекъсват погасителния давностен срок. По време на
образуваното на 17.10.2016г. изпълнително производство по изпълнително
дело №20168890401426 по описа на ЧСИ Деница Станчева, въз основа на
процесния изпълнителен лист, по искане на взискателя /и възлагането на ЧСИ
по реда на чл.18 от ЗЧСИ/ са били предприети множество изпълнителни
действия всяко, от които прекъсващо погасителната давност, видно от
преписката по посоченото изпълнително дело. С молбата с вх.
№13395/17.10.2016г. на ответното дружество за образуване на изпълнително
дело №20168890401426 по описа на ЧСИ Деница Станчева е поискано от
взискателя извършването на опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника и на основание чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители е
възложено на ЧСИ Деница Станчева да извърши всички необходими действия
за нормалния ход на изпълнителното производство. На 24.10.2016г. са
изпратени запорни съобщения до ОД на МВР Пазарджик и до работодателя
на длъжника "ЕВРОТРАНС СПЕДИШЪН" ЕООД. Впоследствие са
изпратени запорни съобщения до "Юробанк България" АД и "УниКредит
Булбанк" АД, както и е наложена възбрана върху земеделски имот,
собственост на длъжника, на 24.11.2016г. На същата дата е изпратена и
призовка за принудително изпълнение относно насрочен опис на движими
вещи на длъжника. На 14.12.2016г. е изпратено и запорно съобщение до
„Банка ДСК“ ЕАД. На 24.04.2018г. взискателят-ответникът е подал молби с
искане за извършване на справки относно трудови договори и банкови сметки
на името на длъжника, както и искане за налагане на запори като запорни
съобщения са изпратени до "Първа инвестиционна банка" АД и "Банка
22
Пиреос България" АД на 25.05.2018г. На 01.07.2019г. взискателят отново е
поискал извършването на справка за регистрирани трудови договори на
длъжника. На 04.07.2019г. е изпратена призовка за насрочен опис на движими
вещи до длъжника; На 09.10.2020г. до работодателя на длъжника -
"ЮНАЙТЕД БРОКЕР" ООД е изпратено запорно съобщение.
Всяко едно от гореопосочените изпълнителни действия е прекъснало
давността и следователно е започнала да тече нова давност.
При тези данни, съдът приема, че в случая, не е изтекъл срок по-дълъг
от три години, нито срок по-дълъг от пет години за погасяване на вземанията
на взискателя по давност. В този смисъл следва да се приеме, че вземането на
ответника-взискател по изпълнението не е погасено по давност и че ищецът
К. СТ. К. на общо основание продължава да дължи изпълнение на процесните
суми по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело.
Поради това и предявеният иск се явява неоснователен и като такъв ще
следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото ищецът ще следва да заплати на ответника
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съдът
на основание разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК определя на сумата от 150
лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КОНСТАНТИН С*** К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.П***, ул.„В***" №*** и съдебен адрес: гр.П***,
ул."Р*** Д***" №***, ет.*** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С***, п.к.1336, р-
23
н Л***, бул.“П*** В***“ №***, Бизнес център „Л*** ***“, ет.***,
представлявано от Я*** Й*** О***, Т*** Я*** и Б*** А*** Р***, винаги
заедно от двама от членовете на Съвета на директорите или от един член на
Съвета на директорите, заедно с прокурист, иск с правно основание чл.439
ал.1 от ГПК – за приемане за установено по отношение на ответника
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ***, че ищецът
КОНСТАНТИН С*** К., с ЕГН ********** не дължи сумите по
изпълнителен лист от 07.10.2010г., издаден по ч.гр.дело №2521/2010г. по
описа на Районен съд-П***, за събирането, на които е образувано изп. дело
№20168890401426 при ЧСИ Деница Станчева, а именно: главница от 1200 лв.
по договор за потребителски кредит и 181.08 лв. - договорна лихва; 560.52 лв.
законна лихва за забава и законна лихва върху главницата до изплащането на
вземането, както и разноски в общ размер на 143.83 лв., поради изтекла
погасителна давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА КОНСТАНТИН С*** К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.П***, ул.„В***" №*** и съдебен адрес: гр.П***, ул."Р*** Д***"
№***, ет.*** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С***, п.к.1336, р-н Л***,
бул.“П*** В***“ №***, Бизнес център „Л*** ***“, ет.***, представлявано от
Я*** Й*** О***, Т*** Я*** и Б*** А*** Р***, винаги заедно от двама от
членовете на Съвета на директорите или от един член на Съвета на
директорите, заедно с прокурист разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
24