Р Е Ш Е Н И Е
№ 1904/7.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети април през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15818 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Н.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** *срещу З. "А.Б." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** за
сумата от 100,00 лева, представляваща частичен иск от обща сума в размер на 1
000,00 лева представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на: врата задна лява,
лайсна декоративна врата задна лява и колонка средна лява на собствения на
ищеца автомобил марка *, причинени в резултат на реализирано на 22.09.2018г.
ПТП в гр.Т., по вина на водача на л.а. *, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 22.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Излага в исковата молба, че вредите са предизвикани на 22.09.2018г.,
около 08.30 часа в гр.Т., по ул. *. На същата дата паркирал личния си автомобил
марка ***на ул. *, в гр.Т.. След като се върнал с направени покупки отворил
задната лява врата на автомобила и започнал да подрежда на задната седалка
направените покупки. Докато подреждал покупките чул силен шум. Обърнал се и
видял, че л.а. * се е блъснал задна лява врата на автомобила му.
За настъпилото ПТП участниците съставили Двустранен констативен протокол
за ПТП.
Твърди се, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/01/118001087724
от застрахователна компания З. „А.Б.", със срок на действие 10.04.2018г.
-10.04.2019г., която полица е действаща към датата на ПТП.
За настъпилото ПТП уведомил застрахователя на виновния водач, като на
25.09.2018г. същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил Списък на констатираните увреждания на МПС № 1000/18/181/500007. В
списък, като увредени детайли били описани: врата задна лява, лайсна
декоративна врата задна лява и колонка средна лява.
През месец октомври получил Уведомление с изх.№
310-01-7822/03.10.2018г., с което ответникът му отказва изплащане на
застрахователно обезщетение, т.к. са приели, че при отваряне на вратата е
причинил произшествието.
Налага твърдения, че, отказът за изплащане на застрахователно
обезщетение за неоснователен, понеже ПТП е настъпило по вина на водача л.а. *.
Твърди в тази връзка, че същият при преминаването покрай паркираният л.а. *, не
оставил достатъчно странично разстояние и го блъснал, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Моли се за уважаване на предявените искове
поради изложените аргументи и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК,
с който оспорва иска изцяло, като неоснователен.
Не спорят, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица №
BG/01/118001087724 от застрахователна компания З. „А.Б.", със срок на
действие 10.04.2018г. -10.04.2019г., която полица е действаща към датата на
ПТП.
Оспорват настъпването на твърдяното събитие. Оспорват, че същото
представлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Оспорват механизма на ПТП описан в исковата молба. Оспорват
съдържанието на представения с исковата молба двустранен констативен протокол
за ПТП. Оспорват причинно-следствената връзка между механизма на събитието и
констатираните увреждания, с твърдения, че така описаните щети не могат да
настъпят при такъв механизъм на ПТП.
Оспорват иска по размер, като твърдят, че необходимият за репарирането
на щетите размер е много по-нисък.
Твърдят, че вина за настъпилото ПТП има само и единствено водачът на МПС
*, тъй като същият в разрез с разпоредбите на Закона за движение по пътищата не
се е съобразил с пътните условия и е бил причина за настъпване на твърдения
инцидент.
В съдебно заседание, проведено на 12.04.2019 г. по искане на ищеца е
допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска, чрез увеличение на размера,
като същият се счита за предявен в пълен размер за сумата от 1025,80 лева
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото на л. 4
свидетелство за регистрация, ищецът е собственик на МПС *.
Видно от Двустранен
констативен протокол за ПТП от 22.09.2018 год. (л. 5) е осъществено ПТП на22.09.2018г.,
около 08.30 часа в гр.Т., по ул. *. При същото автомобилът на ищеца е бил паркиран
от него на ул. *, в гр.Т. с отворена лява задна врата. Л.а. * се е блъснал в
отворената задна лява врата на автомобила на ищеца. В протокола като виновен
водач е посочен Михаил Златанов, управлявал лек автомобил *. В изготвената в
протокола схема е отбелязано движението на автомобилите. В протокола за ПТП е отбелязано, че лекият
автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" със застрахователна полица BG/01/118001087724 от
застрахователна компания З. „А.Б.", със срок на действие 10.04.2018г.
-10.04.2019г., която полица е действаща към датата на ПТП.
Приобщени към
доказателствения материал по делото са Списък на констатирани увреждания на МПС
по щета №1000/18/181/500007 (л. 6) и преписката по щетата, с приобщени към нея както
следва: Документите по щета №1000/18/181/500007 – Искане от Н.И.Н. от
16.10.2018 г., Писмо изх.№310-01-7822/03.10.2018 г. от З. „А.Б.“ до Н.Н., Уведомление за щети по МПС Щета №1000/18/181/5000007,
Доклад до застрахователя за ПТП /Приложение №3 към чл.5, ал.1 стр.втора/,
Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 22.09.2018
г. /Приложение №3 към чл.5, ал.1/, снимков материал 7 броя снимки черно бели.
От същите се установява, че са описани увредените детайли: врата задна лява,
лайсна декоративна врата задна лява и колонка средна лява. С Уведомление с
изх.№ 310-01-7822/03.10.2018г., се установява, че ответникът отказва изплащане на
застрахователно обезщетение, с мотива, че при отваряне на вратата ищецът е
причинил произшествието.
От заключенията на вещото
лице по изготвените в хода на процеса САТЕ и от разясненията дадени в съдебно
заседание след запознаване с преписката по щетата, се установява следното: Процесното
ПТП е могло да настъпи при описания в акта за ПТП механизъм; технически
възможно е щетите по автомобила на ищеца да настъпят по описания в двустранния
протокол за ПТП механизъм; стойността на разходите, необходими за ремонт на
увреденото МПС по пазарни цени в несертифициран сервиз е 980,10 лв. + 42,50 лв.
за боядисване на лайстната на вратата, а стойността на разходите, необходими за
ремонт на увреденото МПС по пазарни цени в несертифициран сервиз е 941,30 лв. +
44,00 лева за боядисване на лайстната на вратата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432, ал.
1 КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактически състав на чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността за
обезщетяване причинените вреди на застрахования пряк причинител, спрямо
увредения.
От гореобсъдените писмени доказателства безспорно се установява, че на
посочената дата 22.09.2018 год. ПТП в гр. Варна, в резултат на нарушение
правилата на ЗДв.П, Михаил Златанов, управлявайки лек автомобил *, блъска в
задната врата на паркирания автомобил на ищеца *. В резултат на сблъсъка уврежда
последния. Установява се и че в резултат на противоправното поведение на водача
на застрахованото при ответника МПС по отношение на автомобила на ищеца са
причинени описаните в Списък на констатираните увреждания на МПС №
1000/18/181/500007, както следва: врата задна лява, лайсна декоративна врата
задна лява и колонка средна лява.
Безспорно установено по делото е и че към датата на увреждането, автомобилът
на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност"
със застрахователна полица № BG/01/118001087724 от застрахователна компания З.
„А.Б.", със срок на действие 10.04.2018г. -10.04.2019г., която полица е
действаща към датата на ПТП.
Спорните въпроси по същество в настоящото производство са свързани с вината
на водача на л.а. * и размера на дължимото обезщетение за поправяне на вредите.
От заключението на вещото лице и съобразно дадените разяснения при
изслушването му, бе установен конкретният механизъм на настъпване на вредите, а
също така вида и размера на средствата необходими за репариране на настъпилите
от разглежданото ПТП щети.
В случая, отразявайки в констативния протокол от 22.09.2018г.
причинителят на ПТП, сам е признал фактите и обстоятелствата свързани с
произшествието. Установи се от същия двустранен протокол, че водачът на л.а.
Опел Корса не е спрял за да предотврати сблъсъка с автомобила на ищеца и по
този начин е увредил задната му врата и колонката. Съдът счита, че размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, съобразно
нормите на чл. 386, ал. 2, вр. чл. 429, ал. 1
и 2КЗ (чл. 208, ал. 3 КЗ във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.)), които
изрично уреждат, че застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, включително и пропуснатите
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане
и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице.
Обстоятелствата свързани с
настъпване на разглежданото ПТП на твърдяната от ищеца дата и съобразно
описания механизъм, съдът приема за установени въз основа на представените по
делото писмени доказателства, преписката по щетата и признанията на ответното
дружество, отразени в тях. Същите напълно кореспондират със становището на
експерта по изготвената и приобщена към доказателствения материал САТЕ.
От друга страна, от заключението на вещото лице по изготвената САТЕ,
неоспорено от страните, се установява вида и тежестта на причинените щети по
МПС- то, така и причинно следствената връзка между описания механизъм на ПТП и
вредоносния резултат.
Безспорни са и фактите за депозиране на уведомление за щета от страна на
ищеца и последващо изготвяне на опис на претенция след оглед на застрахованото
МПС. Същите съставляват действия по заявяване изплащането на обезщетение и
съответно признание за вида и характера на щетите.
Изложеното обуславя извод на настъпило и покрито от договора
застрахователно събитие, поради което и за ответника е възникнало задължение за
изплащане на обезщетение.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения
размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не
може да надвишава стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество чл. 386, ал. 1, чл. 388, ал. 1 и 389, ал.
1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка чл. 386, ал. 2 КЗ. В горния смисъл са и Решение № 115/
09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/
02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/
02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика, макар да са
постановени във връзка с идентичната хипотеза на чл. 203, ал. 3 КЗ (отм.).
Установи се от заключението на вещото лице, че стойността на разходите,
необходими за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени с в несертифициран
сервиз е 980,10 лв. + 44,00 лв. = 1024,10 лева, а стойността на разходите,
необходими за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени в несертифициран сервиз
е 941,30 лв. + 42,00 лева = 983,30 лева. В този смисъл съдът приема, че
необходимите средства за възстановяване на пострадалото МПС във вида в който е
било преди увреждането възлизат на сумата от 1003,70 лева, която сума,
доколкото и двата вида сервизи са участници в общия пазар на този вид ремонтни
дейности, съставлява средно аритметичната на остойностените от вещото лице
количества за материали и труд в сервизи сертифицирани по ISO 9001:2008 и тези
стойности в сервизи без такъв сертификат.
По изложение съображения, се налага извода, че предявения иск е
основателен до заявения размер от 1003,70 лева. Основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от 1003,70
лева считано от предявяване на иска – 22.10.2018 г..
Предвид изхода на спора подлежи на разглеждане направеното искане от
ищеца за присъждане на разноски в съответствие с представения списък по чл. 80 ГПК, приетите по делото писмени доказателства и степента на уважаване на
исковете. Съобразно уважената част на иска ответникът дължи на ищеца заплащане
на разноски в размер на 596,86 лева.
Предвид частичното отхвърляне на иска ответникът също има право на
разноски, съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК. Същите се следват в размер
от 07,54 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. "А.Б." АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** *,
сумата от 1003,70 лева (хиляда и три
лева и 70 ст.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на: врата
задна лява, лайсна декоративна врата задна лява и колонка средна лява на
собствения на ищеца автомобил марка *,
причинени в резултат на реализирано на 22.09.2018г.,
около 08.30 часа в гр.Т., по ул. *, по вина на водача на л.а. *, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 22.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, по банкова сметка ***: ***, с титуляр Н.И.Н., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, като
отхвърля иска за разликата над размера от 1003,70 лева до предявения такъв от
1025,80 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. "А.Б." АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: *** *,
разноски по делото за сумата от 596,86
лева (петстотин деветдесет и шест лева и 86 ст.) по банкова сметка ***: ***, с титуляр Н.И.Н., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** *да заплати на З. "А.Б."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, разноски по
делото за сумата от 7,54 лева (седем лева
и 54 ст.), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: