Р Е
Ш Е Н
И Е № 260089
гр. Пловдив, 19.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV н.с., в
открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Анелия
Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6522/2020г. по описа на
ПРС, ІV н.с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е
Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0020449, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на Й.Ч.,
ЕГН/ЛНЧ ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250
лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр. чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461
т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/.
По съображения, изложени в
жалбата, жалбоподателят Ч. оспорва издадения срещу него ЕФ, като излага доводи
за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила. Прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2
от Закон за адвокатурата /ЗА/.
Въззиваемата
страна ОДМВР - Пловдив, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В депозирано до съда становище навежда твърдение за
неоснователност на жалбата. Прави искане за нейното отхвърляне и потвърждаване
на издадения ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до
минимално предвидения в закона размер. Претендира направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било
санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът
установи следното:
ЕФ Серия Г № 0020449 е издаден
срещу Й.Ч. за това, че на 01.05.2020г. в 10:27ч. на Републикански път II-86км 19+240 в посока
гр. Асеновград като физическо лице, притежаващо МПС - л. а. „Шкода Суперб“ с рег. № ****, регистрирано на територията на Република
България, което не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което е нарушило разпоредбата на
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461
т.1 от КЗ. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система Multa Radar SD 580 № 00209D32АСЕ1.
Извършена била служебна проверка в „Гаранционен фонд“, която потвърдила, че към
процесната дата /01.05.2020г./ за конкретното МПС
няма сключена активна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава служебна
проверка в „Гаранционен фонд“ била направена и към дата 06.01.2020г. за
процесното МПС, в резултат на която било установено, че за л. а. с рег. № ****
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие
23.12.2019г. 16:18ч. и крайна дата на покритие 23.12.2020г. 23:59ч. към „ЗАД ДаллБог:Живот и Здраве“ АД, която обаче била прекратена на
24.01.2020г. 00:00ч. В забележка към справката било посочено, че не били изпълнени
задълженията по чл.263 ал.1 от КЗ да бъде уведомен застрахователят за промени в
регистрационния номер на МПС, който да подаде данни в ИЦ към ГФ. Резултатът от
проверката бил намерен по подаден номер на рама на МПС.
Фактите се установяват от всички
приложени по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни
и непротиворечиви.
Въз основа на събрания по делото
доказателствен материал съдът приема, че по категоричен начин се установява
управление в посочените в ЕФ време и място на процесното МПС, регистрирано на
територията на Република България, за което не е имало сключен от
жалбоподателя, като негов собственик, договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. От представената по преписката справка от
страницата на „Гаранционен фонд“ се установява безспорно, че към датата на
нарушението - 01.05.2020г. за процесното МПС е липсвала активна застраховка
„Гражданска отговорност“ за л. а. „Шкода Суперб“
с рег. № ****, собственост на Й.Ч., като
същият не е изпълнил задължението си по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, която норма
задължава всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Действително по делото от страна на жалбоподателя е представено заверено копие
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователна полица № BG/30/119003520730 с посочен в нея срок на договора от
16:18ч. на 23.12.2019г. до 23:59ч. на 23.12.2020г. Видно от полицата, същата е
сключена от Й.Ч. за лек автомобил без регистрация с рама № TMBBG63UX79019134,
като е отбелязано, че застрахователната премия е платима еднократно в брой. За
заплащането на застрахователната премия е представено заверено копие на сметка
№ 18606581/23.12.2019г. по горепосочената застрахователна полица. Впоследствие
процесното МПС е било регистрирано на територията на Република България с рег. №
****. След регистрацията обаче жалбоподателят е бил длъжен да представи на
застрахователя данни за българския номер на застрахованото МПС в срок до един
месец от началото на валидност на застрахователната полица, като при
неизпълнение на това задължение полицата се счита прекратена от следващия ден
от изтичане на този срок така, както изрично е указано в сключения от Ч.
застрахователен договор. След като не е сторил това, застрахователната полица е
била прекратена към 24.01.2020г., видно от представената по делото справка от
страницата на „Гаранционен фонд“. За възможността застрахователната полица да
бъде прекратена при непредставяне на данни за българския номер на
застрахованото МПС жалбоподателят е бил уведомен с изрично въведена в
застрахователния договор клауза, който договор е бил лично подписан от него.
Предвид горното съдът намира, че за управляваното към 01.05.2020г. МПС „Шкода Суперб“ с рег. № **** не е бил сключен от собственика му
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая
собствеността на процесния лек автомобил се установява от приложената по
преписката справка от централната база данни на КАТ относно първоначалната
регистрация и собствеността на превозното средство.
Нарушението е установено
посредством АТСС тип „Multa Radar SD“,
представляващо базирана стационарна система за измерване на скоростта в двете
посоки и регистрация на пътни нарушения. Системата е вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4888, видно от
представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888,
издадено от Български институт по метрология /БИМ/. На видео-радарната система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е била извършена и последваща проверка, резултатите от която са обективирани в
Протокол от проверка № 35-С-ИСИС/19.06.2019г., съставен от БИМ.
Въпреки безспорността на
извършеното нарушение, съдът приема, че в случая е налице основание за отмяна
на ЕФ като незаконосъобразен, поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на административното производство по неговото
издаване.
В разглеждания казус допуснатото
нарушение е било установено с автоматизирано техническо средство, видно от
описателната част на обжалвания ЕФ. В този случай приложение намира нормата на
чл.638 ал.4 от КЗ, съгласно която, когато с АТСС е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал.1. От съдържанието на цитираната
разпоредба от КЗ е видно, че нормата допуска да се издаде ЕФ за нарушение,
изразяващо се в липса на такава задължителна застраховка, но само при
управление на МПС. Процесният електронен фиш обаче не
съдържа описание на този факт /управление на МПС/ и не става ясно дали на
собственика се вменява отговорност за управлението на превозното средство, без
да е сключена преди това застраховка „Гражданска отговорност“, или само поради
факта, че в качеството си на собственик не е предприел необходимите действия с
оглед сключването на тази застраховка. Безспорно ЕФ следва да съдържа всички
факти и обстоятелства, включени в състава на нарушението, доколкото само по
този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване и е недопустимо същите
да бъдат установявани единствено и само от доказателствата по делото.
Изложената празнота при описание на изпълнителното деяние в атакувания ЕФ е
довела до нарушаване на правото на защита на подведения под отговорност субект
и възпрепятства възможността му да разбере какво му е вменено и срещу какви
факти следва да организира защитата си своевременно и в пълнота. Предвид това съдът намира обжалвания ЕФ за
издаден в противоречие с процесуалните правила, поради което следва да бъде
отменен като незаконосъобразен. В този смисъл е и Решение № 2027/12.11.2020г.
по к.а.н.д. №2220/2020г. на Административен съд - Пловдив.
С оглед изхода на спора на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно
направена още с подадената жалба. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 300 лв. Предвид направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност, преценката за дължимостта и размера на
възнаграждението съдът направи към момента на постановяване на решението и с
оглед действащата към този момент редакция на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл възражението
на въззиваемата страна за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда
възнаграждение в минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2, т.1 от наредбата, следва въззиваемата страна
да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0020449, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на Й.Ч., ЕГН/ЛНЧ ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 вр. чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1
т.1 вр. чл.461 т.1 от Кодекс за застраховането.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М.Б.,***, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.