№ 6006
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110145042 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК и сл.
Предявена е Искова молба с вх. № 34867/30.07.2021 г. на И. А. А., ЕГН **********,
с. ., общ. Червен бряг, ул. Александър Стамболийски № 19, със съдебен адрес: ГР. СОФИЯ,
бул. . №87, ЕТ. 2, чрез адв. И. Н. срещу Д. Б. Г., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Овча купел
2, бл.25, вх. Б, ет.7, ап. 45, и втори адрес: гр. София, бул. Ген. Стефан Тошев № 12, с която
предявен осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 2100.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие нанесен му побой на 16.08.2016
г., претърпени през периода 10.10.2016 г. до 10.03.2017 г. във връзка с прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца, претърпени следствие на загуба на работното място,
сумата от 2000 лв., представляващи неимуществени вреди, претърпени следствие на загуба
на работното място, поради отоци и болки, получени вследствие на инцидента; както и
сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от предизвиканите
болки и страдания, вследствие нанесен му побой на 16.08.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане до
окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.08.2016 г. в гр. София на бул. Ген.
Стефан Тошев, пред № 12, са му били причинени телесни повреди в условията на неизбежна
отбрана, изразяващи се в кръвонасядане и оток по дясната странична половина на долната
устна, с подлежащо кръвонасядане по лигавицата на долната устна на ниво втори и
четвърти долу в дясно, двойно ивицесто кръвонасядане по лявата предно странична
повърхност на шията, ивицесто кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната
1
предмишница в горната й трета и охлузване по предновътрешната повърхност на дясна
подбедрица в долната й трета, както и силен стрес и душевни страдания. Сочи, че
уврежданията са му били причинени вследствие на сблъсък с ответника, при който
последният е хванал за врата ищеца и е започнал да го души. В опит да се спаси, ищецът е
нанесъл един удар. Сочи, че деянието, извършено от ответника, е застрашило живота и
здравето му, доколкото в областта на шията се намират важни кръвоносни съдове. Сочи, че
във връзка с инцидента е образувано досъдебно производство и на ищеца е било повдигнато
обвинение, като с Присъда № 46347 от 20.02.2019 г. по НОХД № 8251/2017 г. на СРС, НО,
96 състав, е бил признат за невиновен. Присъдата била потвърдена с Решение по ВНОХД №
4599/2019 г. на СГС, НО, 17 състав. Счита, че с оглед на постановената присъда, вина за
инцидента има именно ответникът. Твърди, че е имал непрестанни болки в областта на
устната, шията, предмишницата и подбедрицата, като е бил нарушен изцяло неговия
ежедневен комфорт, което довело и до проблеми в работата му. Бил е уволнен от работа,
заради инцидента с ответника и болките, отоците и дискфомфорта, поради които не е могъл
да работи. Твърди, че се е занимавал с инсталация и поддръжка на климатични системи.
Това се отразило негативно на финансовото му състояние и на психологическото му
равновесие. Всичко това формирало у ищеца значителни негативни психологически
последици, които пък довели до проблеми със зачеването на дете със съпругата му, поради
което продължавали да правят неуспешни опити за забременяване, въпреки добрите
изследвания. Твърди, че е в депресивно състояние, а емоционалните му изживявания
симптоматично градирали в дистрес. Счита, че е налице посттравматично стресово
разстройство. Моли съда да му присъди претендираните суми и разноските по делото.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен по
основание и размер. Сочи, че не са ангажирани доказателства относно наличието на
фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, като твърди, че не е доказано авторството на деянието,
описано в исковата молба. Сочи, че ищецът му е нанесъл средна телесна повреда, чрез
нанасяне на множество удари с юмрук и с ритници. Счита иска за силно завишен по размер.
Сочи, че ищецът е провокирал инцидента с поведението си и това следва да бъде оценено
при определяне на размера на обезщетението. Моли съда да отхвърли исковата претенция и
да му присъди разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и представените по делото
доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Представени са и са приети писмени доказателства, в това число и НОХД
№ 8251/2017 г. на СРС, НО, 96 състав, от което се установява, че ищецът, в качеството си на
подсъдим по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. Ал. 1 от
НК е бил признат за невиновен в това, че на 16.08.2016 г., чрез нанасяне на удари със свита в
юмрук дясна ръка в областта на лявото слепоочие, е причинил на ответника средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата скулна кост, счупвания на външната и
вътрешната стена на лявата горночелюстна костна пазуха, счупвания на пода на лявата
2
орбита, наличие на течност в левия горночелюстен синус, които в съвкупност реализирали
самостоятелен медикообиологичен квалифициращ признак: счупване на челюст,
придружено със затруднение в дъвченето за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата,
при ненастъпили усложнения в оздравителния период. Присъдата е потвърдена с Решение №
341 от 08.06.2020 г., постановено по ВНОХД № 4599/2019 г. на СГС. Съгласно разпоредбата
на чл. 300 от ГПК, за гражданския съд са задължителни приетите от наказателния състав
факти относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Доколкото се касае обаче за повдигнато обвинение срещу ищеца, а не срещу
ответника, деянието, чл. 300 от ГПК не намира приложение и настоящият състав следва
самостоятелно да извърши преценка на събраните в хода на съдебното дирене по
настоящото производство доказателства.
По делото е изслушана свидетелката Ива А.а, съпруга на ищеца, и свидетелката
Николета Божкова, водена от ответника.
Свидетелката А.а обяснява, че е разбрала за процесния инцидент, като след него
съпругът й – ищец по делото – е бил в шок, не бил в добро състояние, бил изнервен, не
можел дълго време да преодолее случилото му се. В продължение на много време бил
раздразнителен и затворен, не общувал с никого. Непрекъснато повишавал тон. Всичко това
се отразило на работата му и той бил освободен, тъй като бил раздразнителен и трудно се
общувало с него, бил разсеян и не изпълнявал коректно задълженията си. Свидетелката
разказва, че процесният инцидент се е случил по време на работен ангажимент за ищеца,
който бил отишъл на обект и тогава станало скарване с ответника. Когато видяла съпруга
си, ищцата установила, че същият имал синини по врата и около устата, оплаквал се от
болки в корема, врата и главата. Следващите месеци след инцидента били кошмарни.
Свидетелят Божкова, водена от ответника, не помни датата, на която се е случил
процесния инцидент, спомня си, че е било август месец през 2016 г. Възникнал проблем два-
три дни по-рано, който възникнал между ответника и един от работниците, които
ремонтирали в близък магазин, като спорът бил във връзка с паркоместа, които били
прилежащи към сградата, в която живеела свидетелката. Обяснява, че на работника от
близкия магазин била направена забележка предните дни, че не бива да паркира там, защото
паркингът се ползвал постоянно, но въпреки това, той паркирал там. На датата на процесния
инцидент приятелката на ответника се прибирала от някъде, когато и свидетелката се
прибирала с децата си и станала очевидец. Ищецът (свидетелката го посочва в залата) бил
спрял така, че приятелката на ответника нямала възможност нито да спре на мястото си,
нито да спре по начин, че да „запуши“ автомобила на ищеца. Тогава приятелката на
ответника му се обадила и той слязъл. Ответникът хванал ищеца отпред за дрехите, ищецът
на свой ред го ударил с юмрук от лявата страна и ответникът паднал на земята между
паркираните коли. След като ответникът паднал на земята, ищецът започнал да го рита.
Свидетелката се обадила на телефон 112. Вследствие на удара, нанесен от ищеца,
ответникът имал счупена скула и два-три месеца след това лявото му око било мътно и
синьо отдолу.
3
Изслушаната по делото СМЕ установява, че в резултат на твърдения инцидент,
ищецът е получил увреждания, както следва: двойно, ивицовидно кръвонасядане в ляво,
предно странично на шията, напречно разположено на надлъжната ос на шията, дълго около
5.5 см., оток и кръвонасядане в дясната външна половина на долната устна. Подлежащо
кръвонасядане на лигавицата на долната устна. Ивицовидно кръвонасядане на вътрешната
повърхност на дясната предмишница, в горната й трета, дълго 7 см., охлузване, покрито с
кафеникава коричка по предно-вътрешната повърхност на дясната подбедрица в долната й
трета, дълго 2.5 см., които са му причинили болки и страдания за период от около 4-5 часа
най-много. Според вещото лице, получените телесни увреждания добре отговарят да са
резултат от описания в исковата молба инцидент, както по начин на получаването им, така и
във времето на самия инцидент. Съгласно експертизата, травматичните увреждания в
областта на шията отговарят да са получени в резултат на описания опит за душене,
притискане с ръце в областта на шията, като другите травматични увреди може да са
получени в резултат на защитни действия/движения от страна на ищеца, както травмата в
областта на устните, така и по крайниците.
От ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, е представена информация за
действащи трудови договори, регистрирани за ищеца, за периода от 17.08.216 г. до
18.10.2022 г., като е отразено, че на 21.10.2015 г. ищецът е започнал работа в „Глобал Еър
Сервиз“ ЕООД в гр. София, като трудовият договор е бил прекратен на 10.10.2016 г. Не е
посочено основанието, на което е бил прекратен трудовият договор, нито каква е било
месечното трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За уважаването на такава искова претенция в
доказателствена тежест на ищците (при съобразяване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК) е
установяването на противоправно поведение на ответницата, вследствие на което (наличие
на пряка причИ. връзка) са причинени описаните в исковата молба имуществени вреди на
претендираната стойност, по вина на ответницата.
Видно от НОХД № 8251/2017 г. на СРС, НО, 96 състав, приобщено към настоящото
производство, по същото ищецът е бил подсъдим и е признат за невиновен по подробно
цитираното по-горе в мотивите повдигнато обвинение. Съгласно чл. 413, ал.2, т.1-3 от НПК
и чл. 300 от ГПК решението на наказателния съд е задължително за гражданския съд
относно обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност, виновността
на дееца и наказуемостта на деянието. Доколкото обвинение е било повдигнато и
поддържано за извършено престъпление срещу ищеца, който е бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, в настоящото производство същото не е обвързващо за
гражданския съд, разглеждащ претенциите за вреди, причинени от ответника. Срещу
ответника не е било образувано наказателно производство, същият не е бил обвиняем и
подсъдим по цитираното наказателно производство, поради което и не е било изследвано и
установено от наказателния съд наличието на противоправно деяние, извършено от
ответника и липсва произнасяне в тази насока. Мотивите на наказателния съд, както и
4
събраните и обсъждани в тях доказателства, не са обвързващи за гражданския съд и не
могат да бъдат автоматично възприети от настоящия състав, тъй като не влизат в пределите,
определени от чл. 300 от ГПК. Следователно, с влязлата в сила присъда и въззивно решение
по наказателното производство, е установено единствено, че ищецът е невиновен по
повдигнатото му обвинение.
С оглед изложеното, в тежест на ищеца е да докаже чрез пълно и главно доказване
наличието на всички кумулативно предвидени в ЗЗД предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника за извършен деликт, а именно: наличие на противоправно
действие или бездействие, извършено по твърдения в исковата молба начин, наличието на
виновно поведение у ответника, което е довело до твърдяното противоправно действие или
бездействие, причиняване в следствие на това деяние на неимуществени вреди на ищеца,
респективно на имуществени такива, както и размера на двата вида вреди. Такова главно
доказване по делото не е проведено, а ответникът оспорва наличието на всички
задължително предвидени елементи на сложния фактически състав по чл. 45 от ЗЗД.
Съдът приема възраженията на ответната страна, че исковата претенция не е доказана
и че не са налице достатъчно доказателства, които да водят до единствения възможен извод,
че ответникът е имал твърдяното в исковата молба противоправно поведение на посочената
дата, което поведение да е довело до вреди (имуществени и неимуществени) на ищеца.
Ищецът не установява нито датата, нито времето (в коя част от денонощието), нито
механизма на настъпване на твърдения деликт. Не се доказва наличие на противоправно
поведение у ответника, което да е било осъществено на процесната дата и да е довело до
вреди за ищеца от какъвто и да е характер. Водената от ищеца свидетелка не установява
механизма на настъпване на вредите за ищеца, нито кога и как са били получени. При
недоказаност на наличието на противоправно поведение на ответника, съдът счита, че
недоказан остава целият фактически състав на непозволеното увреждане (деликт), поради
което и е без значение дали ищецът е претърпял имуществени или неимуществени вреди на
посочената дата, ако за тях не е установено по безспорен начин, че са следствие от действия
или бездействия на ответника, които са квалифицирани като противоправни. Изслушаната и
приета съдебно-медицинска експертиза, която е работила предимно по писмени данни,
налични по делото, не може да установи нито механизма на деянието, нито наличието на
връзката между последното и вредите (уврежданията по тялото на ищеца).
За пълнота следва да се отбележи, че по делото не се доказва никаква връзка между
твърдяното поведение на ответника и оставането на ищеца без работа, вследствие от което
да е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Дори да се установи наличието на
елементите на сложния фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
връзката между деликта и твърдените от него вреди, както и техния размер. За да установи
твърдението си, че е останал без работа и то следствие от твърдения деликт, ищецът
следваше да докаже чрез удостоверителни документи, че е бил освободен от работа, кога е
бил освободен, какво възнаграждение е получавал преди да бъде освободен и за колко време
е останал без работа, като тези събития следва да са пряка и непосредствена последица от
5
деликта.
Не на последно място, неимуществените вреди, които се претендират, също следва да
са пряка и непосредствена последица от деликта, а не от други събития. Това в настоящото
производство не се установява по безспорен начин.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че исковата претенция е
недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение изцяло. Не са установени
безспорно по делото необходимите елементи на фактическия състав на деликта, поради
което и е неоснователно искането за ангажиране на гражданската отговорност на ответника.
При този изход на делото съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски в пълен размер. Ответникът е представил Договор за правна помощ и съдействие
от 11.01.2022 г., в който е посочено възнаграждение в размер на 2275 лв., платимо от
ответника, както и списък по чл. 80 от ГПК, но липсват доказателства за реално плащане на
сумите, посочени в двата документа. Други разходи ответникът не е поискал да му бъдат
присъдени. С оглед липсата на доказателства за заплатен адвокатски хонорар в посочения в
списъка по чл. 80 от ГПК размер, съдът не присъжда такъв. Ищецът няма право на разноски
и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. А., ЕГН **********, с. ., общ. Червен бряг,
ул. Александър Стамболийски № 19, със съдебен адрес: ГР. СОФИЯ, бул. . №87, ЕТ. 2, чрез
адв. И. Н. срещу Д. Б. Г., ЕГН **********, гр. София, бул. Ген. Стефан Тошев № 12,
осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 2100.00 лева, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди от вследствие нанесен му побой на 16.08.2016 г., претърпени
през периода 10.10.2016 г. до 10.03.2017 г. във връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца, сумата от 2000 лв., представляващи неимуществени вреди,
претърпени следствие на загуба на работното място, поради отоци и болки, получени
вследствие на инцидента; както и сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от предизвиканите болки и страдания, вследствие нанесен му побой
на 16.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
извършване на непозволеното увреждане до окончателното плащане, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6