РЕШЕНИЕ№ 260049
гр. Перник, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Милена Даскалова
при секретаря
Емилия Павлова,
като разгледа докладваното от съдията, гр. дело № 692 по описа за
Предявен е иск
с правно основание чл. 49 ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът, К.С.И., , моли да бъде осъдена община Р. да му заплати сумата от 26 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане и 4 323,80 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – ***г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че на ***г. около 13.00 ч., пресичайки улицата и
стъпвайки на тротоара пред сградата, находяща се в ***, е претърпял инцидент.
Състоянието на тротоара е било лошо и е било невъзможно нормалното придвижване
по него Стъпвайки на тротоара, ищецът е паднал, като е получил контузия на
таза. Наред с това е развил и посттравматичен стресов синдром. Твърди, че се е
наложила оперативна интервенция, а в последствие е извършвана и рехабилитация.
Поддържа, че е претърпял болки и страдания, а наред с това е направил и разходи
във връзка с лечението.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
искът е оспорен. Твърди се, че са неоснователни доводите, че общината не е
поддържала тротоарите. Изложени са твърдения, че болничното лечение на ищеца и
извършената операция не са в причинна връзка с описания от него инцидент, както
и че размерът на претендираното обезщетение е завишен.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Свидетелката М. К. И. / дъщеря на ищеца/ установява, че
на ***г. тя и ищецът се прибирали към дома си. След като пресекли главния път и
слезли от пешеходната пътека направили няколко крачки и тогава ищецът залитнал
и паднал на дясната страна. Мястото на падането се намирало на тротоара – на
ъгъла между главния път и улицата, на която живее ищецът. Там имало два капака
на шахти, които са циментови и с арматура от желязо. При падането ищецът стъпил на единия от
капаците, на който имало дупка. Свидетелката сочи, че по- късно се е върнала на
мястото на инцидента и е разгледала подробно капаците, като забелязала, че отстрани
на дупката на капака, където е паднал
ищецът, има по- светъл участък и мястото изглаждало като току- що отчупено.
Свидетелката М. Б. М., с която ищецът живее на съпружески
начала, установява, че ищецът се прибрал и разказал за случилото се.
Свидетелката отишла да разгледа мястото, където той е паднал и видяла, че
капакът на шахтата е счупен, на места хлътнал и създава неравности на тротоара.
Двете свидетелки установяват, че ищецът се оплаквал от
болки след падането, но първоначално отказвал да отиде на лекар. Тъй като с
времето болката не отминавала, той отишъл на лекар, където е бил насочен за
операция за смяна на ставата. Същите сочат, че ищецът е имал от години проблеми
със ставата, но лекарите са препоръчвали максимално да се отложи смяната й.
След операцията в продължение на два месеца ищецът се е придвижвал с
проходилка, като в този период не е можел да се обслужва сам и е имал нужда от
помощ, а сега, когато се придвижва по труден терен, ползва бастун, като се
страхува че може да падне.
От заключението на вещото лице д-р М., се установява, че
по данни пострадалия, при падането е получил контузия (натъртване) в областта
на дясна ТБС с изразен болков синдром. Контузията представлява затворена
травматична увреда, като при нея няма прекъсване целостта на кожа и лигавици. Получава
се от действието на твърд тъп предмет върху повърхността на тялото или пък при
падане върху твърди тъпи предмети. В зависимост от силата на травмиращия агент
се получава смачкване на подкожната мека тъкан, мускули, фасции с разкъсване на
малки кръвоносни съдове. Протича с болка, подутина, кръвонасядания и
функциолеза на засегнатата област. В представената медицинска документация няма
описани подробно данни за такива обективни белези от травмата. Описани са
оплаквания от болки с ограничен обем на движения в дясна ТБС, вследствие битова
травма в амбулаторен лист № *** при преглед от *** г. При постъпването за
операция в И3 № *** г. е отразено, че : „настоящите оплаквания датират от
месеци с болки и ограничени движения в дясната тазобедрена става, а преди 2
седмици пада и има обостряне на оплакванията ".Вещото лице е посочило, че
контузията в дясна ТБС води до временна нетрудоспособност и периода на лечение
е около 20-30 дни в зависимост от обективното състояние . При контузията на
ищеца, който е имал установена коксартроза се получава обостряне на съществуващ
болков синдром, заради вече увредената става, т.е. увредената става (не от
травмата) е предизвиквала постоянни болки и страдания на пострадалия, но
вследствие контузията е възможно тези болки да са се засилили и оттам да са
предизвиквали допълнително засилване на неудобствата от битов характер -
ограничаване на движенията, самостоятелно придвижване, стоене на травмирания
крайник, което с времето намалява за около месец, т.е. идва до предишното си
състояние. Не е възможно да се определи в каква степен е търпял болки преди
травмата и до каква след травмата .Болката е субективно усещане.
Видно от заключението, на ищеца е извършена рентгенография
на ***г., при която е установено : „заличена ставна междина на дясна ТБС.
Деформация на главата на дясна бедрена кост с наличие на депресии по ставния
контур и псевдокистични и остеосклеротични промени. Субхондрално уплътняване на
десния ацетабулум с наличие на ръбови остеофити". Констатираните промени
настъпват за дълъг период от време и не могат да се получат за периода от
травмата *** г. до извършването на рентгенографията *** г.
От заключението на вещото лице Н., се установява, че през
процесната шахта преминават електронни съобщителни средства, линии и кабелни
системи на БТК ЕАД. В баланса на
дружеството няма включени отделни елементи от селищните мрежи, а тези мрежи са
включени като едно цяло, като шахтата е част от селищната телефонна мрежа на
гр. Р..
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че искът се явява доказан по своето основание.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.Т.е. за да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД е
необходимо да се установи наличие на причинени вреди на ищеца; противоправно и
виновно поведение на физическо лице; причинна връзка между това поведение и
настъпилите вреди, както и възлагане на физическото лице на определена работа
от страна на ответната страна и съответно противоправното и виновно действие на
физическото лице да е било извършено при изпълнението на тази работа или да е
било в пряка връзка с нея.
По силата на чл.5, ал.1,т.5 от Закона за пътищата /ЗП/
основен елемент на пътя е обхвата на пътя, в който, по силата на чл. 5, ал.2 ЗП
се включва земното платно. Съобразно § 1, т.2 от ДР на ЗП земното платно е част
от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното
(платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя, от което и следва, че тротоарът съставлява част от пътя. Установено
от събраните по делото доказателства е, че ищецът е паднал в шахта, намираща се
на тротоар в *** на ъгъла между две улици, за едната от които свидетелите
сочат, че съставлява главен път, поддържан от АПИ, а за другата няма спор, че е
общински път, както и няма спор, че участъкът от тротоара, където е настъпил
инцидентът, се поддържа от община Р.. Последната по силата на чл.31 от ЗП има
задължението да осъществява изграждането, ремонта и поддържането на пътя, вкл.
и на тротоара. Тази поддръжка включва и задължението да се осигурят условия за безопасно
и сигурно придвижване на пешеходците. В случая наличието на шахта на тротоара с
нарушена цялост представлява препятствие по пътя, което е довело и до процесния
инцидент. Касае се за бездействие - не е сигнализирано съществуващото
препятствие, не е обезопасен и ремонтиран тротоарът, което поведение е в пряка
причинна връзка с причинените на ищеца вреди. Ответната община отговаря за
бездействието на работниците и служителите, на които е възложила дейността по
поддържането на пътя, елемент от който е шахтата и по силата на чл. 49 ЗЗД носи отговорност като лице, възложило
дейността по поддържането на пътищата, дори и да не е собственик на процесната
шахта.
Във връзка с изложеното съдът намира, че са налице всички
предвидени в закона условия за ангажиране отговорността на ответника.
Ответната страна поддържа, че липсват доказателства за наличие
на причинна връзка между инцидента от ***г. и претърпяната от ищеца операция,
при която е сменена ставата му. Твърди, че се касае за планова операция.
Установено по делото е , че ищецът от години е страдал от
коксартроза, като същият е бил уведомен, че ще се достигне до смяна на ставата,
но лекарите са препоръчвали тази смяна максимално да се отложи във времето /св.
М. и И./. От заключението на вещото лице и от показанията на разпитаните
свидетели, се установява, че в резултат на падането болката се е обострила и
това е наложило ищецът да отиде на лекар. Видно от амбулаторен лист от ***г.
ищецът е бил с оплаквания от болки и ограничени болезнени движения вследствие
битова травма и той е насочен за планова хоспитализация за оперативно лечение.
В приложената епикриза, издадена от „Аджибадем сити клиник МБАЛ ТОКУДА” ЕАД
също е посочено, че се касае за пациент, оплакванията на който датират от
месеци, но преди две седмици е паднал и има обостряне на оплакванията.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира
за неоснователни направените от ответника възражения за липса на причинна
връзка между инцидента и претърпяната операция. Действително ищецът е страдал
от заболяване, за което е бил уведомен, че ще се стигне до операция за смяна на
ставата, но липсват доказателства, че такава операция е била неотложна, че е
била планирана и насрочена преди инцидента. Напротив, от данните по делото се
установява, че именно в резултат на падането състоянието му се е влошило, което
е довело и до насочването му за операция. Посоченото в амбулаторния лист, че е насочен
за планова операция, не сочи на извод за противното, защото това насочване за
операция е по причина обостряне оплакванията след инцидента, т.е. тази операция
е планирана след, а не преди падането. Установено е, че падането не е довело до
извършването на спешна операция, но именно увеличилите се болки и влошаването
на състоянието му е довело и до последвалото хоспитализиране и оперативно
лечение.
Съобразявайки се с вида и степента на увреждането и с
принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от 15 000
лева би била достатъчна да обезщети ищеца за претърпените от него в резултат на
увреждането неимуществени вреди. До пълния предявен размер от 26 000 лева ,
искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на ищеца,
продължителността на лечебния процес, както и обстоятелството, че до смяната на
ставата се е достигнало в резултат на наслагване на два фактора - заболяването
коксартроза на ищеца и настъпилотго падане. От доказателствата по делото се
установява, че само по себе си увреждането при падането не би имало за
последица смяна на ставата, ако ищецът не бе страдал от посоченото заболяване,
но същевременно извършването на операцията в конкретния момент е именно по
причина на това падане.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4 323,80 лв., съставляващи разходи за лечение
и медикаменти. От приложените с исковата молба фактури и фискални бонове, се
установява ,че ищецът е направил разходи във връзка с лечението си в
претендирания размер, поради което и исковата претенция в тази й част се явява
основателна.
Иска се присъждане на законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането. Касае се за вреди от
непозволено увреждане, поради което и по силата на чл.84, ал.3 от ЗЗД
ответникът е в забава и без покана, т.е. правилото е, че се дължи заплащане на
законната лихва, считано от датата на увреждането.
Върху обезщетението за имуществени вреди следва да се
присъди законната лихва от датата на предявяване на иска.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се
присъдят 95,59 лв. разноски по делото, а
на адв. Б. на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата ,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 109,71 лв.
От своя страна ищецът дължи на ответника разноски в
размер на 810,69 лв., изчислени
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на ОС- Перник държавна такса в размер на 772,95 лв., ведно със законната
лихва върху държавни вземания,считано от влизане на решението в сила до
окончателното й изплащане.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА община Р. да заплати на К.С.И. с ЕГН ********** от
*** на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди
лева/,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на претърпяна на ***г. злополука – падане
на неизправна шаха, находяща се на тротоара на
ул. „***” в ***, пред № **”, ведно със законната лихва върху главницата
от 15 000 лв., считано от ***г. до окончателното изплащане на сумата,
както и да му заплати сумата от 4323,80
лв. , представляващи обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане,
ведно със законната лихва от 17.10.2019г. и 95,59 лв. направени по делото разноски, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер от 26 000 лв.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА община Р. да заплати на адв. Т.Б. от АК- П. на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на
1 109,71 лв.
ОСЪЖДА К.С.И. с ЕГН ********** от *** да заплати на
община Р. сумата от 810,69 лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА община Р. да заплати по сметка на Пернишкия
окръжен съд държавна такса в размер на 772,95
лева ,ведно със законната лихва върху държавни вземания,считано от влизане на
решението в сила до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: