Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260089
гр. Свищов, 12.10.2021 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 10.09.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1191/2020год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Т.Б.“ЕАД ***, чрез пълномощника адв. В.Г. твърди, че по повод сключен договор за мобилни услуги от дата 14.08.2018г.. ответникът е абонат на дружеството- доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен номер ******** с избран абонаментен план Тотал 24,99 лева, с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС , с уговорен срок на действие за 24 месеца. Заявява, че към договора за мобилни услуги било сключено и приложение от същата дата, с което абонатът станал титуляр по мобилен номер ********, с избран абонаментен план Тотал 24,99 лева, с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок н адействие за 24 чамесеца. Сочи, че въз основа на договора, ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната № ********. Твърди, че заплащането на услугите се извършвало въз основа на фактура, издавана ежемесечно на името на потребителя. Заявява, че за потребените от ответника услуги в периода 20.10.2018г.. до 19.01.2019г.. били издадени фактура № ********** от 20.11.2018г.. за период на потребление 20.10.2018г.. до 19.11.2018г.. с начислена сума за разговори и есечни абонаменти в размер на 123,90 лева за двата номера, платима в срок 05.12.2018г.., като било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; фактура № **********/20.12.2018г.. за период на потребление 20.11.2018г.. – 19.12.2018г.. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 81,86 лева с ДДС, за двата мобилни номера, платима в срок 94.01.2019г.. , като било приложено извлечение от потреблението на мобилния номер; фактура № **********/20.01.2019г.. за период на потребление 20.12.2018г.. – 19.01.2019г.. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 49,97 лева , за двата мобилни номера, платима в срок 04.02.2019г.. , като било приложено извлечение от потреблението на мобилния номер. Твърди, че абонатът не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 255,73 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца – ноември, декември 2018г. и януари 2019 г. . С кредитно известие № ********** от 20.02.2019г.. била извършена корекция по дължа, след което задължението за плащане възлизало на сумата 241,23 лева. Неплащането от ответника на стойността на потребените и фактурирани услуги ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от договора, във връзка с чл. 75 вр. чл. 19б, б. в от ОУ на мобилния оператор и Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти. Така след прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура № **********/20.03.2019г.. , в която били начислени сумата 124,92 лева – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти и 241,23 лева - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. Сочи, че съгласно чл. 75 от ОУ при неспазване на което и за е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължнеия на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б буква в / да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. С оглед договорените между страните условия, за мобилния оператор възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без да е необходимо да отправя изризно волеизявление до абоната за намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомнянания чрез смс-известяване. Датата на деактивация на абонамента била 11.02.2019г.. , като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за плащане. Посочва, че претендираната неустойка представлявала стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер, съобразно уговореното в договора, като договорната клауза съответствала на предписанията на КЗП и с уговореното в постигнатата спогодба. Като абонат на дружеството ответникът се бил съгласил и приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в които ОУ били описани хипотезите на едностранно прекратяване на договори за мобилни услуги, а абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнение на договорните си задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в претендирания размер. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 124,92 лева , от които 62,46 неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.08.2018г.. за мобилен номер ******** и 62,46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 14.08.2018г.. за мобилен номер ********. Претендира разноски за заповедното и исково производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото моли иска да бъде уважен, като се присъдят направените разноски.
Ответникът Ю.К.С., в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор чрез назначения му на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, които не се подкрепяли от доказателствата по делото- не били представени доказателства, че договорът с ответника е прекратен предсрочно, не били представени доказателства и за изпратени на ответника напомнителни СМС. Прави възражнеие за нищожност на клаузата за неустойка за предсрочно прекратяване на договора намираща се в т. 11 от приложения договор за мобилни услуги, тъй като накърнявала добрите нрави , защото е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. В съдебно заседание особения представител на ответника – адв. С.П. от ВТАК поддържа подадения отговор. В хода на устните състезания процесуалният му представител взема становище да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан. Представя писмена защита, в която излага подробно съображения за неоснователност на иска. Позовава се, че не било доказано едностранно прекратяване на договора от страна на ищеца, както и изпращането на напомнителни СМС, прави възражнеие за нищожност на клаузата за неустойка по изложени съображения.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по
делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.дело № 896/2020г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото
производство – „Т.Б.“ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми по издадени фактури. Въз основа на същото е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 36/11.09.2020г. в
полза на ищеца за сумата 124,92 лева –
неустойка. Присъдена била и законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2020г.,
до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 145,00 лева, от които 25,00лева – ДТ и 120,00
лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е в заповедта, че вземането
произтича от неустойки поради предсрочно прекратяване на договори по вина на
потребителя. Заповедта за изпълнение е връчена при условията по чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заповедният съд, с разпореждане от 9.11.2020г.
е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в
едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение.
Видно от съдържащия се в
ч.гр.дело № 896/2020г. на РС Свищов договор за мобилни услуги от 14.08.2018 г. същият
е сключен между „Т.Б.” ЕАД/ и ответника за предоставяне на мобилни телефонни услуги за мобилен номер ********, при стандартен месечен абонамент 24,99 лева на
месец, при дата на издаване на фактура – на 20-ти всеки месец, за срок до
14.08.2020 г. . В договора е посочено,
че в случай на прекратяването му преди изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по договора
и други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
същият дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване неустойка
в размер всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти.
Уговорено е, че след изтичане на първоначалния срок договора се превръща
в безсрочен при стандарните условия на избрания абонаментен план и може да бъде
прекратен по всяко време . Като приложение към договора е ценова листа за
абонаментните планове за частни лица от 14.08.2018г.. Към договора за мобилни
услуги е сключено и приложение от същата дата 14.08.2018г.. с което абонатът е
станал титуляр по мобилен номер ********, с избран абонаментен план Тотал 24,99 лева, с неограничени национални минути
и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца или до
14.08.2020г..
Издадена от ищеца фактура № ********** от 20.03.2019г./вложена
в ч.гр.дело № 896/2020г. на РС Свищов/ за отчетен период 20.02.2019г. до 19.03.2019г.
и начислена сума за плащане 366,15 лева с ДДС. Описано е, че сумата
представлява 124,92 лева – неустойки, предсрочно прекратяване на договори за
услуги, задължения от предходен период 241,23 лева. Срокът за плащане на
задължението по отчетния период, посочен във фактурата е 04.04.2019г. .
Приложена по делото е
Фактура ********** от 20.11.2018г.. за периода 20.10.2018г.. –
19.11.2018г. на стойност 123,90 лева,
включваща разговори – 61,60 лева,
месечни такси – 41,64 лева, отразени балан от предходен период 65,35 лева, като
е посочен срок за плащане 05.12.2018г..
Към фактурата е приложена справка общо потребление за мобилен/фиксиран
номер.
Видно от фактура №
********** от 20.12.2018г.., същата е за отчетен период 20.11.2018г.. до
19.12.2018г.. , на стойност 205,76 лева с ДДС, която сума включва разговори –
22,60, такси – 45,62 лева, отразен е баланс от предходен период 123,90 лева.
Посочен е срок за плащане на задълженията по отчетния период 04.01.2019г… Към фактурата
е приложена Справка общо потребление за мобилен/фиксиран номер.
Приложена по делото е
фактура № ********** от 20.01.2019г.. за периода 20.12.2018 – 19.01.2019г.. на
стойност 255,73 лева, която включва разговори 41,64 лева, посочен е баланс от
предходен период 205,76 лева, като е приложена и справка общо потребление за
мобилен/фиксиран номер.
Приложени по делото са
Общи условия на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги , в които са уредени услугите предоставяни от Теленор,
индивидуалните договори, цените на услугите и заплащането им, правата и
задълженията на Теленор, правата и задълженията на потребителите, отговорност
на потребителите и др. Така съгласно чл.
75 от същите, при неспазване на което и да е задължнеие по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителите, Теленор има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Според чл. 19 б от Оу, Теленор има право да
откаже сключване на индивидуален договор
или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай
, че буква в/ потребителят не е платил дължи суми след изтичане на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. В чл. 19 е
уредена възможност Теленор да откаже сключване на индивидуален договори ли
едностранно да прекрати индивидуален договор сроен или безсрочен с едномесечно
писмено предизвествие, в случай, че потребителят е посочил неверен адрес за получаване на
фактури, е използвал крайни устройства, които не са с оценено съответствие не
са маркирани и не са пуснати на пазара съгласно действащите нормативни актове, има
направена прълновачална или последваща кредитна оценка според резултата от
която не би могъл да покрива обичайните си задължения по ползване на услугите
или е нарушил съществено или системно Общите условия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи
се, че заповедното производство е било образувано по заявление на ищеца,
подадено на 09.09.2020г. срещу ответника за сумата 124,92 лева –-неустойки. Присъдена
била и законната лихва върху сумата, считано от 9.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски в размер на 145,00 лева. Посочено е в заповедта, че вземането произтича
от неустойки поради предсрочно прекратяване
на договори по вина на потребителя. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е
предявил настоящия положителен установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение.
Установи се от сключените с ответника договори
за мобилни услуги и приложение към договора за мобилни услуги, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по договора
и други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
същият дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване
неустойка в размер всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти.
Между страните
няма спор относно съдържанието на общите условия, прилагани от доставчика при
сключване на договорите, към които всяко от подписаните от потребителя договори
изрично препраща. В чл. 19б от общите
условия изрично е предвидено право на доставчика да прекрати договор с
потребител, който не е платил дължима на падеж сума. Като възприема тази уговорка
в съвкупност с чл. 19д, предвиждащ освобождаването на мобилния номер по
прекратения договор, съдът преценява, че макар и да е оповестено като
„прекратяване“, по последиците си правото на доставчика е равносилно на
разваляне без предизвестие поради неизпълнение,
тъй като цели да освободи занапред оператора от задължението му да гарантира
достъпа на клиента до далекосъобщителните услуги. Предоставянето с клаузата от
общите условия на правото на кредитора да прекрати договора без да
предупреждава длъжника за предстоящото отпадане на възможността да ползва
услугата не създава значително неравновесие в правата и задълженията на
страните. Обратното, ако общите условия допускаха договорът да бъде съхранен и
при неплащане на абонамент, това би обременило потребителя, оставащ задължен с
цената за поддръжката на достъпа му до мрежата като телефонен номер до края
на действащия абонаментен план дори и
без да може да използва услугите, тъй като забавата е основание за доставчика
да задържа своята престация чрез ограничаване на изходящи повиквания и трафика
на данни. Затова и настоящия състав намира, че с уговорката, предоставяща на
оператора право едностранно и без предизвестие да прекрати договора занапред
правата на потребителя не са накърнени и съответно тази клауза валидно дерогира
общото правило на чл. 87 ал.1 ЗЗД.
Клаузите от общите
условия не предвиждат особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде
отправено към длъжника, поради което съдът приема, че волеизявлението може да
бъде и конклудентно – с предприети от доставчика действия по ограничаване на
ползваните услуги, както и издаването на крайната фактура. Това поведение
следва да се квалифицира като неформален израз на воля за едностранно
прекратяване на договора, а достигането му до насрещната страна е било
осигурено чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен при сключването
на договора. Следователно съдът намира за установено едностранното прекратяване
от страна на ищеца на процесните договори за мобилни услуги. При така установеното
прекратяване на договора за двата абонаментни плана възникват вредите, чието компенсиране е
уговорено с процесната неустойка, тъй като се поражда основанието за
обезщетение за накърнения негативен интерес на кредитора. Неустоечната клауза
не се явява нищожна, и неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника в тази насока, тъй като същата не е в необосновано
завишен размер, още повече, че в индивидуалния договор неустойката като размер
е съобразена с постигнато споразумение с КЗК през 2018г, а именно трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Така за всеки от
абонаментните планове Тотал 24,99 лева се дължи неустойка в размер на по 62,46 лева/3х 20,82 лева, като стойността на
месечния абонамент е без ДДС/ . Искът за
установяване на вземане от ответника за неустойка в претендирания размер от
124,92 лева се явява основателен и доказан и следва да бъде прието за
установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата 124,92 лева,
представляваща 62,46 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
14.08.2018г.. за мобилен номер ******** и 62,46 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 14.08.2018г.. за мобилен номер ********.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 145,00 лева, съобразно уважения иск, от които 25,00 лева ДТ и 120 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за ДТ, внесено възнаграждения за особения представител и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважения иск, а именно сумата 405,00 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.К.С. с
ЕГН ********** *** , че дължи на "Т.Б."
ЕАД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление *** , ********, чрез пълномощника адв. В.Г. сумата 124,92
лева/сто двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща 62,46 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
14.08.2018г.. за мобилен номер ******** и 62,46 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 14.08.2018г.. за мобилен номер ********,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 36 от 11.09.2020 г. по ч.гр.дело №
896/2020 г. по описа на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА Ю.К.С. с ЕГН ********** *** да заплати на "Т.Б." ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** , ********, сумата 405,00 лева /четиристотин и пет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Ю.К.С. с ЕГН ********** *** да заплати на "Т.Б." ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** , ********, направените в заповедното производство разноски в размер на 145,00 лева /сто четиридесет и пет лева/, от които 25,00 лева ДТ и 120,00 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 896/2020г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: