№ 3919
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20211100109924 по описа за 2021 година
Ищцата М. К. Х. предявява обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размер на
25 500лева, изразяващи се в болки и страдания, и 200,00 лева, направени разходи, в резултат
от телесни повреди, настъпили при ПТП от 08.02.2021г. в гр.София, при което водачът на
л.а.“Ситроен“ с рег.№ ****, при наличие на пешеходна пътека тип „Зебра“ и пътен знак,
който я означава, отнема предимство на пресичащата пешеходната пътека ищца, която
претърпяла телесни повреди, описани в исковата молба, за които претендира заплащане на
обезщетение, както и за направените разходи.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД е представил писмен отговор, в който са
изложени съображения за неоснователност на исковете. Оспорва механизма на ПТП, както и
констативния протокол, издаден във връзка с него, по същество. Прави възражение за
съпричиняване на вредите от поведението на ищцата. Възразява за прекомерност на
претендираното обезщетение и за недоказана причинно –следствена връзка. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение със собственика на л.а.“Ситроен“ с рег.№
****
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С определение от 10.01.2022г. на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване настъпване на ПТП на 08.02.2021г., наличието
на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а.“Ситроен“ с
рег.№ ****, валиден към датата на ПТП, с ответника.
1
За установяване механизма на ПТП е представен констативен протокол№К-51,
в които е посочен механизъм на настъпване на произшествието, като е посочено, че на
08.02.2021г. в гр.София, около 19,10часа л.а. „Ситроен Ц2“ с рег.№ **** с водач Има Д. на
пешеходна пътека тип „зебра“, обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8т.1 от
ЗДвП, в района на кръстовището не пропуска и реализира ПТП с преминаващата на
пешеходната пътека пешеходка М. Х., като водачът не уведомява МВР и не остава на място
на ПТП до пристигането на представител на МВР.
Приета е авто-техническа експертиза, по която са дадени следните отговори на
поставените въпроси:
-Посочен е механизъм на ПТП, идентичен с посочения в констативния протокол, като
е прието, че липсват технически причини за настъпване на ПТП, същите са изцяло от
субективен характер. Към момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение и
предприемане на пресичане, той е бил извън опасната зона за спиране на превозното
средство и произшествието е било предотвратимо от водача на автомобила. Към момента на
навлизане на пешеходеца в дясната част на платното за движение и предприемане на
пресичането, той е бил извън опасната зона за спиране на автомобила и ПТП е било
предотвратимо от водача автомобила. От момента на излизане на пешеходеца от зоната на
ограничена видимост водачът на автомобила не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез преминаване на аварийно спиране. Предотвратимостта от
страна на пешеходеца е свързана с изчакване преминаването на автомобила, след което да
пресече платното за движение.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, по която е направено заключение, че
ищцата е понесла контузия на черепа с охлузноразкъусна рана на главата в областта на
дясно слепоочие, като при преглед от личния лекар на следващия ден ищцата заявила
наличие на болки в дясната част на долна челюст и болки в дясна китка, като описаните
травми кореспондират с механизма на ПТП. Вещото лице констатира, че от медицинските
прегледи и документация няма описани данни за загуба на съзнание. При получените травми
на ищцата и болковия синдром при правилно лечение и спазване на лечебен режим
възстановителния период е 10 дни за травмата на главата и 20 дни за травмата на глезена.
При адекватно лечение и спазване на лечебен режим периода на възстановяване от травмата
на главата е 30 дни а на глезена 20дни. При лечение травмата на главата неудобството се
изразява в невъзможността за мокрене на нараненото дясно слепоочие за 48часа, а за
травмата на глезена неудобството се изразява при физическо натоварване за 10-15 дни.
Няма данни за загуба на съзнание при ищцата и мозъчно сътресение. Последиците от
мозъчно сътресение се проявяват веднага след черепно-мозъчната травма. При адекватно
лечение и спазване на подходящ лечебен режим, периодът на възстановяване е 1-2седмици.
Травмите на ищцата в резултат от ПТП са от групата на леките. При получената травма на
главата ищцата следва да се спазва лечебно-охранителен режим, от 24 до 48 часа липса на
зрително и умствено натоварване, лека и природосъобразна храна за първите 2-3 дни,
въздържане от прием на алкохол и тютюнопушене за 24-48 часа. По повод оплакванията си
2
ищцата посетила лични си лекар няколко пъти, невролог 2 пъти, неврохирург един преглед.
На 09.02.2021г. е насочена от личен лекар за преглед при ортопед, но липсват данни да е
проведен такъв преглед. С оглед оплакванията за световъртеж е следвало да се консултира с
отоневролог. Няма данни за значими предходни заболявания.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелката И.М. Д. дава показания, че ПТП се случило се през м. декември.
Прибирала се от работа със служебен автомобил, около 19,00 ч. вечерта и пресичайки бул.
„Вл. Вазов” в посока към бул. „Ботевградско шосе” на пешеходна пътека намалила. Идвала
от дясната страна и видяла, че няма движение на пешеходци. В момента, в който потеглила,
с периферията видяла, че един автомобил се качва на насрещната страна, което било още
една предпоставка, че няма пешеходци. Предполага че двете момичета са тръгнали зад
колата, защото в момента в който потеглила, те със страхотно тичане се хвърлили върху
автомобила. Веднага реагирала. Едното момиче паднало, след което свидетелката изпаднала
в шок, защото това било много страшно преживяване. Скочила от автомобила, момичето
вече се било преместило на тротоара. Свидетелката извикала да се обадят на тел. 112,
попитала момичето има ли му нещо, след което пристигнали двама младежи. Видяла, че
момичето имало леко като капка кръв на слепоочието. Свидетелката била със служебната
кола, която е двуместна. Изведнъж двамата младежи ги грабнали и натоварили в тяхната
кола, която била в насрещното движение, т.е. от другата страна, за да ги карат до „Исул”.
Свидетелката изобщо не се сетила, че трябва да стои на мястото на ПТП и да изчака КАТ, а
за нея било по-важно да види какво се случва с тях и тръгнала след тях. В момента, в който
пристигнали в „Исул”, едното момиче, което не било пострадало, останало навън да чака, а
свидетелката отишла в кабинета с потърпевшата М.. Прегледали я, докторът бил
категоричен, че няма абсолютно нищо притеснително и казал, че има леко охлузване на
главата. Тогава нищо й нямало, например да я боли крак, ръка или нещо друго от удара.
Тогава свидетелката попитала какво да направи, да се обади на родителите им, да й запишат
координатите и да изчакат родителите си, а те казали, че няма нужда. След това докторът
казал, че ще се обади да я вземат в УМБАЛСМ „Пирогов“, защото е непълнолетна.
Свидетелката попитала доктора дали да тръгне с тях в УМБАЛСМ „Пирогов“, а той
отговорил, че е излишно. Попитала дали да си остави лична карта или някакви други данни,
а той казал, че няма нужда. Излязла навън и видяла, че двете момчета си били тръгнали.
Попитала момичетата къде са отишли младежите, а те казали, че са си тръгнали. На
пешеходната пътека нямало светофар, но имало ясно очертана пешеходна пътека.
Свидетелката много намалила скоростта на пешеходната пътека, тъй като потегляла и не е
минала с висока скорост. Оставила на двете момичета телефон за връзка и помолила да й се
обадят, ако има нещо. След като си тръгнала от „Исул”, отишла в СДВР и дала показания за
случилото се. На следващия ден се обадила майката на другото дете, непострадалото
момиче, на което абсолютно нищо му нямало, и казала, че трябва да даде 500 лв. за очила,
защото тя е паднала и си е загубила очилата. Като пресекли момичетата, едното се ударило
в предната част на автомобила. Свидетелката се намирала вдясно, а те тичали отляво и
3
ударът се случил почти по средата на колата. Едното момиче- М., паднало, а другото момиче
не видяла да е падало или да е ударено. Точно на това място имало една лента в едната
посока и една лента в другата посока. Момичетата изтичали и смятала, че когато се е
качвала колата от насрещното движение на пешеходната пътека, те са изтичали зад нея. Тя
забелязала момичетата в момента, в който изскочили пред колата й, в края на тяхното
пресичане. Счита, че най-вероятно не ги е видяла, защото не са минали стандартно, както
хората пресичат от началото на пешеходната пътека, а след като се качил автомобила от
насрещната страна, предполага, че са минали зад автомобила, след което са се появили пред
нея изведнъж. Най-вероятно те са пресекли странично на пешеходната пътека. На мястото
на инцидента не помни колко било осветено. Било около 19,00 часа и зимен период, може
би е било сумрачно, не било светло.
Свидетелката П.П.В. познава ищцата, тъй като работила с майката й. След
катастрофата я видяла в дома й в началото на м. февруари 2021 г., след като я изписали. Тя
се оплаквала от главоболие, главата й била лепена, глезенът я болял, даже до ден днешен
кракът я боли. Отишла в дома й, тъй като е приятелка с майка й и случайно я видяла, когато
отишла на гости. Знае, че нямала възможност сама да си помага. Ходела там, за да помага на
майка й за нейното отглеждане, защото тя била физически неспособна. Помагали й да се
изкъпе, защото не можела сама да отиде до тоалетната. Дясната й ръка била цялата синя и
кракът й бил подут много и може би месец - два обувка не можела да обуе, имала
световъртеж и те й помагали. До ден днешен й помага, ходи често, ако не е всеки ден, то
през няколко дни ходи. Имала проблем с къпането на главата, тъй като била лепена и
първите десет дни не трябвало да се мокри. Стояла си вкъщи, не ходела на училище, защото
тогава си спомня, че била онлайн на обучение, но на нея й било забранено да посещава
училище, тъй като й било забранено да използва телефони, компютър, техниката. Това
продължило няколко месеца, дори и сега й е трудно. След катастрофата се променила, била
много амбициозно дете, имала страница в Инстаграм, пишела книги и стихотворения. Дори
се консултирали с издател за книгата, която тя писала, но след катастрофата не е същото
дете. Седи вкъщи, не пише в момента книги и стихотворения и може би това й е повлияло.
Споделяла, че вече не е концентрирана и не може да се отдаде така, както го е правила
преди това, дори в училище имала един изпит, от който й зависело завършването-
шофьорския изпит. Тя до този момент все още не го е завършила. Това й бил важен изпит,
защото учила в такова училище, в което завършването зависело от изкарване на
шофьорския изпит. Когато я видяла забелязала, че има затруднения с движението. Било й
трудно да ходи с десния крак най-вече, а дясната й ръка била синя, била счупена доколкото
знае. Било й много трудно да си вдига ръката, дясната й ръка била цялата синя и не можела
да я вдига. След инцидента не била приета в болница за лечение, тъй като тогава
коронавирусът не го позволявал и се лекувала вкъщи. След инцидента знае, че ходели с нея
и майка й на контролни прегледи, били и на скенер, който го направили малко по-късно
след инцидента.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
4
изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното
дружество и собственика на лек автомобил “Ситроен“ с рег.№ ****.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
авто-техническата експертиза се установява механизмът на ПТП, който е идентичен с
посочения в исковата молба и констативния протокол, съставен от длъжностно лице на
МВР. При преценка доказателствена стойност на констативния протокол съдът взема
предвид съдебната практика, обективирана в решение №85 от 28.05.2009г. на ВКС по т.д.
№768/2009г. ТК, в което е прието, че неоспореният в процеса констативен протокол за ПТП,
изготвен от органите на МВР, съставлява официален документ, който се ползва не само с
формална, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително
изявление с уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма и
с други доказателствени средства.
В тази връзка в настоящото производство е приета авто-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективна и обоснована. В същата е приет механизъм на
настъпване на процесното ПТП, идентичен с посочения протокол за ПТП и констативен
протокол. Поради това следва да се направи извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на
лек автомобил „Ситроен Ц2“ с рег.№ **** Има Д., която на пешеходна пътека тип „зебра“,
обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8т.1 от ЗДвП, не пропуска и реализира
ПТП с преминаващата на пешеходната пътека пешеходка М. Х.. По този начин е нарушил
чл.119, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ задължение за водачът на нерелсово превозно средство
при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства, от които съдът приема за установена вината на водача на лек автомобил
„Ситроен Ц2“ с рег.№ **** за настъпване на произшествието, при което е пострадала
ищцата, поради което е установена пасивната материално-правна легитимация на ответника
за плащане на обезщетение за настъпилите в резултат от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички
вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Заключението на
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се основава на анализ на събраните по
делото писмени доказателства, относно настъпилите от ПТП телесни увреждания, начинът и
продължителността на лечението им, поради което съдът я кредитира като обективна и
обоснована. От същата се установява, че в резултат от ПТП ищцата е понесла контузия на
черепа с охлузноразкъсна рана на главата в областта на дясно слепоочие, които
кореспондират с механизма на ПТП. Прието е че ищцата е претърпяла травми от групата на
5
леките, като за получената травма на главата следва да се спазва лечебно-охранителен
режим от 24 до 48 часа, липса на зрително и умствено натоварване, лека и
природосъобразна храна за първите 2-3 дни, въздържане от прием на алкохол и
тютюнопушене за 24-48 часа. Относно установено главоболие при един от прегледите на
ищцата, вещото лице приема, че при процесната травма е възможно да има главоболие,
което е по-скоро с емоционален и психологичен характер, тъй като от установената травма
не би трябвало да има главоболие, като се вземе предвид, че ищцата е ударена в крака, пада
на дясна ръка и чак тогава си охлузва главата в някакъв твърд предмет, което дава
основание за извод, че не е бил сериозен удара, за да причини многогодишни последващи
проблеми, освен ако нещата не са на емоционална основа.
От заключението на вещото лице се установява продължителността на
възстановителния период, както и търпените от ищеца болки и страдания по време на този
период, а именно относно болковия синдром при правилно лечение и спазване на лечебен
режим възстановителния период е 10 дни за травмата на главата и 20 дни за травмата на
глезена. При адекватно лечение и спазване на лечебен режим периода на възстановяване от
травмата на главата е 30 дни, а на глезена 20дни. При лечение травмата на главата
неудобството се изразява в невъзможността за мокрене на нараненото дясно слепоочие за
48часа, а за травмата на глезена неудобството се изразява при физическо натоварване за 10-
15 дни.
Посоченият времеви период за възстановяване на ищцата не кореспондира с
показанията на свидетелката В., според които и до сега ищцата има нужда от помощ,
поради което свидетелката помага на майката на ищцата да я гледат. По отношение
дългосрочните последици от претърпените травми, следва да се кредитира заключението на
вещото лице, което се основава на специалните му знания и представените писмени
доказателства, и да се приеме, че при ищцата е протекло нормално възстановяване от двете
установени травми, което е продължило най-много един месец. Поради това не следва да се
кредитират показанията на свидетелката, за това че и към настоящия момент ищцата има
здравословни проблеми в резултат от травмите, причинените от процесното ПТП.
От показанията на свидетелката В. съдът приема за установено настъпване на
неимуществени вреди при ищцата изразяващи се в психически проблеми, изразяващи се в
намалена концентрация и липса на мотивация, тъй като са житейски обосновани и
настъпването им е логично и възможно.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968
г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е
прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
6
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди следва да се вземе предвид характера на увреждането и последиците от него,
посочени по-горе, продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че
при ищцата е настъпила пълно възтсановяване според вещото лице в рамките на един месец
след ПТП. Следва да се вземат предвид и последиците за психиката на ищцата, довели до
намалена концентрация и липса на мотивация.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на 10
000,00лева.
Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата е допринесла за
настъпване на ПТП поради рязко навлизане на пътното платно в нарушение на чл.114, т.1 от
ЗДвП, не е съобразила поведението си с останалите участници в движението –чл.113 от
ЗДвП и се е движела на пътното платно, без да има причина да не се движи по банкета от
страни на пътя. При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да
се вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169
от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д.
№ 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС,
ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е
извършил нарушение в правилата за движение по пътищата.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият не е
извършил нарушение в правилата за движение по пътищата. От заключението на авто-
техническата експертиза се установява, че причината за настъпване на ПТП е от субективен
характер, като към момента на навлизане на пешеходеца в дясната част на платното за
7
движение и предприемане на пресичането, той е бил извън опасната зона за спиране на
автомобила и ПТП е било предотвратимо от водача автомобила. Ако същият е изпълнил
задължението си по закон да пропусне преминаването на пешеходеца, започнал пресичане
на пътното платно на пешеходна пътека, то не би настъпило процесното ПТП, за което
изцяло вина има водачът на автомобила. Не са ангажирани доказателства за това, че ищцата
е излязла внезапно на пътното платно, такива данни има единствено в показанията на водача
на автомобила, които следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да не се
кредитират, тъй като други доказателства в тази връзка липсват.
Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че възражението
за съпричиняване е неоснователно и не са налице предпоставки за намаляване на
обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него, поради
което предявеният иск следва да се уважи за сумата от 10 000лева и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 25 500лева.
Неоснователна е претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за компютърна томография, тъй като според
заключението на вещото лице такава не е била необходима с оглед установените травми и
не е предписана от лекарите, извършили прегледи на ищцата. Според вещите лица
изследването е направено по желание на родителите, които са го заплатили, като същото би
могло да се заплати и от НЗОК, в случай, че лицето е здравно осигурено и е било
необходимо посоченото изследване, за което няма данни по делото.
По претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:
Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява се, че ищецът е подал заявление за плащане на застрахователно
обезщетение до ответното дружество на 21.07.2021г., към което е приложен констативен
протокол, медицински документи, но не се установява да е определено и изплатено
обезщетение от застрахователя.
Съгласно чл. 496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие,
какъвто е приложен към заявлението на ищеца. Следва да се има предвид, че ал. 3 от
същата разпоредба на КЗ предвижда, че когато документите по ал. 3 са недостатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства, във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква представянето на
8
документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица.
Застрахователят не се е възползвал от предоставената му възможност за изискване на
допълнителни доказателства, но представените от ищцата са били достатъчни, за да се
произнесе по основателността на преписката, което не е направил.
Поради това дължи лихва за забава съобразно чл. 497, лек автомобил.1, т.1 от КЗ -
изтичането на 15 работни дни от подаване на заявлението с приложените доказателства за
настъпило застрахователно събитие, но с оглед диспозитивното начало в граждански процес
следва да се присъди законна лихва от 11.08.2021г., поради което претенцията следва да се
отхвърли за периода от 23.04.2021г. до 11.08.2021г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете, но същият
е освободен от заплащане на държавна такса и разноски.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което
следва да се уважи и да се присъди възнаграждение съобразно наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и уважената част от исковете в размер на 540,00лева за правна
помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата за държавна такса, от която е освободен ищеца,
съобразно с уважената част от исковете , а именно 400,00лева и 600,00лева, разноски за
заплащане на възбнаграждения за вещи лица.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска за 1/2. Представени са доказателства за направени
разноски в размер на 830,00лева, от които следва да се присъдят 415лева и 300,00лева
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, от които следва да се
присъдят 150,00лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“АД с ЕИК **** да заплати на М. К. Х. с ЕГН
********** , действаща със знанието и съгласието на майка си Ц.Г.К. с ЕГН**********, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лева,
настъпили вследствие телесните увреждания, причинени от ПТП от 08.02.2021г., ведно със
законната лихва от 11.08.2021г. до окончателното й плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000лева до пълния
предявен размер от 25 500лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 200,00лева.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“АД с ЕИК **** на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА да
9
заплати на адв.М. И. Д. с адрес гр.София, бул."****, офис 215 адвокатско възнаграждение в
размер на 540,00лева.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“АД с ЕИК **** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на
1000,00лева.
ОСЪЖДА М. К. Х. с ЕГН ********** , действаща със знанието и съгласието на
майка си Ц.Г.К. с ЕГН**********, да заплати „ЗАД Д.Б.:Ж. и З.“АД с ЕИК **** на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска,
в размер на 565,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10