Р Е Ш Е Н И Е
№ 260200 / 25.9.2020г.
гр. Перник, 25.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6323 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу В.Н.Д., с ЕГН: **********
и Д.М.Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумата от общо 893.80
лева – при условията на разделност
т.е. всеки ответник по ½ част, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 13, находящ
се в ***, от които главница в размер на 746.20
лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. вкл. – като от тази
главницата половината в размер на 373.10
лева се претендира от ответника В.Н.Д., а другата половина от 373.10 лева се претендира от ответника Д.М.Д.,
и 147.60 лева – обезщетение за
забава за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г. – като от това обезщетение
половината в размер на 73.80 лева се
претендира от ответника В.Н.Д., а другата половина от 73.80 лева се претендира от ответника Д.М.Д., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са
изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителите. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това
ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В хода на делото е представено писмо от Община Перник от 23.07.2020 г.
Препис от исковата
молба е връчен на ответниците по делото. В срока по чл. 131 от ГПК от същите
чрез процесуалния им представител адв. Н.Ц. са депозирани писмени отговори с
идентично съдържание, с които предявените искове се оспорват като недопустими
евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди, че
ищецът не е изпълнил указанията на съда като не е внесъл дължимата държавна
такса. Исковата молба била нередовна и доколкото не ставало ясно как са
формирани исковите претенции като в този смисъл същите не били достатъчно
индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се
претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито на какво основание са
начислени.
По отношение на основателността на
първо място се оспорва качеството потребители на топлинна енергия на
ответниците. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по
силата на закона и общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно
последното следва да докаже наличието на облигационна връзка, която от своя
страна можела да възникна само въз основа на договор. Обръща се внимание и че
липсват доказателства ответниците да са собственици на топлоснабдения имот. По
тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения
през процесния период.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то
не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се
оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Оспорват се дължими
суми за дялово разпределение, в случай че такива се претендират. Твърди се, че
липсват доказателства ищецът реално да е доставял топлинна енергия до процесния
имот през процесния период.
Прави се възражение за погасяване по
давност на претендираните суми, в която връзка се излагат подробни доводи.
Изрично се заявява, че не се оспорва размерът на претендираните суми, нито
обстоятелството, че същите не са заплатени. С тези аргументи се иска
предявените искове да бъде отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 31.08.2020 г., процесуалният представител на ищеца иска
постановяване на решение съобразно всички събрани по делото доказателства.
Процесуалният
представител на ответниците изразява становище, че исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени, доколкото по делото не се установява ответниците да са
собственици на имота.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3141/12.08.2019
г. по ч.гр.д. № 4657/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжниците.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото извлечение от сметка се
установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: ***,
ап. 13 е лицето В.Н.Д..
От представено по делото писмо от Община Перник,
дирекция „МПТ” от 23.07.2020 г. се установява, че за имот с адрес: ***, ап. 13 в
информационния масив на дирекция „МПТ” не е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 3141/12.08.2019 г. по ч.гр.д. № 4657/2019 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са
депозирали възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства
за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота.
В
конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да
се установи, че ответниците са собственици на процесния имот или ползватели на
същия на вещноправно или облигационноправно основание. Твърдения ответниците да
са ползватели на имота на вещноправно или облигационноправно основание не са и
въведени по делото. В този смисъл и извлечението от сметка, като изходящ от
ищеца документ, само по себе си не е достатъчно да обоснове извод, че щом
ответницата Д. е титуляр на партидата, същата е и собственик/ползвател на
имота. Това в още по-малка степен може да послужи като основание да се приеме,
че задължено лице за вземанията за топлинна енергия е другият ответник – Д.Д..
По
тези съображения и предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.
Доколкото главният иск е неоснователен, то за неоснователна следва да се приеме
и акцесорната претенция за обезщетение за забава, поради което последната също
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите наведени
по делото доводи.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на същото
такива се дължат единствено на ответниците.
По
разноските в ч.гр.д. № 4657/2019 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно
производство/ .
Претенцията
на заявителя /ищец/ за разноски е неоснователна.
Длъжниците
/ответници/ претендират разноски в размер на по 150 лева всеки. Видно от
приложени по делото договори за правна защита и съдействие същите са
действително извършени. В тази връзка и извършените от длъжниците разноски
следва да им бъдат присъдени изцяло.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна длъжниците са в минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност. Това е така, доколкото
договорите за правна защита и съдействие са сключени преди постановяването на
Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. № 14384/2019 г. на ВАС 5-чл. състав и Решение
№ 13062/03.10.2019 г. по адм.д, № 3596/2016 г. на ВАС 3-чл съставОтветната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
По разноските
в гр.д. № 6323/2019 г. по описа на Пернишкия РС /исково производство/ .
Претенцията
за разноски на ищеца е неоснователна.
Ответниците
претендират разноски в размер на по 350 лева всеки. Видно от приложени по
делото договори за правна защита и съдействие същите са действително извършени.
От ищцовото дружество е обаче е направено възражение за прекомерност на същите,
което е основателно. В тази връзка и разноските следва да бъдат намалени до 300
лева за всеки ответник т.е. в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – предвид цената на иска и фактическата и правна сложност на
делото. Така намалената сума от по триста лева следва да бъде присъдена на
всеки ответник изцяло.
Само за
пълнота съдът отбелязва, че въпреки идентичното съдържание на възраженията в
заповедното производство и отговорите в исковото производство, то се дължат
разноски на всеки ответник по отделно, доколко всеки е сключил самостоятелен
договор за правна защита и съдействие и се е защитавал отделно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, срещу В.Н.Д., с
ЕГН: ********** и Д.М.Д., с ЕГН: ********** ***, установителни искове за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от общо 893.80 лева – при условията на разделност т.е. всеки ответник по
½ част, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № 13, находящ се в ***, от които
главница в размер на 746.20 лева за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. вкл. – като от тази главницата
половината в размер на 373.10 лева
се претендира от ответника В.Н.Д., а другата половина от 373.10 лева се претендира от ответника Д.М.Д., и 147.60 лева – обезщетение за забава за
периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г. – като от това обезщетение половината
в размер на 73.80 лева се претендира
от ответника В.Н.Д., а другата половина от 73.80
лева се претендира от ответника Д.М.Д., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4657/2019 г. по
описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК на В.Н.Д., с ЕГН: ********** сумата от 150 лева разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
ч.гр.д. № 4657/2019 г. и сумата от 300
лева разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Д.М.Д., с ЕГН: ********** сумата от 150 лева разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 4657/2019 г. и сумата от 300 лева разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4657 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала:И.Д.