№ 47
гр. Русе, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Т. Недева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500727 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Жалбоподателите З. П. В. и Т. П. Н. са обжалвали Решение № 365/23.
03.2022г., допълнено с Решение № 1448/18.11.2022г., постановено по гр.д. №
1578/2021г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
тях против П. Г. П., Н. С. П. и Л. М. З. иск за делба на съсобствения им
имот.
Развиват оплаквания за необоснованост на съдебния акт, считат, че
същият е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон, и правят искане за неговата отмяна и уважаване на
исковата претенция като основателна – допускане до делба на процесния
недвижим имот, при съответни дялове. Претендират разноски за двете
инстанции.
Ответниците по въззивната жалба П. Г. П. и Н. С. П. изразяват становище
за неоснователността , искат потвърждаване на първоинстанционното
съдебно решение като правилно и законосъобразно, претендират разноски за
въззивната инстанция.
Ответникът по в.ж. Л. З., чрез особения представител адв.М. Б., взема
становище за неоснователност на в.жалба, а в условията на евентуалност, ако
се уважи искът за допускане на делба, да е при квоти, посочени от нея в
отговора на исковата молба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, е основателна.
Предмет на делото е предявен от З. П. В. и Т. П. Н. против П. Г. П., Н. С.
П. и Л. М. З. иск по чл.34 от ЗС.
В производството е приет за съвместно разглеждане и инцидентен
установителен иск по чл. 124 от ГПК от Л. М. З. срещу З. П. В., Т. П. Н., Н. С.
П. и П. Г. П., че последният не е придобил и не е собственик по давностно
владение на 25/48 ид.ч. от процесния имот, включени в 31/48 ид.ч., за които
бил съставен НА вх.рег.№ 11742/10.11.2020г., акт № 191, т.31, д.№
6493/2020г. на СВп- Русе за признаване на П. Г. П. за собственик по
давностно владение. Иска се и на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да се отмени
издаденият констативен нотариален акт.
От ангажираните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка :
На 13.07.2002г. с НА № 167,т. XI,д.№2681/2002г. П.З.Г. и Д.Г.Г.
прехвърлили на сина си Г.П.З. ¾ ид.ч. / 36/48 ид.ч./ от недвижим имот : УПИ
XVIII-273, кв.32 по регулационния план на с.Б., обл.Р., ул.“Х.И.“***, с площ
680 кв.м, заедно с построена в него двуетажна жилищна сграда с бечови
помещения, с ОЗП 90 кв.м, срещу задължение за издръжка и гледане на
прехвърлителите. Двамата прехвърлители починали съответно през 2003г. и
2009г. и техни наследници при равни права останали децата им Т. П. Н., З. П.
В., Г.П.З. и Й.П.З. – по 3/48 ид.ч. от процесния имот за всеки.
След смъртта си през 2020г. Г.П.З. бил наследен от синовете си П. Г. П. и
отв. П. Г. П., и от съпругата си отв. Л. М. З., като последната наследила от
общо 39/48 ид. ч. на починалия си съпруг 18/48 ид.ч/ СИО/, и заедно с двете
си деца – всеки по 6/48 ид.ч., както и всеки от тримата наследници на Г.П.З.
наследил и по 1/48 ид.ч. от непрехвърлената част от имота, или Л. З.
наследила общо 25/48 ид.ч., а синовете й П. Г. П. и П. Г. П. - по 7/48 ид.ч.
На 12.03.2020г. чрез покупко-продажба, с НА №11,том7, д.№ 1347/2020г.
– вх.рег.№ 2647/12.03.2020г., СВп - Русе, П. Г. П. придобил 5/24 ид.ч. / 10/48
ид.ч./ от процесния имот - в СИО със съпругата си Н. С. П., от наследниците
на починалия през 2015г. свой чичо Й.П.З. – Ю.Г- З., Г.Й.Р. и П. Й. П., и от
брат си П. Г. П.. Така отв. П. Г. П. вече притежавал 12/48 ид.ч, от които 5/48
ид.ч. в СИО, а съпругата му Н. С. П. - 5/48 ид.ч. / СИО/.
На 09.11.2020г. с НА вх.рег.№ 11742/10.11.2020г., акт № 191, т.31, д.№
6498/2020г. на СВп- Русе отв. П. Г. П. бил признат за собственик по
давностно владение на 31/48 ид.ч. от процесния имот.
Извършената от районния съд, въз основа на гореустановената
фактическа обстановка, преценка за неоснователност на ищцовата претенция
за делба на наследствения съсобствен имот е неправилна. На първо място,
съдът дължи произнасяне по направеното от процесуалния представител на Л.
З. първоначално като правноизключващо възражение, че отв. П. Г. П. не е
придобил по давност притежаваните от майка си Л. З. 25/48 ид.ч., включени в
31/48 ид.ч. по констативния НА, а впоследствие е предявен и приет за
2
разглеждане инцидентен отрицателен установителен иск против З. П.В., Т.
П.Н., П. Г.П. и Н. С.П. – че П. Г.П. не е придобил и не е собственик по
давностно владение на 25/48 ид.ч. от процесния имот, съответно се иска да се
отмени на основание чл. 537 ал.2 от ГПК издаденият НА относно
нотариалното удостоверяване за придобитите 25/48 ид.ч. от имота по
давностно владение.
След допълване на първоинстнационното съдебно решение е оставен без
разглеждане приетият инцидентен установителен иск от Л. З., и липсва
в.жалба от нея. В отговора на в.ж. на ищците същата изразява становище, че
не може посредством възражение да се прави оспорване в производство по
делба, а е следвало ищците да предявят иск. В действителност, ищците са
предявили по делото инцидентен установителен иск, за който обаче
районният съд не се е произнесъл дали го приема за разглеждане, респ. не се е
произнесъл по него. Последното сочи, че следва да се разгледа възражението
на ищците, че ответникът П. Г. П. не е придобил имота по давност, съответно
оспорването на съставения констативен НА, тъй като в производството по
делба съдът изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са
квотите им в съсобствеността, като разглежда всички възражения и доводи,
относими към предмета на делото, включително възраженията относно
правата в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални
спорове за собственост.
Въззивната инстанция намира, че от писмените доказателства по делото
и свидетелските показания се установява, че посоченият имот не е придобит
по давност от отв. П. Г. П.. На първо място, не е придобил чрез давностно
владение притежаваните от майка му 25/48 ид.ч. За да е придобит по давност
един недвижим имот, то следва лицето, което го владее, да го владее за себе
си, вкл. и ид.части, които не са негова собственост, като демонстрира на
останалите собственици на съответните ид.части това си отношение.
Ангажираните доказателства сочат, че ответникът П. Г. П. действително е
живял в имота, първоначално собственост на баба му и дядо му, в който от
последните била построена къща /съгласно разрешение за строеж на тяхно
име от 1988г./, впоследствие достроявана. На 13.07.2002г. с НА № 167,т. XI,д.
№2681/2002г. бабата и дядото на ответника - П.З.Г. и Д.Г.Г., прехвърлили на
сина си – бащата на ответника, Г.П.З. ¾ ид.ч. / 36/48 ид.ч./ от недвижимия
имот, срещу задължение за издръжка и гледане. Към този момент и
впоследствие ответникът продължил да живее в имота с родителите си, като е
бил непълнолетен в периода на купуването и строежа на къщата. Както
приживе на баща му, така след смъртта му, не се доказва ответникът да е
владял имота – в цялост или идеални части, за себе си, като извършваните
поддръжка и ремонти в имота сами по себе си не доказват владение. След
смъртта на баща му през 2020г. майка му Л. З. владее своите ид.части от
имота - общо 25/48 ид.ч.
За да се приеме, че към 2020г. ищецът П. Г.П. е придобил целия имот по
давност, следва да се установи 10-годишен период, в който той сам е владял
имота – в цялост, и е манифестирал на всички останали съсобственици това си
собственическо отношение. Такъв период обаче не се установява- според
3
свидетелските показания ищцата Т. П.Н. посещавала къщата до 2017г. – в
събота и неделя ходела там с баща си П., за да помагат, а З. П.В. малко преди
това преустановила посещенията си там – поради заболяване. Свидетелите по
делото сочат, че разговори за уреждане на отношенията, свързани с имота, се
водели години наред в семейството, като се коментирало, че ищците З. и Т.
имат дялове, които следва да им се наплатят.
В подкрепа на извода, че не е доказано установено от ответниците П.
Г.П. и Н. С.П. в 10-годишен срок давностно владение по отношение на целия
спорен имот, е обстоятелството, че отв. П. Г.П. е придобил през 2020г. чрез
покупко-продажба 5/24 ид.ч от имота от Ю.Г- З., Г.Й.Р., П. Й. П. и П. Г. П..
Очевидно, след като е купил техните дялове през 2020г., а не ги е придобил
по давност, няма как към този момент да е придобил по давност дяловете на
двете ищци, тъй като давността не може да тече само по отношение на
ид.части от имота на някои от съсобствениците, доколкото се установява, че
ищците не са престанали да упражняват правата си по отношение на техните
ид.части от имота, както и не е налице манифестиране от страна на ответника
на собственическо отношение по отношение на тях.
По горните съображения въззивната инстанция счита, че понастоящем по
отношение на процесния недвижим имот е налице съсобственост – между
ищците и ответниците, тъй като П. Г. П. не е придобил и не е собственик по
давностно владение на 31/48 ид.ч. от процесния имот, за което бил съставен
НА вх.рег.№ 11742/10.11.2020г., акт № 191, т.31, д.№ 6498/2020г. на СВп-
Русе.
Следва на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да се отмени издаденият
констативен нотариален акт.
Атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да
се уважи исковата претенция, като процесният недвижим имот се допусне до
делба при следните права: Л. М. З.-25/48 ид.ч., П. Г. П. - 7/48 ид.ч ., Н. С. П. и
П. Г. П. – по 5/48 ид.ч. /СИО/, Т. П. Н. - 3/48 ид.ч., З. П. В.- 3/48 ид.ч. от
процесния имот.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 365/23. 03.2022г., допълнено с Решение №
1448/18.11.2022г., постановено по гр.д. № 1578/2021г. на Русенския районен
съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА недвижим имот: УПИ XVIII-273, кв. 32, по плана
на с. Басарбово, обл.Русе, с площ 680 кв. м, а съгласно скица, с площ 733 кв.
м, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, с бечови
помещения под нея, с обща застроена площ от 90 кв. м, а съгласно скица с
площ от 76 кв. м, при граници: улица, имот XIX-273, и имот XVII-272, между
Л. М. З., П. Г. П., Н. С. П., Т. П. Н., З. П. В., ПРИ ПРАВА: Л. М. З. - 25/48
4
ид.ч., П. Г. П. - 7/48 ид.ч., П. Г. П. и Н. С. П. - 10/48 ид.ч. в режим на СИО, Т.
П. Н. - 3/48 ид.ч., З. П. В.- 3/48 ид.ч. от процесния имот.
ОТМЕНЯ Нотариален акт вх.рег.№ 11742/10.11.2020г., акт № 191, т.31,
д.№ 6498/2020г. на СВп- Русе, с който П. Г. П. е признат за собственик по
давност на 31/48 ид. ч. от недвижим имот: УПИ XVIII-273, кв. 32, по плана на
с. Басарбово, обл.Русе, с площ 680 кв. м, а съгласно скица, с площ 733 кв. м,
заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, с бечови помещения
под нея, с обща застроена площ от 90 кв. м, а съгласно скица с площ от 76 кв.
м, при граници: улица, имот XIX-273, и имот XVII-272.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5