Р Е Ш Е Н И Е № 102
гр. Варна, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на
секретаря В.Т.,
като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 153
по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по
въззивна жалба, подадена от „СМ БГ Консулт” ЕООД, гр. Варна, представлявано по
пълномощие от адв. Д. Я. ***, насочена против решение № 1334/15.11.19г., поправено
с решение № 197/13.02.20г., постановени по гр.д. № 2627/18г. на ОС-Варна, с
което въззивникът е осъден да заплати на „ИНТЕЙК” ЕООД, гр. Варна в качеството
му на частен правоприемник на адв. К.Д.Т., сумата в размер на 28 000 лв.,
представляваща част от дължимо възнаграждение по сключен договор за правна
защита и съдействие от 30.10.17г. на стойност 181 500 лв., предявен като частичен иск от сумата от
181 500 лв., както и сумата от 4 280лв., представляващи разноски
по делото. Решението е постановено при участието на К.Д.Т. в качеството му на
трето лице-помагач на страната на ищеца „ИНТЕЙК” ЕООД. Счита се, че решението е
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи
се, че съдът неправилно е разпределил тежестта за доказване на факта на
изпълнението на цитирания договор от 30.10.17г., която е върху довереника. В
тази връзка се сочи, че липсват твърдения на ищеца, в които да е конкретизирано
колко на брой, какви документи, на каква стойност и в полза на кои лица по
сключения договор са били изготвени от адвоката, за да се обоснове изпълнение
на възложената му поръчка. Това от една страна е лишило ответника да ангажира
доказателства, които да опровергаят такива твърдения, а от друга страна е
довело до необоснованото становище на съда, че от съдържанието на самия договор
може да се направи извода, че поръчката е била изпълнена. В тази връзка е
отправено искане до настоящия съд да се укаже на ищеца да конкретизира исковата
си претенция като уточни дали се твърди, че ответното дружество е ползвало
адвокатски услуги по процесния договор и ако се твърди – да се конкретизират по
вид, брой, дата и материален интерес изготвените в полза на ответника
документи, обективиращи двустранни сделки, както и качеството на ответника по
тях; на какво основание се твърди възникване на пасивна солидарност за
вземането на частния праводател на ищеца – дали се твърди, че изготвените книжа
в изпълнение на договора се ползват едновременно от ответника и от другите
клиенти по този договор. Отделно от това не е било изяснено по делото каква е
връзката между „СМ БГ” ЕООД и „СМ БГ
Консулт” ЕООД, за да се приемат за относими представените от ищеца списъци на
дела, по които страна е било първото от двете дружества. В тази връзка е
отправено искане до настоящия съд да изключи от доказателствения материал по
делото представения от ищеца списък със съдебни производства, водени от трето,
неучастващо в спора лице „СМ БГ” ЕООД, като неотносимо доказателство.
Счита се, че първоинстанционният съд в
нарушение на нормата на чл. 176, ал. 1 от ГПК е указал на ответника да
редактира въпросите, които са били отправени към третото лице-помагач на ищеца.
Поради тази причина се отправя искане въззивният съд повторно да допусне
въпросите към подпомагащата ищеца страна, в редакцията им, сходна на тази в
молбата с вх. № 29112/03.10.19г.
В нарушение на съдопроизводствените правила
по делото е бил приет като доказателство неподписан и без посочен негов издател
списък с имена на лица и адреси, за които се твърди, че са абонати на
„Енерго-Про Продажби” АД. За този списък е било открито производство по
оспорване на истинността му, по която обаче съдът не се е произнесъл. В тази
връзка е отправено искане да се открие/продължи производството по оспорване на
този частен документ.
Поддържа се и въведеното пред първата
инстанция възражение, че договорът от 30.10.17г. е изготвен единствено за
нуждите на настоящото производство, изписан с текст, който не отговаря на
волята на ответника и е датиран с невярна дата. В тази връзка са повторени
релевираните с отговора на исковата молба твърдения и съображения, като се
излага, че се поддържат и понастоящем. В тази връзка е отправено искане
въззивният съд да отмени определението на първоинстанционния, с което процесния
договор от 30.10.17г. е приет за истински и да се постанови друго, с което да
се приеме документа за неистински с оглед покритата от ответника тежест на
доказване.
Акцентира се и на неправилни изводи на съда
при анализа на показанията на А., тъй като неправилно е възприел
фактите, свързани с оттеглянето на пълномощията, дадени на адв. Кр. Т. по т.д.
№ 762/15г. на ВОС, което е станало с изявление на П.К. на 05.10.15г. В тази
връзка е отправено искане до настоящия съд да извърши служебна справка на
материалите по приложеното като доказателство т.д. № 762/15г. на ВОС.
Изложени са подробни съображения по съществото
на спора като се поддържа становището, изразено и пред първата инстанция – за
липсата на уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия, предвид
предхождащата на уведомлението дата спрямо датата на договора за цесия; относно
преценката на показанията на свидетелите Г.и Г., които са били заинтересовани в
полза на ищеца и на третото лице-помагач /в тази връзка е добавено още, че „има
и данни, че върху нея е оказвано влияние от страна на представител на ищеца”/;
относно преценката на показанията на св. С., който е посочил нещо различно от възприетото от съда; относно
валидността на договора от 30.10.17г. предвид възлагането за изпълнение на един
незаконосъобразен мандат и в тази връзка на нарушението на конкретно посочени
норми от Етичния кодекс на адвоката и на ЗАдв.; липсата на обсъждане на
аргументите, извлечени от ЗДДС, както и от доказателствата за влошените
отношения между адв. Т. и П.К. към датата 30.10.17г.
Отправено е и доказателствено искане на осн.
чл. 156, ал. 2 от ГПК и с оглед на нововъзникнало обстоятелство, да се допусне
нов разпит на св. Г. в условията на
призоваване, за да се установи, че същата е била склонявана да твърди неверни
неща по настоящото дело. Сочи се, че това твърдение на посоченото лице е било
заявено от нея при размяната на книжа по висящо гр.д. № 9164/19г. на ВРС, ХІ
с-в.
Въз основа на всичко гореизложено се
претендира отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната
страна „ИНТЕЙК” ЕООД, гр. Варна, представлявано от своя управител. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение предвид неоснователността на подадената
въззивна жалба и присъждане на разноските по делото. Счита се, че при правилно
разпределение на доказателствената тежест, съдът правилно е установил и
фактическата обстановка по делото, въз основа на която е формирал и съответните
правни изводи, които страната напълно споделя. Счита се, че липсват допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с допуснатите към
третото лице-помагач въпроси, както и във връзка с преценката на неподписания
списък с имена и адреси на абонати на „Енерго Про Продажби” АД, както и относно
извода, че оспорването на истинността на процесния договор за правна помощ е
неуспешно. Споделят се и изводите на съда относно преценката на показанията на
св. А. Относно уведомяването на ответника
за извършената в полза на ищеца цесия на процесното вземане, то се сочи, че
такова уведомяване следва да се приеме, че е станало най-късно с получаването
на книжата по настоящото дело. Счита се за недопустимо и неоснователно искането
за преразпит на свидетелката Г., тъй като от една страна не се сочат фактите, които ще се установяват с
допълнителните ѝ показания, а от друга страна - евентуално релевирани
нейни твърдения по дело, по която тя е страна, са част от правото ѝ на
защита и не се свързват с носенето на наказателна отговорност, каквато е
предвидена за лъжесвидетелстване. Препраща се изцяло към становището на ищеца,
изразено в писмената защита, депозирана пред първоинстанционния съд.
Не е постъпил отговор на въззивната
жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца – К.Д.Т..
В с.з. пред настоящата инстанция
въззивната жалба се поддържа чрез управителя на въззивното дружество и чрез
упълномощения процесуален представител. Изразеното становище в отговора,
подаден от ищцовото дружество, се поддържа чрез процесуален представител, който
представлява и третото лице-помагач К. Д. Т.. Главните страни по делото са
депозирали и писмени защити чрез процесуалните си представители.
Въззивната жалба е редовна, подадена
е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и
при наличието на доказателства за надлежна представителна власт. Същата е
допустима. С определение от 27.04.20г. въззивният съд се е произнесъл по
доказателствените искания на въззивника.
За да се произнесе по предмета на въззивното производство съдът
съобрази следното:
Исковото производство е образувано въз основа на
предявената от „ИНТЕЙК“ ЕООД, гр. Варна осъдителна претенция против „СМ БГ
Консулт“ ЕООД, гр. Варна за заплащане на сумата от 28 000 лв.,
представляваща прехвърлената на ищеца с договор за цесия от 23.11.18г. от адв. К.Д.
Д., част от вземането му, възлизащо на общо 181 500
лв. против ответното дружество, произходящо от договор за правна защита и
съдействие от 30.10.17г. За извършената цесия ответникът-длъжник е бил уведомен
по реда на чл. 99 от ЗЗД. Предметът на договора за правна защита и съдействие е
било изготвянето от страна на адвокат Т. на договори за цесия, уведомления,
пълномощни, установяване на адреси, както и други документи, които касаят 3025
броя абонати на „Енерго-Про Продажби“ АД, съгласно представен списък от клиента
П.Н.К.. В исковата молба се поддържа, че във връзка със свършената от адв. Т.
работа по договора от 30.10.17г., „СМ БГ“ ЕООД с управител А.Н.К. (брат на П.Н.К.) е завело множество дела в съда
срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, които впоследствие са били цедирани на
ответното дружество „СМ БГ Консулт“ ЕООД. Плащането на възнаграждението на
адвоката за свършената работа е следвало да стане до 31.10.18г. по банков път,
но такова не е било извършено от ответника. Претендира се присъждане на
цедираната от адв. Т. на ищцовото дружество сума в размер на 28 000 лв.,
ведно с направените по делото разноски.
В депозирания отговор на исковата молба ответното
дружество е оспорило предявения осъдителен иск като недопустим и неоснователен.
Възразява се, че договорът за правна защита и съдействие от 30.10.17г. е
неистински, тъй като същият е бил подписан от П.Н.К. през периода
13-15.05.15г., но като празна бланка – без попълнено в настоящия му вид
съдържание на уговорките. Целта на това подписване на празната бланка на
договора е била да се снабди адв. Т. с три броя договори за правна защита и
съдействие, които да му послужат пред съдебните инстанции /възможните три такива
по делото/ във връзка с процесуалното представителство на П. Н. К. при защита
срещу вписването от страна на К.Д. на 11.05.15г. на несъществуващи обстоятелства в
Търговския регистър по партидата на „КНМ Груп“ ЕООД, чийто едноличен собственик
и управител същият е бил. В тази връзка е било образувано т.д. № 762/15г. на
ВОС, по което адв. Т. е използвал първата, подписана от П.К. бланка на договор
за правна защита и съдействие. В хода на висящото дело обаче П. Н. К. е оттеглил
пълномощията си за процесуално представителство спрямо адв. Кр. Т. по делото.
От посочения момент, а и от по-рано, П.К. и адв. Кр. Т. са във влошени
отношения и в конфликт на интереси, като П.К. не е ползвал нито лично, нито като
управител на търговско дружество правна защита и съдействие от адв. Кр. Т.. К.
твърди, че в качеството си на физическо лице и съдружник в „КНМ Груп“ ЕООД е
оттеглил още на 17.03.16г. дадените пълномощия на адв. Т., а по-късно – на
20.10.17г. същият и в качеството си на управител на „КНМ Груп“ ЕООД е оттеглил
дадените на адв. Т. пълномощия. Освен това за периода от 15.10.17г. до
30.11.17г. /вкл. и на дата 30.10.17г./ П.К. в качеството си на управител на
„КНМ Груп“ ЕООД е оттеглил дадените на адв. Кр. Т. пълномощия по близо 170
висящи съдебни производства. Междувременно пък адв. Кр. Т. е предявил против П.К.
осъдителен иск за сумата от 3 000 лв. като дължимо възнаграждение по
първия подписан от К. през 2014г. бланков договор за правна защита и
съдействие, по който иск е било образувано гр.д. № 3185/16г. на ВРС, ХХVІ с-в.
Освен това на 07.07.17г. Кр. Т. е подал частна тъжба против П.К., по която е
било образувано НЧХД № 3070/17г. на ВРС. Всичко изложено по-горе относно
конфликтите и влошените отношения между К. и Т., изключва възможността на
30.10.17г. да е подписан договора за правна защита и съдействие с посоченото
съдържание. Освен това посоченото в него възнаграждение от 181 500 лв. е
измислена и нереална сума, тъй като нито един от посочените възложители не
разполага с такъв финансов ресурс.
Поради изложените по-горе обстоятелства се поддържа, че
договорът от 30.10.17г. е нищожен
поради противоречие със и заобикаляне на
закона /цитирани са нормите на чл. 1, чл. 2, чл. 3, ал. 2, чл. 4, чл. 9,
чл. 11, ал. 2, чл. 13, чл. 14, ал. 3, чл. 15 и чл. 17 от Етичния кодекс на
адвоката, както и чл. 2, чл. 40, чл. 43, ал. 4 и ал. 5 и чл. 46 от ЗАдв./ и добрите нрави /изразяващо се в самото
дописване на договора, което е в нарушение/заобикаляне на закона/, както и
поради липсата на основание /тъй като
трето лице – „СМ БГ“ ЕООД, а не възложителите по договора, е завело множество
дела срещу енергодоставчика/ и невъзможен
предмет /уговорката в договора за установяване от адвоката на адреси е
недействителна, тъй като противоречи на чл. 24, ал. 1 от ЗАдв./. Освен това се
сочи, че уговорката за пасивна
солидарност се явява недействителна
поради заобикаляне на закона, тъй като съставлява скрито поръчителство между възложителите.
Последното се обосновава с поддържаната теза, че престациите по договора за
правна защита и съдействие са незаменими, а тримата възложители не са възлагали
получаването на общ и полезен за всеки от тях резултат.
В първото по делото с.з. процесуалният представител на
ищеца е уточнил чрез представен списък на номера с дела, че въз основа на
съставените от адв. Т. документи в изпълнение на договора за правна защита и
съдействие от 30.10.17г., образуваните пред ВРС дела с ищец „СМ БГ“ ЕООД са
общо 1615 бр. за периода от 2016г до 2018г. Направено е и изявление, че
изпълнението на процесния договор от 30.10.17г. от страна на адв. Т. е станало
и чрез съставянето и сключването на Спогодба-анекс от 23.12.14г., ведно с
Приложение № 1 към същата. Освен това е посочил, че сключването на 30.10.17г.
на договора за правна защита и съдействие, е било в резултат на опитите на адв.
К.Т. и П.К. да постигнат спогодба по висящото между тях НЧХД № 3070/17г. по
описа на ВРС, ХLV с-в /л. 279 на
гърба/.
След конституирането на адв. К. Д. Т. като трето
лице-помагач на ищеца, същият с молба от 12.07.19г. е изразил становище за
основателност на предявения от ищеца иск. Оспорват се всички релевирани от
ответника възражения. Заявява се, че съставянето на множество документи,
представени по делото – цесии, уведомления, пълномощни, както и откриване на
адреси по представения от П.К. списък, е било извършено от Т. и от служители в
кантората му. Затова е бил подписан и договора от 30.10.17г., който служи и за
приемане на вече извършените от адв. Т. действия по см. на чл. 284, ал. 1 от ЗЗД /л. 322/.
С оглед така определения по-горе предмет на исковото
производство чрез наведените от ищеца твърдения по фактите и отправеното до
съда искане, следва да се приеме, че предявеният иск е с правна квалификация на
иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, но не е
частичен – същият е за заплащане на сумата от 28 000 лв.,
представляващо в пълен размер на цедираното на ищеца вземане от адв. Т.. Поради
това и след като първоинстанционният съд е посочил, че се произнася, уважавайки
предявения иск като частичен – за част от сумата от 181 500 лв., същият се
е произнесъл извън отправеното му от ищеца искане. В тази част
първоинстанционното решение следва да се обезсили като недопустимо.
За да се произнесе
по основателността на въззивната жалба , съдът съобрази следните факти,
установено въз основа на събрания по делото доказателствен материал:
Видно от приложените в т. ІІІ от настоящото дело /л.
1136-1387/ доказателства, че с договори за прехвърляне на вземания, сключени за
периода от 28.04.14г. до 18.09.2014г.
отделни физически и юридически лица, представлявани от адв. К.Д.Т., са
прехвърлили на „КНМ Груп“ ЕООД, представлявано от управителя П. Н. К.,
паричните си вземания от „Енерго-Про Продажби“ АД, представляващи платени без
основание стойности на коригирана потребена ел. енергия. Сключването на
договорите за цесия е било последвано от изпращането на уведомления по чл. 99
от ЗЗД до длъжника от страна на всеки от цедентите, представлявани от адв. Кр. Т..
Видно от приложените в т. І /л. 41-99/ и т. ІІ /л.
448-697/ от настоящото дело доказателства, че с договори за прехвърляне на
вземания, сключени на 23.10.2014г., „КНМ
Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв. Кр. Т., е цедирало на „ИНТЕЙК“
ЕООД вземанията си от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД. С тези договори
цедентът е прехвърлил вземанията си, придобити чрез цитираните по-горе договори
от първоначалните кредитори.
На 23.12.14г.
е сключена Спогодба-анекс /т. І, л. 100-103/ между „КНМ Груп“ ЕООД чрез
пълномощника си адв. Кр. Т., „ИНТЕЙК“ ЕООД, наричани „страни“ и „Глас Голд Груп
ЕУ“ ЕООД, наричано „солидарен длъжник“. Същата има за предмет уреждането на
взаимоотношенията на „страните“ във връзка със сключените между тях на
23.10.14г. 198 броя договора за прехвърляне на вземания, описани в Приложение №
1 към тази спогодба с посочване на номерата на съдебните производства пред ВРС,
вземанията на съответните абонати и имената и ЕГН на абонатите /л. 104-121/ . С
тази Спогодба-анекс страните са приели, че общата стойност на прехвърлените
вземания с цитираните договори от 23.10.14г. е в размер на 299 148.15лв.,
като цедентът е изпълнил задълженията си по всички 198 договора да уведоми
длъжника по реда на чл. 99 от ЗЗД с писмо по ел. поща на 26.10.14г. С
подписването на спогодбата цесионерът „ИНТЕЙК“ ЕОД се е задължил да заплати за
всички 198 договора цена за вземането в размер на 282 887.67 лв. Същата е
уговорено, че ще бъде заплатена от цесионера на кредиторите на „КНМ Груп“ ЕООД
/абонатите на „Енерго-Про Продажби“ АД/, на осн. чл. 101 от ЗЗД, което плащане
следва да се осъществи в 6-месечен срок от ефективното получаване от „ИНТЕЙК“
ЕООД на всички суми по вземанията от длъжника. С чл. 8 цедентът „КНМ Груп“ ЕООД
е декларирал, че към датата на цесиите е изключителен собственик на вземанията,
които същият се задължава да не прехвърля на трети лица. В чл. 9 от спогодбата
е уговорена неустойка за неизпълнение на декларираното в чл. 8 от цедента. В
чл. 14 е уговорена неустойка за цедента и ако не предаде на цесионера издаден в
негова полза изпълнителен лист за някое от прехвърлените вземания. В чл. 16-18
от спогодбата е установено, че страните са приели за безспорен факта, че всички
ДТ за водене на съдебните дела по прехвърлените на цесионера вземания,
образувани по искове на „КНМ Груп“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, както и
че всички възнаграждения на юрисконсултите, назначени на трудов договор в „КНМ
Груп“ ЕООД, които са се явявали по съдебните дела по прехвърлените вземания, са
заплатени от „ИНТЕЙК“ ЕООД чрез адв. Кр. Т., което дружество ще продължи да
заплаща и следващите се ДТ и юрисконсултски възнаграждения по делата, водени от
цедента по прехвърлените вземания. В чл. 20 е декларирано от страните, че
посредник по всички договори за продажба на вземане е било консултантското
дружество „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД.
Последното е приело да бъде солидарен длъжник за задълженията на всяка
една от страните по тази спогодба. В чл. 23 страните са уговорили арбитражна
клауза – всички спорове, породени във връзка със спогодбата, да бъдат
разрешавани от Арбитражен съд – гр. Варна при Сдружение за правна помощ и
медиация.
С договори, сключени за периода от 18.12.14г. до 05.05.15г., „КНМ Груп“ ЕООД чрез пълномощника си адв.
Кр. Т. е прехвърлило на „ИНТЕЙК“ ЕООД вземания за конкретни суми,
представляващи присъдени разноски по посочени дела по описа на ВРС, за
което прехвърляне са били изпратени и уведомления от цедента до длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД /л. 699-1134/.
Видно от представените от въззивника решения, постановени
на 27.05.20г. по арбитражно дело № 174/18г. и арб. дело № 176/18г. и двете по
описа на Арбитражен съд – гр. Варна при Сдружение за правна помощ и медиация,
че със същите са били уважени предявените от „ИНТЕЙК“ ЕООД против „КНМ Груп“
ЕООД и солидарния длъжник „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД осъдителни искове за
заплащане на суми като неустойки съответно по
чл. 9 от Спогодба-анекс от 23.10.14г. - за това, че „КНМ Груп“
ЕООД е прехвърлило на „Пи Маркет“ ЕООД 130 на брой свои парични вземания, които
са идентични на прехвърлените с договорите за цесия от 23.10.14г. (за което
„ИНТЕЙК“ ЕООД е узнало от представените по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
уведомления до длъжника от 20.01.15г.);
и по чл. 14 от Спогодба-анекс от
23.10.14г. – за това, че „КНМ Груп“ ЕООД не е предало на „ИНТЕЙК“ ЕООД
изпълнителните листи, получени от него по 9 посочени дела на ВРС/л. 1400-1436/.
Съобразно представените от ищеца с исковата молба доказателства
се установява, че по предявените за периода от 2017-2018г. от „СМ БГ“ ЕООД с
управител Атанас Н.К. искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД против „Енерго-Про Продажби“ АД, е прието за установено, че
енерго-доставчика дължи заплащането на суми, за които преди това е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
– за конкретни суми, представляващи цедирани вземания на абонати на
енерго-доставчика в полза на „СМ БГ“ ЕООД. Наред с това „СМ БГ“ ЕООД е
изпратило до длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД уведомления по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за извършените на 06.03.18г.
прехвърляния в полза „СМ БГ Консулт“ ЕООД
на установените с влезлите в сила решения парични вземания – л. 38-86.
Видно от представеното на л. 87-95 доказателство, че „СМ БГ“ ЕООД е уведомило
по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД „Енерго-Про Продажби“ АД за извършените със 115
договора от 20.02.18г. прехвърляния
на подробно описани вземания в полза на „СМ БГ Консулт“ ЕООД, представляващи
главници и разноски по конкретно посочени дела на ВРС.
Видно от приложеното на л. 96 пълномощно, че управителят
на „СМ БГ“ ЕООД А.Н.К. е упълномощил П.Н.К. с нотариална заверка на подписа
рег. № 333/26.01.16г. на нотариус Б. Василев, рег. № 124, Варна, да осъществява
всякаква представителна власт по отношение управляваното от него
дружество.
Видно от материалите на приобщеното като доказателство
т.д. № 762/15г. на ВОС, че същото е било образувано по подадена на 15.05.15г. искова
молба от П.Н.К., представляван от адв. Кр. Т., насочена против „КНМ Груп“ ЕООД
за установяване на осн. чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТР, че вписаните обстоятелства
въз основа на подадени на 11.05.15г. в Търговския регистър документи със
заявление от К.Д., са неистински. Искът е уважен с решение от 25.10.16г.,
което е потвърдено с решение от 01.03.17г. по в.т.д. № 722/16г. Последното е
влязло в сила на 28.09.17г., когато е постановено определението на ВКС по
ч.т.д. № 2052/17г., ІІ т.о., с което е било потвърдено разпореждането на
въззивния съд за връщане на подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, представлявано от К. Д. касационна жалба. Упълномощаването от ищеца на адв. Т. е
станало на 14.05.15г. /л. 8 от делото/. На 05.08.15г. П.К. е упълномощил втори
процесуален представител в лицето на адв. М.Т./л. 55/. С молба от 05.10.15г.
К. е заявил на първоинстанционния съд, че оттегля дадените пълномощия за
процесуално представителство по делото на упълномощените до момента такива –
адв. К.Т., мл. адв. П. Г. и адв. М.Т./л. 81 от т.д. № 762/15г. на ВОС/.
Видно от представеното с отговора на исковата молба по
настоящото дело заверено копие на пълномощно от 14.05.15г. /л. 150/, че същото
е идентично по съдържание с представеното по т.д. № 762/15г. на ВОС на л. 4,
като единствената разлика е, че представеното по настоящото дело не е подписано
от адв. К.Т..
Не се оспорва от ищеца, че във връзка с осъществяваното
от адв. Т. представителство на П. К. по посоченото т.д. № 762/15г. на ВОС,
както и по образуваните други частни дела във връзка със защита на правата му
като собственик на капитала и управител на „КНМ Груп“ ЕООД на 14.05.2015г., е
бил сключен договор за правна защита и съдействие – л. 149. За вземането си за
адвокатско възнаграждение по този договор от 14.05.15г. адв. Т. е предявил
осъдителен иск против П.К., по който е било образувано гр.д. № 3185/16г. на
ВРС, ХХVІ с-в. Делото е приключило с решение, уважаващо предявения иск.
От представеното уведомление, изпратено от П. К. до адв.
Кр. Т. на 17.03.16г. е видно, че
адвокатът е уведомен за оттеглянето от К. – лично и в качеството му на
съдружник в „КНМ Груп“ ЕООД, на всички предоставени му права за осъществяване
на представителна власт пред всички правни субекти. Уведомлението е било
връчено на адв. Т. на 21.03.16г. /л. 152-156/. Оттегляне на пълномощията на
адв. Кр. Т., предприето от „КНМ Груп“ ЕООД, представлявано от П. К., е
осъществено на 20.10.17г. чрез
изпращане на уведомление на електронната поща на адвоката /л. 167-168/. За така
осъщественото оттегляне е налице връчване и на нотариална покана на адв. Т. на
02.07.18г. /л. 170-172/.
Междувременно на 20.06.17г. е била подадена от К.Д.Т.
тъжба до ВРС срещу П.Н.К. за извършено престъпление от частен характер през
2014г. – л. 174-177. По същата е било образувано НЧХД № 3070/17г., по описа на
ВРС, ХLV с-в. Първото с.з. е било проведено на 30.10.17г., по което страните са били
представлявани от процесуални представители. Съдът е приканил страните към
постигане на съдебна спогодба. Представителят на частния тъжител е заявил, че
на този етап е невъзможно постигането на спогодба, но в хода на процеса е
възможно да се помисли за такава. Обсъдени са били доказателствените искания на
страните. Процесуалният представител на подсъдимия е заявил, че предвид
евентуалното отлагане на делото за постигане на споразумение, предлага да не се
дава ход на съдебното следствие. Изтъкнато е, че има много обстоятелства,
свързани със страните по делото, тъй като можели да тръгнат наказателни
производства по сигнал на К. срещу Т.. Поради това било възможно да се проведат
разговори за изчистване на отношенията, за да не ескалират нещата.
Процесуалният представител на тъжителя се е съгласил да не се дава ход на
съдебното следствие и да се обсъди тази възможност, а при липсата на
споразумение – ще бъдат доведени свидетели /така от протокола на л. 273/.
Същата дата 30.10.17г.
е поставена и върху договора за правна защита и съдействие със страни „СМ БГ
Консулт“ ЕООД, „КНМ Груп“ ЕООД и П.Н.К. като възложители (последният подписал
за тримата възложители на мястото на клиент, за които е посочено, че същите са
задължени солидарно по чл. 121 от ЗЗД) и
адв. К.Д.Т. като изпълнител. Възложената работа е оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в изготвени договори за цесия, уведомления,
пълномощни, установяване на адреси и др. договори и документи за 3025 абонати
на Енерго-Про с материален интерес 3 115 627.89 лв. по предоставен
списък. Договореното възнаграждение по договора е в размер на 181 500 лв.,
платимо по посочена банкова сметка, ***.10.18г. /л. 11/.
Въз основа на предприетото от ответника оспорване на
договора за правна защита и съдействие от 30.10.17г., съдът с протоколно
определение от 20.02.19г. е открил производство по оспорване истинността на
документа /л. 276/. С протоколно определение от същата дата съдът е приел за
доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че адв. К.Т. от
30.10.17г. и до настоящия момент не е регистриран по ДДС и не е плащал ДДС по
договора от 30.10.17г., тъй като плащане по същия не е постъпило.
Междувременно за периода от 19.10.17г. до 06.11.17г. П.К. в качеството си на управител на
„КНМ Груп“ ЕООД, е уведомил ВРС по конкретни висящи дела, че оттегля
предоставените в полза на адв. Кр. Т. права, както и на всички други
представители, упълномощавани до този момент /л. 179-199/. Само депозираните на
дата 30.10.17г. такива уведомления са 6 броя.
На 23.11.18г.
е сключен договора за прехвърляне на вземане, с който К.Д.Т. е прехвърлил на
ищцовото дружество, представлявано от Р.К.М., вземането си от солидарно
задължените длъжници „СМ БГ Консулт“ ЕООД, „КНМ Груп“ ЕООД и П.Н.К. за сумата
от 28 000 лв., представляваща част от дължимото възнаграждение от
181 500 лв. по горния договор за правна защита и съдействие от 30.10.17г.,
за цена от 26 000 лв. /л. 7/. С уведомления, на които е поставена дата
26.11.16г., адресирани до всеки един от длъжниците „СМ БГ Консулт“ ЕООД, „КНМ
Груп“ ЕООД и П.Н.К., цедентът К.Д.Т. ги е уведомил за договора за цесия от
23.11.18г., посочвайки размера на прехвърленото вземане /л. 8-10/.
От заключението на извършената пред първоинстанционния
съд съдебно-почеркова и техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че от проведеното техническо
изследване на договора за правна защита и съдействие от 30.10.17г., не е
констатирано наличието на следи от техническо възпроизвеждане на подписите,
преправки и заличаване, пренасяне на подпис, текст и др. Подписите са положени
първично върху хартията с пишещо средство – синя химикална паста. Вещото лице е
установило, че: изследваният подпис за „Адвокат“ е изпълнен от К.Д.Т.; изследваният
подпис за „Клиент“ е изпълнен от П.К.; ръкописният текст в договора не е
изпълнен от П.К.; подписите и ръкописния текст са положени първично върху
хартията; налице е по-силно избледняване на ръкописния текст и подписа за
„Адвокат“ /вероятно се дължи на изпарение на разредителя в химикалната паста/ в
сравнение с подписа за „Клиент“. Посочено е за последното, че разликата може да
се дължи на наситеността на багрилото в двете химикални пасти, с които е
изпълнен ръкописния текст и подписа. Обяснено е, че химикалната паста е
съставена от азобагрила – разредител, стабилизатор и багрило. При стареенето
ѝ, положена върху хартия, протичат процеси на окисление, полимеризация,
създаване на междинни връзки и изпаряване на разтворителя от пастата.
Саморазграждането и избледняването на пигментите е фактор за оценка на
стареенето. От 3 до 5 години на полагането, и в зависимост от начина на
съхранение – условията (температура, влажност, изложено на слънчева светлина),
вида на хартията, постепенно разтворителя /фенилдекола, един от разтворителите/
се изпарява, след което съществени различия може и да не се установят.
Експертът е отбелязал, че установените признаци, характеризиращи съхранението
на документа, много краткия период на предположението за съставяне на
документа, дава основание за извода, че изследваният документ е съхраняван
известно време, вследствие на което са проявени посочените признаци, но не може
да се отговори за времевия период на изготвянето. Вещото лице е извършило и
сравнително изследване, за да се установи налице ли са естествени изменения на
подписа на П.К. за периода от 2014-2018г. и в какво се изразяват същите.
Установено е, че подписите, полагани от К. през 2014г.-2015г. са с голяма
степен на вариантност, чийто елементи – сходства и разлики са описани. Сочи се,
че в средната и заключителната част на подписите се наблюдава устойчивост при
изпълнение на отделните елементи. В подписите, полагани в документи през
2017г.-2018г., се наблюдава по-голяма устойчивост при изписване на началния
двоен примковиден елемент в разтегнатостта си по хоризонтала. Въпреки това се
наблюдава и подпис, близък по структура с изследвания подпис. Периода на
предположението за полагане на подписа през 2014г. и датирането на документа от
2017г. е много кратък, за да настъпят съществени естествени промени при
изпълнение на подписа /като няма данни за фактори, които да се отразят на
транскрипцията на подписа/. Въпреки това вещото лице сочи, че се наблюдават
елементи в изследвания подпис, които преобладават и в подписи, полагани през
2014г., 2015г., по-малко през 2017г., 2018г. В с.з. вещото лице е допълнило, че
в 2018г. не намира специфичен елемент от подписа на К., намиращ се в началната
му част на изписване на подписа в сравнение с подписани документи на 14.05.15г.
В конкретния случай е налице промяна на само един признак на подписа, поради
което е възможно, както поставянето на съкратен подпис в един и същи период
/поради вариантност на подписа като съкратен и усложнен негов вариант/, така и
устойчива промяна в подписа.
След изслушване на заключението на вещото лице-графолог,
третото лице-помагач адв. Т. в с.з. на 23.10.19г. е отговорил на зададените му
по реда на чл. 176 от ГПК въпроси: потвърждава, че е присъствал на полагането
на подписите в договора за правна защита и съдействие от 30.10.17г.;
потвърждава, че той е изписал ръкописния текст на договора; признава, че не е
извършвал правни услуги за „СМ БГ Консулт“ ЕООД, но сочи, че е извършвал
множество други услуги за „КНМ Груп“ ЕООД за П.К..
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява следното:
Свидетелката Г./чиито
показания съдът преценява с оглед евентуалната ѝ заинтересованост в полза
на ищеца, имайки предвид, че е работила в кантората на адв. Т., който е кумувал
и при сключването на граждански брак на майка ѝ/ сочи, че е работила в
кантората на адв. Т. като сътрудник от средата на 2014г. до края на 2014г.,
след което и до края на 2017г. е ползвала отпуск за отглеждане на дете. При
постъпването на работа е заварила да работи в кантората и П.К., който е имал
приятелски взаимоотношения с Т.. Задачите си Г. е получавала от Т. и първата ѝ възложена от него задача била чрез
използване на данните от системата на „Изипей“ да извлича данните /клиентски №,
имена и адреси/ на титулярите по партидите на Енерго-Про. На преносима памет
/флашка/ ѝ е бил предоставен списък, както и достъп с парола до данните
на лицата в „Изипей“. Свидетелката мисли, че и другите колеги в кантората са
знаели с какво се занимават и не са възразявали. Не е пряк очевидец на
отношенията между Т. и К., но е чула, че те са се влошили, като не може да каже
кога това е станало и по какъв повод.
Свидетелят Г./който е
съдружник в адвокатско дружество заедно с адв. Т., поради което и неговите
показания съдът преценява с оглед евентуалната му заинтересованост в полза на
ищеца/ сочи, че е започнал работа в адвокатското дружество на адв. Т. още като
студент. По-късно е дошъл К., на когото Т. е решил да помогне, тъй като същият
бил в затруднено положение. Тъй като по това време 2012г.-2013г. са били
нашумели делата за корекции на сметки, извършвани от ЕРП, се зародила идеята у
адв. Т. да се издирят клиентите с такива сметки и да се водят дела. Решено било
да се учреди дружество, което адв. Т. решил да бъде на името на П.К.. Същото
следвало да придобие вземанията чрез договор за цесия, а всички такси и
разноски щели да се поемат от дружеството. Като юрисконсулти в „КНМ Груп“ ЕООД
били назначени свидетелят /който работил като такъв и за „ИНТЕЙК“ ЕООД/ и още
един негов колега и колежки, които се занимавали с прозвъняване по телефона,
издирване на клиенти и др. организационни дейности. Свидетелят сочи, че
въпросният списък с абонати /представен с исковата молба и приложен на л.
12-37/ е бил осигурен от П.К. чрез негов приятел, който имал близка, която
работи в енерго-дружеството и същата го осигурила. В него имало клиентски
номера с корекции на сметки. Работещите в дружеството момичета са се занимавали
именно със събирането на необходимата информация, посредством базата данни на
„Изипей“, до която имали достъп. Въпросните документи като договори,
уведомления за цесии, пълномощни, както и спогодбата, са били изготвени именно
в кантората на адв. Т.. След като Т. и К. са се разделили не много приятелски в
края на 2014г., между тях започнали да се водят много дела. Дали по наказателно
дело между тях е постигнато някакво споразумение, свидетелят не е сигурен.
Адвокат Т. е плащал таксите и депозитите между дружествата „КНМ Груп“, „Морски
дюнер“, „Интейк“ ЕООД. На „СМ БГ Консулт“ ЕООД той не е плащал.
Свидетелят Д. С. /който е
работил за „КНМ Груп“ ЕООД, а по-късно е представлявал ответното дружество, от
името на което е подал заявления за издаване на заповеди за изпълнение срещу
адв. Т., поради което неговите показания съдът преценява с оглед евентуалната
му заинтересованост в полза на ответника/ сочи, че зимата на 2012г.-2013г. е
започнал работа в кантората на адв. Т., където вече е работил и П.К.. През м.
юни 2015г. свидетелят бил вписан като адвокат в АК-Варна. Самият той отрича да
е работил по делата срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, но знае, че към него момент
са се подготвяли такива дела в кантората. Не му е известен списъка с абонати,
както и факта на набиране на клиенти. Знае, че много хора са търсили услугите
на Т. и К., но по какъв повод точно не знае. Свидетелят сочи, че К. се е
занимавал с неюридическа работа като е разнасял със служебен автомобил
документацията. Задачи са му били възлагани от адв. Т.. Знае, че те двамата са
били приятели, но към настоящия момент са развалили приятелството като повод за
разрива е била фирмата „КНМ Груп“ ЕООД. Оттам-нататък е настъпил крах в
отношенията им и от 2015г. тези отношения не са приятелски.
Разпитан като свидетел братът на П.К. /които съдът
преценява, имайки предвид евентуалната му заинтересованост в полза на ответното
дружество/ - А.К., сочи че знае от брат си, че отношенията му с адв. Т.
не са добри. Конфликтът е започнал от завеждането на едно дело за открадната
фирма на брат му и оттогава не си говорят и не общуват помежду си. Свидетелят
знае, че брат му е успял да си върне фирмата, но това не е станало с помощта на
адв. Т.. Не знае брат му и адв. Т. да са се виждали след разрива.
Свидетелят А./който сочи,
че е дългогодишен приятел на П.К. и е работил с него и с неговите дружества,
поради което съдът преценява показанията му с оглед евентуалната му
заинтересованост в полза на ответника/ излага, че е работил с дружествата „КНМ
Груп“ ЕООД, „СМ БГ Консулт“ ЕООД и „СМ БГ“ ЕООД. Понеже бил студент по право,
свидетелят поискал да се запознае с юридическата дейност, свързана със
съдилищата и поради това е помолил К. да отиде в офиса и да върши нещо,
свързано с фирмите. П. му предоставил бланки на договори за цесия, искови
молби, заповедни производство, договори на въззивни жалби, молби за
изпълнителни листи, депозити за вещи лица, които се плащат. Свидетелят попълвал
цялата тази документация и я предоставял на адв. С., който се явявал по делата, за да я разпише. Обемът бил
огромен, тъй като става въпрос за стотици дела. По това време в офиса е работел
и един юрисконсулт, адв. С. и брата на П. – А. Свидетелят знае, че в момента отношенията между П.К. и
адв. Т. са много лоши, след като адв. Т. не успял да защити П. по някои от
делата – например кражбата на „КНМ Груп“ ЕООД, за която П. е обвинил адв. Т..
Били прекратени и много от делата и това довело до загуби на дружеството.
Свидетелят знае, че адв. Т. е допуснал да бъде откраднато дружеството и
впоследствие с договори е прехвърлил вземанията на това дружество на майка си –
чрез „ИНТЕЙК“ ЕООД. След кражбата на дружеството, всички отношения между К. и Т.
били прекратени. Свидетелят сочи още, че за периода от 2016г-2018г. всичко по
делата е минавало през него и през адв. С., вкл. и
заплащането на всяка една такса и депозит за вещите лица, тъй като той лично ги
е изготвял, съответно заплащал. От 2018г. П.К. е съобщил, че няма вече нужда от
свидетеля, тъй като работата е намаляла. Свидетелят не знае кога е пусната
исковата молба срещу кражбата на фирмата на К., макар че твърди да е запознат с
това дело. Не знае за сключен договор между Т. и К., нито за водено дело
помежду им. Не знае на коя дата са били сключени и цесиите. Виждал е
уведомления за отказ, сключени 2015г.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Цесията на несъществуващо вземане не произвежда правните
последици на неговото прехвърляне от патримониума на един правен субект в този
на друг. Поради това и първият въпрос, на който следва да се отговори по
настоящото дело, е дали съществува прехвърленото от адв. Кр. Т. с договора за
цесия от 23.11.18г. парично вземане в полза на ищцовото дружество, което той
има въз основа на договора за правна защита и съдействие от 30.10.17г. – дали
документът, инкорпориращ договора, от който произтича вземането е истински;
дали ако е истински – договорът е действителен /като са релевирани възражения
за нищожност на различни правни основания/; ако е действителен – дали е бил
изпълнен от изпълнителя. Едва след това следва да се установи наличието на
прехвърляне на вземането и противопоставимостта му на длъжника.
Както се посочи и по-горе, ответникът с отговора на
исковата си молба е релевирал на първо място възражение за неистинност на този
договор за правна защита и съдействие от 30.10.17г., твърдейки, че П.К. го е
подписал като празна бланка и без попълнено съдържание през м. 05.15г. с цел да
бъде снабден адв. Кр. Т. с необходимите му документи за възложената му работа
по процесуалното представителство на К. при защитата му във връзка с вписването
на неверни обстоятелства по партидата на неговото ЕООД „КНМ Груп“.
Съобразно приетото в доктрината /проф. Петко Венедиков,
„Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес“, изд.
„Сиби, гр. София, 1994г., стр. 15-18/, когато бланкетът /подписан празен лист
или подписан лист, попълнен с текст, в който са оставени празни места за
попълване/ е попълнен несъобразно с това, което е било уговорено с този, комуто
е предаден, се касае до документ с неистинско съдържание. Това е така, защото неистинският
текст заема мястото на проектирания истински текст. В този случай защитата е по
реда на оспорването на истинността на текста – чл. 154 от ГПК /отм/ (сега чл.
193 от ГПК).
Съобразно приетото и в цитираното от въззиваемата страна
Решение № 254/14.07.11г. по гр.д. № 569/10г. на ВКС, ІV г.о., тежестта за
доказване неистинността на документа носи страната, която го оспорва, ако той е
подписан от нея - правило, изведено от презумпцията за истинност на подписания
документ и регламентирано в чл. 193, ал.3, изр. второ ГПК (чл. 154, ал.3 ГПК
отм.). В случая ответникът не оспорва, че документът е подписан
от П.К., вкл. и като управител на ответното дружество, поради което и
ответникът е този, който носи доказателствената тежест в настоящия процес.
Фактите, които подлежат на доказване в производството по
оспорване истинността на своевременно оспорения по настоящото дело документ са
освен, че същият е бил подписан от К. при непопълнено с ръкописния текст
съдържание, а още, че и това съдържание не съответства на начина, по който е
било уговорено между страните да бъде попълнено съдържанието. Доказването на
тези обстоятелства може да стане с всички доказателствени средства – чрез
сравняване на други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица
– чл. 194, ал. 1 от ГПК.
Както се сочи от
проф. Венедиков /цит. труд/, прякото доказване е мъчно, защото рядко има
доказателства за непосредственото предаване на белия лист и за нареждането как
да се попълни. Поради това може да се наведе една съвкупност от факти, които да
създадат у съда убеждението, че е злоупотребено с бланкета.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът
приема, че по инициатива и под ръководството на адв. Кр. Т. в периода на
2012г.-2013г. е направена организация в неговата адвокатска кантора, при която
да се издирят потребителите на „Енерго-Про Продажби“ АД, на които дружеството е
извършило корекции на сметки за потребена ел. енергия, за да се заведат съдебни
дела за връщане на недължимо заплатени от потребителите суми /така св. Г./. Тези потребители са били издирени с помощта на
придобита не по съответния ред от енерго-дружеството информация /според
свидетелите Г. и Г. – в резултат на
познанства на П.К. със служител на „Енерго-Про Продажби“ АД/, а техните лични
данни – чрез базата данни на система за бързи плащания „Изипей“, до която някое
от дружествата, с които е работила адвокатската кантора, е имало достъп /отново
в показанията на тези двама свидетели/. Предложеният от адв. Т. механизъм /според
св. Ганчев негова е била идеята и вземането на решенията/ е на учредено ЕООД с
едноличен собственик на капитала и управител П. К., да се прехвърлят от всеки
един от потребителите вземанията им към „Енерго-Про Продажби“ АД, след което да
се заведат и делата за събиране на тези вземания. Установи се от писмените
доказателства, че на ЕООД „КНМ Груп“ с едноличен собственик на капитала и негов
управител П. К., въпросните потребители, представлявани от адв. Кр. Т., през
2014г. са прехвърлили вземанията си към „Енерго-Про Продажби“ АД при определена
отстъпка в размера на цената /дискаунт/, която цесионерът е следвало да заплати
на цедентите.
На 23.10.14г. са сключени 198 договора за цесии между
„КНМ Груп“ ЕООД, но представлявано от адв. Кр. Т., с които са прехвърлени
придобитите чрез предходните цесии вземания в полза на цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД
/ищцовото дружество/. Очевидно в края на 2014г. са били заведени и
проектираните срещу „Енерго-Про Продажби“ АД дела с ищец „КНМ Груп“ ЕООД, тъй
като такива са подробно описани в спогодбата-анекс от 23.12.2014г. Според
поетото от цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД задължение с последната – същият следва да
заплати за всички 198 договора цена за вземането в посочен размер с дискаунт,
което плащане следва да се осъществи в 6-месечен срок от ефективното получаване
от „ИНТЕЙК“ ЕООД на всички суми по вземанията от длъжника.
Всичко това доказва, че в края на 2014г. е бил осъществен
предварителния замисъл на адв. Т. - намирането на „клиентите“ на адвокатската
му кантора, упълномощаването на адв. Т. от същите, сключването на договори за
цесии с учреденото ЕООД на П. К., изпращането на уведомленията до длъжника,
образуването и воденето на делата /така от всички коментирани по-горе писмени и
гласни доказателства/. Нещо повече – видно от представените от ищцовото
дружество доказателства, че и през периода от 2017-2018г. такива дела са били
завеждани и от друго дружество - „СМ БГ“ ЕООД с управител А.Н.К. /така от представените с исковата молба и коментирани
по-горе писмени доказателства/. Това дружество също се е легитимирало пред съда
като титуляр на вземанията въз основа на извършени в негова полза цесии от
отделни абонати на „Енерго-Про Продажби“ АД /видно от самите решения на ВРС и
ВОС/.
Следователно, налице са доказателства, че за периода от
2014г. до 2018г. в кантората на адв. Т. /чрез наетите за целта служители с
неюридическо образование, чрез усилията на самия адв. Т. и неговите колеги
адвокати/ са били изготвени необходимите документи – пълномощни, договори за
цесии, уведомления по чл. 99 от ЗЗД, нужни за образуване на делата от „КНМ
Груп“ ЕООД и „СМ БГ“ ЕООД, а след това – и заплащане на дължими ДТ и разноски
по тези дела; документи и действия във връзка и със самите граждански процеси. В
тази насока съдът не кредитира показанията на св. А., че цялата тази дейност била извършена от самия него, от
още един юрисконсулт в ЕООД на П. К., от адв. С. и от брата на П. К. – А. Показанията му
противоречат на показанията на св. Г. и св. Г., както и на факта, че цялата идея е за реализиране на
материална облага чрез извършваната от адв. Т. цялостна организация и дейност
от много хора в неговата кантора.
Същевременно се установи /из мотивите на представените от
въззивника две арбитражни решения, образувани по искови молби на настоящия
ищец/, че на 20.01.15г. „Енерго-Про
Продажби“ АД е било уведомено на осн. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, че „КНМ Груп“ ЕООД
е прехвърлило 130 парични вземания на „Пи Маркет“ ЕООД, които са идентични на
част от вече прехвърлените 198 вземания на „ИНТЕЙК“ ЕООД на 23.10.14г. Очевидно
това е станало известно по-късно и на адв. Т. и на представляващите ищцовото
дружество.
Междувременно с
договори, сключени за периода от 18.12.14г.
до 05.05.15г., „КНМ Груп“ ЕООД, отново действащо чрез пълномощника си адв.
Кр. Т., е прехвърлило на ищцовото дружество и вземания за конкретни суми,
представляващи присъдени разноски по посочени дела по описа на ВРС.
Следователно, от края на 2014г. и до средата на м.
05.2015г. са били налице паралелно осъществявани действия по „освобождаването“
на дружеството на П. К. „КНМ Груп“ ЕООД като носител на паричните му вземания –
в полза на ищцовото дружество /чрез адв. Т./, но и в полза на дружество, което
не е било свързано с кантората на адв. Т. – „Пи Маркет“ ЕООД.
Освен това другият носител на вземанията - „СМ БГ“ ЕООД,
е извършило на 20.02.18г. и на
06.03.18г. прехвърляния в полза ищцовото дружество „СМ БГ Консулт“ ЕООД на установените с влезлите в сила решения
парични вземания, представляващи главници и разноски по конкретно посочени дела
на ВРС с длъжник „Енерго-Про Продажби“ АД. По делото се установи, че „СМ БГ“
ЕООД е с управител брата на П. К., но последният е снабден още на 26.01.16г. с
генерално пълномощно за представителството и управлението на това дружество.
Междувременно, на 11.05.15г. едно трето лице, украинска
гражданка, предприело действия по вписването на обстоятелства в ТР по партидата
на „КНМ Груп“ ЕООД чрез увеличаване на капитала му, приемането му като
съдружник, приемане на нов дружествен договор, вписването му като управител и
заличаване на П.К. като управител. В тази връзка П. К. на 14.05.15г. е възложил
на адв. Кр. Т. да осъществи процесуални действия по защита на правата му в „КНМ
Груп“ ЕООД, подписвайки договора, чието копие е представено на л. 149 от
настоящото дело. Снабдил е адв. Т. и с пълномощно /л. 4 от т.д. № 762/15г. и л.
150 от настоящото дело/. Различието в тези две пълномощни е в това, че в
представения от ответното дружество в настоящото дело документ /който е в
държане на П. К./ липсва подписа на адв. Кр. Т.. Същевременно по цитираното
дело на ВОС адв. Т. е представил същото копие на документ /предварително
подписано от П. К./, което обаче е подписал със син химикал и заверил за
вярност. Това означава, че П. К. държи документа във вида му преди подписването
му от адв. Т., което е станало най-късно на 15.05.15г. с подаването на исковата
молба, а от друга страна – че адв. Т. е притежавал предварително подписан само
от П. К. екземпляр от договора, който той е копирал и подписал след това.
Към средата на м. 05.15г. отношенията между адв. Т. и П. К.
са били добри /в тази насока съдът не кредитира показанията на св. Г., който сочи, че двамата са се разделили към края на
2014г./. Влошаване на отношенията между двамата е станало през втората половина
на 2015г., което се доказва и от оттеглянето на пълномощията по посоченото
търговско дело от К., дадени в полза на Т. – с молба от 05.10.15г. Според
показанията на св. А., П. К. е обвинил за „кражбата“ на дружеството му /“КНМ
Груп“ ЕООД/ именно адв. Кр. Т. и това е довело до „крах“ /св. Г. и св. С./, в отношенията между двамата. Всички свидетели
са единодушни, че от този момент отношенията им не са приятелски. Последното се
доказва и от последвалите оттегляния на пълномощни, дадени от П. К. в полза на
адв. Т. – в лично качество, в качеството му на съдружник в „КНМ Груп“ ЕООД /17.03.16г./, както и в качеството му на управител на това дружество /20.10.17г./
Наред с това адв. Т. е предявил осъдителната си претенция
против К. въз основа на договора за правна защита и съдействие от 14.05.15г.,
по която е било образувано гр.д. № 3185/16г. на ВРС, ХХVІ с-в, което е
приключило с осъдително решение.
Освен горното, адв. Т. на 20.06.17г. е подал тъжба до ВРС срещу П.Н.К. за извършено
престъпление от частен характер през 2014г., по която е било образувано НЧХД №
3070/17г., по описа на ВРС, ХLV с-в.
Същевременно, както се установи и по-горе, за периода от 19.10.17г. до 06.11.17г. П.К. в
качеството му на управител на „КНМ Груп“ ЕООД, е уведомило ВРС по конкретни
висящи дела, че оттегля предоставените в полза на адв. Кр. Т. права, както и на
всички други представители, упълномощавани до този момент /л. 179-199/. Само
депозираните на дата 30.10.17г.
такива уведомления са 6 броя.
По делото не се установи /чрез гласни или писмени
доказателства/ да са били провеждани преговори – лично или чрез процесуалните
представители на К. и Т., с оглед дадената им възможност по НЧХД № 3070/17г.,
по описа на ВРС, ХLV с-в, за постигане на споразумение.
Както подробно беше коментирано и по-горе, заключението
на извършената пред първоинстанционния съд съдебно-почеркова и техническа
експертиза, подписите и ръкописният текст върху договора от 30.10.17г. са
положени първично върху хартията /няма следи от техническо възпроизвеждане на
подписите, преправки и заличаване, пренасяне на подпис, текст и др./;
изследваният документ е съхраняван известно време, вследствие на което са
проявени посочените признаци на избледняване на химикалната паста, но не може
да се отговори за времевия период на изготвянето му. Според заключението, подписите,
полагани от К. през 2014г.-2015г. са с голяма степен на вариантност, чийто
елементи – сходства и разлики са описани, като в средната и заключителната част
на тези подписи се наблюдава устойчивост при изпълнение на отделните елементи.
В подписите, полагани в документи през 2017г-2018г., се наблюдава по-голяма
устойчивост при изписване на началния двоен примковиден елемент в
разтегнатостта си по хоризонтала. Въпреки това се наблюдава и подпис, близък по
структура с изследвания подпис. Въпреки краткия период /на предположението за
полагане на подписа през 2014г. и датирането на документа от 2017г./ в
изследвания подпис има елементи, които преобладават в подписи, полагани през
2014, 2015г., по-малко през 2017г., 2018г. В с.з. вещото лице е допълнило, че в
2018г. не намира специфичен елемент от подписа на К., намиращ се в началната му
част на изписване на подписа, в сравнение с подписани документи на 14.05.15г.
Следва да се приеме, че наличието на дело, по повод
нарушение на правата на К. като съдружник и управител на „КНМ Груп“ ЕООД, е
изисквало вземането на бързи действия /само в договора за правна защита и
съдействие от 14.05.15г. са вписани (очевидно по-късно, имайки предвид момента
на образуване на част от делата като номера) множество дела – ч.т.д. № 752/15г.
на ВОС, т.д. № 762/15г. на ВОС, ч.т.д. № 763/15г. на ВОС, ч.т.д. № 782/15г. на
ВАпС, ч.т.д. № 2270/15г. на ВКС, ІІ т.о. и други правни действия – жалба до
ВРП, жалба до АП-Варна/. Тези правни действия са били предприети чрез адв. Т.,
който е бил упълномощен да представлява К. пред различни органи и различни
съдебни инстанции. Това прави напълно вероятно твърдението му, че на
13-14.05.15г. във връзка именно с така предприетите действия по защита на
правата си е предоставил на адв. Т. няколко подписани само от него и с
непопълнен текст бланки от договори за правна защита и съдействие, предоставени
му от адв. Т. /както се посочи, това личи и от договора за правна защита и
съдействие на л. 149, тъй като в него са посочени дела, образувани след
14.05.15г., които очевидно не е могло да бъдат попълнени на 14.05.15г./.
Наред с горното, след 05.10.15г. няма данни К. и Т. да са
поддържали каквито и да е отношения. Напротив, всички коментирани по-горе
доказателства сочат, че К. е оттеглял всички дадени на Т. пълномощни в лично
качество и в качеството си на съдружник и представляващ търговски дружества и
това продължило особено интензивно и през периода 19.10.17г. до 06.11.17г.,
вкл. и на дата 30.10.17г., поради настъпилия „крах“ в отношенията им /така
според свидетелите, които в тази насока са единодушни/. Освен това Т. пък е
предявил осъдителна претенция против К. през 2016г., както и е подавал сигнали
и е депозирал тъжба за извършено от К. престъпление – действия, извършени през
2017г.
Това напълно изключва възможността да е подписан на
30.10.17г. договор, с който К. в лично качество и в качеството си на управител
на ответното дружество и на „КНМ Груп“ ЕООД да поеме задължение да заплати
възнаграждение на адв. Т. за правни и фактически действия, които са били
извършени около 3 години преди това за реализиране на общата им дейност,
финансовата полза от която е очевидно преследваната цел от всеки един от
двамата.
Не на последно място, горният извод може да се подкрепи и
от заключението на СГЕ, което сочи, че в изследвания подпис върху договора от
30.10.17г. има елементи, които преобладават в подписи, полагани от К. през 2014-2015г.,
по-малко през 2017г., 2018г.
С оглед на всичко гореизложено настоящият състав на съда
намира, че на осн. чл. 194, ал. 2 от ГПК следва да приеме, че договорът за
правна защита и съдействие от 30.10.17г. е неистински – налице е неистински
текст относно възложителите, предмета на договора и договореното възнаграждение.
Изводът не е нужно да бъде възпроизвеждат в диспозитива на решението.
Не е необходимо документът да бъде изпращан на прокурора
съгл. Чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК, тъй като от удостоверението на л. 1389 от
настоящото дело става ясно, че съответните органи са били сезирани и е било
образувано ДП на Първо РУП по пр.пр. 8181/19г. на ВРП именно за осъществено от К.Д.Т.
документно престъпление във връзка с този документ.
Горното налага извода, че прехвърленото с договора за
цесия от 23.11.18г. парично вземане срещу ответника не съществува, поради което
и предявеният иск се явява неоснователен само на това основание. Поради това не
е необходимо да се разглеждат релевираните от ответника възражения за
недействителност, респ. неизпълнение на самия договор, инкорпориран в
неистинския документ от 30.10.17г.
Първоинстанционното решение в допустимата му част следва
да се отмени и предявеният осъдителен иск да се отхвърли.
Пред настоящия съд процесуалният представител на
въззивника е заявил, че не претендира присъждането на разноски. Това изявление
съдът приема, че касае разноските за двете инстанции, поради което и в полза на
„СМ БГ Консулт“ ЕООД разноски по делото не следва да се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 1334/15.11.19г., поправено с решение № 197/13.02.20г., постановени по гр.д. №
2627/18г. на ОС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която съдът се е произнесъл по предявения иск като
частичен - за сумата от 28 000 лв. като частичен иск от сумата от
181 500 лв.
ОТМЕНЯ решение
№ 1334/15.11.19г., поправено с решение № 197/13.02.20г., постановени по гр.д. №
2627/18г. на ОС-Варна в останалата му част и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ИНТЕЙК”
ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр. Варна, ул.
„Георги Живков“, № 22, в качеството му на частен правоприемник на К.Д.Т., ЕГН **********,
против „СМ БГ Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. Варна, ул. „Бук“, № 1, ет. 5, ап. 10, за заплащане на сумата в размер на 28 000
/двадесет и осем хиляди/ лв., представляваща прехвърленото на ищеца в този
размер парично вземане по силата на договор за цесия от 23.11.18г., което
съставлява част от възнаграждението от 181 500 лв. по Договор за правна
защита и съдействие от 30.10.17г., на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Решението е постановено при
участието на К.Д.Т., ЕГН ********** като трето лице-помагач на страната на
ищеца „ИНТЕЙК” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.
Варна, ул. „Георги Живков“, № 22.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /да се връчи чрез процесуалните им представители/,
при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: