РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, 03.10.2018 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	СТАНИМИРА ИВАНОВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 9331 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба от 25.05.2018 г. на Държавата, представлявана от м. на ф., за допълване на Решение № 2448/18.04.2018 г. по настоящото дело, с което е отхвърлен предявеният от „Н.с. Ф.1“ ЕООД иск срещу Държавата за изплащане на 20 163, 52 лева – обезщетение за пропуснати ползи от реализирането на приход за произведена електроенергия за периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., настъпили в следствие на действия на Народното събрание на Р.Б., което е приело разпоредбите на чл. 35а – 35в ЗЕВИ на 04.12.2013 г., както и законната лихва върху тази сума за периода от 08.06.2016 г. до пълно изплащане на задължението, като с решението не са присъдени разноски.

Във молбата се излагат оплаквания за непълнота на диспозитива на решението поради пропуск на съда да се произнесе в диспозитива относно отговорността за разноските. Твърди се, че в мотивите си съдебният състав е изложил разсъждения, че на молителя – Държавата, следва да се изплатят разноски в размер на 1 203, 27 лева. В жалбата са посочени и цитираните от съда в мотивите към решението му правни основания за определяне на размера на разноските, като е посочено, че в мотивите е допусната грешка в изчисленията и общата дължима се сума на разноските е 1 103, 27 лева, а не  1 203, 27 лева. Изтъква се, че съдът е определил разноски в по-голям размер за въззивното производство, а в по-малък – за първоинстанционното дело, като се посочва, че при цена на иска над 10 000 лева юрисконсултското възнаграждение може да бъде увеличено с една втора над посочения в чл.25, ал. 1 НЗПП размер, т.е. – предвидените като максимално възнаграждение 300 лева могат да се увеличат до 450 лева за защита пред една съдебна инстанция. Затова се иска присъждане на по 400 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции. Иска се присъждане на разноски в размер на 1 203, 27 лева.

В законоустановения срок (започнал да тече на 16.07.2018 г., изтекъл на 10.09.2018 г.) по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба, от въззиваемата страна – „Н.с. Ф.1“ ЕООД.

При служебната проверка на молбата за допустимост настоящият съдебен състав намира, че тя е подадена от надлежна страна по делото във връзка с подлежащ на допълване акт. Молбата е редовна, тъй като съдържа всички реквизити по чл. 102, ал. 1 ГПК, и към нея са приложени препис за другата страна и пълномощно на процесуалния представител на въззивника – юрисконсулт Кръстева на л. 57 от делото.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Макар и да е формулирана като искане за допълване на решението в частта за разноските (чл. 248 ГПК), доколкото в самата молба е посочено, че съдът е формирал мотиви за това как да присъди определените разноски, то следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка (чл. 247 ГПК). Такава грешка е налице винаги когато отразената в мотивите на решението на съда воля не съответства на описаното в диспозитива – при липсващ, непълен и погрешно отразен диспозитив. В случая е налице именно непълнота на диспозитива – в мотивите си съдът е отразил как следва да се присъдят разноските, но е пропуснал да отрази тези свои съждения формално в диспозитивната част на решението.

В решението си по съществото на спора съдът е посочил, че отговорността за разноски с оглед извода от въззивното производство – отхвърляне на предявените искове, тежи върху ищцовата страна (въззиваем пред настоящата инстанция) –
„Н.с. Ф.1“ ЕООД. Посочен е и размерът на доказаните извършени от Държавата плащания по делото – държавна такса за въззивно обжалване, като доказателства за плащането (платежно нареждане) се намират на лист 25 от делото. Платената сума е в размер на 403, 27 лева.

По отношение на възнаграждението за юрисконсулт на Държавата, по делото се установява, че е направено искане за присъждане на такива разноски както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК страната, която е била представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, не следва да докаже изплащане на възнаграждение на такъв юридически специалист. Възнаграждението се присъжда съгласно фиксирания в Наредбата за заплащане на правната помощ, приета на основание Закона за правната помощ, размер. В настоящия случай се прилага размерът на възнаграждение по граждански дела по чл. 25 от същата Наредба. Чл. 25, ал. 1 НЗПП предвижда, че се присъжда възнаграждение в размер от 100 до 300 лева, а ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че при дела с материален интерес над 10 000 лева, каквото е и на настоящото (иск за над 20 000 лева), е възможно определеният размер от максимум 300 лева да се увеличи с до една втора. Приемайки, че делото е със значителна правна сложност и изисква познаване на правото на Европейския съюз и различни съществени въпроси на националното деликтно право, съдът е приел, че такова увеличение следва да се приложи.

Съдът е допуснал грешка при излагане на мотивите си, като е допуснал такова увеличение и за двете съдебни инстанции при сборуването на разноските и определянето им в общ размер от 1 203, 27 лева. Че такова увеличение е следвало да бъде определено и за разноските за първата инстанция личи и в позоваването на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НЗПП при определянето на разноските за тази инстанция. Поради това общият сбор на разноските, които следва да се присъдят на Държавата възлиза на 800 лева – юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, и 403, 27 лева – държавна такса за въззивното производство, или общо 1 203, 27 лева.

Решението по делото следва да бъде поправено чрез допълване в този смисъл.

Настоящото определение може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд по реда за обжалване на решението – чл. 247, ал. 4  ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „б“ въззивен състав

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 247, ал. 1 ГПК ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на Решение № 2448/18.04.2018 г. по настоящото дело, като в диспозитива ДА СЕ ЧЕТЕ СЛЕДНИЯ ТЕКСТ:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Н.с. Ф.1“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:***, да заплати на Р.Б., в полза на М. на ф., с адрес: София,
*******, сумата от 1 203, 27 лева (хиляда двеста и три лева и 27 стотинки), представляваща разноски по делото в размер на: 403, 27 лева – държавна такса за въззивно обжалване, 400 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрПом, във връзка с чл. 25, ал. 1 и 2 НЗПП,за процесуално представителство пред първата инстанция, и 400 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрПом, във връзка с чл. 25, ал. 1 и 2 НЗПП,за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис на страните.

 

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.