Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кюстендил, 03.08.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска и
с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 147 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Община Кюстендил, представлявана от
кмета П.Г.П., обжалва решение № 157 от 03.04.2020г. на Районен
съд – Кюстендил по НАХД № 1653/2019г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № НЯСС-201/16.11.2019г., издадено от заместник председателя на
ДАМТН. Релевирани са касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението
на закона се обосновава с доводи за липса на нарушение, тъй като АНО не е
установил вида и характеристиките на процесния язовир чрез надлежно обследване,
които са определящи за упражняването на контролните функции на ДАМТН, респ. за
законосъобразността на дадените предписания. Сочи се на допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН в
отсъствие на свидетелите на нарушението, както и при описание на последното във
връзка с датата на извършването му. Налице са възражения за нарушение на чл.18
от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
В
съдебното производство доводите в касационната жалба се поддържат от
процесуалния представител на касатора юк
С..
Ответникът Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор – гр. София, не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на
касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № НЯСС-201/06.11.2019г., издадено от заместник председателя на ДАМТН, с което на Община
Кюстендил, на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция общо в размер на 2000,00лв. или по 1000,00лв. за две
нарушения по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Отговорността
на Община Кюстендил е ангажирана за това, че при извършена проверка чрез оглед
на язовирната стена на 13.05.2019г., за която е съставен Констативен протокол №
01-02-23/13.05.2019г., е установено, че същата
в качеството си на собственик на
язовир „Бухарец„ съобразно Акт за публична общинска собственост №
4992/30.08.2018г., не е изпълнила
задължителни предписания на контролен орган
да премахне храстовидната и дървесна растителност по водния откос, както и
храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос, дадени с Констативен
протокол № 01-02-96/15.11.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях“ в определения срок до 22.03.2019г.
За деянията е съставен АУАН №
01-019/08.07.2019г. в присъствието на двама свидетели, които са длъжностни лица
при АНО, различни от длъжностните лица,
констатирали нарушението и съставили КП № 01-02-23/13.05.2019г.
В
производството пред КРС са приети като доказателства посочените констативни протоколи, както и
документите, установяващи правото на собственост на Община Кюстендил по
отношение на процесния язовир.
При
събраните доказателства и установените обстоятелства, районният съд е
формирал извод за законосъобразност на НП, като е приел, че е издадено при
спазване правилата на ЗАНН, а административните
нарушения са безспорно доказани. Налице са доводи за неприложимост на
хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценката за съответствието с
материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата
пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обоснована следните изводи:
Въззивното решение е правилно, поради което и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на
районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни
разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното
решаване на спора доказателствени средства, надлежно е обсъдил и анализирал
фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които
касационната инстанция изцяло възприема. Взети са предвид релевантните за спора
обстоятелства и изразените от страните доводи. Поддържаните
касационни
основания са неоснователни.
Районният съд обосновано и правилно е приел, че не са
допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство,
вкл. относно реда за
съставяне и относно съдържанието на АУАН и на НП. Процесните деяния са описани ясно, точно и конкретно като време и място на извършването
им; с всичките им признаци и с изложение на доказателствата които ги установяват. Обратно на соченото от касатора,
АУАН е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Релевираните нарушения се
изразяват в бездейстивието на общината като собственик на водния обект, да
изпълни задължителните предписания на контролния орган. Това бездействие е било
налице през целия период от даване на предписанията до изтичане на срока за
изпълнението им, както и впоследствие до датата на проверката на 13.05.2019г.,
т.е. бездействието е продължило да се осъществява включително и на датата на
констатирането му, която се явява дата на извършване на нарушенията чрез
бездействие.
От друга страна, актът е съставен в присъствието на двама
свидетели, които не са констатирали и не присъствали при установяване на съставомерното бездействие на нарушителя. Обратно
на соченото от касатора, е налице
нормативна разпоредба, която допуска такава възможност / арг. чл.40,
ал.3 от ЗАНН/. Горното не следва да се квалифицира като съществено процесуално
нарушение, доколкото не засяга правото на защита на нарушителя, а и функцията
на свидетелите основно касае процеса на
доказване на спорните обстоятелства.
Преценката по съществото на спора за наличие на
съставомерни деяния,
направена от въззивния съд е обоснована и законосъобразна. Оспореното решение е
постановено при спазване на принципа за разкриване на обективната истина въз
основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото по см. на чл.13 и чл.14 от НПК. Приетите от съда доказателства са относими,
допустими и достатъчни за установяване на релевантните по спора фактически
обстоятелства. Обоснован от
доказателствата по делото е
изводът
за осъществени две нарушения по чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, а възраженията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Налице са
съставомерните за отговорността на нарушителя юридически факти от състава на
посочената правна норма. Наказващият орган, обсъждайки доказателствата,
правилно е приел, че неизпълнението от общината, на всяко от
дадените две предписания съставлява
административно нарушение. Както се посочи, административнонаказателната
отговорност на общината е ангажирана на основание
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ за неизпълнение на предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ. Анализът на събрания доказателствен материал обосновава изводи за доказаност на релевираните
деяния. Безспорно е, че на Община Кюстендил, в качеството й
на собственик на язовирни стени и съоръжения към тях, са дадени задължителни предписания да премахне
храстовидната и дървесна растителност по водния откос, както и да премахне храстовидната
и дървесна растителност
по въздушния откос, дадени с Констативен протокол № 01-02-96/15.11.2018г. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ със срок на изпълнение до
22.03.2019г. Безспорно е,
че при извършената проверка на 13.05.2019г. горните
дейности не са осъществени. Следват изводи
за неизпълнение на предписанията на контролен орган, дадени на осн. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, т.е. за доказаност на съставомерните деяния чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Налице са основанията за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на Община Кюстендил с издаденото НП, а определените имуществени
санкции за всяко от нарушенията са в
минималния предвиден от законодателя размер.
Неоснователни са доводи в касационната жалба за липса на нарушение, поради това, че АНО не е установил вида и характеристиките на процесния язовир чрез надлежно обследване, които се считат за определящи за упражняването на контролните функции на ДАМТН. Макар и съответстващи на правилата на специалния закон, същите са неотносими за спора по делото, а биха били от значение в производството по оспорване на предписанията на контролния орган, чието неизпълнение е елемент от фактическия състав на релевираните деяния.
Предвид изложеното, касационният
съд счита процесното НП за законосъобразно, а оспореното решение, с което
същото е потвърдено – за обосновано и правилно, поради което го оставя в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157 от 03.04.2020г. на Районен
съд – Кюстендил, постановено по НАХД № 1653/2019г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.