Р Е Ш Е Н И Е
№260024 16.02.2022г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Калончева
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
гражданско дело № 2870 по описа за две хиляди
и двадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Отрицателен установителен иск за
собственост по чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът „Т.“
ЕООД моли съда да признае за установено по отношение на него, щото ответникът
„Олд сити“ ООД не е собственик на ПИ 56784.519.891 по КККР на *** с
административен адрес: ****, с площ от 954кв.м., ведно с построената в него
сграда с идентификатор 56784.519.891.1 със застроена площ 344кв.м.
Основал е
иска си на обстоятелствата, че макар ответникът да е закупил с н.а. за покупко-
продажба вх.рег.№24623/23.07.18г., том 66, акт №68 от „Хета Асет Резолюшън
България“ ООД описаните спорни обекти, не е станал техен собственик, доколкото
праводателят му по договора не е бил такъв, а това е тъй, защото :
Сключеният
между „Т.“ ООД и „Хипо Алпе Адриа Лизинг“ ООД, впоследствие с наименование
„Хета Асет Резолюшън България“ ООД, с н.а. №46, том ІV, рег.№6292, дело
№569/07г. по описа на нотариус С. З.
договор за покупко- продажба от 12.06.07г. е нищожен, като противоречащ на
чл.152 от ЗЗД, тъй като с него е предварително уговорен начин за удовлетворение
на кредитора „Хипо Алпе Адриа Лизинг“ ООД, в качеството му на лизигдодател по
договор за финансов лизинг №*** от ***г., по който „Т.“ ООД бил лизигполучател,
различен от предвидения в закона, което било признато и с влязло в сила на
21.05.19г. Решение №65/21.02.18г. по в.т.д. №***. на Апелативен съд-гр.***, и
като ответникът е придобил имота при наличие на вписана на 20.11.15г. искова
молба за прогласяване нищожността на договора от 2007г. и при наличие на
постановено в тази връзка решение на съда от 21.02.18г.
Обосновава
интереса си от провеждане на този иск с твърдението, че той и понастоящем е във
владение на спорните имоти, върху които, предвид гореказаното, не е загубил и собствеността
си с „продажбата“, извършена през 2007г., а спорът му с ответника се създава от
обстоятелството, че ответникът претендира да е техен собственик на основание
сключената сделка по покупко- продажба от 23.07.18г.
Изложил е в
исковата молба на л.4-л.8 от делото подробно и фактите и съображенията, поради
които счита, че не може да има съмнение, щото сключената на 12.06.07г. между „Т.“
ООД и „Хипо алпе адриа лизинг“ ООД сделка за продажба е нищожна, предвид
обстоятелствата на сключения помежду им на ***г. Договор за финансов лизинг №***
и уговорените с него и различните негови анекси условия, които ясно сочели, че
този договор не е такъв за финансов лизинг по смисъла на чл.342,ал.2 от ТЗ, а е
ненаименован договор, наричан понякога договор за „обратен лизинг“, чието
единствено основание е не ползването на вещ, каквато лизингополучателят не е
ползвал дотогава /чл.342,ал.1 и ал.2 от ТЗ/, съчетано с евентуалното бъдещо
придобиване на тази вещ /чл.342,ал.3 от ТЗ/, а даването и получаването на
паричен кредит, с предварително прехвърляне на собствеността върху „лизинговата
вещ“ на кредитодателя, като обезпечение на вземанията му по връщане на кредита,
с лихвите, таксите и разноските, както и защото уговорката за изкупуване на
вещта от продавача по чл.333 от ТЗ и правото на получателя по чл.342,ал.3 от ТЗ
не могат да съществуват едновременно по отношение на една и съща вещ, тъй както
било потвърдено и с влязлото в сила решение по в.т.д. №*** на ***АС.
Пледира по
същество за уважаване на иска му с присъждане на разноските в производството по
списъка, представен в с.з. от 25.01.22г. /л.261/. Развива подробно съображения
и с писмени бележки вх.№261380/07.02.2022г.
В срока по
чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
вх.№273405/23.04.21г. /виж на л.151-л.157/, с който е заявил, че счита
предявения иск за недопустим, а по съществото му- за неоснователен, тъй като:
Прогласената
с влязло в сила решение на **АС нищожност на сделката, сключена с н.а. №46 по
н.д. №569/2007г. на нотариус С. З., касае само три самостоятелни обекта на
право, които са част от имота, прехвърлен с този нотариален акт, а именно- СОС
с идентификатор 56784.519.891.1.4, СОС с идентификатор 56784.519.891.1.3 и СОС
с идентификатор 56784.519.891.1.2, а не целия имот и/или други имоти, макар и
всички те да са предмет на една и съща сделка, тъй като нищожността на отделни
части от договора не влече нищожност на договора в цялост /чл.26,ал.4 от ЗЗД/;
В отговор
на съображенията на ищеца относно нищожността на договора за продажба от
2007г., ответникът и сам е изложил доводи относно естеството на т.нар.
ненаименован договор за „обратен лизинг“, какъвто ищецът не оспорва, че е бил
сключен, но като счита за разлика от ищеца, че неговото сключване не води до
нищожност на последващия договор за продажба, тъй като договорът за обратен
лизинг има за свое основание даването и получаването на паричен кредит, с
предварително прехвърляне на собствеността върху „лизинговата вещ“ на
кредитодателя, като обезпечение на вземанията му по връщане на кредита, с
лихвите, таксите и разноските, а доколкото позитивното право го допуска, то не
може и да се счита, че сключването му съставлява предварително уговорено
съглашение по смисъла на чл.152 от ЗЗД, водещо до нищожност по
чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД на договора за продажба, в която връзка следва да се
счита, че предявеният иск за нищожност на договора, на основание чл.26,ал.1 във
вр. с чл.152 от ЗЗД, е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Пледира по
същество за отхвърляне на предявения иск, като с отговора на исковата молба е
посочил, че желае отхвърляне на иска като изцяло неоснователен, ведно със
законните последици. В дадения от съда 10 дневен за представяне на писмени
бележки, изтекъл на 04.02.22г., както и до датата на това решение не представя
такива.
Привлеченото
от ответника като негов помагач трето лице „Хета Асет Резолюшън България“ ООД,
сега с наименование „Хара България“ ЕООД, е взело становище с
вх.№280030/28.07.21г., че предявеният иск е неоснователен, като се е
присъединил към доводите, развити в тази връзка от ответника, отричащи
нищожност на сключения договор между тях, а с оглед това, водещи до извода, че
като продавач по сделката, тъй е разполагал с права, които годно да прехвърли
на купувача, в лицето на ответника /виж : определение №26104116.05.21г. за
конституиране на третото лице - л.224-л.228; становището на третото лице на
л.236-л.241/.
Не пледира
по същество и не претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид развитите от страните доводи и събраните в прозиводството
доказателства намери, че предявеният иск
е допустим, а разгледан по същество е основателен и като такъв следва да се уважи,
при следните съображения:
І.По
допустимостта и други предварителни въпроси, повдигнати от ответника.
С
Определение №261041/16.05.21г., съдът се е произнесъл по всички повдигнати от
ответника с отговора му предварителни въпроси и възражения, като по
съображенията, подробно изложени в същото определение е счел, че:
Спорът, с
който е сезиран, е подсъден нему, а не на ***, като съд по несъстоятелността на
ищцовото дружество, производството по която е открито с Решение №*** по т.д.
№2784/17г. на ***;
Предявеният
иск е допустим;
Исковата
молба е редовна;
В
производството следва да вземат участие третото лице, привличане на което
ответникът е поискал, тъй като са налице необходимите предпоставки за това и то
би имало интерес да встъпи в производството, за да се стигне в него до
благоприятно за ответника решение, както и че за самостоятелно участие в
производството следва да се конституира и *** на ищцовото дружество- в
несъстоятелност.
Горното се
поддържа изцяло от съда и с това решение, поради което препраща към посоченото
определение /виж на л.224-л.228/.
Извън
повдигнатите от ответника възражения, имащи отношения към допустимостта на
иска, за която съдът следи служебно, както и защото не се е произнасял нарочно
по този въпрос с отделен акт по реда на чл.130 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК,
съдът намери, че предявеният иск е в случая допустим, защото един от фактите, с
които ищецът е обосновал правния си интерес от провеждането му - че от датата
на сключване на договора и до датата на исковата молба имотите, предмет на
спора, са в негова фактическа власт, е установен с показанията на св.Б., снети
в с.з. от 25.01.22г. /че той е собственик и ги владее-л.8/, установено
е и това, че преди да ги прехвърли на праводателя на ответника по делото,
имотите са били негова собственост, по силата на внасянето им като непарична
вноска в капитала на дружеството при учредяването му, а въпреки това, за
правния мир ответникът е техен собственик по силата на нотариалния акт от
извършената в негова полза от „Хета Асет Резолюшън България“ООД през 2018г.
продажба, както и като взе предвид тълкуването, дадено с т.1 от ТР
№8/27.11.13г. по т.д. №8/12г. на ОСГТК на ВКС, щото правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице,
когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът,
който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира
защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез
което слага край на правния спор.
ІІ.По
основателността.
1.В съдебно
заседание от 16.11.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта
за доклад, съобщен на страните с Определение №261238/29.07.21г., с който е
очертал релевантните за иска факти и е разпределил тежестта за установяването
им в производството.
2.Установи
се в производството от фактическа страна, че:
2.1. На 27.10.1994г.,
с н.а. №178, том 47, дело №13978/94г. на нотариуса при *РС В. Б., между Х. Б.,
Н. М., В. М. и Л. М., като продавачи, и Е.Д.Т., като купувач, е сключен договор
за продажба на недвижим имот, по силата на който всеки от продавачите е продал
на купувача своята идеална част, а общо всички продавачи, в качеството им на
сънаследници на В. К. Б., целия съсобствен им недвижим имот, а именно:
Празно
дворно място, съставляващо имот пл.№1045 с площ 940кв.м., в кв.124, включен в
парцел ІІІ-зел., за архитектуарно проучване, парцел І-хотелски комплекс по
плана на ***, ***, находящ се в ***, на ***, за сумата от 122000лв., изплатена
напълно на продавачите, съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността
/виж н.а. на л.34-л.35/.
2.2. С
учредителен акт и устав от ***г., от Е.Д.Т. е учредено еднолично дружество с
ограничена отговорност „Т.“, със седалище и адрес на упрпавление в ****, с
капитал в размер на общо 3 286 000лв., от който и непарична вноска в
размер на 3 281 000лв., направена от Е.Т. и Л. Т. на основание
договор за покупко-продажба по н.а. №178/94г. на нотариуса при *РС и
реализирано право на строеж по одорбен архитектурен проект от 18.07.96г.,
представляваща стойността на собствения им недвижим имот, а именно:
УПИ,
находящ се в ****, застроен и незастроен с площ от 940кв.м., съставляващ парцел
ХІV-1045 в кв.395 по плана на ***, ***, ведно с изградената в имота на етап
груб строеж застроена на два етажа откъм улица *** и на три етажа и половина
към вътрешния двор, с два сутеренни етажа, със застроена площ на сградата от
387кв.м. по строителна документация и разгърната застроена площ от 1688кв.м., а
съгласно изготвена и неодобрена на този етап екзекутивна документация от
492кв.м., и разгърната застроена площ от 2243кв.м., ведно с открита
дневна-барбекю зала в северозападната част на имота до сградата и *** в
югоизточния ъгъл на имота, ведно с всички подобрения и преустройства на
сградата, извършени на законно основание,
Вписан в
СВ-*** на 26.06.2002г. с №110, том 8 /виж устава на л.56-л.59/.
2.3.На ***г.,
в гр.***, между „Хипо Алпе-Адриа Лизинг“ ЕООД, като лизингодател, и „Т.“ ЕООД,
като лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг №***,
взаимообвъзран и допълван в клаузите си от Общите условия /ОУ/за финансов
лизинг, съставляващи неразделно цяло от договора, по силата на който страните
са се споразумели, че:
В
съответствие с чл.342,ал.2 от ТЗ, Лизингодателят се задължава да придобие
лизинговия обект, посочен в договора, след като е бил избран от
Лизингополучателя по количество, качество, параметри, цени, техническо и друго
състояние, да го предостави за ползване на Лизингополучателя срещу съответно
възнаграждение.
Предоставянето
за ползване се извършва с подписан между страните по договора констативен
протокол, като с подписването му лизинговият обект се счита окончателно приет
от лизингополучателя в състояние, съответстващо на избора му /чл.2.2.2. от ОУ/,
който може да го ползва само според обичайното му предназначение /чл.2.4.1 от ОУ/
и да позволява на трети лица да го ползват само с предварително писмено
съгласие на лизингодателя /чл.2.4.3 от ОУ/. От момента на предаването на
лизинговия обект, собственост на лизингодателя, той се владее от него чрез
лизингополучателя, като лизингодателят има право незабавно да възстанови
владението си върху него, в случай, че лизингополучателят не изпълни някое свое
задължение по договора за финансов лизинг /чл.2.3.1 от ОУ/.
Със
сключения договор за лизинг като лизингов обект са посочени два имота : №1- ***-
гр.*** и №2- Имот ***, при цена за всеки от двата имота от съответно
1 620 000евро за №1 и от 210 000евро за №2, като, съгласно
техническа спецификация, приложение №1 към договора:
***-гр.***
съставлява УПИ, находящ се на ул.***, съставляващ УПИ ХІV-1045, кв.395 по плана
на ***, застроен и незастроен от 940кв.м., ведно с изградената в имота жилищна
сграда с разгърната застроена площ 2243кв.м., застроена на два етажа откъм
улица *** и на три етажа и половина откъм вътрешния двор, с два сутеренни
етажа, ведно с открита дневна-барбекю зала в северозападната част на имота до
сградата и *** в югоизточния ъгъл на имота, а съгласно разрешение за ползване
№175/21.03.03г. на ДНСК-***- жилищна сграда с три жилища, един гараж, *** и
приемна- ***, *** ***, ведно с всички подобрения и преустройства на сградата,
извършени на законно основание, и като доставчик за този имот/обект е „Т.“ЕООД;
Имот
*** съставлява УПИ, находящ се в ****, двуетажна жилищна сграда с прилежащо
дворно място, изградена в УПИ ХVІ-354, кв.184е, м.***, с площ от 1044кв.м.,
ведно с всички построени в УПИ постройки, и като доставчик за този имот/обект
са посочени Ю. А., И.А. и Д. А..
Договорът е
сключен за срок от 98месеца, със 17 месеца гратисен период, считано от датата
на първата лизингова вноска, дължима по погасителен план, неразделна част от
договора.
Като негови
обезпечения, с приложение №2 към договора са предвидени: собственост върху
лизинговия обект съгласно договора за лизинг, застраховка на имущество,
вписване на договора за лизинг в централния регистър на особените залози,
записи на заповед, издадени от дружеството –лизингополучател и авалирани от Е.Т.
и Л. Т. като физически лица
Лизингополучателят
има по договора опция да придобие правото на собственост върху лизинговия обект
от Лизингодателя след изтичане на срока на договора за финансов лизинг- с
едностранно писмено изявление, отправено до лизингодателя в срок от 30дни от
датата на изтичане на срока на действие на договора, след погасяване на всички
задължения по него, в това число лизингови вноски и всички други разноски и
задължения, в съответствие с раздел 6 от ОУ, но като всяко неизпълнение на
условията по договора от страна на лизингополучателя освобождава лизингодателя
от задължението да прехвърли лизинговия обект.
Събитията
на неизпълнение на договора и последиците му са посочени в чл.4.1 и чл.4.2. от
ОУ, като в случай на прекратяване на договора от лизингодателя поради
неизпълнението му, лизингополучателят следва да му върне в срок до десет дни
владението върху лизинговия обект.
Съгласно
предварителен погасителен план, приложение №4 към договора, при договорените от
страните условия, общо дължимите от лизигполучателя за срока на договора
вноски, ведно с лихва и ДДС, възлизат на 3 344 157.44евро /виж
л.20-л.21/.
С
приемно-предавателен протокол от ***г., лизинговият обект в *** е бил предаден
за ползване от лизингодателя на лизингополучателя /виж л.203-л.204, от който
само частт ана л.204 е била представена от ищеца и е на л.33/.
2.4.На
12.06.07г., с н.а. №46, том ІV, рег.№6292, дело №569/2007г. на нотариус С. З.,
вписан в СВ-*** на ***г. с вх.рег.№24623, дв.вх.рег.№15417, акт 2, том 52, дело
№12158/07г., между „Т.“ ЕООД, като продавач, и „Хипо Алпе Адриа Лизинг“ ЕООД,
като купувач, е сключен договор за покурко- продажба, по силата на който,
продавачът е продал на купувача за общата продажна цена от 1 620 000лв.,
платима по банков път по сметката на продавача, посочена в нотариалния акт, при
подписването му, следния свой недвижим имот, а именно:
УПИ ХІV-1045,
находящ се в ****, застроен и незастроен с площ от 940кв.м., съставляващ парцел
ХІV-1045, в кв.395 по плана на ***, ведно с изградената в имота жилищна сграда,
представляваща „***“, с разгъната застроена площ 2 243кв.м., застроена на
два етажа откъм улица *** и на три етажа и половина откъм вътрешния двор, с два
сутеренни етажа, ведно с открита дневна- барбекю зала в северозападната част на
имота до сградата и *** в югоизточния ъгъл на имота, а съгласно Разрешение за
ползване №175/21.03.03г. на ДНСК-***- жилищна сграда с три жилища, един гараж и
всички подобрения и преустройства на сградата, извършени на законово основание,
Ипотекиран
с договорна ипотека том ІV, №13/2005г. по описа на СВ-***, за сумата от
1 330 000евро, в полза на „***“ АД, при вписан по отношение на „Т.“ЕООД
особен залог върху търговското предприятие на дружеството в полза на „***“ АД,
и при вписана договорна ипотека том ІІ, №101/2006г. по описа на СВ-*** за
сумата от 30000евро, в полза на „***“ АД, които продавачът се задължава в
10-дневен срок от получаване на продажната цена по договора да заличи.
Със същия
договор страните са се съгласили дружеството –продавач да изкупи обратно от
дружеството- купувач имота, предмет на продажба по него, в сроковете и при
условията на сключения между страните Договор за финансов лизинг №***г. /виж
н.а. на л.13-л.15/
2.5. В
периода от 21.05.2007г.-02.09.08г., между лизингодателя и лизингополучателя по
договора за финансов лизинг от ***г., към този договор са били подписани още и
: анекс без номер от ***г. /л.43-л.44/; анекс без номер от ***г. /л.36-л.37/;
споразумение от ***г. /л.38-л.39/; анекси №№1, 2 и 3 – всички от ***г.
/л.45-л.50/, като:
Анексът
от ***г. е по естеството си предварителен договор, свързан с уговорки на
страните, касаещи обекта в ***, докато анексът от ***г. и споразумението от ***г.,
отнасящи се до същия обект, дават основание да се счита, че предварителните
уговорки са станали окончателни, като страните са се съгласили, извън вече
договореното, че: Лизингодателят ще сключи договор за строителство с
лизингополучателя или посочена от него фирма на обща стойност 600000евро без
ДДС, при собствено участие на лизингополучателя 110000евро и финансирана
стойност 490000евро, като договор за строителство е бил сключен на 14.12.07г.,
и по него лизигополучателят е изпълнител, а лизингодателят-възложител. Договорът
за строителство е следвало да бъде със срок на изпълнение 12месеца, след
изтичане на които лизингополучателят се задължава да изплати изцяло сумата,
предоставена за финансиране на строителството, в размер на 600000евро, с
приспадане на самоучастието от 110000евро, както да заплати напълно цената,
изплатена от лизингодателя за придобиване на обекта в гр.***, в размер на
210000евро, и страните са извършили прихващане на насрещни, изискуеми и ликвидни
техни задължения до размер на сумата от 110000евро, дължима от
лизингополучателя/изпълнител като първа вноска по договора за финансов лизинг,
за която лизингополучателят ще издаде на лизингодателя, като възложил по
договора за строителство, фактура на същата стойност;
С
трите анекса от ***г., страните са се съгласили договорът от №*** да се промени
първо в №***, а после- в №***, както и са предоговорили нови условия, свързани
с капитализиране задълженията на лизингополучателя с натрупана междинна лихва
от 150 000евро за периода 13.12.07г.-02.09.08г., натрупана междинна лихва от
03.09.08г.-30.09.09г. от 310 000евро и със сумата на строителния бюджет по
договора за строителство от 1 050 000евро, тъй че в крайна сметка
сумата на финансиране за двата имота- лизингови обекти по договора, е станала
от 2 320 000евро /първоначалните 1 830 000евро, от които
1 620 000евро за имота в *** и 210000евро за имота в ***, увеличени със
сумата от 490000евро по отношение на имота в ***, с вече описаните споразумения
и анекси/, на 3 830 000евро, а общата дължима от лизингополучателя
сума по договора е станала съгласно актуализирания погасителен план към
последния анекс в размер на 7 126 654.59евро, в това число погасителн
ивноски, лихви и ДДС.
2.6. С
приемно-предавателен протокол от 17.03.15г., от лизингодателя на
лизингополучателя е предадено и ползването на
лизинговия обект в гр.*** /виж протокола на л.54-л.55/.
2.7.Междувременно,
лизингодателят „Хипо алпе- адриа- лизинг“, е бил преименуван с вписвания в
публичния търговски регистър, първоначално в „Хета Асет Резолюшън България“, от
04.02.15г., и в „Хара България“, от 21.05.21г.
2.8.На
30.09.2015г., в канцеларията на ПОС е подадена искова молба вх.№27738 на „Т.“
ЕООД срещу „Хета асет резолюшън“ ЕООД, вписана в СВ-*** на 20.11.2015г., с
искане до съда да прогласи за нищожен договора за покупко-продажба,
обектививиран с н.а. №46/12.06.07г., по отношение на следните обекти: СОС с
идентификатор 56784.519.891.1.4, СОС с идентификатор 56784.519.891.1.3 и СОС с
идентификатор 56784.519.891.1.2, съставляващи жилища, апартаменти с площ от
съответно 61.08кв.м., 56.19кв.м. и 252.18кв.м., находящи се в сграда едно в ПИ
56784.519.891, с адрес: ***, на следните посочени от ищеца основания: поради
противоречие със закона, на основание чл.26,ал.1 във вр. с чл.209 от ЗЗД, тъй
като представлява продажба с уговорка за обратно изкупуване по смисъла на
чл.209 от ЗЗД; при отхвърляне на първия иск- на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД,
тъй като е привиден и прикрива договор за заем/кредит и обезпечаване на същия
договор; при отхвърляне на двата предходни иска-на основание чл.26,ал.1 във вр.
с чл.152 от ЗЗД, тъй като съставлява съглашение, с което се уговаря
предварителен начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е
предвиден в закона /виж исковата молба на л.60-л.67/.
2.9.По
описаната в предходния пункт на решението искова молба е било образувано т.д.
№662/2015г. на ***, по което, с Решение №468/21.11.2008г., поправено с Решение
№469/04.10.17г. на Решение №468/21.11.2016г., всички евентуални искове са били
отхвърленикато неоснователни /виж решението на л.94-л.110/.
При
обжалване на постановения от *** акт, с Решение №65/21.02.2018г. по в.т.д. №***г.
на **АС, второинстанционният съд е потвърдил решението на първата инстанция в
частите му, с които са отхвърлени първите два евентуално съединени иска /по
чл.26,ал.1 във вр. с чл.209 от ЗЗД и по чл.26,ал.2 във вр. с чл.17 от ЗЗД/, и
го е отменил в частта за отхвърляне на третия съединен за общо разглеждане с
тях евентуален иск /по чл.26,ал.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД/, като при отмяната
му в тази част е постановил, че признава за установено по отношение на „Хета
Асет Резолюшън България“ ООД, с предишно наименование „Хипо алпе-адриа-лизинг“
ООД, че сключената с дружество „Т.“ ЕООД сделка по н.а. за продажба на недвижим
имот №46, том ІV, рег.№6292, дело №569/2007г. на нотариус С. З., е нищожна на
основание чл.26,ал.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД- кат очаст от съглашение, с което
предварително е било уговорен начин, различен от този, който е предвиден в
закона- за удовлетворение на дружество „Хета Асет Резолюшън България“, като
лизингодател по сключения с лизингополучателя „Т.“ ЕООД договор от ***г.,
озаглавен като Договор за финансов лизинг №***, с впоследствие променен №***,
по отношение на следните три самостоятелни обекта, които са били образувани
впоследствие като част от имота, прехвърлен с описания нотариален акт, а именно
- СОС с идентификатор 56784.519.891.1.4, съставляващ жилище, апартамент с площ
61.08кв.м., СОС с идентификатор 56784.519.891.1.3, съставляващ жилище,
апартамент с площ 56.19кв.м. и СОС с идентификатор 56784.519.891.1.2,
съставляващ жилище, апартамент с площ 252.18кв.м.- всички находящи се в сграда
№1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.519.891, с адрес: **** /виж
решението на л.68-л.83/.
С
Определение №264/21.05.19г. по т.д. №1840/2018г. на ***, ***, не е допуснато
касационно обжалване на постановеното от **АС Решение №65/21.02.2018г. по
в.т.д. №*** в частта му, с която е било отменено решението на ПОС и е било
постановено друго такова за уважаване на третия предявен евентуален иск, с
което постановеното от **АС решение е влязло в законна сила от 21.05.19г. /виж
определението на л.84-л.90/.
2.10. В
хода на висящото производство по т.д. №662/15г. на ***, на 23.07.17г., с н.а.
№34, том ІІ, рег.№3085, дело №231/23.07.18г., на помощник нотариус В. Т., при
нотариус К. А., в който за дата на
сделката е посочена 23.07.2017г., поради което съдът зачита датата на
вписването му, съответна на датата, посочена след номера на нотариалното дело,
с която го сочи оттук насетне, а именно- 23.07.2018г, вписан в СВ-*** на
23.07.18г. с вх.рег.№24623, дв.вх.рег.№24090, акт 168, том 66, дело
№13330/18г., между „Хета Асет Резолюшън България ЕООД, като продавач, и „Олд
сити“ ООД, като купувач, е сключен договор за покурко- продажба, по силата на
който, продавачът е продал на купувача за общата продажна цена от 1 000
000лв., платима в тримесечен срок от сключване на договора по банков път по
сметката на продавача, посочена в нотариалния акт, следния свой недвижим имот,
а именно:
ПИ с
идентификатор 56784.519.891 по КККР на ***, находящ се в ****, с площ от
954кв.м., със стар идентификатор- номер по предходен план 1045, кв.395, парцел
ХІV-1045, ведно с находящата се в имота сграда с идентификатор 56784.519.891.1,
застроена площ 344кв.м., с три на брой етажи, предназначение- жилищна,
многофамилна сграда,
индивидуализиран
в документа за собственост като УПИ, находящ се в ***, застроен и незастроен с
площ от 940кв.м., съставляващ парцел ХІV-1045 по плана на гр.***, ***, ведно с
изградената в имота жилищна сграда, представляваща „***“, с разгъната застроена
площ 2 243кв.м., застроена на два етажа откъм улица *** и на три етажа и
половина откъм вътрешния двор, с два сутеренни етажа, ведно с открита дневна-
барбекю зала в северозападната част на имота до сградата и *** в югоизточния
ъгъл, както и всички подобрения и приращения в продаваемия имот,
за който
продавачът е декларирал, че към датата на сделката има вписана искова молба на
„Т.“ООД срещу „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД с акт 75, том 18,
дв.вх.№35453 от 20.11.2015г. на СВ-*** /виж н.а. на л.10-л.12/.
2.11. С
Решение от 04.07.2019г. по т.д. №2784/2017г. по описа на ***, потвърдено с Решение
№1383/30.06.20г. на *** по т.д. №4134/2019г., недопуснато до касация с
Определение №205/26.03.21г. по т.д. №411/21г. на ***, по искане на „Хета асет
резолюшън България“ ЕООД, във връзка с твърдени негови вземания, произтичащи от
договор за финансов лизинг №***г., сочен като развален поради неизпълнение,
считано от 19.05.15г., е открито производство по несъстоятелност на „Т.“ ЕООД и
е обявена неплатежоспособността му, с начална дата ***г., като за *** е
назначена А.Л.В. /виж: решението на *** на л.159-л.187; решението на *** на
л.189-л.199; определението на *** на л.200-л.202/.
С
определение от 12.11.19г. на *** по т.д. №2784/17г. са разгледани подадените в
срок възражения срещу обявените от назначения синдик списъци на предявени и
приети вземания на длъжника „Т.“ ЕООД – в несъстоятелност и същите са одобрени
/виж л.211-л.219/.
С Решение
от 09.07.20г. е спряно производството по несъстоятелност на „Т.“ ЕООД, тъй като
не са били налични достатъчно средства за покриване на разноските по
несъстоятелността и такива не са били привнесени в дадения от съда срок
/л.220/.
Данните от
публичния търговски регистър сочат, че на ***г. производството по
несъстоятелност е било възобновено, както и че към дата ***г. “Т.“ЕООД –в
несъстоятелност не е заличен от търговския регистър.
2.12. С
определение №2545/05.12.2019г. по т.д. №406/2015г., влязло в сила на
22.01.20г., *** е прекратил производството по предявения от „Хета асет
резолюшън България“ ООД срещу „Т.“ЕООД иск за осъждане на ответника да върне на
ищцовото дружество лизингов обект, предоставен по силата на договор за финансов
лизинг от ***г., поради прекратяването на този договор, който обект съставлява
недвижим имот в ****, застроен и незастроен от 940кв.м., УПИ ХІV-1045 от кв.395
по плана на ***, ведно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща ****,
с разгърната застроена площ 2243кв.м., след констатацията, че вземането на
ищеца, което, макар и непарично, е имуществено и оценяемо, и че на основание
чл.617,ал.2 от ТЗ се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Т.“ЕООД
-04.07.19г., не е било предявено от ищеца в производството по несъстоятелност
като имуществена претенция, в определения от закона тримесечен срок за
предявяването му, изтекъл в случая на 04.10.19г. /виж определението на
л.91-л.93/.
3.При тези
установени в производството факти, съдът стигна до извода, че предявеният иск е
основателен, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма, а праводателят
на ответника е нямал към дата 23.07.18г. право на собственост върху обектите,
предмет на сключения с ответника като купувач недвижими имоти, тъй като сам не
ги е придобил, доколкото договора за тяхната покупка, сключен между и него
ищеца на 12.06.07г., е нищожен, поради противоречие със закона, а нищожните
договори не пораждат никакъв правен ефект, при следните съображения:
Ответникът
не е признал, но не е и оспорил фактическите твърдения, на които ищецът е
основал иска си, с изключение на твърдението му относно обсега на силата на
пресъдено нещо по проведеното и приключило вече производство по т.д. №662/15г.
на ***, като оспорването му в тази насока е изцяло подкрепено от приетите по
делото като доказателства съдебни актове, видно от които, предмет на
производството по вече приключилия с влязло в сила решение по т.д. №662/15г. на
*** спор, със страни „Т.“ЕООД и „Хета асет резолюшън България“ ООД, е било
искане на ищеца за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба от
12.06.07г. досежно трите самостоятелни обекта, съставляващи по предназначението
си апартаменти, които съставляват част от предмета на сключения на 12.06.07г.
договор за продажба, но не съвпадат изцяло с този предмет досежно сградата в
него, доколкото от описанието и като лизингов обект по договора за лизинг, по
договора за продажба от 12.06.07г. и по договора за продажба от 23.07.18г. ясно личи, че сградата има два етажа откъм
ул.***, три етажа и половина откъм вътрешния двор и 2 сутеренни етажа, което
най-общо се потвърди и от показанията на св.Б. в с.з. от 25.01.22г.
Затова, видно
от съображенията в разменените между страните книжа и доводите в писмените
бележки, депозирани от ищеца, спорът между страните е изцяло правен и изисква
отговор на следните правни въпроси:
Трябва ли
този състав да зачете мотивите на влязлото в сила решение по в.т.д. №660/17г.,
с които се установява нищожност на цялата сделка по н.а. за покупко-продажба.
№46 /12.06.07г., том ІV, рег.№6292, н.д. №569/07г. по описа на нотариус С. З., доколкото,
в светлината на конкретното установено основание за нищожност, те касаят
нищожност на цялата сделка, която е предмет на договора, поради нейната
неделимост. Трябва ли да зачете със сила на пресъдено нещо установеното от съда
основание за нищожност на целия договор, предвид посоченото в съдебното решение,
че се касае до „…част от съглашение, с
което предварително е бил уговорен начин, различен от този, който е предвиден в
закона…“за удовлетворение на лизингодателя по сключения с лизингополучателя
договор за финансов лизинг от ***г., при което няма как договорът, който има за
предмет един недвижим имот, за част от този имот да бъде съглашение, с което е
предварително уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от
предвидения в закона, а за друга част от имота, предмет на същия договор, да не
съставлява част от такова съглашение /виж л.1-л.5 от писмените бележки на
ищеца/;
Дали
установените като създадени между страните правоотношения по договора за лизинг
от 2007г. и по договора за продажба от 2007г., в тяхната взаимовръзка,
действително съставляват уговорен предварително начин за удовлетворение на
кредитора /лизингодателя, различен от предвидения в закона и по този начин- в
противоречие с него /чл.26,ал.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД/ или изпълват
хипотезата на един разрешен от принципа на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД ненаименован в закона, но познат в практиката договор на тъй наречения
„обратен лизинг“, при който ответникът твърди да няма пречка
доставчик/собственик на лизинговата вещ да е самият лизигополучател, а не едно
трето за лизинговия договор лице, който се съгласява срещу прехвърляне на
правото на собственост върху своите имоти на лизингодателя, да ги получи за
ползване по силата на договора за лизинг, както и да заплаща лизиговите вноски,
уговорени с договора, в това число и лихви, като по този начин на практика се
издължава за отпуснатото му от лизингодателя финансиране, като единственото
основание на този договор не е ползването на вещ, която дотогава
лизингополучателят не е ползвал /чл.342,ал.1 и ал.2 от ТЗ/, съчетано с евентуалното
бъдещо придобиване на собствеността върху същата вещ /чл.342,ал.3 от ТЗ/, а
даването и получаването на паричен кредит, с предварително прехвърляне на
собствеността на кредитополучателя върху „лизинговата вещ“ като обезпечение на
вземанията на кредитодателя по връщането на кредита, ведно с лихви, такси и
разноски /виж отговора на исковата молба/, или се касае до договорни уговорки,
които по отношение на лизинговия обект „***“-гр.***, не съставляват по
естеството си договор за финансов лизинг, тъй като лизингополучателят не e по отношение на същия обект трето
лице, а негов собственик, а взети предвид ведно със сключения договор за
продажба на същия обект на лизингодателя, са недействителни, защото
обвързаността им е такава, че на практика дават право на кредитора да си
присвои прехвърления му като обезпечение на вземанията му по договора за лизинг
имот, собственост на лизингополучателя /виж л.5-л.8 от писмените бележки на
ищеца/, като всяка от страните е черпила в случая доводите си пряко от
постановени в случая съдебни актове, приложени по делото: ответникът- от
решението на съда по несъстоятелност от ***г. /виж конкретно на л.182/, но
като ги е извадил от пълния им контест
/виж за целта л.180-л.182/, а ищецът- като е възпроивел дословно и почти в
пълнота мотивите на *** по в.т.д. №660/17г. /виж на л.73-л.78/.
Изтъкнатото
от ищеца и установено в производството обстоятелство, щото ответникът по делото
е придобил през 2018г. процесните за настоящия спор поземлен имот и сграда, при
наличие на вписана на 20.11.15г. искова молба по спора, който е бил предмет на
приключилото с влязло в сила решение производство по т.д. №662/15г. на ***, е
без правно значение за съществото на воденото пред този съд дело, по две
причини:
Ако трябваше да се следи за вписването,
то релевантна дата щеше да е тази на вписване на исковата молба по настоящото
дело, а това вписване се е състояло на 15.12.2020г. /виж на л.128/, а не тази
на вписаната искова молба по т.д. №662/15г. на ***, която е имала за свой
предмет искане за прогласяване нищожност на договора, сключен с н.а.
№46/12.06.07г., само досежно трите самостоятелни обекта в сграда едно, изрично
описани в нея;
В конкретния случай обаче, доколкото
предявеният от ищеца срещу ответника отрицателен установителен иск за
собственост е основан на твърдението, че ответникът не е станал собственик на
закупените от продавача имоти, защото неговият праводател не е притежавал
правото на собственост, тъй че да му го прехвърли със сключената сделка по
продажба помежду им, вписването няма никакво значение, защото то решава въпроса
за конкуренцията на права тогава, когато те са придобити и приобретателят им е
добросъвестен /например в случаите на чл.17,ал.2 от ЗЗД, чл.88,ал.2 от ЗЗД/, но
не и тогава, когато прехвърлителят не е притежавал в патримониума си право,
което да транслира на правоприемника, независимо дали по реда на общото или на
частното правоприемство, и като е известно, че нищожните сделки не произвеждат
действие от самото си сключване- респективно, когато се касае до договори за
покупко-продажба на недвижими имоти- нямат присъщия на продажбата вещно-правен
ефект по силата на чл.24,ал.1 от ЗЗД.
Поради
горното, в случая съществото на спора се решава от отговорите на другите два
спорни правни въпроса, повдигнати от страните, по които съдът намери, както
следва:
1.По
въпроса за приложимост на силата на пресъдено нещо и силата на мотивите по
приключилото производство по т.д. №662/15г. на *** в настоящия спор.
Влязлото в
сила решение е задължително за всички съдилища /чл.297 от ГПК/, но когато се
касае до зачитане на сила на пресъдено нещо, както ясно постановява законът, се
изисква наличие както на обективен, тъй на субективен идентитет, доколкото
решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание /чл.298,ал.1 от ГПК/.
В
конкретния случай няма спор, щото по силата на договора от 23.07.18г., който
има за предмет същите недвижими имоти, които са предмет и на договора за
продажба, сключен на 12.06.07г. между „Т.“ООД и „Хипо алпе-адрия-лизинг“ ООД,
към 23.07.18г. с наименование „Хета асет резолюшън България“ ООД, и като с
влязлото в сила решение по т.д. №660/17г. на *** е изрично посочено, че трите
самостоятелни обекта в сграда, за които този спор е воден, са част от сграда едно в ПИ с идентификатор
56784.519.891, ответникът „Олд сити“ ООД е частен правоприемник на „Хета асет
резолюшън България“ ООД по отношение на придобиването на спорните имоти,
съответно частите от тях, тъй че решението по т.д. №660/17г. на ***, на
основание чл.298,ал.2 от ГПК, ще има действие и за него.
Така, за
зачитане на сила на пресъдено нещо на посоченото влязло в сила решение на *** в
настоящия процес може да става дума само по отношение признатата с влязло в
сила решение нищожност на договора досежно трите самостоятелни обекта в сграда
едно, находяща се в процесния поземлен имот, които са били предмет на спора по
приключилото дело, но не и изцяло по отношение на въведените сега в предмета на
спора обекти на право- поземлен имот 56784.519.891 и сграда едно в него, защото двете дела- 662/15г. на *** и
2870/20г. на ПОС, макар и водени на едно и също основание –за прогласяване
нищожност на договора, поради противоречие със закона- 26,ал.1 във вр. с чл.152
от ЗЗД, тъй като с договора за продажба предварително е уговорен начин за удовлетворение на кредитора,
различен от този, който е предвиден в закона, са водени за различни искания-
предмет на приключилото дело е било искане за прогласяване нищожност на
договора само досежно трите самостоятелни обекта в сградата, находяща се в
имота, а предмет на настоящото дело е нищожност на договора досежно поземления
имот и сградата номер едно в него, извън трите самостоятелни обекта, за които
вече е проведено и приключило съдебно производство с влязло в сила решение, и
като се вземе предвид че „Под обективни
предели на СПН се разбира предметът, за който СПН важи“, че „Този предмет е материалното право, по което
съдът се е произнесъл с решението, като го е потвърдил или отрекъл“ и че „От принципа, че само спорното право е
предмет на СПН, чл.221,ал.2 /от отм. ГПК/ въвежда изключение само относно две
насрещни права на ответника, макар те да са били предявени от него не чрез
насрещен иск, а чрез възражение“, каквито са вземането за подобрения,
предявено по повод възражение за право на задължане, и вземането, въз основа
което ответникът прави възражение за прихващане /виж проф.д-р Ж.С., Българско гражданско процесуално право/.
Що се касае
до силата на мотивите, формираната съдебна практика е трайна и безпротиворечива,
че произнасянето по въпросите, които формират силата на пресъдено нещо, се
съдържа в диспозитива на решението, а мотивите съставляват анализ на
доказателствата в тяхната съвкупност и подвеждане на установените факти под
правната норма, за да се формират правни изводи относно спорното право,
закрепени в диспозитива на решението, както и че със сила на пресъдено нещо се ползва
само диспозитива, а не и мотивите на влязлото в сила решение /виж: мотиви по
т.18 на ТР №04.01.2001г. по т.гр.д. №1/2000г. на ОСГК; ВКС, Реш.№
44/07.02.2012г. по гр.д.№ 1188/2011г. ІV гр.о.,
Реш. № 133/26.10.2011г. по т.д.№ 133/2011г. ІІ т.о., Реш. № 472/12.01.2012г. по
гр.д. 1712/2010г. ІV гр.о. и Реш. № 610/09.12.2008г. по
т.д.№ 391/2008г. на ВКС І т.о./.
Затова, извън вече казаното
по-горе, от тезата, която ищецът е застъпил в писмените бележки, съдът споделя
единствено казаното, щото, ако фактите/обстоятелствата, които са били твърдени
от ищеца като релевантни за отричане действителността на договора за продажба
от 12.06.07г. по отношение на трите самостоятелни обекта на право, предмет на
искането по приключилото с влязло в сила решение по в.тд.№660/17г. на ***, са същите,
които и сега се сочат като водещи до нищожност на договора по отношение на
останалите обекти на право, предмет на сключената прехвърлителна сделка, съдът
не може от фактическа страна да приеме нещо различно от вече установеното в
предходното производство, нито ответникът може да прави в това производство
възражения или оспорвания,свързани с тези факти, които праводателят му е
следвало да изчерпи в хода на вече проведеното и приключило производство, тъй
като същите ще са преклудирани.
Горното
виждане е израз на трайно формирана по различни казуси съдебна практика /виж
напр. Реш. №133/14.03.11г. по гр.д. №2020/09г.-І гр.отд.; Реш.№49/14.04.11г. по
т.д. №561/10г. на І т.о.; Реш.№384/02.11.11г. по гр.д. №1450/10г.- Ігр.отд.;
Реш.№115/10.01.12г. по т.д. №883/10г.- І т.о./, намерила място и в
задължителното тълкуване с ТР №3/22.04.19г. по т.д. №3/16г. на ОСГТК на ВКС по
въпроса ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков
процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от
същото право.
2.При
извода по първия спорен правен въпрос, направен от съда в предходния пункт на
това решение, който в случая е съответен на застъпената от ответника в отговора
му теза, щото силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение не се
простира извън прогласената с него нищожност на договора за продажба от
12.06.07г. досежно трите самостоятелни обекта в сграда, които са били предмет
на искането в това производство, очевидно е, че следва да се отговори по
същество и на другия основен за съществото на делото правен въпрос, а именно-
налице ли е в случая между страните предварителна уговорка за удовлетворяване
на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, и може ли да се смята,
че при тъй наречения „обратен лизинг“ тази уговорка е позволена по силата на
зачитане на принципа на свобода на договаряне, установен от чл.9 от ЗЗД, или
не.
По тези
въпроси съдът намери, щото при установените в производството факти, макар
свободата на договоряне да е основен принцип на облигационното право, същата
следва да бъде зачитана само когато се простира в онези граници, които са
очертани от установените в закона с императивни норми забрани и не може въз
основа на тезата за наличието и да се обосновават изводи за действителност на
съглашения, които са в противоречие със закона- конкретно в случая, в
противоречие със забраната на чл.152 от ЗЗД, както и че при установяване на
такова противоречие, съглашението следва да се признае за нищожно по силата на
изричната санкция, с която законодателят е скрепил противоречащите на закона съглашения.
Горното
принципно виждане е намерило отражение в трайна съдебна практика най-вече по
въпроса за конкуренцията на принципа на свобода на договоряне с принципа за
съответствие с добрите нрави, тъй като последният изисква съобразяване с
неписани правила от ненормативен характер, но по аргумент от по силното
основание е с още по-голяма сила приложима тогава, когато става дума за
конкуренция с изрична законова забрана, при която не остава място за тълкуване
приложим ли е принципът или е приложима конкретната императивна норма, в полза
на приложимост на последната.
Съображенията,
изложени от ответника във връзка с естеството на договора за финансов лизинг в
отговора му /л.155,абзац втори/, са изцяло съответни на правната регламентация
на тази търговска сделка, съдържаща се в чл.342,ал.2 от ТЗ, и на разясненията
за съществените елементи на този договор, давани от съдебната практика /виж
напр.Реш.№102/03.08.10г. по т.д. №897/09г-ІІ т.о. на ВКС/, но нямат никакво
отношение към съществото на спора, доколкото при установените по делото факти,
щото ищецът е бил към датата на сключване на договора за лизинг от ***г.
собственик на един от двата лизингови обекта по този договор- обект *** в гр.***,
във връзка с който се твърди, че извършената продажба от 12.06.07г. е нищожна,
тъй че ответникът по делото не е придобил права върху процесните недвижими
имоти, защото и праводателят му по сделката не е имал такива, същите не могат
да се подведат по отношение на сочения лизингов обект под хипотезата на договор
за финансов лизинг, който по определение изисква лизингодателят да придобие
вещта, която ще предостави на лизингополучателя за ползване срещу заплащане на
възнаграждение, от едно трето на страните по договора за лизинг лице, каквото
собственикът и доставчикът за този обект не е, защото той е самият
лизингополучател. Това всъщност и самият ответник признава, като в отговора си
на л.156,абзац втори и на л.157, абзац втори сочи, че този договор, в който
лизингополучателят е и доставчик, собственик на лизинговия обект по договора за
лизинг, е ненаименован и известен като тъй наречения „обратен лизинг“, чието единствено основание
е не ползването на вещ, която дотогава лизингополучателят не е ползвал, а
даването и получаването на паричен кредит, с предварително прехвърляне на
собствеността на кредитополучателя върху „лизинговата вещ“, като обезпечение на
вземанията на кредитодателя по връщането на кредита, с лихвите, таксите и
разноските, обосновавайки валидността на един такъв договор с диспозитивния
характер на разпоредбата на чл.342, ал.2 от ТЗ, в която липсва забрана третото
лице, от което се придобива актива, да бъде същото, на което впоследствие
активът се предава за ползване по договора за лизинг и да съвпада с
лизингодателя по договора за финансов лизинг, както и с обстоятелството, че
същата сделка е намерила от счетоводна гледна точка изрична регламентация в
НСС, приети като приложение към ПМС №65/25.03.98г.
В рамките
на горните доводи на ответника, съдът не споделя виждането му, че:
Тъй
нареченият „обратен лизинг“ е разновидност на договора за финансов лизинг,
защото съществените елементи на договора за финансов лизинг са ясно очертани от
цитираната вече разпоредба на чл.342,ал.2 от ТЗ, а тя по определение изисква
лизингодателят да придобие от трето лице вещта, която да предостави за ползване
на лизингополучателя срещу
възнаграждение и смисълът и е ясен, тъй че не оставя никакво място за интерпретации
на тема може ли третото лице да е лизингополучателят, защото, ако включваше в
себе си законодателно тази възможност, нямаше да сочи това лице в определението
на договора за финансов лизинг като трето по отношение страните по договора за
лизинг.
Колкото до
регламентацията на тъй наречения „обратен лизинг“- да, такава се съдържа в
нормативна уредба, макар и описаната от ответника в отговора му на л.156 в
абзац втори да не е действащата към датата на сключване на лизинговия договор
или да е приета с цитирания там регламент, доколкото:
Към
***г.- дата на сключване на договора за лизинг между страните, НСС,
съставляващи приложения към ПМС №65/25.03.98г., в това число и НСС 17- лизинг,
са отменени, считано от 01.01.05г., а действащи и приложими съгласно ЗС /отм/, действал
в периода 01.01.02г.-01.01.16г., глава пета-Финансови отчети, раздел
І-Приложими счетоводни стандарти, съдържание на финансовите отчети и на
годишните доклади за дейността на предприятията, в съответните редакции, са международните
счетоводни стандарти /МСС/, приети от Европейската комисия съгласно Регламент /ЕО/
№1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002г. за прилагане
на международните счетоводни стандарти /виж чл.22а,ал.1 във вр. с пар.1,т.6 от
ДР на ЗСч/отм/ и счетоводните стандарти, съставляващи приложения към ПМС
№46/21.03.05г. за приемане на национални стандарти за финансови отчети за малки
и средни предприятия, с изменено заглавие, считано от 01.01.16г., като ПМС за
приемане на национални счетоводни стандарти /виж чл.22а,ал.3 от ЗСч/отм/, и в
разпоредбите на чл.22а и чл.22б от ЗСч/отм/ се съдържа регламентацията и
критериите, въз основа които да се определи за всяко едно предприятие по
смисъла на на пар.1,т.1 от ДР /като легалното определение за предприятие е
впоследствие пренесено в чл.1,ал.2 от закона/, кой от посочените стандарти е задължително
приложим или имат възможност за избор на някой от закрепените там като приложими
стандарти- МСС или НСС.
В
конкретния случай съдът не е събирал по делото данни, даващи възможност за
конкретна преценка относно това дали приложими към дейността на „Хипо алпе
адриа лизинг“ ЕООД към датата на сключване на договора са били МСС или НСС, във
всеки от които два източника на лизинга е наличен стандарт под №17-Лизинг, но това няма особено
значение за съществото на спора, защото, както ясно личи от ЗСч, на основание
чл.22а от който са приети НСС и се прилагат МСС, посочени в пар.1,т.6 от ДР,
този закон урежда изискванията към всеобхватността и достоверността на
счетоводните системи /счетоводствата/ в предприятията, съдържанието,
съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията и
изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети /чл.1,ал.1 от
ЗСч/отм/- т.е. неговата регламентация няма за предмет сделките и изискванията
за тяхната валидност, а единствено тяхното счетоводно третиране за данъчни и
други цели, при което няма как да се конкурира с регламентацията в тази връзка
по ТЗ и ЗЗД, приложим на основание чл.288 от ТЗ за неуредените с ТЗ положения
за търговските сделки.
Въпреки
горното, само за да изчерпи тук коментирания довод, наведен от ответника, съдът
ще посочи, че:
Регламентацията
на наречената в МСС 17 Продажба с обратен лизинг в частта по т.58-т.62 отрича
твърдението на ответника, щото обратният лизинг е винаги разновидност на
финансовия лизинг, като от нея ясно личи, че продажбата с обратен лизинг е
възможна както при оперативния, така и при финансовия лизинг, и потвърждават
соченото от него щото, ако обратният лизинг е финансов лизинг, сделката е
средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на лизингополучателя,
като активът се явява обезпечение /т.60/.
Близка
е и регламентацията на наречената от СС 17 Продажба с обратен лизинг по
т.6.1-т.6.5, като с оглед резултата от сделката е посочено, че тя ще е или
финансов, или експлоатационен лизинг, и като от т.6.1 ясно личи, че става дума
за продажба на актив от доставчик и отдаването под наем на същия актив обратно
на доставчика.
Вследствие
на казаното по-горе, съдът не може да сподели и извода по същество, направен с
отговора на ответника /л.156-л.157/, че щом позитивното ни право допуска
договора за обратен лизинг, то и схемата на договаряне между
страните-прехвърляне от доставчика на собствени негови имоти на лизингодателя и
предоставянето им от последния на първия за ползване, като прехвърлянето е за
обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщане на кредита, с лихвите,
таксите и разноските, то няма как да се приеме, че е налице предварително
уговорено между страните съглашение по смисъла на чл.152 от ЗЗД, а намира, че
доколкото регламентацията на продажбата с обратен лизинг в посочените
нормативни източници е само за счетоводни цели, наличието и там не означава
априори, че всяко съглашение, което изпълва елементите на продажба с обратен
лизинг не противоречи на закона, тъй че преценката за наличието или липсата на
твърдяното в случая от ищеца противоречие на сделката за продажба от 12.06.07г.
със закона следва да се извърши конкретно, предвид установените по делото
факти.
Всъщност,
както личи и от мотивите на решението на съда по несъстоятелността от 04.07.19г.,
част от които са били ползвани от ответника в подкрепа на тезата му, в същото е
изрично посочено и това, че ако се вземе предвид твърдението, щото „действителната воля на страните е била
ищцовото дружество да предостави на ответното дружество заем за рефинансиране
на друг кредит и за изпълнение на ново строителство, като имотите послужат за
обезпечение“, „прехвърлянето на
имотите в този случай би било нищожно на основание чл.152 от ЗЗД, но горното не
влияе на валидността на самото задължение на ответника да върне полученото
финансиране/кредитиране“ /виж на л.181 долу/- т.е., очевидно и този съд,
въпреки че е приел обратният лизинг като регламентиран за счетоводни цели, не е
достигнал до извода, че това е достатъчно да валидира съглашенията на страните
с оглед изискването да не противоречат на закона, както счита ответникът, а до
точно обратния извод.
Така, след
като обсъди всички наведени от ответника доводи по съществото на спора, заради
които искът е според него неоснователен и ги отхвърли, съдът пристъпи към
обсъждане на доводите, развити от ищеца в подкрепа на тезата му за нищожност на
договора за продажба от 12.06.07г. в частта за обектите, предмет на този спор, защото
същите са поставени в негова доказателствена тежест, и ги намери за състоятелни,
при следните съображения:
Видно е и
от исковата молба, и от писмените бележки на ищеца, че доводите, които е развил
в подкрепа на това свое твърдение, са изцяло и буквално възпроизвели мотивите
на ***, при които той е достигнал до извода, че атакуваната в производството по
т.д.№662/15г. сделка е нищожна, тъй като съставлява съглашение на страните, с
което е предварително уговорен начин на удовлетворение на кредитора, различен
от предвидения в закона, поради което нарочният им и конкретен коментар, какъвто се
направи по доводите на ответника, от този съд на първа инстанция, би бил в
случая нелеп.
Така, този
състав достигна до извода, че договорът за продажба от 12.06.07г. е сключен в
противоречие със закона и като такъв е нищожен, защото с него е уговорен начин
за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, при следните
съображения:
При закрепеното изрично в приложение №2
към договора от ***г., щото на първо място измежду обезпеченията към този
договор е собствеността върху лизинговия обект /л.19/;
При посоченото изрично в договора от
12.06.07г., че продавачът се задължава в определен срок от получаване на
продажната цена от 1 620 000евро без ДДС да заличи двете вписани върху
продаваемия имот договорни ипотеки и вписан особен залог в полза на *** АД,
като в противен случай дължи на купувача връщане на получената продажна цена,
ведно с неустойка от 50% върху нея, както и че има право да изкупи обратно от
купувача имота, предмет на сделката, при условията на сключения между тях договор
от ***г. /л.14/, а именно- след изпълнение на всички поети с договора за лизинг
задължения, но като всяко неизпълнение освобождава лизингодателя от
задължението да прехвърли обратно на лизингополучателя лизинговия обект;
При поредността, в която са сключени
горните две сделки, и като в деня на сключване на договора за продажба от
12.06.07г. е съставен и протокола за предаване на имота, съставляващ лизингов
обект – *** в гр.*** на лизингополучателя;
При изрично посоченото от ответника в
отговора на исковата молба, щото продажбата на имота е била извършена, за да
послужи за обезпечение на вземанията на лизингодателя по договора за лизинг,
който договор в случая има за единствено основание даването и получаването на
паричен кредит, с предварително прехвърляне на собствеността на
кредитополучателя, като обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщане
на кредита, ведно с лихви, такси и разноски /л.157/,
Друг извод,
освен вече направения, щото договорът за продажба в частта, предмет на този
спор, е нищожен поради това, че е сключен в противоречие със забраната на
чл.152 от ЗЗД, е невъзможен, тъй като:
Търговските
обезпечения са регламентирани от чл.310-чл.317вкл. от ТЗ и те са търговски
залог, търговско право на задържане и прехвърляне на ценни книги на заповед
чрез джиро;
Множеството
случаи, в които ТЗ съдържа разпоредби относно обезпечения или действието им в
различни хипотези сочат, щото такива са залогът, включително особеният залог по
ЗОЗ, ипотеката, личните обезпечения /поръчителство, включително менителнично
поръчителство/, запорът и възбраната;
Предвидените
от общия ЗЗД обезпечения на вземанията са поръчителството, залогът и ипотеката,
С оглед
което се налага изводът, че когато страните по договора за лизинг от ***г. са
предвидили, че собствеността ще е първото по ред обезпечение на вземанията на
лизингодателя по този договор и че именно като такова обезпечение между същите
страни, като кредитополучателят/лизингополучателят е в качеството си на
продавач, а кредитодателят/лизингодателят е в качеството си купувач, е сключен
договор за продажба на недвижим имот, собственост на кредитополучателя, с който
правото на собственост върху имота е прехвърлено в полза на кредитодателя,
сключеният договор за продажба съставлява на практика съглашение на страните, с
което са уговорили предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен
от предвидения в закона- вместо да обезпечи вземанията си по договора за лизинг
с ипотека върху имота, собствен на лизингополучателя/кредитополучателя, върху
който имот, при евентуално неизпълнение на задълженията на лизингополучателя /кредитополучателя
да насочи принудително изпълнение, за да се удовлетвори за вземанията си,
лизингодателят се е удовлетворил за тях с предварителното прехвърляне в негова
полза на собственоста върху имота, който е следвало да послужи като обезпечение
на същите вземания.
Затова,
съдът счете, че предявеният иск е основателен и по отношение на ответника „Олд
сити“ ООД, който е закупил с н.а., вписан в СВ-*** като акт №168, том 66, дело
№13330/18г., вх.рег.№24623/23.07.18г., дв.вх.рег.№24090/23.07.18г., от „Хета
асет резолюшън България“ ООД ПИ с идентификатор 56784.519.891, ведно с
находящата се в него сграда с идентификатор 56784.519.891.1, следва да се
признае за установено, че не е станал по силата на тази извършена покупка
собственик на прехвърлените му недвижими имоти, тъй като сделката по продажба,
с която неговият праводател ги е придобил, е нищожна и като такава не е
произвела вещно-правен ефект- т.е. продавачът е нямал правото на собственост
върху същите имоти, тъй че да може да го прехвърли на купувача със сключване на
договора, зачитайки при този отговор както силата на пресъдено нещо по влязлото
в сила решение по в.т.д. №660/17г., когато се касае до трите СОС №1, предмет на
това решение, съставляващи съгласно същото част от сграда с идентификатор
56784.519.891.1, така и извода за нищожност на договора за продажба от
12.06.07г., до който сам достигна в настоящото производство, по отношение останалата
част от сградата и поземления имот, прехвърлени от ищеца на „Хипо алпе адриа
лизинг“ през 2007г. и отчуждени от „Хета Асет резолюшън България“ в полза на
ответника през 2018г., за които се е водил спора, разглеждан от настоящия
състав.
В частта за разноските.
И двете
страни претендират разноски в производството, макар в отговора на ответника
това искане да е заявено само с най-общото „да
се отхвърли иска, ведно със законните последици“, като при уважаване на
иска, разноски се следват на основание чл.78,ал.1 от ГПК само на ищеца и не се
следват такива на ответника.
Ищецът
претендира по списъка, представен в с.з. от 25.01.22г. /л.261/, присъждане на
разноски от общо 36 053.95лв. и е установил изцяло направата им в
производството /виж в поредността на описа съответно на л.127, л.128 и л.118/,
тъй че ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Уважава
предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК на „Т.“ ООД- в несъстоятелност, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, със *** А.Л.В.,***, срещу „Олд сити“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Триадица“, ул.“Алабин“№28, със съдебен адрес:***, адв.М. Г.,
Като
признава за установено по отношение на „Т.“ ООД- в несъстоятелност, че „Олд
сити“ ООД не е собственик на ПИ 56784.519.891 по КККР на *** с административен
адрес: ***, с площ от 954кв.м., ведно с построената в него сграда с
идентификатор 56784.519.891.1 със застроена площ 344кв.м.
Осъжда „Олд
сити“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Триадица“, ул.“Алабин“№28, със съдебен адрес:***, адв.М. Г., да заплати на „Т.“
ООД- в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със ***
А.Л.В.,***, сумата от 36 053.95- тридесет и шест хиляди и петдесет и три
лева и деветдесет и пет стотинки- разноски в производството.
Това
решение се постанови с участие на третото лице- помагач на ответника „Хета Асет
Резолюшън България“ ЕООД, ЕИК *********, с променено в хода на процеса
наименование в „Хара България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район „Оборище“, ул.“Лисец“№7, ап.3 и с конституирания за самостоятелно участие
като страна в процеса *** на ищеца А.Л.В.,***.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: