Р Е Ш Е Н
И Е
21.09.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 17 (седемнадесети) септември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 772 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са обективно съединени
искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба (конкретизирана)
ищецът „Т.Б.” ЕАД гр. София, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос
Кинг твърди, че на 12.06.2018 г. сключило с ответницата В.Д.М. договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги. За периода 14.06.2018 г. – 17.09.2018 г. ищцовото дружество издало фактури на обща стойност 45,56 лв. за
потребените услуги. Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати
дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договора с М., като тя дължала и
предвидената в договора неустойка. Освен това,
на посочената дата между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на
който „Теленор“ ЕАД предоставило на ответницата мобилно устройство, а същата се
задължила да плаща лизингови вноски. Техният общ размер възлизал на 398,16 лв. М.
не изпълнила задълженията си по договора и все още дължала цитираната сума. Ищецът
депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 612/2019 г. по описа на
съда. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, ответницата депозирала възражение срещу
заповедта. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на
ответницата да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на
ищцовото дружество: в размер на 45,56 лв., представляващо неплатената в срок цена на предоставени и
таксувани далекосъобщителни услуги за периода 14.06.2018 г. – 17.09.2018 г. по
договор от
12.06.2018 г., сключен между страните; в размер на 398,16 лв., представляващо задължение за плащане на лизингови вноски по договор
от 12.06.2018 г., сключен между страните; в размер
на 232,71 лв.,
представляващо неустойка при прекратяване на договора от
12.06.2018 г. поради неплащане от ответницата на дължими суми, като претендира
и разноските по заповедното и по настоящото исково производство.
Ответницата не
изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата
молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото
заседание.
С писмено
изявление от 16.09.2020 г., пълномощникът на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В
първото по делото заседание на 17.09.2020 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата поради наличие на
следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С определение от 21.05.2020 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: официално заверени преписи на договор за мобилни услуги от 12.06.2018 г., сключен с „Т.Б.“ ЕАД; заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Т.Б.“ ЕАД от 12.06.2018 г.; договор за лизинг от 12.06.2018 г.; декларация-съгласие от 12.06.2018 г.; приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 12.06.2018 г.; фактури №№ **********/18.06.2018 г., **********/18.07.2018 г., **********/18.08.2018 г. и **********/18.09.2018 г., изд. от „Т.Б.“ ЕАД, както и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са
предявени от „Т.Б.” ЕАД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване
по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата В.М. в
качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 278/12.08.2019 г. по ч.гр.д. № 612/2019 г. на ВПРС, и след депозирано
в срок възражение. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителните искове са
допустими.
По основателността на исковете:
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно –
съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.
Доказателствената
тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока,
доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 612/2019 г. на ВПРС, събраните писмени доказателства
и заключението по изготвената ССЕ.
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕЪ, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ и чл.
422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
Тоест, предявените искове са вероятно основателни, което обосновава наличието
на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществуват конкретизираните
по-горе вземания на „Т.Б.” ЕАД гр. София от В.М..
При направеното искане от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на „Т.Б.” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 485,00 лв. (съобразно представения списък на
разноските) и по заповедното производство в размер на 385,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.М. с
ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес:***
и „Т.Б.“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес на управление ***, сграда 6,
представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, че съществува вземане на
„Т.Б.” ЕАД от В.Д.М. в размер на 45,56
лв. (четиридесет и пет лева и 56 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги за периода 14.06.2018 г. – 17.09.2018 г. по
договор от 12.06.2018 г., сключен
между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2019
г. до окончателното й изплащане за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 278/12.08.2019 г. по
ч.гр.д. № 612/2019 г. по описа на Районен съд – В. Преслав.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.М.
с ЕГН ********** и „Т.Б.“ ЕАД гр. София с ЕИК *********, че съществува вземане
на „Т.Б.” ЕАД от В.Д.М. в размер на 398,16
лв. (триста деветдесет и осем лева и 16 стотинки), представляващо задължение за плащане на лизингови вноски по договор от 12.06.2018 г., сключен
между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2019
г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 278/12.08.2019 г. по
ч.гр.д. № 612/2019 г. по описа на Районен съд – В. Преслав.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.М.
с ЕГН ********** и „Т.Б.“ ЕАД гр. София с ЕИК *********, че съществува вземане
на „Т.Б.” ЕАД от В.Д.М. в размер на 232,71
лв. (двеста тридесет и два лева и 71 стотинки), представляващо неустойка при прекратяване на договора от 12.06.2018 г.
поради неплащане от ответницата на дължими суми, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 278/12.08.2019 г. по
ч.гр.д. № 612/2019 г. по описа на Районен съд – В. Преслав.
ОСЪЖДА В.Д.М. да заплати на „Т.Б.” ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 485,00 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева) и по заповедното производство в размер на 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответницата
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е била
лишена от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: