Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.02.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19178 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Н.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен иск за заплащане
на сумата от 10601,97 лева, представляваща удържана по принудителен ред сума по
изп.дело № 20107120400731 по описа за 2010г. на ЧСИ Илиана Станчева, с рег. №
712 в КЧСИ, с район на действие – Варненски окръжен съд, с която са погасени
задължения на ищеца към „О.Ф.Б.“ ЕАД по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
9343/2010г. по описа на ВРС.
В исковата молба са
изложени твърдения, че със Заповед №
5461/23.06.2010г. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.г.р. ч.гр.д. № 9343/2010г.
по описа на ВРС Д.Н.И. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми:
11164,13 лева – главница, 2819,68 лева – договорна лихва за периода от
23.01.2009г. до 22.06.2010г., 1585,27 лева – лихва/такса закъснение за периода
от 03.02.2009г. до 22.06.2010г.. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.10.2010г. до
окончателното плащане, дължими по договор за кредит № 11/8830362 от
10.07.2008г. Въз основа на издадения по същото дело изпълнителен лист по молба
на „Банка ДСК“ ЕАД на 28.12.2010г. било образувано изп.дело № 20107120400731 по
описа за 2010г. на ЧСИ Илиана Станчева, с рег. № 712 в КЧСИ, с район на
действие – Варненски окръжен съд. На 27.09.2013г. „О.Ф.Б.“ ЕАД уведомило ЧСИ,
че е придобило вземането по силата на договор за цесия. Въпреки депозирани
молби за прекратяване на изпълнителното дело и настъпила перемпция били
предприети изпълнителни действия срещу ищцата, като бил наложен запор на
трудовото й възнаграждение и на пенсионната й партида, като от трудовото й
възнаграждение от ОУ „Петко Рачев Славейков“ за периода от 10.09.2014г. до
08.09.2016г. били удържани суми в общ размер от 10723,37 лева, а от пенсията й
за периода от 14.03.2017г. до 07.12.2018г. била удържана сума в размер на
597,24 лева. С тези суми били погасени вземания по изпълнителния лист, от които
4866,64 лева – главница и 5735,33 лева – законна лихва. Същите суми били
преведени по сметка на взискателя „О.Ф.Б.“ ЕАД. Ищецът твърди, че е настъпила
перемпция, считано от 04.07.2014г., както било прието и влязло в сила Решение №
3297 от 17.07.2019г. по гр. № 1312/2019г. по описа на ВРС. Предвид изложеното ищцата счита, че
събраните след тази дата суми са платени без основание.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Сочи се, че ответното дружество е конституирано като взискател по
изпълнителното дело на 27.09.2013г. Последно поискани изпълнителни действия по
отношение на ищцата били поискани на 04.07.2012г., поради което на 04.07.2014г.
изпълнителното дело се е прекратило поради перемпция. В този смисъл се сочи, че
вземането за главницата от 11164,13 лева се е погасило по давност на 04.07.2017г.
Не се оспорва, че от ЧСИ са събрани посочените от ищцата суми след перемпцията,
но се твърди, че част от тях са събрани преди изтичане на давността за
вземането. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност и моли
искът да се отхвърли за сумата от 398.88 лева, постъпила при ЧСИ на
10.10.2014г. и за сумата от 565,69 лева, постъпила при ЧСИ на 04.11.2014г. За
останалата част от сумите в размер на 9829,69 лева ответникът прави възражение
за прихващане със вземането на ответното дружество срещу ищцата за сума в
размер на 11164,13 лева, представляваща главница по договора за текущо
потребление от 10.07.2008г, тъй като прихващането е могло да бъде извършено
преди изтичане на давността.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Служебно известно на съда е, че със заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК № 5461/23.06.2010г. ч.гр.д. № 9343/2010г. по описа на ВРС Д.Н.И. е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД
следните суми: 11164,13 лева – главница, 2819,68 лева – договорна лихва за
периода от 23.01.2009г. до 22.06.2010г., 1585,27 лева – лихва/такса закъснение
за периода от 03.02.2009г. до 22.06.2010г.. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
22.10.2010г. до окончателното плащане, дължими по договор за кредит №
11/8830362 от 10.07.2008г. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден
изпълнителен лист от 23.06.2010г.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело
№ 20107120400731 по описа за 2010г. на ЧСИ Илиана Станчева, с рег. № 712 в КЧСИ,
което е прието в цялост като доказателство по делото, приложено на електронен
носител. Поради цесия като взискател по делото е конституирано „О.Ф.Б.“ ЕАД.
Не е спорно между страните, че посоченото изпълнително
дело е прекратено по силата на закона поради перемпция на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПКК, считано от 04.07.2014г., тъй като последното извършено от
ЧСИ изпълнително действие е от 04.07.2012г.
С влязло в сила решение по гр.д. № 1312/2019г. по
описа на ВРС е прието за установено в отношенията между страните, че Д.Н.И. не
дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД сумата от 11164.13
лева - главница, ведно със законната лихва, чийто размер към 14.01.2019г.
възлиза на 3433.14 лева и неолихваема сума от 189.05 лева, предмет на принудително изпълнение по изп.дело
№20107120400731 по описа за 2010г. на ЧСИ Илиана Станчева, район на действие
Варненски окръжен съд, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №
9343/2010г., по описа на ВРС, 7-ми състав, на основание чл. 439 ГПК.
Видно от удостоверение, издадено от ЧСИ
Илиана Станчева, по изп.дело № 20107120400731 от запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Д.Н.И. по изпълнителното дело след 10.09.2014г. са
постъпили сум в общ размер от 107332,37 лева, а от ТП на НОИ след 13.03.2017г.
са постъпили суми в общ размер от 597,24 лева.
Приета по делото е и подробна справка за постъпили и
разпределени суми по изп.дело № 20107120400731, от която е видно какви удръжка
са правени от заплатата/пенсията на ищцата, на кои дати са постъпили по сметка
на ЧСИ, как са разпредели и на кои дати съответни суми са преведени на
взискателя „О.Ф.Б.“ АД.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвеното, се установява, че по партидата
на ищцата Д.Н.И. са постъпили суми от запор на трудово възнаграждение от ОУ
„Петко Славейков“ и от запор на пенсионно възнаграждение от НОИ-Варна.Общата
сума, постъпила от трудово възнаграждение, в периода 10.09.2014г. до
08.09.2016г. е 10723,37 лева, като тази сума е разпределена както следва:
597,78 лева – за погасени задължения по изпълнителното дело към ЧСИ за такси;
4866,64 лева са преведени на взискателя „О.Ф.Б.“ АД за погасяване на
неолихвяема сума по ИД, която включва договорна лихва, такса закъснение и др;
5258,95 лева – за погасена законна лихва. Общата сума, постъпила от запор върху
пенсионното възнаграждение от НОИ-Варна в периода от 14.03.2017г. до
07.12.2018г. е постъпила сума вразмер на
597,24 лева, която е разпределена както следва: 120,86 лева – за погасени
задължения по изпълнителото дело към ЧСИ, 476,38 лева – за погасена законна
лихва. На взискателя са преведени общо 10601,97 лева, разпределени, както
следва: 4866,64 лева – за погасяване на неолихвяема сума по ИД, която включва
договорна лихва, такса закъснение и др. и 5735,33 лева – за погасена законна
лихва. Към 08.06.2017г. общата погасена сума към „О.Ф.Б.“ АД е 10288,99 лева,
от която няма погасена главница, погасена е неолихвяема сума по ИД в размер на
4866,64 лева и законна лихва в размер на 5422,35 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и е процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да
докаже да докаже, че процесните суми са удържани от трудовото му
възнаграждение/пенсия в рамките на изпълнителното дело, но след прекратяване на
същото поради перемпция, както и че сумите са получени от ответника. Ответникът
следва да докаже основание за задържане на получените суми, както и твърденията
си за настъпила погасителна давност и за прихващане.
Безспорно се установиха обстоятелствата, че ищцата със
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е осъдена да заплати сумите, предмет на
заповедта, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД; че по искане на Банката е образувано
изп.дело 20107120400731 по описа за 2010г. на ЧСИ Илиана Станчева, с рег. № 712
в КЧСИ, в рамките на което поради прехвърляне на вземането като взискател е
конституирано ответното дружество „О.Ф.Б.“ ЕАД; че последното изпълнително
действие, извършено от ЧСИ е от 04.07.2012г., с оглед на което изпълнителното
дело се е прекратило по право на
04.07.2014г. поради перемпция, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и че въпреки прекратяването ЧСИ е
продължил да извършва изпълнителни действия, включително са правени удръжки от
трудовото възнаграждение и пенсията на ищцата, като част от събраните суми са
разпределени в полза на взискателя и са му изплатени, а част от сумите са
останали в полза на ЧСИ за покриване на разноските по изпълнителното дело.
Установи се от представените по делото писмени
доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в
периода 10.09.2014г. до 07.12.2018г. от трудовото възнаграждение на ищцата е
удържана сума в размер на 10723,37 лева, а от пенсията й – сума в размер на
597,24 лева. От посочените суми на ответника е разпределена и изплатена сума в
общ размер от 10601,97 лева (останалите са в полза на ЧСИ разноски), от които
4866,64 лева са за погасяване на неолихвяеми вземания по изпълнителния лист и
5735,33 лева са за погасяване на законна лихва. Суми за главница по
изпълнителния лист не са разпределени.
Съдът намира с оглед указанията в постановеното ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че всички
действия на ЧСИ след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона
поради перемпция се явяват незаконосъобразни и не следва да бъдат зачитани, а сумите,
които са удържани от заплатата и пенсията на ищцата се явяват дадени без
основание. Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за отпаднало
основание, предвид че сумите формално са събрани в рамките на изпълнително
дело, но след прекратяването му, а не преди него, с оглед на което е и
възприетата правна квалификация на иска по чл.55, ал.1, т.1 от ГПК. Доколкото
безспорно сумата в размер на 10601,97 лева е получена от ответника и предвид,
че е дадена при начална липса на основание, същата подлежи на връщане, ако не
се установи основание за задържането й.
Съдът намира, че по отношение сумите, удържани от
трудовото възнаграждение на ищцата и част от удържани от пенсията й в периода
от 13.10.2014г. до 08.06.2017г. в общ размер от 10288.99 лева за ответника е
налице основание за задържане на сумата и искът в тази част се явява
неоснователен. Касае се за удръжките, направени преди 04.07.2017г., а именно
датата, на която е изтекла погасителната давност по отношение на всички
вземания по изпълнителния лист /същата не е спорно и се установява от
изпълнителното дело/. Съдът счита, че това е релевантната дата както за
главницата, така и за останалите вземания с оглед правилото на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно което, ако вземането е установено със съдебно решение срокът на
новата давност е всякога пет години. Налице е противоречива практика по въпроса
дали влязлата в сила при липса на възражение от длъжника заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо. Настоящият състав приема, че влязлата в сила
заповед е приравнена на установено със съдебно решение вземане и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение – в този смисъл и Определение №
214 от 15.05.2018г. по гр.д № 1528/2018г. на ВКС, IV г.о. По отношение на всички вземания на кредитора по
изпълнителния лист, за които не е настъпила
погасителна давност към момента на удръжките, е налице годно основание за
задържане на сумите. Бездействието на взискателя за осъществяване на изпълняемото
право и прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, не води до погасяване на надлежно установеното с изпълнителния лист
материално право или до погасяване на правото на принудително изпълнение. Не
съществува законова пречка за иницииране на ново изпълнително производство до
изтичане давността за вземането. Действително, фактът на извършване на
изпълнителни действия по производство, което е прекратено по силата на закона,
прави извършените действия незаконосъобразни, но това по естеството си не прави
плащането на сумите по издадения изпълнителен лист недължимо. С факта на
удържане на задълженията на ищцата /длъжник по изпълнението/ е извършено
погасяване на нейно валидно възникнало, изискуемо и ликвидно вземане, което към
датите на плащанията не е било погасено по давност и е подлежало на
принудително изпълнение, макар и не в това, а в друго изпълнително производство
/за образуването на което не са били налице законови пречки/ - в този смисъл
Решение от 18.07.2018г. по в.т.д. № 965/2018г. по описа на ВОС.
За пълнота, следва да се посочи, че възражението на
ответника за давност по отношение на част от вземането, а именно за две от
удържаните суми от трудовото възнаграждение на ищцата – на 10.10.2014г. и на
04.11.2014г. също се явява основателно, макар и съдът в настоящия случай да не
е длъжен да го разгледа. Вземането по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за дадена без
основание сума се погасява с общата петгодишна давност. Последователна е
практиката на ВКС, съгласно която давността започва да тече от момента, в който сумата е платена без основание в
полза на кредитора. Не може да бъде споделено виждането на ищцата, обективирано
в писмените бележки, че погасителната давност тече от постановяването на
Решението по гр.д. № 1312/2019г. по описа на ВРС, в рамките на което било
установено от кой момент е настъпила перемпцията. Прекратяването на
изпълнителното производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК става по
силата на закона и без значение се явява установяването на конкретната дата със
съдебно решение, което в частта за мотивите не се и полза със сила на пресъдено
нещо. Съдът намира, че в релевантният момент, от който започва да тече
давността в настоящия случай, се явява датата, на която след съответно
разпределение взискателят е получил удържаните суми. Именно от този момент за
длъжника възниква правото да търси от взискателя връщане на получената от него
сума на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД. От представената по делото подробна
сметка за постъпили и разпределени суми (л.44-46 от делото) се установява, че
от постъпилата по сметка на ЧСИ на 10.10.2014г. сума от трудово възнаграждение
в размер на 398.88 лева, на взискателя е преведена на 13.10.2014г. сума в
размер на 171.90 лева, погасяваща неолихвяема сума по изп.лист, а от
постъпилата на 04.11.2014г. сума в размер на 565.69 лева преведена на
взискателя на 05.11.2014г. е сума в размер на 565.24 лева. По отношение на
посочените суми от момента, в който взискателят е получил сумите до подаване на
исковата молба по настоящото дело – 22.11.2019г. е изтекла петгодишната
погасителна давност, с оглед на което възражението на ответника се явява
основателно за сума в общ размер от 737.14 лева (171.90 лева + 565.24 лева).
По възражението на ответника за прихващане съдът намира,
че принципно не следва да се произнася, доколкото то се разглежда при приета
основателност на претенцията на ищеца. Въпреки това, следва да се отбележи, че
същото би се явило основателно за удръжките, направени преди изтичането на
погасителната давност, а именно преди 04.07.2017г. Съгласно разпоредбата на
чл.103, ал.2 от ЗЗД съдебно прихващане се допуска и след като вземането е
погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на
давността. Практиката на ВКС приема, че е възможно да се извърши съдебно
прихващане на пасивното вземане с насрещно активно вземане /вземането на
страната, която прихваща/, което е погасено по давност, ако преди изтичане на
давностния срок за активното вземане са били налице предпоставките за
извънсъдебно прихващане по чл.103, ал.1 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 35 от
25.07.2017г. по т.д. № 3164/2015г. на ВКС, I т.о. и цитираната в същото практика на ВКС. В
настоящия случай за вземането на ответника, с което е заявил прихващане, а
именно за главницата по изпълнителния лист, преди изтичане на давността са били
налице изискуемите на чл.103, ал.1 от ЗЗД изисквания – същото е еднородно на
пасивното вземане, изискуемо и ликвидно /установено с влязла в сила заповед за
изпълнение/.
Съдът намира за основателна претенцията на ищцата за
връщане на всички удържаните суми от пенсията й след изтичане на погасителната
давност за вземанията по изпълнителния лист, а именно след 04.07.2017г.,
предвид че с исковата молба от 29.01.2019г., по която е образувано гр.д. №
1312/2019г. ищцата се е позовала на изтеклата погасителна давност. Удържаните
суми за периода от 10.07.2017г. до 07.12.2018г., които са получени от
взискателя след разпределението, са в общ размер на 312,98 лева. Същите
подлежат на връщане на ищцата, предвид че са удържани след прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция и не се установява основание за
задържането им от ответника.
По всички гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата
от 312,98 лева и да бъде отхвърлен за разликата до претендирания размер от 10601,97
лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съобразно с уважената част от иска. От ищцовата страна се претендират
разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение, което следва да
бъде присъдено в полза на адвокат К.Т.. На основание чл.38, ал.2 от ЗА. Предвид
че се касае за безплатна правна помощ следва да бъде присъждан минимален
адвокатски хонорар съобразно Наредба № 1/2004г., който в настоящия случай
съгласно чл.7, ал.4 е в размер на 848,06 лева. От същия ответникът следва да
заплати 25,04 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски съобразно с уважената част от иска. Ответникът е направил разноски в
размер на 250 лева за депозит за вещо лице, както и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП. От посочените разноски ищецът следа да бъде осъден да заплати 436,72 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 12,52 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 312,98 лева, представляваща сбор от удържани по принудителен ред и преведени на взискателя
суми по изп.дело № 20107120400731 по описа за 2010г. на ЧСИ Илиана Станчева, с
рег. № 712 в КЧСИ, с район на действие – Варненски окръжен съд за погасяване
задължения на ищеца към „О.Ф.Б.“ ЕАД по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
9343/2010г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 312,98
лева до претендирания размер от 10601,97 лева, на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адвокат К.Н.Т. *** по карта VAK 0860, сумата
от 25,04 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Д.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 436,72 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 12,52 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: