№ 4253
гр. С, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КР.Н.К.
при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш.
като разгледа докладваното от КР.Н.К. Гражданско дело № 20231110107872
по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******
доуточнена с молба с вх. № 76880/20.03.2023 г., подадена чрез процесуалния
му представител юрк. Ф. И, срещу Ц. П. Т., с ЕГН: **********, А. С. Т., с
ЕГН: ********** и Д. С. Т., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците
да бъдат ОСЪДЕНИ в качеството си на наследници на лицето С. Д. Т., с ЕГН:
**********, починал на 16.11.2021 г., да заплатят на ищеца разделно –
първата ответница 4/6 части, а другите двама ответници всеки по 1/6 част от
сумата от общо 1193.19 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвА., но незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за
имот – апартамент № 83, находящ се в гр. С, общ. М, ж.к. М 4, бл. 413, вх. 4,
ет. 4, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 985.49 лева за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.вкл,, и 178.95 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г.; 2/главница за дялово
разпределение в размер на 23.56 лева за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г. и 5.19 лева – обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г.
до 31.01.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба – 14.02.2023 г. до окончателното плащане на
сумите – като се иска първата ответница да бъде осъдена за 656.99 лева
главница за топлинна енергия и 119.30 лева за обезщетение за забава върху
тази сума съответно 15.70 лева главница за дялово разпределение и 3.46 лева
обезщетение за забава върху тази сума, а другите двама ответници да бъдат
осъдени за по 164.24 лева главница за топлинна енергия, по 29.82 лева за
обезщетение за забава върху тази сума, по 3.92 лева главница за дялово
1
разпределение и по 0.86 лева за обезщетение за забава върху тази сума.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и наследодателя на
ответниците съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които С. Д. Т. не е
изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо
сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът,
за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда –
етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва
се, че въпреки това наследодателят на ответниците не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот № 103, том ІV, рег. № 14624, н.д. № 608 от 2012 г. от
19.07.2012 г., заявление декларация за откриване на партида, удостоверение
за идентичност на административни адреси, договор между СЕС и ФДР и
протокол от ОС на ЕС, фактура от 31.08.2020 г. и фактура от 31.07.2021 г.,
извлечение от сметка, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД от 11.07.2016 г, както и и
договор между ищеца и ФДР. Впоследствие е представено и удостоверение за
наследници на С. Д. Т..
Препис от исковата молба е връчен на ответниците.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от стрА. на ответниците е
постъпил писмен отговор, с който исковете се признават. Посочва се и че
процесните суми са заплатени на ищеца – като му е заплатена и държавната
такса от 50 лева. Поради това се иска да не бъдат допускани експертизи.
С определение № 32217/14.09.2023 г. по делото като трето лице
помагач на стрА.та на ищеца е конституирано дружеството „Бруната“ ООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
–изравнителна сметка и протокол за връчване.
В съдебно заседание, проведено на 13.02.2024 г., процесуалният
представител на ищеца заявява, че претендираните суми са изцяло заплатени.
Не било заплатено единствено възнаграждението за юрисконсулт от 100 лева.
Поради това моли за решение съобразно извършените плащания и за
присъждане на разноски.
Ответниците не се явяват по делото и не вземат становище.
Третото лице помагач „Бруната“ ООД не изразява становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа стрА. следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД като липсва спор, че същите
2
са публикувани в един централен и един местен ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на наследодателя на
ответниците са начислени следните суми: главница за топлинна енергия в
размер на 985.49 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл,, и
178.95 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023
г.; 23.56 лева за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. и 5.19 лева –
обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г. От стрА. на
никого от ответниците не се излагат възражения срещу реалното доставяне на
топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу
правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна
енергия.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – след
образуване на делото.
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот № 103, том ІV, рег. № 14624, н.д. № 608 от 2012 г. от
19.07.2012 г. и заявление декларация за откриване на партида се установява,
че процесният недвижим имот е придобит в собственост на 19.07.2012 г. от
лицето С. Д. Т..
От своя стрА. съгласно удостоверение за наследници на С. Д. Т. същият
е починал на 16.11.2021 г. като е оставил за наследници съпругата си и двете
си деца – ответниците по делото.
От ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещноправния му статут, след смъртта на С. Д. Т. и в частност
такива промени, касаещи процесния период.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна стрА.:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК –
вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и наследодателя на
ответниците е била налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално
доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия
случай няма възражение за давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
3
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитирА.та нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /
нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 103, том ІV,
рег. № 14624, н.д. № 608 от 2012 г. от 19.07.2012 г., заявление декларация за
откриване на партида, удостоверение за идентичност на административни
адреси и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че
наследодателят на ответниците е имал качеството потребител на топлинна
енергия, доколкото е бил съсобственик на процесния имот, като между него и
„Топлофикация-С“ ЕАД е налице валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и
действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
От своя стрА., доколкото имотът е бил вероятно придобит в режим на
СИО такова качество е имала и съпругата на починалото лице, но такива
изрични доводи не се навеждат и съдът не ги обсъжда. Именно поради това от
първата ищца обаче се претендират 4/6 части от задълженията.
Доколкото по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН всяко от децата
наследява по равни части от наследството на баща си, а съпругът наследява
част равна на тази на всяко дете – то първата ответница отговаря за 3/6 от
задълженията по силата на прекратената СИО и за още 1/6 по наследяване, а
другите двама ответници за по 1/6 част от задълженията.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
4
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказА..
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава върху двете главници
действително е в размера, който твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за доказани. Претендиранните вземания обаче са изцяло заплатени
в хода на процеса. Това обстоятелство подлежи на преценка по реда на чл.
235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете следва да бъдат отхвърлени поради
плащане след подаване на исковата молба.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само дружеството.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Предвид обстоятелството, че процесните
суми са платени в хода на делото, това искане е основателно, доколкото
ответниците са стА.ли повод за завеждане на делото - като в случая няма
значение кога ответниците са получили призовки за първото по делото
съдебно заседание.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. Я № 23Б, против Ц. П. Т., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ПЛ, ул. Н.Р. № 32А, ет. 3, ап. 4 за осъждане на ответницата Ц. П. Т.
да заплати в лично качество и в качеството си на наследник на С. Д. Т., с ЕГН:
**********, починал на 16.11.2021 г. на дружеството ищец сумата от общо
795.46 лева, представляваща стойността на доставена и ползвА., но
незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за имот –
5
апартамент № 83, находящ се в гр. С, общ. М, ж.к. М 4, бл. 413, вх. 4, ет. 4, от
които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 656.99 лева за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.вкл,, и 119.30 лева – обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г.; 2/главница за дялово разпределение
в размер на 15.70 лева за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. и 3.46 лева
– обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите поради извършено
от ответницата плащане на посочените суми след образуване на настоящото
исково производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. Я № 23Б, против А. С. Т., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ПЛ, ул. Х Д. № 27, вх. Б, ап. 8 за осъждане на ответницата А. С. Т.
да заплати в качеството си на наследник на С. Д. Т., с ЕГН: **********,
починал на 16.11.2021 г. на дружеството ищец сумата от общо 198.86 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвА., но незаплатена топлинна
енергия и вноска дялово разпределение, за имот – апартамент № 83, находящ
се в гр. С, общ. М, ж.к. М 4, бл. 413, вх. 4, ет. 4, от които 1/ главница за
топлинна енергия в размер на 164.24 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.вкл,, и 29.82 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2020 г. до 31.01.2023 г.; 2/главница за дялово разпределение в размер на
3.92 лева за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. и 0.86 лева –
обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите поради извършено
от ответницата плащане на посочените суми след образуване на настоящото
исково производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. Я № 23Б, против Д. С. Т., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ПЛ, ж.к. Д № 135, вх. Г, ап. 28 за осъждане на ответника Д. С. Т. да
заплати в качеството си на наследник на С. Д. Т., с ЕГН: **********, починал
на 16.11.2021 г. на дружеството ищец сумата от общо 198.86 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвА., но незаплатена топлинна
енергия и вноска дялово разпределение, за имот – апартамент № 83, находящ
се в гр. С, общ. М, ж.к. М 4, бл. 413, вх. 4, ет. 4, от които 1/ главница за
топлинна енергия в размер на 164.24 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.вкл,, и 29.82 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2020 г. до 31.01.2023 г.; 2/главница за дялово разпределение в размер на
3.92 лева за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. и 0.86 лева –
обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите поради извършено
от ответницата плащане на посочените суми след образуване на настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА Ц. П. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ПЛ, ул. Н.Р. № 32А,
ет. 3, ап. 4 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД с
6
ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № 23Б сумата
от 66.67 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство
по гр.д. № 7872/2023 г. на СРС за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ПЛ, ул. Х Д. № 27,
вх. Б, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № 23Б сумата
от 16.66 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство
по гр.д. № 7872/2023 г. на СРС за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. С. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ПЛ, ж.к. Д № 135,
вх. Г, ап. 28 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № 23Б сумата
от 16.66 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство
по гр.д. № 7872/2023 г. на СРС за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на стрА.та
на ищеца – дружеството „Бруната“ ООД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7